РЕШЕНИЕ
№ 723
гр. Благоевград, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102330 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ...- Изпълнителен
директор и ...- Председател на УС, чрез процесуален представител ..., с адрес: ... срещу В. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: .....
С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника В.
М. Н., ЕГН **********, с адрес: ...., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 375,36 лева, от които 302,33 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.10.2018г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 73,03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
01.03.2022г.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 31.03.2022г. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като на 04.06.2022 година е издадена
заповед за изпълнение № 698/04.06.2022 година по чл. 410 от ГПК срещу В. М. Н., с ЕГН
********** за сумата от 375,36 лева, от които 302,33 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.10.2018г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, 73.03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
01.03.2022г.,както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.Твърди се, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Твърди се, че по силата на нормативните актове,
ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
1
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите фщзат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
Сочи се, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, се посочва, че задължението на ответницата
за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът
изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Излага се, че с изтичането на последния ден от
месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислена законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г.
„Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в
сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се
осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес:
http://topю.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния
период и към настоящия момент не е заплатила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
“Термокомплект” ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се твърди, че са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “Термокомплект” ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
С разпореждане № 2973/11.11.2022г. съдията докладчик след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
2
съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника В. М. Н. на
посочения в исковата молба адрес в гр. София. Съобщението за връчване на исковата молба
е върнато в цялост, с отбелязване, че апартаментът е продаден от три години,като новият
собственик на апартамента - ... е заявила, че стария собственик на апартамента е В. Н., но
няма данни къде се намира. Съдът е изискал изготвяне на справка за постоянен и настоящ
адрес на ответника от НБД Население, като е разпоредено да бъде призован на постоянния и
настоящ адрес в .... Изпратеното съобщение на посочения адрес е върнато в цялост с
отбелязване, че по данни на сем. ... лицето живее и работи в чужбина и не се прибира на
посочения адрес. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов
договор, но видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.
С разпореждане от 02.12.2022 г. съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда
на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на ответника. На
15.03.2023 г. връчителят е залепил на постоянния и настоящия адрес по адресна справка и на
26.09.2022 година на ответника на входната врата, уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.
Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в
законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или
упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 573 от 03.04.2023г. Районен съд Благоевград на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело №
2330/2022 г. на ответника В. М. Н., ЕГН **********,като е изискал от АК Благоевград
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 723/02.05.2023г. съдът е назначил адв. С. Б. А., към АК Благоевград,
вписана под № 3206 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на
ответника В. М. Н., ЕГН **********, по гр.дело № 2330/2022г. по описа на РС Благоевград
до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е връчено на
23.05.2023г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от
получаване на съобщението на 22.06.2023г. по делото е депозиран писмен отговор по
заявената искова молба от назначения особен представител, с който се оспорва предявения
иск, като неоснователен и недоказан. Сторено е възражение, че част от вземането е погА.о
по давност. Сочи се, че по отношение на главницата е погА.о вземането по давност за
месеците май и юни 2018 г., а по отношение на мораторната лихва - изцяло е погА.о по
давност, като се сочи, че относно лихвите, погасителната давност е три години.
Излага се, че ако съда приеме, че вземането не е погА.о по давност, се твърди, че ищеца
не е представил доказателства за претендираното вземане, не са представени доказателства,
от които да е видно, че ответницата е обитавала жилището и съответно да й е предоставяна
топлинна енергия и тя е ползвала топлинна енергия.
Сочи се, че от служебно събраните доказателства по повод връчването й на издадената
заповед № 698 от 04.06.2022 г. за изпълнение в съобщението било посочено, че ответницата
е продала апартамента от преди три години, като в приложеният по делото списък на
живущите и ползващи услугата на ищеца, ответницата не фигурирала в този списък. Сочи се
още, че в представеното съобщение за фактура също не е посочено, че се отнася за
ответницата.
