Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4141
30.10.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3126 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр., чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
232, ал. 2, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 233, изр. второ ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. С насрещната искова молба са предявени кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от
"ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII - ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив,
обл. Пловдив, ул. "Тодор Александров"№16. представлявано от у. - д-р
В.Т.С. чрез пълномощника адв. Д.Р.В.-П.
против ЕТ „Д-р Р.Г. -АИППМПДМ". ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., р-н ***представлявано от Р.Н. Г. - физическо лице - т., с
която е предявен иск за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца неизплатен наем в общ размер на
1296лв. с ДДС, дължим за месец април и месец май 2017г., неизплатени консумативните разходи за вода в
общ размер на 8,68 лв. с ДДС, дължими за месеците февруари, март и април 2017г, остатък от дължимо и неизплатено обезщетение
за вреди, нанесени в наетия имот при освобождаването му, в размер на 161,51 лв.
с ДДС, неустойка в общ размер на 205,14 лева за забава на
плащането на наема и консумативните разходи за месец април 2017г. и наем за
месец май 2017г, дължими по сключен между страните договор за наем от
01.06.2016г., за които суми е издадена Заповед № 10767/08.11.2017г. по ч. гр.
д. № 17716/2017 г. на РС Пловдив.
В открито съдебно заседание на
14,05,2019 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за неустойка от
205,14 лв. на 2044,96 лв.
В исковата молба се твърди, че
ответникът, от една страна като наемател, е сключил договор за наем на недвижим
имот от дата 01.06.2016г. с ищеца от друга страна като наемодател. Предмет на
договорът за наем от 01.06.2016г. били самостоятелни помещения, с обща площ от
54 кв. метра, състоящи се от два кабинета, чакалня, склад, коридор, тоалетна,
ведно с общо преддверие, находящи се във филиала на "ДКЦ 7-Пловдив, район
Южен" ЕООД, в гр. Пловдив, на ул. "Македония" № 31. По силата на
посочения договор, наемателят ползвал посочените помещения за осъществяване в
тях на извършваната от него медицинска дентална дейност, осъществяване на
стоматологични здравни услуги и функциониране на помещенията като
стоматологичен кабинет.
Съгласно договореното в посочения
договор за наем помещенията следвало да се ползват за срок от 3 години, считано
от 01.06.2016г. срещу заплащане на месечна наемна цена от 648 лева с ДДС и
заплащане на консумативни разходи за ползване на помещението. Считано от 01.06.2016г. наемателят ползвал
имота, но на 01.03.2017г. отправил предизвестие за прекратяване на сключения
договор за наем, считано от 01.06.2017г, съобразно предвиденото в договора
предизвестие от три месеца. За извършеното ползване на имота от сключване на
договора на 01.06.2016г. и до 31.01.2017г. наемателят заплащал месечния наем.
До февруари 2017г. консумативните разходи за вода били заплащани самостоятелно
от наемателя и отделно от наема, а след този период ищецът префактурирал сумите
за ползваната вода към наемната цена. Твърди се, че ответникът не бил заплатил
дължимите консумативни разходи за вода в общ размер на 8,68 лв. с ДДС, дължими
за месеците февруари, март и април 2017г.,
както следва: 4,34 лв. с ДДС за месец февруари, сума в размер на 2,17
лв. с ДДС за месец март, сума в размер на 2,17 лв. с ДДС, за месец април, за
които суми били издадени съответните фактури.
В исковата молба се сочи, че за
периода от 01.04.2017г. до 31.05.2017г. вкл. наемателят ползвал отдаденото й
под наем помещение, но не заплащал месечните наемни вноски за април и май
2017г. Ищецът издал данъчна фактура №
**********/28.04.2017г. за наема и консумативните разходи за месец април 2017г.
и данъчна фактура № **********/26. 05.2017г . за наема за месец май 2017г., но
по посочените фактури не постъпило плащане.
