Решение по дело №1258/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262482
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20211100501258
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София 25.07.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на   седемнадесети февруари, две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ                                      

при секретаря  Йорд. Петрова като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  1258   по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 77058/27.04.2020г. по гр.д. № 16251 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 90-ти състав М. М.А., ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Ц.  С.В., ЕГН  ********** с адрес: *** на основание на чл. 285 от ЗЗД сумите, както следва: по договор от 22.03.2007г. за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от общо 12 412,93лв., представляващи разходи във връзка с този договор, включващи сумата от 5417,87лв. представляваща главница, сумата от 1834,14лв.  представляваща законна лихва за периода до 08.05.2018г.; сумата от  715,17лв. такси по изпълнително дело 20118610400404 по описа на ЧСИ Д.В.;  по договор за  издаване на национална кредитна карта Райкарт № 0703230125335140/ 23.03.2007г., сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от общо 2294,59лв., представляващи направени разходи във връзка с този договор,  от които 995,07лв. , представляваща главница, сумата от 184,22лв.  представляваща лихва за периода 15.12.2009г. до 24.10.2011г.; 39,26лв. наказателна лихва за периода от 15.01.2010г. до 03.02.2010г.; 125лв. разноски по заповедно дело; по договор за потребителски кредит № 702-24/20.12.2008г.., сключен от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от общо 24 925лв., представляващи направени разходи във връзка с този договор,  на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 4616,24лв,   като  неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 12 412,93лв. до предявен размер от 12 875лв.;  за сумата от 1766,89лв. представляваща законна лихва по изпълнително дело 0 20118610400392и за сумата от 10 2020,60лв. представляваща законна лихва по изпълнително дело № 20107860401207, като М. М.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 535,32лв. на основание на чл. 78, ал. 6  от ГПК , представляваща деловодни рацноски за държавна такса, за възнаграждение особен представител и за възнаграждение за вещо лице в производство пред СГС по дело 1036/2017г.

Това решение е постановено по реда на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК – след обезсилване с Решение  № 8111/27.12.2018г. по дело № 1036/2017г. на СГС на първоначално поставеното от СРС  по дело 44992/2013г. на СРС решение по искове по чл. 55, ал.1 и чл. 59 от ЗЗД като постановено по непредявени искове  и връщането на делото за разглеждане от друг състав с указания от въззивния съд, че предявените искове са  предявени на основание на договор за поръчка - скрит мандат , в изпълнение на който ищцата е сключила  договори за кредит от името на ищеца но в интерес на ответника представляван косвено, като в резултат на  изпълнителната сделка ищцата изтеглила сумите и в резултат на отчетната сделка предала сумите на ответника.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5070160/10.06.2020г. от ответника по исковете М. М.А., ЕГН ********** чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК в частта, с която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че уважените искове не били предявени. Претенцията по договора за кредитна карта Райкарт била за 1000лв., а иск бил уважен за 2294,59лв.; по договора от 20.12.2008г. претенция била за 15 000лв., а иск бил уважен за 24925лв.  Недопустимо с доклада по делото СРС сочел други суми. Недопустимо било установяването със свидетелски показания на предоставяне на суми над 5000лв., нямало писмен документ за предоставяне на сумите. В нарушение на чл. 284, ал.2 от ЗЗД било прието, че  ищцата като довереник по договор за поръчка дала сметка за изпълнението му и предала на ответника всичко получено. Събраните доказателства не установявали същото ясно и безспорно. Показанията на сестрата на ищцата били общи, за втория договор с Алфа банк били и нелогични и житейски недостоверни , необосновани. Договорите били  сключени от ищцата и пораждали правни последици за нея, а не за ответника, предаването на сумите по договорите не било установено. Изобщо не бил представен договор с Алфа банк, изпълнителният лист сочел друга сума, различна от посочената от ищеца, начислените лихви, такси, разноски не можело да се проверят поради непредставяне на договора, изводите на СРС за тези обстоятелства били необосновани. Неправилно било прието че задълженията не са погасени по давност, предприети действия от кредитни институции били насочени към ищцата, а не към ответника и не прекъсвали погасителната давност.  По договорите за креди с Райфайзенбанк по изпълнително дело от 2011г.  сумата от 12089,11лв. била платена от ответника, а не от ищеца, само разликата до 12412,93лв. би имало основание да се уважи иска . По договора за потребителски кредит с Алфабанк от 2008г. по изпълнителното дело от 2010г. постъпили 24925лв. , но доброволно били платени 618,36лв., по запор от трудовото възнаграждение били събрани 14800лв. , тоест ищцата платила общо 15418,36лв., а не 24925лв. за които била осъдена, още повече че в мотивите си СРС сочел сума от 21920,11лв. Претендирала е разноски.