Излага се, че от служебно направената справка от Софийски районен съд, е видно, че
ответницата В. М. Н. е с настоящ и постоянен адрес в Благоевград, а и от дълги години е в
чужбина, поради което се твърди, че няма как тя да има потребление каквото и да било и да
има задължение към “Топлофикация София” ЕАД каквото и да било.
С определение № 1187/23.07.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
3
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
С протоколно определение от 11.10.2023 година, постановеното по делото определение на
основание чл. 220, вр. с чл. 219 от ГПК е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца -ФДР - „Термокомплект“ ООД, със седалище и адрес на управление ....
Третото лице помагач с молба от 27.03.2024г. единствено представя писмени документи,
като не е изразило становище по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява законен представител, не се явява и процесуален
представител. Последният преди провеждане на всяка едно от съдебните заседания е
депозирал писмени молби, като поддържа предявените искове, изразява становище за
основателност и се иска уважаването им. Сторено е искане за присъждане на разноски.
Направено е и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
процесуален представител от страна на ответника.
Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от назначения особен
представител - адвокат А., която поддържа подадения отговор. Пледира за отхвърляне на
предявения иск, като неоснователен и погА. по давност. Прави възражение за прекомерност
на разходите на ищеца.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.03.2022г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 64328/31.03.2022 г срещу В. М. Н., въз основа на което
е било образувано ч.гр.д. № 17386/2022г., по описа на Софийски районен съд, което е
изпратено по подсъдност на Районен съд Благоевград и е образувано ч.гр.д. № 1271/2022 г.,
по описа на Районен съд - Благоевград.
По ч.гр.д. № 1271/2022 г. по описа на РС-Благоевград е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 698/04.06.2022г., с която е разпоредено длъжникът В.
М. Н. ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ... да заплати на кредитора
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:*********, с адрес
(седалище/адрес на управление) :гр.София 1680 обл. София общ. Красно село,
представлявано от законният представител ... ..., чрез пълномощник ... следните суми: -
сумата от 302.33 лв. триста два лева и тридесет и три стотинки/ главница, представляваща
паричното вземане за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот и
за изравнителна сметка за имот - находящ се в ... инсталация #392722/аб.№392722, ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 01.04.2022 г.
до окончателното изплащане на дължимото; -сумата от 73.03 лв. /седемдесет и три лева и
три стотинки/ представляваща лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.03.2022 г.; -сумата от
25,00 /двадесет и пет лева/, представляваща дължима и внесена държавна такса. -сумата от
50 лева/петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК,
като с Разпореждане от 24.08.2022г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок.
Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск,
от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 14.09.2022г., ищецът е депозирал на
07.10.2022г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1271/2022г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
4
От представения и приет като доказателства по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 194, том VI, рег. № 22061, дело № 1082/2018 година, е, че на
08.11.2018 година В. М. Н., чрез пълномощника си ... е продала на ... свои собствени
недвижими имоти, находящ се на улица ...., УПИ XII-463 (дванадесети, отреден за имот
планоснимачен номер четиристотин шестдесет и три) от квартал 82 (осемдесет и две) по
плана на град София, местност „бул. България”, целият с площ за имот 397 (триста
деветдесет и седем) кв.м. съгласно скица №АГ-94-1263 от 1б.05.2005г. на Район „Триадица”,
при съседи за имота по скица: от север-УПИ IV-462,466 (четвърти, отреден за имоти
планоснимачни номера четиристотин шестдесет и две и четиристотин шестдесет и шест); от
изток-УПИ VI-464, 465 (шести, отреден за имоти планоснимачни номера четиристотин
шестдесет и четири и четиристотин шестдесет и пет), от юг-..., от запад-УПИ VII-459-а, 460