Твърди се, че след изтичане на
тримесечното предизвестие, на 01.06.2017г., ответникът освободил ползваните
помещения по договора за наем. За предаване на ползването на помещенията бил
съставен протокол от 01.06.2017г, но в същия не се описвало реалното състояние
на предаваните помещения след прекратяване на процесния договор. В протокола
били описани подобрения, които обаче не били извършени от наемателя - ответник,
а от предходен наемател, с когото наемодателят вече бил уредил отношенията си.
Сочи се, че при предаване на
помещението на 01.06.2017г. наемодателят констатирал, че върху имота са
нанесени вреди, причинени от ответника. От наетия имот при освобождаването му
ответникът бил демонтирал 5 броя електрически ключа, 16 броя електрически
контакта, 3 броя тапи на разклонителни кутии,
4 броя таванни осветителни тела, 3 броя санитарни мивки. За поправяне и
възстановяване годността за ползване на ел. инсталацията на обекта били необходими
809,51 лева с ДДС. За посочената сума наемодателят бил издал фактура №
**********/29.09.2017г, която била изпратена на наемателя. Тъй като
обезщетението не било заплатено, наемателят реализирал правото си да удържи
внесения депозит по договора за наем в размер на 648 лева и да приспадне същия
от дължимото обезщетение за вреди. След извършеното удържане ответникът дължал
сумата от 161, 51 лева
Ищецът твърди, че съгласно
разпоредбите на сключения договор за наем при забавено плащане на наемната цена
и/или консумативните разходи, наемателят дължал неустойка в размер на 1% на ден
върху дължимата сума, за периода на просрочието. Посочва се, че съобразно
договорените дати на плащане в договора за наем, наемната цена и консумативните
разходи се дължали до 10-то число на месеца, следващ месеца на ползване на
имота. Предвид на това след тази дата, от 11 -то число, наемателят изпадал в
забава, и дължал неустойка по чл.42 ал. 1 от договора. Същата възлизала на сумата от общо 2044,96
лева.
По изложените в исковата молба
съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира законна лихва и
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове и насрещна искова молба, с която е предявил искове за осъждането на
първоначалния ищец да заплати на ответника следните суми: 240.48 лева получена
без основание от ищеца сума, предвид обстоятелството, че ответникът ползвал
½ част от общото преддверие на имота, а ищецът му бил начислявал наем за
цялата обща вещ през срока на действие на договора за наем, 272 лева, получена
без основание от ищеца сума, представляваща платен дневен наем по Договор за
наем от 2011год. за периода 01.06.2016г.-17.06.2016г. при сключен нов Договор
за наем от 17.06.2016г., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от
17.06.2017г. до датата на подаване на насрещния иск в размер на 50.87 лева,
сумата от 648 лева, получени от ответника по насрещния иск без основание чрез
извършено незаконно прихващане по издадена от ищеца фактура от 29.09.2017г.
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 29.09.2017г. до датата на
подаване на този насрещен иск в размер на 36.61 лева, сумата от 600 лева
получени от ответника по насрещния иск без основание, представляващи начислен наем
в двоен размер по Договор за наем от 17.06.2011г., осчетоводени с фактура от
15.08.2016г., тъй като основанието за получаването и е нищожна клауза от
договора за наем, която е в противоречие на закона. Претендира законна лихва и
разноски
Насрещният ищец твърди, че страните
били в договорни отношения от 17.06.2011 год. по силата на Договор за наем със
срок на действие 5 години, до 17.06.2016 год., по който договор наемните вноски
били плащани в срок и изцяло. На 01.06.2016г.
след проведен търг между страните бил сключен Договор за наем с дата
01.06.2016г. Новият договор за наем бил с по-висока наемна цена и с по-малко
наета площ. За период от 17 дни насрещната ищца била платила два пъти - по
силата на стария и по силата на новия договор. Така насрещният ответник получил
без основание сумата от 272 лева, като дължал и мораторна лихва върху тази
сума, считано от 17.06.2017г. до датата на подаване насрещния иск в размер на
50.87 лева.