Въззиваемият-ищец Ц.  С.В., ЕГН  ********** в предоставения срок е оспорила  жалбата. Навела е твърдения, че  решението на районния съд е правилно. Посочила е, че решението било постановено по исковете, така както са предявени при съобразяване на допълнително направените уточнения  в изпълнение на указания по чл. 129 от ГПК, не било направено възражение срещу доклада по делото на СРС.  Събраните гласни доказателства били по договора за кредитна карта стойност на който бил 1000лв. и нямало пречка за него да се събират гласни доказателства. Плащането по изпълнителното дело на 2294,59лв. се установявало от издаденото удостоверение от ЧСИ по изпълнително дело 392/2011г.  От събраните доказателства се установявало, че по изпълнително дело 404/2011 ответникът се задължила да плаща сумите и е платила 11264,11лв. и правилно СРС приел, че това е признание на дълга, в производство по НОХД 4921/2015г. на СРС също признавала сключения между страните договор за поръчка.  Действията на кредитните институции прекъсвали погасителната давност  срок на която била 5 години и която тече от изискуемостта, с подаване на молбата от 09.09.2011г. ответникът се задължила да плаща вноските и така давността била прекъсната.  Правилни били изчисленията на СРС съобразил начислените такси, лихви и разноски по изпълнителните дела. Всички плащания по изпълнителното дело 207/2010г. били направени от ищеца и правилно иск бил уважен за 24 925лв. По делото имало събрани доказателства че дълг е признат от ответника. Претендирал е разноски. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение  на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 19178/30.10.2013г., уточнена с молба от 11.05.2017г. пред СГС по дело 1036/2017г., и с молба от 27.05.2019г. пред СРС  на Ц.  С.В., ЕГН  ********** срещу М. М.А., ЕГН **********,  с която е поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 285 вр. с чл. 292, ал. 2 от ЗЗД за й заплати сумите, както следва: по договор от 22.03.2007г. за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от общо 12 875лв., представляващи получени от ответника по този договор включваща  и сумите, които останали несъбрани по изпълнителното дело от които 7236,47лв. представляваща несъбрана главница, сумата от 2982,22лв.  представляваща несъбрана законна лихва за периода от 04.05.2015г.; сумата от  715,17лв. несъбрана такси по изпълнително дело 20118610400404 по описа на ЧСИ Д.В.;  по договор за  издаване на национална кредитна карта Райкарт № 0703230125335140/ 23.03.2007г., сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от общо 2294,59лв., представляваща платени суми по този договор включително  разноски, лихви, сумата от 1766,89лв.,  представляваща лихва за периода от 01.11.2011г.; по договор за потребителски кредит № 702-24/20.12.2008г.., сключен с „Алфа банк клон България”АД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от от общо 24 925лв., представляващи  главница и сумата от 10202,60лв., представляваща лихва от 14.05.2015г. Навела е твърдения, че с ответника били добри приятели от ученическите години, ищцата имала добре платена работа за разлика от ответника, по молби на ответника сключила с банките договорите за кредит, получила сумите по договорите и ги предала на ответника, но задълженията по договорите не били погасявани от ответника, образувани били изпълнителни дела, начислени били лихви и разноски, като процесните суми представлявали платени от ищеца суми за погасяване на задълженията на ответника,  последната дължала плащането им на ищеца като обезщетение за вреди от неизпълнение на сключения между двете договор за поръчка. Договорите за кредит сключила по възлагане на ответника от името на ищеца но за сметка на ответника, ответника дължала възстановяване на всичко платено от ищеца по тези договори.  Признание от ответника за сключения между страните договор за поръчка се съдържало в протокола от о.с.з. по НОХД № 4921/2015г. на СРС, в който било закрепено и признание на ответника, че получила сумите по договорите за кредит. Ищцата изпълнила задължението си по договора за поръчка, изтеглила сумите и ги предала на ответника. По договорите от 22.03.2007г. с Райфайзенбанк България”АД първоначално ответникът погасявала задълженията, но в последствие спряло, сключен бил анекс на 03.11.2009г.  и изготвен нов погасителен план, но ответника отново не плащала, задълженията били предсрочно изискуеми, образувано било заповедно дело, след това изпълнително дело . Договорът с „Алфа банк клон България“ бил сключен за погасяване на задълженията  по договорите с Райфайзенбанк”, но 10 000лв. била предадена от ищеца на ответника, останалата част от 5000лв. следвало да се преведе за погасяване на задължения към Райфайзенбанк, но при проверка ищцата установила, че била изтеглена от ответника без знанието на ищеца, по молба на ответника ищцата оттеглила жалбата си до банката, но дори и в този момент ответникът не погасил задълженията по договорите.  Задълженията били обявени за предсрочно изискуеми, образувано било заповедно и изпълнително дело.  Кредитната карта с пин-код предала на ответника веднага след получаването им от банката. С молба от 09.09.2011г. ответникът поискала по изпълнителното дело  404/2011г. задължения да се удържат на вноски от нейната банкова сметка ***,11лв.

Ответникът М. М.А., ЕГН ********** чрез назначения й особен представител е оспорила исковете. Посочила е, че уточненията по молбата от 27.05.2019г. представлявали нови искове  и било недопустимо същото. Задълженията били погасени по давност. По отношение на ответника не били предприемани действия от естество да прекъснат и спрат погасителната давност.  Преки доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата не били представени. Претендирала е разноски.