(седми за имоти планоснимачни номера четиристотин петдесет и девет с индекс „а” и
четиристотин и шестдесети), а именно: А/АПАРТАМЕНТ №1 (едно), на първи жилищен
етаж от жилищна сграда, находяща се на улица ... ...., със застроена площ 51.85 (петдесет и
едно цяло и осемдесет и пет стотни) кв.м., състоящ се от: кухненски бокс с трапезария и
дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор и тераса, при съседи: от север-вътрешен двор, от
изток-стълбище и коридор, от юг-асансьор и апартамент №2 (две), от запад-УПИ VII-459-а,
460 (седми за имоти планоснимачни номера четиристотин петдесет и девет с индекс „а” и
четиристотин и шестдесети), заедно с прилежащото му МАЗЕ №1 (едно) със светла площ от
2.30 (две цяло и тридесет стотни) кв.м., при съседи: от север- коридор, от изток-коридор, от
юг-мазе №2 (две), от запад-коридор, както и 3.717% (три цяло седемстотин и седемнадесет
хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху дворното място, подробно описано по-горе, представляващи 12.52
(дванадесет цяло петдесет и две стотни) кв.м., който АПАРТАМЕНТ, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област
София (столица), одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния директор
на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68134.1003.228Л.1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и три точка
двеста двадесет и осем точка едно точка едно), с адрес съгласно схема: .... (осемнадесет),
етаж 2 (втори), ап.1 (едно), намиращ се в сграда №1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.228 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
хиляда и три точка двеста двадесет и осем), с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж-самостоятелен обект с идентификатор 68134.1003.228 (шестдесет и осем хиляди
сто тридесет н четири точка хиляда и три точка две двадесет и осем точка едно точка. две),
под обекта-самостоятелни обекти с идентификатори 68134.1003.228.1.21 (шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и три точка двеста двадесет и осем точка едно
точка двадесет и едно). 68134.1003.228.1.19 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда и три точка двеста двадесет и осем точка едно точка деветнадесет), над обекта-
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1003.228.1.4 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда и три точка двеста двадесет и осем точка една точка
четири), стар идентификатор: няма, и Б/ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ №4 (четири), на ниво сутерен
от жилищна сграда, находяща се на улица ...., със застроена площ 15.00 (петнадесет) кв.м.,
при съседи: от север-УПИ IV-462, 466 (четвърти, отреден за имоти планоснимачни номера
четиристотин шестдесет и две и четиристотин шестдесет и шест), от изток-подземен гараж
№5 (пет), от юг-маневрена улица за подземни гаражи и от запад-подземен гараж №3 (три),
заедно с 20.00% (двадесет върху сто) идеални части от общите части на подземните гаражи и
толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, подробно описано по-
горе.
Представено е и прието по делото заявление-декларация с вх. № Г-26583 от 21.11.2018
година, депозирано пред „Топлофикация София“ ЕАД от ..., с което е заявила смяна на
партидата на топлоснабден имот на адрес ....., съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е с
5
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са
били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" АД на
потребители за битови нужди в гр. София, от 2016 г., публикувани във вестник „Монитор“
на 11.07.2016 г. /приложени на л. 32 от делото/.
По делото е представен протокол от проведеното на 20.08.2006 г. Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, находяща се в .... и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили съгласието си да се сключи договор с
фирма „Термокомплект“ ООД, за доставка и монтаж на индивидуални топломери; доставка
и монтаж на радиаторни вентили с термостатични глави; индивидуално разпределение на
топлинната енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване,
прилагана от „Термокомплект“ ООД.
По делото е представен и договор № 574/21.09.2006 година, сключен между
„Термокомплект“ ООД, в качеството на изпълнител и Етажната съсобственост за адрес ... /л.
18-19/, както и по делото е представен и Договор № Д-О-64/03.06.2020 година, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.