В насрещната искова молба се
твърди, че при когато насрещната ищца освобождавала наетите помещения, бил
съставен и подписан Протокол за предаване на имот, в който били описани
направените от последната подобрения. Посоченият протокол бил подписан от у.я
на дружеството- ищец без възражения и/или забележки или претенции и/или констатирани
повреди, включително в присъствието на трима свидетели. Впоследствие насрещната
ищца разбрала, че 6 дни след
подписването на посочения по-горе Протокол, на 07.06.2017г. бил съставен нов
Констативен протокол, без присъствието на насрещната ищца, в който били описани
нанесени вреди в размер на 809.51 лева, която сума била прихваната с вземането
на насрещната ищца за внесен от нея депозит в размер от 648 лева по процесния
договор за наем. Насрещната ищца оспорва изложените в протокол от 07.06.2017г. констатации,
както и извършеното прихващане от страна на насрещния ответник като
незаконосъобразно.
В насрещната искова молба се
посочва, че на 15.08.2016г. бил съставен Приемо-предавателен протокол за
предаване на два кабинета, в които насрещната ответница имала вещи. Тези
помещения насрещната ищца ползвала по първия Договор за наем от 17.06.2011г.,
прекратен на 01.06.2016г. Впоследствие ищецът издал фактура на стойност 1 200
лева с основание -„Обезщетение за ползване съгласно раздел 5.т.5 от договор от
17.06.2011г.", съгласно която клауза “В случай, че се преустанови
действието на договора и наемателят не предаде владението на имота незабавно и
при условията на предходната точка, докато напусне или бъде съдебно отстранен,
същият дължи на наемодателите обезщетение в двукратния размер на наемната цена
за всеки месец”. Насрещната ищца твърди, че посочената договорна клауза е
нищожна поради противоречие със закона, тъй като наемодателят би следвало да
начисли само наемна вноска за ползваните помещения, а не в двоен размер.
Твърди, че помещенията не са годни за
ползване и към настоящия момент, не са отдадени под наем на друго лице, поради
което наемодателят не бил претърпял никакви вреди над наемната цена. Ето защо
насрещният ответник дължал на ищцата сума в размер на 600 лева, с която
неоснователно се е обогатил. По изложените в насрещната искова молба
съображения моли за уважаване на насрещния иск. Претендира разноски.
Първоначалният ищец е депозирал
становище вх. № ***/27.06.2018 г. и отговор на насрещната искова молба. Излага
съображения, че между страните съществували предходни наемни отношения по
силата на договор за наем от 17.06.2011г., като договорът бил сключен за срок
от 5 години, считано от 01.06.2011г., поради което срокът изтекъл в края на
месец май 2016г. Твърди, че по време на действие на договор от 2011г. и от
2016г. насрещната ищца била ползвала цялото преддверие. Оспорва изложените в
насрещната искова молба твърдения. Посочва, че партидата за вода била
прехвърлена на наемодателя през септември 2016г., от когато фактурите за
консумирана вода се издават на името на наемодателя. По изложените съображения
насрещният ответник моли за отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 17716/ 2017 г. на ПдРС се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
08.11.2017 г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: 1466,19 лв.
– главница по договор за наем от 01,06,2016 г., 205,14 лв. неустойка,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.11.2017 г. до
окончателното погасяване, както и направените разноски в общ размер на 333,50
лв. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
За допустимостта на установителния иск по
чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства – по основание,
размер и период, доколкото в
исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се
приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично
със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде
признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което
в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на
вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск,
следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не
може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум.
В настоящия случай, подобен идентитет за част от
вземането за неустойка не е налице, дори напротив. При липса на идентичност в
произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до
недопустимо разминаване в претенциите. Отделен е въпросът, че правото на защита
на длъжника би било сериозно накърнено.
В конкретния случай, не е налице
идентитет на претенциите, заявени в двете производства по размер– доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество
изрично претендира 205,14 лв. за неустойка, а в настоящото 2044,96 лева.
Поради което искът за
неустойка за разликата над 205,14 лв. до пълния претендиран размер от 2044,96
лева е недопустим. Ето защо производството
по делото в тази част следва да бъде прекратено.