По делото е приет неоспорен от страните договор от  22.03.2007г., анекс от 03.11.2009г.  и погасителен план, носещ подписи за страните по него, бележка за касова операция за теглене на пари в брой от 24.03.2007г., платежни нареждания  от 23.03.2007г., съгласно който Райфайзенбанк България”ЕАД се  е съгласило ида предостави на Ц.  В. банков кредит  от 13195лв., предоставило й е на 24.03.2007г. в брой сумата от 12875лв. срещу задължение на Ц. Велинска да върне сумата и да плати договорна лихва от стойността на банковия ресурс и надбавка от 4,00%, които към сключване на договора формират лихвен процент от общо 8,50% годишно, за срок от 84 месечни вноски  от по 208,96лв. за периода от 03.04.2007г. до 05.03.2014г. с уговорена възможност за предсрочна изискуемост при непогасяване на задължения в срок и  наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва увеличена с 10 пункта годишно с препращане към клаузи по договора за кредитна карта Райкарт за неуредени случаи. С анекса е посочено че усвоена сума е 13195лв., крайния срок на договора да е 15.10.2016г., падеж на вноски да е 15-то число на месеца, към този момент задълженията са главница от  10 165, 09 лв. които следва да се платят на 78 вноски от по 188,31лв., просрочената лихва и лихва за забава от  494,35лв. и от 38,65лв. ще се платят за 6 месеца на вноски от по  88,83лв., лихва за забава е уговорено да е договорена лихва увеличена с 12 пункта годишно, като е уговорено при неплащане на задължение до 150 дни след падеж настъпва предсрочна изискуемост на всички задължения.

Приета е първа страница  от договор за кредит № 0703230125335140/23.03.2007г.  носещ подпис за страните по него, съгласно който съгласно който Райфайзенбанк България”ЕАД се  е съгласило да  издаде на Ц.  В. банкова кредитна  карта Карта с кредитен лимит от 1000лв. срещу задължение на кредитополучателя да плаща договорна лихва от 18% годишно, такси и комисионни  , като задълженията се погасяват на месечни вноски минимален размер на които е 5% от усвоена сума, но не по-малко от 25лв., лихва за забава в размер на договорната увеличена с 8 пункта

Приети са жалба от 08.06.2009г., молба от 18.06.2009г. носещи подпис за ищеца, с които е посочила на Райфайзенбанк”АД че  на 05.06.2009г. е установило, че с фалшифициран неин подпис са изтеглени суми от банковата й сметка в периода от 13.01. до 28.01. , съмнявала се че суми са изтеглени от ответника, с молба от  18.06.2009г. е оттеглила жалбата си, като е посочила, че отношенията й с ответника  касаещи наличността й по сметката са уредени и няма претенции към банката.

Приети са неоспорени от страните заповед за незабавно  изпълнение от 15.02.2010г. по заповедно дело № 4775/2011г. на СРС, 48-ми състав , покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20118610400392, съгласно които  на 15.02.2010г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Ц.В. да заплати на Райфайзенбанк България”ЕАД  неплатени задължения по договор за издаване на кредитна карта  № 0703230125335140/23.03.2007г. както следва: 995,07лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.02.2011г., до изплащането й представляващи неплатена главница;   184,22лв. представляващи договорна лихва за периода от 15.12.2009г. до 24.01.2011г. ; 39,26лв. представляващи наказателна лихва за забава за периода от 15.01.2010г. до 03.02.2011г., както и съдебни разноски от 125лв.,  издаден е изпълнителен лист за тези суми на 15.02.20111г., за събирането им е образувано изпълнително дело № 20118610400392, като в покана за изпълнение са посочени  изтекла  мораторна лихва от 25,34лв. която продължава да се начислява, както и разноски по изпълнение от 210лв..

Прието е удостоверение  изх. № 13842/04.05.2015г.  издадено по изпълнително дело 20118610400392, съгласно окето изпълнителното дело е било образувано за събиране на сумите по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по дело 4775/2011г. на СРС, делото е прекратено на 01.11.2011г. поради събиране на дължимите суми, които са в общ размер от 2294,59лв. и са платени от Ц.В..

Приета е неоспорена от страните заповед за незабавно изпълнение от 22.02.2011г., издадена по заповедно дело № 4776/2011г. на СРС, 27-ми състав, с която е разпоредено Ц.В. да заплати на Райфайзенбанк България”ЕАД  неплатени задължения по договор за банков кредит от 22.03.2007г. и анекс № 1 към него  от 03.11.2009г., както следва: 10165,09лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.02.2011г., до изплащането й представляващи неплатена главница;   1292,16лв. представляващи договорна лихва за периода от 15.12.2009г. до 24.01.2011г. ; 125,03лв. представляващи наказателна лихва за забава за периода от 15.05.2010г. до 03.02.2011г., както и съдебни разноски от 470,35лв., 

Приета е молба  вх. № 23618/09.09.2011г. депозирана по изпълнително дело 20118610400404 , с която  М.А. е поискала да не се предприемат действия срещу Ц.В.,  като е предложила да погасява задълженията по делото с месечни вноски от по 300лв., които да се удържат от банковата й сметка и с постановление от 12.09.2011г. ЧСИ е наложил запор върху тази банкова сметка

***. № 13843/04.05.2015г., № 45487/22.10.201г. издадено по изпълнително дело 20118610400404 , съгласно което изпълнителното дело е било образувано за събиране на сумите по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по дело 4776/2011г. на СРС, съгласно което по делото са събрани суми  през 2011г. от 1148,52лв.; 801,42лв., 347,10лв. Посочило е, че общото задължение по делото било 18 500,58лв. към 04.05.2015г., събрани суми били 12412,93лв., неплатени оставали 6087,65лв., към 22.10.2015г. М.А. платила 11 264,11лв. по запор наложен по нейна молба от 09.09.2011г.