139в от Закона за енергетиката, сключен на 03.06.2020 година между „Топлофикация София"
ЕА“ и „Термокомплект“ ООД, по силата на който от страна на ищцовото дружество е
възложено на „Термокомплект“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата етажна съсобственост или в сграда с повече
от един клиент в гр. София, при спазване изискванията на Общите условия на договорите
(ОУД) между „Топлофикация София" АД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
одобрени от ДКЕВР е Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г., както и изпълнителят извършва
услугата дялово разпределение (ДР) на топлинната енергия в СЕС и/или сграда с повече от
един клиент, описани по адреси в Приложение 1 /приложен на л. 24-31 от делото/.
По делото и представено и прието Съобщение към фактура № **********, с дата на
издаване/дата на данъчно събитие – 31.07.2019 година, от която става ясно, че е издадена
обща фактура № 392722/31.07.2019 година, с отразена дължима сума 302,33 лева, лихва
73,03 лева и сума за плащане – 375,36 лева за периода месец май 2018 година – месец април
2019 г.
От страна на третото лице помагач „Термокомплект“ ООД са представени и приети по
делото писмени документи – главни отчети, документи, удостоверяващи датата на връчване
на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост, находяща се в ...,
изравнителни сметки и сертификати уреди за дялово разпределение /л.128-132/. Видно от
същите е, че първата справка с дата 08.05.2018 година е изготвена на името на В. М. Н. за
процесния имот ..., ет. 1, ап. 1, а следващата справка е изготвена с дата 09.05.2019 година на
името на ..., която отново е за адрес ..., ет. 1, ап. 1. От представената справка за разход на
топлинна енергия изготвена от третото лице-помагач за периода от 01.05.2018 година до
01.05.2019 година, и издадена на 07.10.2019 година на името на ... за имот ..., ет. 1, ап. 1,
подробно е описано изразходваното количество енергия за разпределение, енергия за топла
6
вода и енергия за отопление, с начислена сума по фактура 591,55 лева с ДДС; дължима сума
от изравняване – 803,30 лв. и сума за доплащане – 211,81 лв. с ДДС.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. А. Т., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. От
заключението по изготвената съдебно- техническа експертиза се потвърждава, че дяловото
разпределение на топлинна енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката чл.68. чл.69. чл.71 ал.2 и
приложение към чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1 съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г и чл. 1396
от ЗЕ, като дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост е
извършено от фирма “ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД съгласно чл.139а от ЗЕ и чл. 68 , чл.69 към
приложение чл. 61.т.5.2, т.6.1.1, т.6.1.3, т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-1 Обн. ДВ. бр.25 от 20
Март 2020г. Вещото лице посочва, че фактурираните сумите за топлина енергия за даденият
период от м.05.2018г.до м.10.2018г. и отчетената топлинна енергия за дялово разпределение,
като изчислените суми за топлоенергия по отделните компоненти са дадени в таблична
форма и начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката чл.68, чл.69,чл.71 и приложение към чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 т.6.7 от Наредба №
Е-РД-04-1 и чл.139 от ЗЕ. Сумите за топлинна енергия за имота на клиент с абонатен
№392722 са начислени съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
за процесния период.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице С. Т., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. От заключението
по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се потвърждава, че в счетоводството на
"Топлофикация София ” ЕАД за обект - жилище в ..., вх.А,ет.1 ап.1, е открит абонатен номер
392722, който се води на името на ответницата В. М. Н.. Посочва, че за употребената
топлоенергия за периода от 01.05.2018г до м.31.10.2018г по прогнозна стойност за абонатен
номер 392722 е издадена фактура № **********/31.07.2019г на обща стойност 351,78 лева с
ДДС., а издадените изравнителни сметки за употребена топлинна енергия от
„Термокомплект” ООД за периода м.05.2018г. — м. 10.2018г. са в общ размер на минус 49,45
лева с ДДС за приспадане. Вещото лице сочи, че за употребената ТЕ за процесния период от
01.05.2018г до м.31.10.2018г не са извършвани плащания от страна на ответницата.
Изравнителните сметки, изготвени от „Термокомплект” ООД за периода от м.05.2018г до
м.10.2018г са въведени в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД на
14.08.2019г., като общата стойност на изравнителните сметки е за 49,45 лева - за приспадане.