По делото е представен Договор за наем на недвижим
имот от 01.06.2016г., сключен между „ДКЦ – 7 Пловдив, район Южен“ ЕООД от една
страна и ЕТ „Р.Г. – АИППМПДП“ от друга, съгласно който наемодателят се задължил
да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот –
самостоятелни помещения с обща площ от 54 кв. метра, срещу задължението да бъде
заплащана месечна наемна цена в размер на 648 лева с вкл. ДДС. Съгласно
договора, наемателят се задължил да заплаща всички консумативни разходи,
свързани с ползването на имота, както и наемната цена по него, до всяко 10-то
число на месеца, следващ месеца на ползване на имота. За обезпечаване
евентуални увреждания в имота, причинени от наемателя, е предвидено заплащането
на „депозит за добро изпълнение“ в размер на 648 лева. Предвидено е тримесечно
предизвестие при едностранно прекратяване на договора, както и неустойка от 1 %
на ден върху дължимата сума за всеки просрочен ден, в случай, че наемателят не
плати задълженията си по договора в срок.
Представени са фактури от процесния период, издадени
от наемодателя, с които са начислени претендираните в исковата молба суми.
Представено е подаденото от ответника по първоначалния иск предизвестие за
прекратяване на договора, както и Приемо-предавателен протокол от 01.06.2017г.,
съгласно който на същата дата имотът е предаден с подробно описани подобрения:
подменени фасадни прозорци, окачен таван, сменена ВиК инсталация и т.н.,
подписан от представители на двете страни по наемния договор, както и от трима
свидетели.
Ищецът представя констативен протокол, съставен на
07.06.2017г. от нарочно определена от дружеството – ищец комисия, с който е
установено, че отдаденият под наем имот се намира в крайно незадоволително
състояние – били демонтирани всички ел. ключове, осветителни тела, санитарни
съоръжения, като били изрязани кабели и части от ВиК инсталацията, чието
поправяне налагало да се извършват ремонтни дейности като разкопаване на стени
до достигане на ел. инсталацията/съответно ВиК системата, шпакловане, подмяна
на облицовъчен мрамор и други подобни.
Представен е и Договор за наем от 17.06.2011г., от
който е видно, че страните в настоящия процес са били в наемни правоотношения и
преди договора от 2016г. Договорът от 2011г. бил сключен за срок от 5 години
при наемна цена от 400 лева/месечно, срещу задължението за предоставяне на
помещения с обща площ от 80 кв. м. Уговорено е, че в случай, че се преустанови
действието на договора и наемателят не предаде владението върху имота незабавно
по предвидения ред, същият дължи на наемодателя обезщетение за ползване на
имота в размер на двукратната стойност на месечния наем за всеки месец от
ползването.
Представена е тръжна документация, изготвена във
връзка с обявяването на търг за наемането на въпросните помещения, ведно с
предложение по търга, направено от ответницата.
Доколкото никои от описаните по-горе писмени
доказателства нямат обвързваща материална доказателствена сила за съда, същите
следва да бъдат ценени по същество и съвкупно с останалите материали по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Б.Б. заявява, че работи за ищцовото дружество, като отговаря за
поддръжката на ел. и ВиК инсталацията в същото. Във връзка с процесния обект
заявява, че допреди прекратяване на наемния договор с ответницата не е
посещавал обекта, като за пръв път го повикали след това. При огледа било
установено, че били демонтирани контактите и ключовете в помещението, били
изрязани кабелите „до дъно“, което съществено затруднявало тяхната поправка без
нарушаване покритието на стените, били демонтирани мивките, стенните батерии,
както и части от моноблока, била нарушена целостта на фаянса.
Св. М. (намиращ се във *** с ответницата) заявява, че
е запознат изцяло със случая и е присъствал на предаването на имота. Твърди, че
не е имало възражения при неговото предаване, както и, че преди ответницата да
наеме имота за пръв път, същият е бил в „окаяно състояние“, поради което се
наложило да се инвестира в неговото поправяне.
От свидетелските показания на св. С. К. – о. с. в
ищцовото дружество се установява, че между двете страни е имало трайни наемни
отношения по два договора – от 2011г. и от 2016г., както и, че ответницата е
направила сериозни подобрения в имота по време на действието на първия договор,
които обаче са направени за сметка на наемодателя, като са приспаднати от
дължими възнаграждения за наем за три месеца. Твърди, че от 2016г. д-р Г. е
била единствен ползвател на преддверието, като цената за неговото ползване била
включена в наема.