Приети са фишове за заплати на ищеца съгласно които в периода от 28.09.2010г. до  ноември 2012г. и от януари 2013г. до март 2013са правени удръжки от заплатата й по запори в размер на 450лв. месечно за 32 месеца, а декември 2012г. –  400лв.

Приети са вносни бележки от 08.08.2009г-., 16.10.2009г.,  16.12.2009гг. съгласно които Ц.В. е внесла по сметката си в Райфайзенбанк България”ЕАД   суми съответно от 82лв., 180лв. и 140лв.

Приета е неоспорена от страните заповед за незабавно изпълнение от 13.05.2010г. и изпълнителен лист от 13.05.2010г. издадена по заповедно дело № 20528/2010г. на СРС, 77-ми състав, запорно съобщение по изпълнително дело № **********1207 съгласно които със заповед за изпълнение и изпълнителен лист е разпоредено Ц.В. да заплати на Алфа Банк неплатени задължения по договор за  потребителски кредит № 702-34/20.12.2008г. , както следва: 15 251,80лв. неплатена главница;   2150,81лв. представляващи договорна лихва за периода от 20.02.2009г. до 14.03.2010г. ; 128,24лв. представляващи наказателна лихва за забава за периода от 20.02.2009г. д 14.03.2010г.., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.05.2010г., до изплащането й представляващи както и съдебни разноски от 470,35лв.,  за събирането на тези суми е образувано изпълнително дело № **********1207, по което са начислени и разноски от 1903,09лв., по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ц.В. при работодателя й „С.”ЕООД

Прието е удостоверение изх. № 6855/14.05.2015г. издадено по изпълнително дело 20107860401207, съгласно което изпълнителното дело било образувано за събиране на суми по заповед и изпълнителен лист, издадени по дело № 20528/2010г. на СРС , като към 14.05.2015г.  постъпилите суми са 24 925лв., начислените разноски по изпълнително дело били 1903,09лв. за адвокатско възнаграждение и такси към 15.07.2010г. от 1884,74лв

Приет е неоспорен от страните протокол от о.с.з. от 25.06.2015г. по НОХД 4921/2015г. по описа на СРС, 100 състав, съгласно който подсъдимата е М.А., Ц.В. е констиутирана като частен обвинител, като М.А. е дала обяснения, сочейки, че с В. са съученички, поддържали връзка и след завършване на образованието, била по майчинство, когато й предложили бизнес-детски клуб, нуждаела се от пари и с В. взели решение Веселниска да изтегли тези пари, а А. да  плаща вноските за погасяване , било около 2006г. А. родила през 2004г. и не й позволявали да изтегли заем. Заемът се сключил с Райфайзенбанк. Първоначално трябвали 15000лв., но банката одобрила за около 12000лв., заедно с В. отишли да изтеглят тази сума , В. изтеглила сумата цялата и я дала на А. цялата сума. В последствие тази банка издала кредитна карта Райкарт за 1000лв.  месеци след това и В. й дала картата да изтегли сумата и го направила. Плащала задълженията по договора на каса, като в бележките изписвала името на В., защото такива били указанията в банковия клон. Тя била отишла при ЧСИ и подала молба суми да се удържат от нейната банкова сметка, *** В.. От април-май 2010г. плащала по делото на ЧСИ, но спяла  от 4 месеца, защото разбрала за делото. Не помнела дали сумата от 1000лв. изтеглила от картата или в брой от сметката, първо изтеглила 1000лв., после 600лв. после 2200лв. защото й били необходими, не били достатъчни тези 12 000лв., тогава В. била с нея и била съгласна.  Посочила е, че имало изтеглен и друг кредит – от   „Алфа банк“ за 15 000лв., изтеглили го, за да рефинансират кредита с Райфайзенбанк, но не успяла  с този кредит да погаси задълженията към Райфайзенбанк, всъщност станали два кредита и затова  наложили запор върху банковата сметка на В..

