№ 6017
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110140576 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 40576 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по основания съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 25684/12.07.2021г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 40046/01.03.2022г. на СРС.
Ищецът ЕМ. Г. Г. чрез адв. С.Б. - АК-К., е предявил срещу ответника
"*****" ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да му върне сумата от 2514,82 лева,
представляваща цена за туристическа услуга - организирано туристическо
пътуване до Египет за периода 14.04.2021г.-21.04.2021г., платена на
отпаднало основание на 09.04.2021г. по Договор № 19325/19.02.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (12.07.2021г.) до
окончателното ѝ изплащане, както и за заплащане на сумата от 63,57 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 12.04.2021г.-
11.07.2021г.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че
сключил с ответника Договор № 19325/19.02.2021г. за организирано
туристическо пътуване до Египет за периода 14.04.2021г.-21.04.2021г. за себе
си и за Галина Григорова Жегова, с която живеел във фактическо съпружеско
съжителство. На 09.04.2021г. превел по сметка на туроператора сумата от
2514,82 лева за заплащане на пътуването, за което му била издадена фактура.
На 11.04.2021г. майката на ищеца - М.Д. Г.а, била поставена под карантина
поради заболяване от Ковид-19, като карантината продължила до 06.05.2021г.
Като контактно с нея лице, ищецът Г. също бил изолиран с предписание на
РЗИ за срок от 10 дни, считано от 11.04.2021г. С оглед възникналите
форсмажорни обстоятелства той уведомил ответника, че няма да може да
осъществи пътуването, като поискал да му бъде върната платената сума или
пътуването да се пренасрочи за друга дата. Получил отговор, че резервацията
е анулирана, но платената сума се задържа като неустойка, тъй като хотелът и
самолетната компания нямало да върнат суми при отказ в последния момент.
Твърди, че е налице хипотеза на невиновна невъзможност по смисъла на чл.
81 ЗЗД, тъй като бил поставен под задължителна карантина за периода, за
който било насрочено организираното туристическо пътуване. Реалното
изпълнение на туристическия пакет по договора станало невъзможно. В този
случай от него не можело да се иска и обезщетяване на неизпълнението. Чл.
11.2.4 от Договора, въз основа на който ответникът задържал като неустойка
сумата, се оспорва като нищожна поради противоречие със закона. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се явява лично и
с адв. Б.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. №
100289/19.05.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*****" ЕООД чрез адв. И.А.
- АК-Б., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 63050/01.10.2021г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
сключването на договора, заплащането на посочената от страна на ищеца
сума, анулирането на резервацията и задържането на платената сума от своя
страна като туроператор. Сочи, че, тъй като резервацията била анулирана в
2
срок по-малко от три дни преди датата на отпътуване, то по силата на чл.
11.2.4 от Договора дължимата неустойка била в размер на 100% от общата
пакетна цена, независимо от причините за анулирането. Поставянето под
карантина не било форсмажорно обстоятелство, тъй като наличието на
епидемична обстановка в национален и световен мащаб било ноторно
известно още преди сключването на договора. Ищецът много добре знаел, че
е възможно да бъде поставен под карантина, ако той или негов близък бъдат
заразени, както и с последствията от това евентуално събитие, но се е
съгласил с условията на туроператора. Аргументите за приложимост на чл. 81
ЗЗД се окачествяват като ирелевантни. Поставянето на ищеца под карантина
не водело до разваляне на договора. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ответникът се представлява от адв. А., който оспорва
предявения иск, включително в хода на устните състезания. Ответникът не се
е възползвал от предоставената му възможност за депозиране на писмени
бележки.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника
в отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи сключването на
посочения в исковата молба договор, наличието на описаното в исковата
молба плащане, както и обстоятелствата, водещи до отпадане на
възможността договорът да бъде изпълнен. Ответникът следва да установи, че
за него е налице основание да задържи внесената сума, съответно, че
основанието да я задържи продължава валидно да съществува (не е
отпаднало). Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД е за ищеца, който следва да докаже неизпълнено на падежа парично
задължение и продължителност на забавата. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че ищецът е сключил с ответника Договор №
19325/19.02.2021г. за организирано туристическо пътуване до Египет за
периода 14.04.2021г.-21.04.2021г. за себе си и за Галина Григорова Жегова, с
която живеел във фактическо съпружеско съжителство, че на 09.04.2021г.
ищецът е превел по сметка на туроператора сумата от 2514,82 лева за
заплащане на пътуването, за което му била издадена фактура, че на
11.04.2021г. майката на ищеца - М.Д. Г.а, била поставена под карантина
поради заболяване от Ковид-19, като карантината продължила до
06.05.2021г., че, като контактно с нея лице, ищецът Г. също бил изолиран с
предписание на РЗИ за срок от 10 дни, считано от 11.04.2021г., че ищецът е
уведомил на 12.04.2021г. ответника, че поради тази причина няма да може да
осъществи пътуването, като е поискал да му бъде върната платената сума или
3
пътуването да се пренасрочи за друга дата, като ответникът е отказал да
възстанови сумата, задържайки същата като неустойка по чл. 11.2.4 от
Договора.
При това положение спорът по делото се ограничава до това дали за
ответника е налице правно основание да задържи процесната сума или не.
Видно от Предписание за поставяне под карантина, изх. № 22-
643099/11.04.2021г. на Столичната регионална здравна инспекция, ЕМ. Г. Г. е
поставен под карантина като контактен на заразено с Ковид-19 лице за срок
от десет дни, считано от 11.04.2021г., т.е. до 20.04.2021г. включително.