Съдът кредитира дадените от свидетелите показания,
като ще цени същите във връзка с останалите събрани по делото доказателства,
предвид възможната заинтересованост и на тримата свидетели от изхода на спора
като се има предвид, че двамата от тях се намират в трудови правоотношения с
първоначалния ищец, а другия – във фактическо съжителство с ответницата.
По делото се изготви ССЕ по задачи, поставени и от
двете страни. От заключението на в. л., базирано на отразени в счетоводствата и
на двете страни факти се установява, че ответницата не е заплатила суми по
фактури както следва: разходи за вода в размер на 4,34 лв. с ДДС по фактура от
27.02.2017г. и 2,17 по фактура от 30.03.2017г., 650,17 лева по фактура от
28.04.2017г., включващи наем и разходи за вода – 2,17 лева, сумата от 648 лева
по фактура от 26.05.2017г., 161,51 лева остатък от общо дължима сума от 809,51
лева (след като е удържан депозитът за добро изпълнение), и неустойка за
забавено плащане в размер на 2044,96 лева. Вземанията към ответницата са
разнесени в счетоводството на ищеца по следните сметки: 411 Клиенти, 709 –
приходи от наем и 498 – други дебитори.
От поставените допълнителни задачи към вещото лице се
установява, че в счетоводството на първоначалния ищец е налична счетоводна
справка от 30.09.2017г. за прихващане на депозит за сметка на нанесени вреди за
сумата от 648 лева. Установява се, че във връзка с консумативните разходи за
ВиК, същите са обложени два пъти с ДДС – веднъж при издаване на фактурите от ВиК
дружеството към първоначалния ищец, и веднъж при префактурирането им от ищеца
към ответника.
Съдът кредитира изготвеното заключение на вещото лице
като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи, че страните по настоящия спор са били в наемни
правоотношения, възникнали на база сключени между тях договори за наем от
17.06.2011г. и от 01.06.2016г. По
силата на сключените договори, между ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно отношение, по силата на което и за двете страни са се породили
права и задължения. За да бъдат уважения предявените от първоначалния ищец
искове, то следва да бъдат установени следните обстоятелства, а именно: че във
връзка с Договор за наем от 01.06.2016г. на ищеца са причинени вреди вследствие
неправомерни действия на наемателя, представляващи увреждания по процесния
имот, част от които са възмездени с дадения по договора „депозит за добро
изпълнение“, че е налице неплащане на наемна цена и консумативни разходи за
посочените периоди, както и, че е налице клауза за неустойка, съгласно която
при неплащане от страна на наемателя на разходи за наем и/или други разходи по
правоотношението, се начислява неустойка в размер на 1 % на ден върху дължимата
сума до окончателното й изплащане.
По
отношение на претенциите за неизплатен наем за месеците април и май 2017г. от страна на ответницата, съдът намира, че
същите се явяват доказани както по основание, така и по размер. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че наемателят е
бил длъжен да заплаща наемната цена по договора, както и консумативните
разходи, свързани с ползването на имота, до всяко 10 число на месеца, следващ
месеца, през който се е осъществявало ползването. От представените от
ответницата извлечения от банкова сметка ***, че последното направено плащане
по договора е от 10.04.2017г. с основание „договор за наем“. Видно от
постигнатите между страните договорености, този превод следва да покрива
наемната цена за месец март 2017г. Същото се установява и от заключението на
вещото лице, което съдът е кредитирал изцяло. Според заключението, непогасеният
остатък по Фактура № **********/28.04.2017г. е в размер на 650,17 лева,
включваща 648 лева за наем и 2,17 лева за разходи за потребление на вода. По
Фактура № **********/26.05.2017г. непогасеният остатък се равнява на сумата от
648 лева, представляваща дължим месечен наем. С оглед изложеното, и предвид факта,
че не са представени доказателства от страна на ответника за плащане на
посочените задължения, нито за погасяването им по друг начин, то предявените
искове от ищеца за плащане на наемна цена за месеците април и май 2017г. следва
да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати сумата от общо 1296
лева.