Разпитана по делото св. Десислава В. е посочила, че е сестра на ищцата,  ответникът идвала в дома на ищеца за да обсъждат  изтеглянето на заем, била настоятелна, като уговаряла ищцата да изтегли заем за около 15 000лв. и да й даде парите за да може да отвори детски клуб, било преди 9 години, не знаела какво точно са си го говорили било отдавна, но чула че се уговаряли сумата да се изтегли от ищеца, а ответникът да връща заема. Два кредита изтеглила ищцата, не помнела втория кредит за каква сума е. . Знаела за банковата карта Райкарт, но тази карта не я ползвала ищцата, не е била в нея, били се разбрали с ответника при нужда в краен случай ответника да изтегли сумата по картата, знаела пин-кода. Знаела, че М.А. изтеглила сумата и трябвало да я върне, но не го направила, цялото задължение погасила ищцата.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза при разглеждане на въззивно дело № 1036/2017г. на СГС, ІІ-Е състав, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при Еос Матрикс”ЕООД посочено от Райфайзенбанк” АД като лице, на което прехвърлила вземанията си по договора от 22.03.2007г., при Юробанк България, която била правоприемник на Алфа Банк клон  България, справки по изпълнителни дела № 404/2011г. по описа  на ЧСИ В.и №  207/2010г. по описа  на ЧСИ Миладинов е посочило, че  по договор  от 20.12.2008г. с Алфа банк предоставена сума била 15400лв. по банкова сметка ***, като сумата била изтеглена от ищцата  на 20.12.2008г. 15030лв., неплатени задължения по записвания на банката били 15251,80лв. главница ; 2150,81лв. неплатена договора лихва до 14.03.2010г. и 128,24лв. неплатена наказателна лихва По договора за кредит с Райфайзенбанк от 22.03.2007г. усвоена сума била 12875лв., неплатени задължения по записвания на банката били 1492,29лв. главница и 1261,35лв. разноски, към тях Еос Матрикс” бил добавил задължения за законна лихва от 306,75лв. Посочило е, че по изпълнително дело 404/2011г.  се събирали суми по изпълнителния лист издаден от СРС, 27-ми състав по дело 4776/2011г. – за задълженията по договора с Райфайзенбанк от 22.03.2007г., като събрана сума била 12 412,93лв., а остатък от дълга бил 5417,87лв. главница, 1834,14лв. законна лихва до 08.05.2018г. и 715,17лв. такси по изпълнително дело.  По данни на ЧСИ към 08.05.2018г. сумата от 12412,93лв. се водела събрана от Ц.В., М.А. не била страна по делото. По изпълнително дело 392/2011г. предмет били събиране на сумите по заповедта и изпълнителния лист, издадени по договора за кредитна карта Райкарт, по данни на ЧСИ делото било прекратено поради събиране на всички суми общо от 2294,95лв. от Ц.В.. По изпълнително дело 207/2010г. се събирали суми по издаден от СРС, 77-ми състав  по дело № 20528/2010г.  по договора с Алфа банк и по изчисления на ЧСИ към 03.06.2014г. неплатени били 7201,58лв. главница, 48,11 лв. законна лихва, 596,36лв. такси по изпълнително дело; събрана сума била 24925лв. от запор върху трудово възнаграждение на Ц.В.. Плащания по договора с Алфабанк имало по сметка на банката до 10.07.2009г., като по вносни бележки няколко плащания били направени от М.А. -75лв., 220лв. и 128лв., другите суми не сочели нея за вносител, общо платените по кредита били 618,36лв. /16018,36лв. – 15400лв. която е получена за усвояване на кредита:, показани в таблица 2 на стр. 6 от заключението., като от тях като вносител бил посочен ответника за 223лв. Удържаните суми по запора върху трудовото възнаграждение на ищеца по приети извлечения от фишове за заплати били общо 14800 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете съобразно фактите, на които са основание, търсената защита и формулиран петитум. Неоснователни са доводите на въззивника, че районният съд се е произнесъл свръхпетитум. Исковете, предявени с първоначално депозираната исковата молба са били за суми, които са различни от тези по молбата от 27.05.2019г., а и тази от 11.05.2017г. депозирана пред СГС, 2-Е състав, но основанието на исковете е останало непроменен. Няма пречка в хода на производството пред СРС исковете да бъдат уточнени и увеличени по размер, каквото е направено с молбата на ищеца от 27.05.2019г. и от 11..05.2017г. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че с молбата от 27.05.2019г. са предявени нови искове, доколкото същите са приети за разглеждане от районния съд с определението му от 16.09.2019г., като на ответника е дадена възможност да депозира отговор и да организира защита си по тях, то не е допуснато процесуално нарушение от районния съд, което да обоснове извод за недопустимост на постановеното решение.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 285 вр. с чл. 292, ал.2 от ЗЗД.

Съдът приема за установено по делото съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за поръчка, по който  ответникът е възложил на ищеца и той се е съгласил от свое име но за сметка на ответника да сключи договори за банкови кредит за сумата от около 15 000лв. за финансиране на детски клуб на ответника, че в изпълнение на тази поръчка ищецът е сключил договор за банков кредит с Райфайзенбанк България „ЕАД на 22.03.20007г. за сумата от 13195лв при лихва от 8,5%, от която 12 875лв. предал на ответника ; на 23.03.2007г. е сключил договор за кредитна карта Райкарт с кредитен лимит от 1000лв. при лихва от 18%, карта с пин-код по която предал на ответника и сумата по нея е усвоена от ответника; договор от 20.12.2008г. с Алфа банк клон България  за 15 400лв., сума по която е усвоена от ответника. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, както и признание на ответника, дадено от нея като подсъдим по НОХД № 4921/2015г. н СРС, 100 състав, събрани по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични и последователни , резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от останалите доказателства поделото. Неоснователни са оплакванията на въззивника за недопустимост на свидетелските показания. Свидетелят е допуснат от СРС за обстоятелства по договора за кредитна карта Райкарт , който е с кредитен лимит от 1000лв., отделно  допустимостта на свидетелските показания се определя с оглед на цената на договора за поръчка, а не на договорите за кредит, защото правоотношението между страните е по договора за поръчка, а не по договора за кредит. С обясненията си по НОХД ответникът е признала, че са  страните са се съгласили да  ищецът да сключи договорите за кредит, но  сумите да се ползват от ответника и той да погасява задълженията, че е получила сумите по договорите за кредит, банковата карта и е изтеглила сумите по тях,. Това признание на фактите направено от ответника макар и по друго дело следва да се цени като извънсъдебното им признание, събраните по делото доказателства не го опровергават, поради което и съдът приема за установени горепосочените обстоятелства.

