№ 10869
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110139171 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от В. Г. Т., ЕГН ********** срещу Ц. Б. Л.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по –
голям дял от лек автомобил марка Ауди, модел А3, държавен регистрационен
номер LOS XA197, вид гориво: дизел, дата на първа регистрация:
02.05.2006г., номер на двигателя: LBMNF1, идентификационен номер на
превозното средство: WAUZZZ8P06A193883, обем на двигателя: 2000 сс,
мощност на двигателя: 170 hp, брой оси 2, екологична категория: ЕВРО 4,
като в полза на ищеца бъде определен по – голям дял от 80 %, а за
ответницата – 20 %.
В исковата молба и уточнителната такава се сочи, че страните са
съсобственици на МПС, придобито по време на брака, както следва: лек
автомобил марка Ауди, модел А3, държавен регистрационен номер LOS
XA197, вид гориво: дизел, дата на първа регистрация: 02.05.2006г., номер на
двигателя: LBMNF1, идентификационен номер на превозното средство:
WAUZZZ8P06A193883, обем на двигателя: 2000 сс, мощност на двигателя:
170 hp, брой оси 2, екологична категория: ЕВРО 4. МПС е закупено на лизинг
от Федерална Република Германия на 15.06.2017г., където ищецът живее и
работи от 2016г. и към момента. Страните сключили граждански брак на
03.09.2011г. в гр. София, който е прекратен с влязло в сила Решение №
20086941 от 05.04.2021г. по гр.д. № 48014 по описа за 2020г. на СРС, 83
състав. Твърди се, че с влизане в сила на решението за развод СИО между
страните е престанала да действа и гореописаното МПС преминава в режим
1
на обикновена съсобственост. За закупуването на автомобила ищецът
сключил договор за лизинг със Сантандер Кънсюмър Банк АГ през месец юли
2017г., от който момент единствено ищецът го обслужвал, тъй като
ответницата не била страна по договора с банката. Стойността на автомобила
е 7890,00 евро, с първоначална вноска 2700,00 евро и нетната сума на лизинга
от 5807,00 евро /5190 евро+617 евро застраховка/, с твърд годишен лихвен
процент от 6,69 % /или общ размер на лихвата 1723,36 евро/, с месечни
вноски за погасяване чрез SEPA директен дебит, на първо число на всеки
месец, започвайки от 01 август 2017г., а именно 95 месеца х 79,00 евро на
месец и еднократна сума за „обща кредитна защита“ в размер на 41,55 евро.
Поради въведените епидемични ограничения и намаленият обем на работа на
ищеца в Германия същият изпаднал в забава с изплащането на лизинга,
поради което лизинговата институция наложила запор върху трудовото му
възнаграждение, като изпратила запорно писмо до работодателя му, от което
било видно, че към 07.06.2021г. актуалният статус на вземането възлизало на
4063,56 евро. Към 07.06.2021г. от стойността на автомобила били погасени
само 3826,44 евро от общата стойност 7890,00 евро. Предвид размера на
месечната погасителна вноска, която била 79 евро, платима на първо число на
всеки месец, можело да се направи изчисление, че към момента на
прекратяване на СИО между страните на 05.04.2021г. от стойността на
автомобила била заплатена сума в общ размер на 3668,44 евро. Въпреки
забавянията на плащанията, ако хипотетично се предположи, че така
изчислената сума е платена до момента на прекратяване на СИО на
05.04.2021г., то частта на ответницата представлява около 20 % от покупната
цена на автомобила. От 14.09.2020г. автомобилът се ползвал от ответницата,
която го укривала и категорично отказвала да даде възможност на ищеца да
се ползва от него. В уточнителната молба ищецът твърди, че с
горепосоченото съдебно решение съдът е утвърдил постигнатото между
страните споразумение по чл. 51 СК, от което било видно, че страните нямат
придобити по време на брака недвижими имоти или вещни права върху
такива имоти, не притежават акции и облигации на името на съпрузите, не
притежават дялове в търговски дружества, не извършват търговска дейност
като едноличен търговец, личните им вещи, влогове и/или кредити остават
така, като ги е закупил или направил всеки от тях и нямат взаимни претенции,
като са постигнали съгласие придобитото по време на брака един брой МПС –
2
лек автомобил марка Опел Корса, с рег. № СА 5943 НМ да остане в единствен
дял на съпругата, като ищецът изрично е заявил, че не претендира уравняване
на дяловете и е декларирал, че няма претенции относно ползването и
собствеността върху същото МПС. Сочи се също, че към датата на подаване
на исковата молба лек автомобил марка Ауди, модел А3, държавен
регистрационен номер LOS XA197, вид гориво: дизел, дата на първа
регистрация: 02.05.2006г., номер на двигателя: LBMNF1, идентификационен
номер на превозното средство: WAUZZZ8P06A193883, обем на двигателя:
2000 сс, мощност на двигателя: 170 hp, брой оси 2, екологична категория:
ЕВРО 4 е единствената вещ от цялата имуществена общност на бившите
съпрузи.
В определения на ответната страна срок същата изразява становище за
недопустимост на иска и счита, че производството следва да бъде прекратено
При преценка за допустимостта на исковата молба, съдът
констатира следното:
От изложените в исковата молба твърдения е видно, че моторното
превозно средство, по отношение на което се иска определяне на по – голям
дял, се ползва въз основа на договор за лизинг, сключен между ищеца и
Сантандер Кънсюмър Банк АГ през месец юли 2017г. Бракът между страните
е сключен на 03.09.2011г., като същият е прекратен с влязло в сила решение
на СРС, 83 състав на 05.04.2021г. От изложените в молбата твърдения се
установява, че към момента на прекратяване на брака лизинговите вноски
продължават да се заплащат. Съгласно чл. 29, ал. 3 СК, при прекратяване на
общността поради развод или по чл. 27, ал. 2, съдът може да определи по –
голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. В настоящия
случай семейната имуществена общност е прекратена с развод с влязло в сила
на 05.04.2021г. съдебно решение, но към посочената дата собствеността
върху процесния лек автомобил не е била придобита от никой от съпрузите,
респ. не представлява част от СИО. Сключеният от ищеца договор за лизинг
по време на брака по своята правна природа представлява договор за ползване
на гореописания лек автомобил със задължение за заплащане на месечни
вноски, но не и договор за придобиване на собствеността върху същия. Към
момента на прекратяване на брака и СИО собствеността върху моторното
3
превозно средство е на трето лице. Предвид изложеното и с оглед
твърденията в исковата молба, съдът приема, че лекият автомобил, по
отношение на който се иска определяне на по – голям дял, към момента на
прекратяване на брака и семейната имуществена общност не е бил собствен
на никой от съпрузите, респ. не е част от общото имущество по смисъла на
чл. 29, ал. 3 СК. С оглед горепосоченото, съдът приема, че депозираният иск с
правно основание чл. 29, ал. 3 СК е недопустим, като производството следва
да бъде прекратено.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 130 от ГПК,
Софийски районен съд, 91 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 39171/2022 г. по
описа на СРС, III ГО, 91 състав.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4