Във
връзка с предявените претенции за заплащане на консумативни разходи във връзка
с ползването на имота, съдът намира следното: действително, в тежест на
наемателя следва да се поставят всички разходи, свързани с ползването на имота.
Предвид изложеното, безспорно същият е
длъжен да плаща разходите за вода, ел. енергия и т.н. От заключението на в.л.
се установи, че няма данни същите разходи да са заплатени от ответницата. Ето
защо, следва да бъдат уважени и претенциите, предявени от ищеца в тази насока,
а именно ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 8,68 лева,
представляваща разход за консумирана и незаплатена вода от наемателя за
месеците февруари, март и април 2017г. Действително, законодателството въвежда
особен режим за извършване на услуги, свързани с предоставяне на питейна вода,
ел. енергия и т.н., като се въвежда забрана за издаването на фактури за
доставки на вода и електроенергия без спазване на съответните изисквания. Въпреки
това обаче, съдът счита, че това се явява предмет на
административнонаказателна/ наказателна отговорност, но не изключва дължимостта
на посочените разходи от страна на наемателя. В този смисъл, същите следва да
бъдат заплатени. По повод твърдението, че е налице облагане втори път на
дължимите суми, то следва да се има предвид, че ДДС е възстановим разход,
поради което и независимо, че ищецът е обложил втори път сумата по издадената
от ВиК дружеството фактура, то ответникът би могъл да ползва този разход, който
да му бъде приспаднат от дължимия от него ДДС за съответния период, респ. да
бъде му бъде възстановен от държавния бюджет.
В чл.
42, ал. 1 от процесния Договор е разписано, че наемателя дължи на наемодателя
неустойка в размер на 1 % на ден върху дължима сума при забавено плащане за
периода на просрочието. Предвид изложеното и като се има предвид, че плащането
за неустойка е поставено в зависимост от уважаване на горепосочените претенции,
то следва да се приеме, че предявеният иск също следва да бъде уважен като
доказан както по основание, така и по размер. От заключението на вещото лице,
се установява, че размерът на дължимата неустойка за процесния период е 2044,96
лева, като следва да се присъди сумата, която е била присъдена от заповедния
съд- 205,14 лева.
По
отношение на претендираната сума в размер на 161,50 лева, представляваща
непогасен остатък от дължимо обезщетение за вреди, причинени от наемателя на
процесния имот, съдът намира същото за неоснователно, поради следните
съображения. Съгласно постигнатите договорености, предаването на имота при
прекратяване на договора се извършва със съставяне на приемо-предавателен
протокол, отразяващ обективното състояние, в което се намира имота към момента
на предаването. И ищеца, и ответника представят по делото Приемо-предавателен
протокол от 01.06.2017г. – когато е прекратен договорът. Действително, в
посочения протокол са описани само подобрения, направени от ответницата.
Въпреки това обаче, в него не се съдържат констатации относно повреждане на имота
и връщането му в състояние, негодно за ползване. Протоколът е подписан от
представители и на двете страни, а именно от д-р Г. и д-р В.С. – у. на ДКЦ 7,
както и от свидетели на предаването. Съдът счита, че именно този протокол е
относим към процесното правоотношение, като се има предвид, че в него са могли
да бъдат отразени констатираните проблеми в имота, като в случай на отказ от
страна на ответницата да нанесе възраженията на ищцовото дружество, то неговият
представител е могъл да не подписва протокола и да не приема обекта, респ. да
състави друг протокол. От представения Констативен протокол от 07.06.2017г. не
може еднозначно да се направи извод, че имотът е предаден точно от наемателя в
състоянието, което описано в него. От прекратяване на договора до съставяне на
констативния протокол са изминали 6 дни, а и от показанията на свидетелите на
ищцовото дружество не се установява към датата на предаване на имота да са били
налице въпросните увреждания, респ. ответницата да е причинила същите. В този
смисъл, не могат да бъдат поставени в тежест на ответника разходи за поправяне
на имота, доколкото това се е случило след прекратяване на облигационното
правоотношение и без да е установено несъмнено, че след датата на предаване на
имота именно д-р Г. е увредила имота. В този смисъл, претендираното вземане на
ищеца следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По повод
направеното искане за присъждане на законна лихва върху посочените по-горе
главници, без неустойката, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 06.11.2017г. до окончателното им плащане, предвид акцесорния му характер,
същото следва да бъде уважено по отношение на уважените искове.