При така установеното съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с ответника, като е сключил договорите за кредит, предал е на ответника сумите по договорите за кредит и така съобразно чл. 292, ал.2 от ЗЗД в отношенията между страните задълженията по договорите за кредит са възникнали за ответника.

Установява се от събраните по делото неоспорени от страните заповед за изпълнение по дело 4775/2011г. на СРС, удостоверение, издадено от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 392/2011г., заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, че по договора с Райфайзенбанк България”ЕАД от 23.03.2007г. за издаване на кредитна карта Райкарт към 15.02.2010г.  непогасени задължения са били в размер на 995,07лв. представляващи неплатена главница;   184,22лв. представляващи договорна лихва за периода от 15.12.2009г. до 24.01.2011г. ; 39,26лв. представляващи наказателна лихва за забава за периода от 15.01.2010г. до 03.02.2011г., със заповедта за изпълнение е присъдена и   законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 04.02.2011г., до изплащането й както и съдебни разноски от 125лв.,  по издадения изпълнителен лист за тези суми е образувано изпълнително дело № 20118610400392 за събирането им, като са начислени и разноски по изпълнение от 210лв., делото е прекратено на 01.11.2011г. поради събиране на дължимите суми, които са в общ размер от 2294,59лв. и са платени от Ц.В.. Последното обстоятелство изрично е посочено в издаденото от ЧСИ  В.удостоверение на 04.05.2015г. удостоверение /лист 104 от дело на СРС/, съгласно което Ц.В. е изплатила сумата. Не се твърди и не се установява тази сума да е погасена от ответника, поради което и правилно е прието от СРС, че за ищеца е възникнало валидно вземане срещу ответника за плащане на сумата от 2294,59лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнението от ответника на задълженията по договора за поръчка за погасяване на задълженията, разходите за същото и платените лихви по договора за кредитна карта Райкарт.

Установява се от събраните по делото неоспорени от страните заповед за изпълнение, изпълнителен лист по дело № 20528/2010г. на СРС, удостоверения, издадени от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 207:2010г., заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, че по договора за кредит от 20.12.2008г. с Алфа банк – клон България непогасените задължения към 13.05.2010г. са: 15 251,80лв. неплатена главница;   2150,81лв. договорна лихва за периода от 20.02.2009г. до 14.03.2010г. ; 128,24лв. представляващи наказателна лихва за забава за периода от 20.02.2009г. д 14.03.2010г., със заповедта за изпълнение е присъдена и с законната лихва от подаване на заявлението – 03.05.2010г., до изплащането й представляващи както и съдебни разноски от 470,35лв.,  за събирането на тези суми е образувано изпълнително дело № **********1207, по което са начислени и разноски от 1903,09лв. и такси от 1884,74лв., по  това изпълнително дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ц.В. при работодателя й „С.”ЕООД, събраните суми са 24 925лв.,, като те са събрани от така наложения запор на възнаграждението на ищеца. Действително, приетите по делото фишове за заплати на ищеца сочат удръжки за 32 месеца по 450лв. и една удръжка от 400лв. С прието по делото заключение по счетоводната експертиза обаче вещото лице при проверка по изпълнителното дело е посочило на последна страница от заключението, че по така наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца събраната сума е 24 925лв. и съдът приема за установено това обстоятелство по делото. Съдът кредитира заключението като неоспорено от страните, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, вярно и задълбочено. Извода на вещото лице за платени чрез запор 14800лв. е направен по приети по делото фишове за заплати за направени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца. Този извод не се опровергава от удостоверението на съдебния изпълнител, като доколкото същото сочи  събиране и на други суми по това изпълнително дело , като не се твърди и не се установява по това изпълнително дело да са постъпвали суми различни от тези по запора върху трудово възнаграждение на ищеца, то извода на вещото лице, че цялата сума от 24 925лв. е събрана от ищеца съдът приема за правилен.  Не се твърди и не се установява тази сума да е погасена от ответника, поради което и правилно е прието от СРС, че за ищеца е възникнало валидно вземане срещу ответника за плащане на сумата от 24 925лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнението от ответника на задълженията по договора за поръчка за погасяване на задълженията, разходите за същото и платените лихви по договора за кредит, сключен с Алфа банк – клон България. Доброволното плащане на суми по този договор е установено от вещото лице, че е извършвано до 10.07.2009г., като платената доброволно сума е била 618,36лв., от която вносни бележки сочат за вносител ответника М.А. за сумата от общо 223лв. Тези плащания са извършени директно по сметка на банката, те не са плащани по изпълнителното дело и нямат отношение към плащането на сумата от 24925лв.  по изпълнителното дело, за която е уважен иска, доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.