В заключението вещото лице посочва, че след въвеждане на изравнителните сметки,
дължимата сума за ТЕ за периода м.05.2018г - м.10.2018г се променя от 351,78 лева на
302,33 лева, която сума е изцяло и единствено за битова гореща вода, като не са начислявани
суми за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сума за мощност.
По отношение размерът на мораторната лихва върху главницата, вещото лице в
заключението сочи, че считано от датата на изпадане на ответницата в забава - 15.09.2019г
до 01.03.2022г мораторната лихва възлиза на 70,30 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК, във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ, във връзка с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Възражението на ответника за погасяване на част от вземането по давност е с правно
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: за процесния
период ответникът е бил абонат на дружеството и потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на Закона за енергетиката, и доставянето на топлоенергия за процесния
7
период на топлоснабден имот, посочен в исковата молба, за който се дължи посочената в
исковата молба сума за главница. Ищецът следва да докаже основанието и размера на иска
за мораторна лихва.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска - ищецът претендира
установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на
валидно правоотношение между страните за продажба на топлиннна енергия при публично
известни общи условия и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по
тази правна връзка да заплати топлинна енергия за процесния период.
По реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1271/2022г. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.
47 ГПК, като с Разпореждане от 24.08.2022г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Видно е, че в
законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415 от ГПК на 14.09.2022г., ищецът е депозирал на 07.10.2022г.
настоящата искова молба, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е подал настоящата искова молба.
По същество на доводите:
Според действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.
2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
8
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание
на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността
или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да
е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че ответницата до
месец ноември 2018 година е била собственик на топлоснабдения имот, като на 08.11.2018
година процесният имот е бил продаден на ... /видно от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 194, том VI, рег. № 22061, дело № 1082/2018 година/. С оглед изложеното
съдът намира, че същата е и ползвател на топлинна енергия. Неоснователни са възраженията
на назначеният особен представител на ответницата, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че ответницата обитава жилището, тъй като видно от данните по делото
същата се намира в чужбина. Съдът намира за неотносимо към предмета на делото
обстоятелството дали Н. се е намирала в чужбина, въпреки, че такива данни не бяха
ангажирани за процесния период, тъй като в настоящия случай по безспорен и категоричен
начин се установи, че същата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, и като такава и същата е имала задължението без значение дали живее или не
в процесното жилище да заплаща цената за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 година за топлоснабдявдането.
Установи се и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че партидата за
процесния период се води на името на ответницата.
Предвид изложеното съдът намира, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия досежно
процесния имот, находящ се в гр. София през процесните отчетни периоди, като дължи
заплащане на задълженията.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год., публикувани на
11.07.2016год., в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия - / чл. 16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД - арг.
чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия - арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за
отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда - етажна собственост -
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда - етажна
9
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като е възложено извършването на
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице - помагач.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
А. Т., по безспорен начин се установи, че дяловото разпределение на топлинна енергия в
СЕС за клиента са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката чл.68. чл.69. чл.71 ал.2 и приложение към чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1 съгласно Наредба
№ Е-РД-04-1 от12.03.2020г и чл. 1396 от ЗЕ, като дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост е извършено от фирма “ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД
съгласно чл.139а от ЗЕ и чл. 68 , чл.69 към приложение чл. 61.т.5.2, т.6.1.1, т.6.1.3, т.6.4 от
Наредба № Е-РД-04-1 Обн. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г. Установи се, че фактурираните
сумите за топлина енергия за даденият период от м.05.2018г.до м.10.2018г. и отчетената
топлинна енергия за дялово разпределение, като изчислените суми за топлоенергия по
отделните компоненти са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката чл.68, чл.69,чл.71 и приложение към чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 т.6.7 от Наредба №
Е-РД-04-1 и чл.139 от ЗЕ, както и, че сумите за топлинна енергия за имота на клиент с
абонатен №392722 са начислени съгласно действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката за процесния период.