По
насрещно предявените искове, съдът намира следното:
Във
връзка с претенцията за връщане на сумата от 240.48 лева, представляваща сума
за ползване на обща част – преддверие, съдът счита същата за неоснователна.
Действително, разходите за ползване на общите части се дължат от всички
собственици/наематели/ползватели на имотите съобразно прилежащите към имотите
идеални части. Въпреки това, няма данни тази сума да е била начислявана отделно наемната цена.
Не бяха ангажирани доказателства в този смисъл, поради което не става ясно как
ищецът по насрещния иск е достигнал до извода, че му е начислявана ежемесечно
посочената сума. Действително в Договора за наем е предвидено, че към
ползването на помещението се предвижда ползване и на обща част – преддверие.
Въпреки това обаче, във връзка с това преддверие не се представиха доказателства
да са били начислявани и плащани разходи в пълен размер, освен предвидената в
договора наемна цена, поради което така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Предявена
е претенция за връщане на получена без основание сума от 272 лева, формирана
като дневен наем по Договор от 17.06.2011г. за периода от 01.06.2016г. до
17.06.2016г., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 50,87 лева.
Тази претенция се явява недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена като
такава, доколкото насрещният ищец не ангажира безспорни доказателства в
подкрепа на тезата си. Следва да бъде отхвърлена и претенцията за законна лихва
върху тази сума предвид акцесорния характер на същата.
По повод
претенцията за връщане на сумата от 648 лева, представляваща заплатен „депозит
за добро изпълнение“, съдът счита същата за основателна. Аргументите в тази
насока се изразяват в това, че не се доказа при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца по първоначално предявения иск да са били налице
увреждания, които да доведат до удържане на посочения депозит по съображения,
изложени по-горе. В този смисъл, насрещният ответник неоснователно се е
обогатил със сумата от 648 лева, поради което дължи връщане на същата. За
пълнота следва да се отбележи, че няма данни нито една от страните да е
извършила надлежно едностранно прихващане на тази сума (в т.ч. и д-р Г., която
считала, че сумата покрива дължимата от нея наемна цена за един от месеците от
предизвестието). Очевидно въпросната сума е предмет на правен спор, поради
което преди съдът да се произнесе по нейната дължимост, страните не могат
валидно да прихващат едностранно същата. Следва да бъде присъдена законна лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещния иск в съда –
19.04.2018г., до окончателното плащане на дължимата сума. По отношение на
претендираната мораторна лихва от 36,61 лева, същата следва да бъде присъдена
считано от 29.09.2017г. – датата от която е претендирана, макар същата да е
дължима от момента на прекратяване на договорното правоотношение между страните
и отпадане на основанието за задържането на депозита.
По
другия предявен иск за връщане на сумата от 600 лева, получена без основание по
нищожна клауза в договор, съдът счита, че същият се явява неоснователен.
Съгласно чл. 236 от ЗЗД ако след изтичане на наемния срок използването на вещта
продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Посочената правна
норма е диспозитивна, което означава, че страните могат да дерогират нейното
приложение като уговорят нещо различно, както е в настоящия случай. Ето защо,
клаузата не е нищожна поради противоречие на императивна правна норма, поради
което не се дължи връщане на претендираната сума.