Установява се от събраните по делото неоспорени от страните заповед за изпълнение, изпълнителен лист по дело № 4776/2011г. на СРС, удостоверения, издадени от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 404/2011г., заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, че по договора за кредит от 22.03.2007г. сключен с Райфайзенбанк България”ЕАД към 04.02.2011г. задълженията са били   както следва: 10 165,09лв. представляващи неплатена главница;   1292,16лв. представляващи договорна лихва за периода от 15.12.2009г. до 24.01.2011г. ; 125,03лв. представляващи наказателна лихва за забава за периода от 15.05.2010г. до 03.02.2011г., със заповедта е присъдена  законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 04.02.2011г., до изплащането й както и съдебни разноски от 470,35лв., за събирането на тези суми е образувано изпълнително дело  № 404/2011г., общото задължение по делото е в размер на 18 500,58лв., като  към 04.05.2015г., събрани суми били 12412,93лв., неплатени оставали общо 6087,65лв. – 5417,87лв. главница; 1834,14лв. законна лихва и 715,17лв. такси, към 22.10.2015г. М.А. платила 11 264,11лв. по запор върху банковата й сметка,  наложен по нейна молба от 09.09.2011г. Вещото лице не е съобразило последващото удостоверение от ЧСИ и съдът не кредитира извода му в частта, че тази сума е платена от ищеца. Признание от ищеца, че ответникът е платил 11264,11лв. е направена в изявленията на ищеца пред СГС, 2-Е . Така установеното обосновава извод, че по изпълнителното дело платеното от ищеца е 1148,82лв. /общо сърната сума от 12412,93лв. намалена с платеното от ответника от 11264,11лв/, тоест понесени от ищеца вреди от неизпълнението на задълженията на ответника по договора за поръчка е в размер на общо 1148,82лв.  Иска по този договор е отхвърлен за суми, които са различни от тези, за които е образувано изпълнителното дело, решението на СРС в тази част не е обжалвано, поради което и извън предмета на въззивното дело е сумата от 402лв. платена по сметка на Райфайзенбанк преди образуване на изпълнителното дело. Решението на СРС се обжалва само в частта, в която е уважен иска за сумите, за които е образувано изпълнителното дело – събрани и несъбрани такива. При така възприето съдът приема за установено по делото, че за ищеца е възникнало валидно вземане срещу ответника за плащане на сумата от  1148,82лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнението от ответника на задълженията по договора за поръчка за погасяване на задълженията, разходите за същото и платените лихви по договора за кредит от 22.03.2007г., сключен с  Райфайзен банк България ЕАД Установява се от заключението по счетоводната експертиза, че непогасените задължения по изпълнителното дело , тоест и по договора за кредит са 5417,87лв. главница; 1834,14лв. законна лихва и 715,17лв. такси. Иск за тези сума е предявен не като обезщетение за вреди, а като иск за реално изпълнение на задължението му по договора за поръчка -  сума, която ответникът дължи да предаде на ищеца за погасяване на задълженията по договора за кредит, задължения по който в отношенията между страните съобразно чл. 292 , ал.2 от ГПК се считат за ответника. Това основание на иска ясно проличава от молбата на ищеца от  11.07.2017г. и от 17.05.2019г. в която сочи тези суми, като такива които не са събрани още по изпълнителното дело. За да се уважи така предявеният иск не е нужно да се докаже, че ищцата вече е платила тази сума. Това е така, защото доверителят дължи предоставяне на тези суми на довереника, за да изпълни задълженията по договора за кредит. При така възприето съдът приема за основателен иска за суми, за които е образувано изпълнителното дело но към 08.05.2018г. все още не са събрани : главница от 5417,87лв. 1834,14лв. законна лихва и 715,17лв. такси по изпълнителното дело. Неправилно е решението на СРС в частта, в която  е уважил иска над  9115,31 лв. / 1148,82лв + 5417,87лв. + 1834,14лв. + 715,17лв / до 12412,93лв.

Неоснователни са доводите на въззивника, че непредставянето на договор за кредит препятствал проверка на размер на задълженията. По делото са приети договорите за кредит с Райфайзен банк от 22.03.2007г. и анекса към него. Издадените заповеди за изпълнение, изпълнителни листове, заключения по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира по съображения изложени по-горе установяват съществуването на задълженията, посочени по-горе, а и оспорване на размер на задълженията не е било направено от ответника в хода на производство пред СРС.

По възражението за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност:

Задължения за реално изпълнение по договора за поръчка се погасява с 5-годишна погасителна давност. Такава е погасителната давност и на задълженията за главница по договор за банков кредит. Задължение за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор и за лихви се погасява с кратката 3-годишна погасителна давност. В случая изискуемостта на задължението е моментът, от който започва да тече тази погасителна давност, защото не са налице предпоставките на чл. 114, ал.2 от ЗЗД.