С оглед на горното, съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена съдът съобрази изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Вещото лице е установило, че за употребената топлоенергия за периода от 01.05.2018г до
м.31.10.2018г по прогнозна стойност за абонатен номер 392722 е издадена фактура №
**********/31.07.2019г на обща стойност 351,78 лева с ДДС., а издадените изравнителни
сметки за употребена топлинна енергия от „Термокомплект” ООД за периода м.05.2018г. —
м. 10.2018г. са в общ размер на минус 49,45 лева с ДДС за приспадане. Вещото лице е
категорично, че за употребената ТЕ за процесния период от 01.05.2018г до м.31.10.2018г не
са извършвани плащания от страна на ответницата.
В заключението вещото лице посочва, че след въвеждане на изравнителните сметки,
дължимата сума за ТЕ за периода м.05.2018г - м.10.2018г се променя от 351,78 лева на
302,33 лева, която сума е изцяло и единствено за битова гореща вода, като не са начислявани
суми за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сума за мощност.
По отношение размерът на мораторната лихва върху главницата, вещото лице в
заключението сочи, че считано от датата на изпадане на ответницата в забава - 15.09.2019г
до 01.03.2022г мораторната лихва възлиза на 70,30 лева.
Спорният по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството какъв е размерът на
дължимите от ответницата суми с оглед своевременно релевираното от нейна страна
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, и за тях
се прилага тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение/13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
10
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая искът е предявен на
31.03.2022 година /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в РС-София/, като при съобразяване на
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то в процесната хипотеза извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва на 31.01.2019 г. /31.03.2022 г. минус периода
на извънредно положение/. Следователно извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва след и на 31.01.2019 г. по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м.10.2018 г. Поради което съдът намира за
изтекла погасителната давност досежно претендираните суми, начислени за периода от м.
05.2018г. до м.10.2018г. включително. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период ОУ на ищеца - тези от 27.06.2016 г., публикувани на
11.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м. октомври 2018 г. е станало
изискуемо на 15.12.2018 г., т. е. преди 31.01.2019 г., поради което месечните задължения -
тези за периода от месец м. 05.2018 г. до м.10.2018 г., включени в исковия период, са
обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл. 32 ОУ, а не за отчетен период.
При това положение, съдът приема, че са погА.и по давност задълженията за доставена
топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. до м.10.2018 г. включително в размер на 302,33 лв.
съобразно обща фактура № *********, издадена на 31.07.2019 г., поради което предявеният
иск за главница следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и
акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай, съобразно изложените по-
горе съображения, претендираната главница за процесния период от м. 05.2018 г. до
м.10.2018 г. са погА.и по давност, съответно погА.и по давност са и претендираните
вземания за обезщетение за забава във връзка с тях, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
При този изход на делото право на разноски има единствено ответника, но тъй като
същият в настоящото производство се представлява от назначен особен представител, то
разноски не му се дължат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач не са
претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се следват по аргумент
от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от ...- Изпълнителен директор и ...- Председател на УС, чрез процесуален
представител ..., с адрес: ... срещу В. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ...., искове с правно
основание правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.410 от ГПК, във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника В.
М. Н., ЕГН **********, с адрес: ...., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от ...- Изпълнителен директор и ... - Председател на УС, чрез
процесуален представител ..., с адрес: ..., сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 698/04.06.2022г. по ч.гр. дело № 1271/2022г. по
описа на Районен съд - Благоевград: сумата от 302,33 лева /триста и два лева и тридесет и
три стотинки/- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2018г. до м.10.2018г. за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 31.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 73,03 лв.
/седемдесет и три лева и три стотинки/ - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
01.03.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, ПОГА.И ПО ДАВНОСТ.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, със седалище и адрес на управление ....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12