По отношение на разноските:
Във връзка с изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 и 3 от ГПК, двете страни си дължат разноски по съразмерност както следва: на
ищеца по първоначално предявеният иск следва да бъдат присъдени направени
съдебно-деловодни разноски в размер на 1264,98 лева, а на ответника – 173,67
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ЕТ „Д-р Р.Г. -АИППМПДМ". ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***представлявано от Р.Н. Г. ДЪЛЖИ на
"ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII - ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ. Пловдив,
обл. Пловдив, ул."Тодор Александров"№16. представлявано от у. - д-р
В.Т.С. СУМАТА от общо 1296 лева /хиляда двеста деветдесет и шест
лева/- главница, представляваща неплатен наем по Договор за наем от
01.06.2016г. за месеците април и май 2017г., СУМАТА от общо 8,68 лева
/осем лева и 68 ст./ - главница, представляваща разход за консумирана и
незаплатена вода от наемателя по Договор за наем от 01.06.2016г. за месеците
февруари, март и април 2017г., СУМАТА от общо 205,14 лева /двеста и пет
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неустойка за забавено плащане по
Договор за наем от 01.06.2016г., ведно със законната лихва върху посочените
по-горе главници, начиная от
06.11.2017г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17716/2017 г. на ПдРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на ЕТ „Д-р Р.Г.
-АИППМПДМ". ЕИК *********, че дължи на "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII -
ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД сумата от
161,50 лева /сто шестдесет и един лева и 50 ст./, представляваща остатък от
дължимо обезщетение за вреди, нанесени на имот, предоставен за ползване с
Договор за наем от 01.06.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Д-р Р.Г. -АИППМПДМ". ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.***представлявано от Р.Н. Г.
иск ЗА ОСЪЖДАНЕ на "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII - ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН"
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ.
Пловдив, обл. Пловдив, ул."Тодор Александров"№16. представлявано от
у. - д-р В.Т.С. ДА ЗАПЛАТИ СУМАТА от 240,48 лева /двеста и четиридесет лева и 48 ст./,
представляваща неоснователно платена сума за ползване на обща част –
преддверие, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Д-р Р.Г. -АИППМПДМ". ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.***представлявано от Р.Н. Г.
иск ЗА ОСЪЖДАНЕ на "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII - ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН"
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ.
Пловдив, обл. Пловдив, ул."Тодор Александров"№16. представлявано от
у. - д-р В.Т.С. ДА ЗАПЛАТИ СУМАТА от 272 лева /двеста седемдесет и два лева/, получена
без основание сума, ведно с мораторна лихва в размер на 50,87 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII -
ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул."Тодор
Александров"№16. представлявано от у. - д-р В.Т.С. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Д-р Р.Г.
-АИППМПДМ". ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.***представлявано от Р.Н. Г. СУМАТА от 648 лева /шестстотин
четиридесет и осем лева/, представляваща получена без основание сума, ведно с
мораторна лихва за забава от 29.09.2017г. до 19.04.2018г. в размер на 36,61
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на насрещния иск – 19.04.2018г., до окончателното плащане на
дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Д-р Р.Г. -АИППМПДМ". ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н ***представлявано от
Р.Н. Г. иск ЗА ОСЪЖДАНЕ на "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII -
ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул."Тодор
Александров"№16. представлявано от у. - д-р В.Т.С. ДА ЗАПЛАТИ СУМАТА от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
неоснователно платена по нищожна клауза от договор за наем от 01,06,2016 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ „Д-р Р.Г.
-АИППМПДМ". ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П..ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН
ЦЕНТЪР VII - ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул."Тодор
Александров"№16. представлявано от у. - д-р В.Т.С. СУМАТА от 1264,98 лева
/хиляда двеста шестдесет и четири лева и 98 ст./, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII -
ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул."Тодор
Александров"№16. представлявано от у. - д-р В.Т.С. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Д-р Р.Г.
-АИППМПДМ". ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н
***представлявано от Р.Н. Г. СУМАТА от 173,67 лева /сто седемдесет и три лева и 67 ст./, представляваща
направени по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3126/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд в частта, с която се иска да се признае за
установено, че ЕТ „Д-р Р.Г.
-АИППМПДМ". ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.***представлявано от Р.Н. Г. ДЪЛЖИ на "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
VII - ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул."Тодор
Александров"№16 представлявано от у. - д-р В.Т.С. сумата представляваща разлика над 205,14 лева до пълния
претендиран размер от 2044,96 лева, представляваща неустойка за забавено
плащане по Договор за наем от 01.06.2016г..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта с която се
прекратява производството има характер на определение и може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