Съдът приема, че предявените вземания по иска за обезщетение за претърпени вреди са основани на събраните в хода на изпълнителни дела суми. Установи се, че изпълнителните дела , по които са събрани тези суми, включително и лихвите за забава са образувани през 2010г. и през 2011г., исковата молба е подадена на 30.10.2013г., поради  което и вземанията за  събраните суми по изпълнителните дела от 2011г. не са погасени по давност. По изпълнителното дело от 2010г. заповедта за изпълнение е издадена на 13.05.2010г., запорното съобщение до работодателя на ищеца е  съставено на 23.07.2010г. , първия по време фиш за заплати на ищеца, приет по делото,  сочещ удръжки по запор е от 29.09.2010г., но не е установено превод на сума по него да е направен преди 31.10.2010г., поради  което не е установено и за събрани по това изпълнително дело лихви и разноски да е била изтекла погасителната давност към подаване на исковата молба на 31.10.2010г. По дело не е установено изискуемост на задълженията по договорите за кредит да са  настъпили в определен момент преди подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение – съответно на 04.02.2011г. и на 03.05.2010г., поради което и от този момент следва да се счита, че е започнала да тече погасителната давност, която не е изтекла към подаване на исковата молба на 31.10.2013г.  Искът за реално изпълнение на договора за поръчка сключен през 2007г. във връзка с договора за кредит от 22.03.2007г. с Райфайзенбанк”АД. Задълженията на доверителя към довереника за предоставянето на средства за плащане на вноските по договора за кредит следват падежите на вноските по договора за кредит. В случая не е установено изискуемост на задълженията по договорите за кредит да са  настъпили в определен момент преди подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Отделно с молбата си от 09.09.2011г. по изпълнително дело № 404/2011г. ответникът е поискала тя да погасява задълженията по договора, така е признала задълженията и е прекъснала погасителната давност за тези задължения и така  към подаване на исковата молба тази давност не е била изтекла.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при съобразяване на обстоятелството, че въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47, ал.6 от ГПК и не е събрана предварително държавна такса за въззивно обжалване, че ищецът е освободен по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК от задължение за предварително внасяне на разноски по делото пред СГС – особен представител по настоящото дело, но и за държавна такса  с определение по въззивно дело на СГС, 2-Е по дело 1036/2017г.,  както и че въззиваемият е представляван от адвокат безплатно на основание на чл. 38, ал.1 от ЗАдв.

При така възприето решението на СРС в частта в която на ищеца са присъдени разноски от 444,98лв. следва да се отмени, както следва да се отмени и в частта в която ответник е осъден да заплати на СГС деловодни разноски от 48,18лв.

За производство пред СГС по настоящо дело  въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски за държавна такса от 666,70лв., разноски за възнаграждение за особен представител от 782,60лв., а на адвокат Г. представлявала въззиваемия безплатно следва да бъде осъден да заплати възнаграждение от 1482,37лв. определено при съобразяване на сложността на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 77058/27.04.2020г. по гр.д. № 16251 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 90-ти състав М. М.А., ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Ц.  С.В., ЕГН  ********** с адрес: *** на основание на чл. 285 вр. с чл. 292, ал.2 от ЗЗД сумата от общо  3297,62лв представляваща платена   от Ц.В.  по договор от 22.03.2007г. за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  , на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 444,98лв,   както и в частта, с която М. М.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 48,18лв. на основание на чл. 78, ал. 6  от ГПК , представляваща деловодни разноски за държавна такса, за възнаграждение особен представител и за възнаграждение за вещо лице в производство пред СГС по дело 1036/2017г. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ  иск, предявен с искова молба вх. № 19178/30.10.2013г., уточнена с молба от 27.05.2019г. на Ц.  С.В., ЕГН  ********** срещу М. М.А., ЕГН **********,  с която е поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 285 вр. с чл. 292, ал. 2 от ЗЗД да й заплати сумата от общо  3297,62лв, представляваща платена от Ц.В.  по договор от 22.03.2007г. за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А..

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77058/27.04.2020г. по гр.д. № 16251 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 90-ти състав в часта, с която  М. М.А., ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Ц.  С.В., ЕГН  ********** с адрес: *** на основание на чл. 285  вр. с чл. 292, ал.2 от ЗЗД сумите, както следва: по договор от 22.03.2007г. за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от общо 9115,31лв, от които : 1148,82лв.,  представляващи платени от Ц.В.  суми  по този договор; непогасени задължения по договора, за които е образувано изпълнително дело № 20118610400404 по описа на ЧСИ Д.В. и които към 08.05.2018г. не са събрани, както следва: 5417,87лв. представляваща  главница, сумата от 1834,14лв.  представляваща законна лихва за периода до 08.05.2018г.; сумата от  715,17лв. , представляваща начислени такси по изпълнително дело;  по договор за  издаване на национална кредитна карта Райкарт № 0703230125335140/ 23.03.2007г., сключен с „Райфайзенбанк България”ЕАД от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата  от общо 2294,59лв., представляващи  платени от Ц.В. суми по този договор ; по договор за потребителски кредит № 702-24/20.12.2008г.., сключен от името на Ц.В.  за сметка на М.А.  сумата от от общо 24 925лв., представляващи платени суми по този договор,  на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 4201,26лв.  и М. М.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 487,14лв. на основание на чл. 78, ал. 6  от ГПК , представляваща деловодни разноски за държавна такса, за възнаграждение особен представител и за възнаграждение за вещо лице в производство пред СГС по дело 1036/2017г.

ОСЪЖДА М. М.А., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 6, чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК сумата от общо 1449,30лв. представляваща деловодни разноски за държавна такса и за възнаграждение особен представител.

ОСЪЖДА М. М.А., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на адвокат С.Г., вписана в САК с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1482,37 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия Ц.В. по делото пред СГС.

Решение може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му..

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.