Съгласно сключения между страните договор, организираното туристическо
пътуване до Египет трябва да се осъществи в периода 14.04.2021г.-
21.04.2021г. Съгласно чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗдр, на задължителна изолация
подлежат лицата, контактни с лица, болни от и заразоносители на антракс,
бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта
треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен
синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. Съгласно
§1, т. 47 ЗЗдр, карантината представлява действие по отделяне на контактни
лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3 ЗЗдр, и на лица,
които са влезли на територията на страната от други държави, с цел
предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.
Неизпълнението на карантината съставлява административно нарушение по
чл. 215б, ал. 1 ЗЗДр, наказуемо с глоба в размер от 5000,00 лева, както и
престъпление, в конкретния случай с оглед пандемията от Ковид-19 по чл.
355, ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години и глоба от
10000 до 50000 лева. Следователно заминаването на ищеца на пътуването до
Египет след сключването на договора е станало е обективно невъзможно да
бъде правомерно извършено. Юридическата невъзможност е приравнена на
обективна такава - не може да се очаква от страна по договора да извърши
противоправно деяние /престъпление/, като замине на уговореното пътуване.
Не може да се очаква от нея и да извърши неморално деяние, като, знаейки че
е възможно да е носител на потенциално фатален и лесно разпространяващ се
вирус, за което е наложена карантина, да изложи на риск живота и здравето
на останалите екскурзианти и трети лица, включително в чужбина.
Сключеният договор за туристически пакет е двустранен договор:
ищецът се задължава да заплати определена парична сума, срещу която
ответникът се е задължил да организира определено организирано
туристическо пътуване. В конкретния случай за ответника е станало правно
невъзможно да изпълни задължението си да организира и осъществи
пътуването на ищеца до Египет. В този случай, съгласно чл. 89 ЗЗД,
договорът се прекратява по право занапред, страните се освобождават от
задълженията си, като рискът се носи от длъжника, тъй като понесените от
него вреди си остават за негова сметка (р.67/09.12.2019г.-т.д.1553/2018г.-
ІІт.о.). Съгласно Постановление № 1/28.05.1979г. по гр.д. № 1/1979г. на
Пленума на Върховния съд, при хипотези от типа на процесната възниква
задължение по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото при отпаднало
основание. При това положение за ЕМ. Г. Г. е възникнало правото да получи
обратно платената от него цена за туристическия пакет. По отношение на
него не е приложима т. 11.2.4 от Договора, тъй като не се касае за анулиране
4
на договора от потребителя, а за настъпване на обективна невъзможност за
изпълнението му, като прекратяването на действието на договора настъпва по
право, а не въз основа на заявено желание на страна по него. Несъстоятетелен
е аргументът, че, с оглед пандемията от коронавирус, ищецът е знаел, че може
да се зарази или да бъде карантиниран, поради което това не можело да
послужи като основание за разваляне на договора. Заразяването с Ковид-19,
дори и при спазване в най-висока степен на противоепидемичните
ограничения и при предприемане на всички разумни мерки от страна на
хората, е въпрос на обективен риск и стои извън личния контрол и избор на
лицето - страна по договора. Затова и този факт съставлява непреодолими и
извънредни обстоятелства по смисъла на §1, т. 68д от ЗТур.
Що се касае до спътницата на ищеца за пътуването - Галина Григорова
Жегова, отново не може да се аргументира основание за задържане на
платената от ищеца сума. Действително т. 11.2.4 от Договора предвижда, че
при анулиране на договора 3 или по-малко дни преди датата на отпътуване
100% от общата пакетна цена се заплаща като неустойка. Съгласно чл. 89, ал.
5 ЗТур пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет
преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща
никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. От една страна
договорът за туристически пакет е сключен от ищеца, който за времето на
изпълнението му е поставен под карантина, като плащането е осъществено
изцяло от него и за негова сметка. От друга страна, с оглед обстоятелството,
че се твърди и не се оспорва, че Г. и Жегова живеят на семейни начала и
ищецът е сключил договора за екскурзия за двамата заедно, то е житейски
несериозно да се очаква от Жегова да замине сама на почивка, докато
партньорът е под карантина, а майка му - поставена под задължителна
изолация. Избухналата пандемия от Ковид-19 и в частност поставянето на
ищеца под карантина съставляват непреодолими и извънредни обстоятелства,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет, а и следва да
се разглеждат като обстоятелства, които поставят обективна невъзможност
това да бъде сторено. Затова и липсва основание за ищеца да задържи
заплатената сума, дори и същата да се разглежда като такса по чл. 89, ал. 4
ЗТур.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло основателен и
следва да бъде уважен. Доколкото ищецът е поканил ответника да му върне
сумата на 12.04.2021г., което последният не е сторил, същият е в забава и
дължи лихва, чиито размер, определен съобразно чл. 162 ГПК и съответен
софтуерен продукт, възлиза на 63,57 лева до 11.07.2021г. Затова и
предявеният иск за лихва също е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
5
В полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса в
размер на 154,90 лева, както и заплатеният адвокатски хонорар в размер на
830,00 лева. Същият, съобразно установените в НМРАВ минимални размери
(чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ) и процесуалния ход на делото в конкретния случай
не може да се окачестви като явно прекомерен. Така общо дължимите в полза
на ищеца разноски възлизат на 984,90 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "*****" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЕМ. Г. Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
2514,82 лева, представляваща цена за туристическа услуга - организирано
туристическо пътуване до Египет за периода 14.04.2021г.-21.04.2021г.,
платена от ищеца на отпаднало основание на 09.04.2021г. по Договор №
19325/19.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (12.07.2021г.) до окончателното изплащане, както и сумата от 63,57
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
12.04.2021г.-11.07.2021г.
ОСЪЖДА "*****" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЕМ. Г. Г. ,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 984,90 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. 40576/2021г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6