О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………………. 2020 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна , тридесет и втори състав в закрито съдебно
заседание в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 684 от 2020
г. по описа на АС Варна, намери следното:
Производството е инциирано по
искова молба на Т.И.Д., А.Б.А., Х.А.А., Т.
А.А. (чрез законния си представител А.А.) И.Б.А. , Н.И. А.
(чрез законния си представител И. ***, действащи чрез адв. Г.И..
Исковата молба е насочена срещу община Варна, формирани са искания в две насоки:
Първото се основава на чл. 256 от АПК, като се претендира съдът да осъди
кмета на община Варна „да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на чл.45, ал.1 и чл. 46, ал.3 от
Закона за общинската собственост, като
настани ищците в друго подходящо жилище.
Второто искане се обосновава на
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, претендират се по отношение на община
Варна за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди всеки един
от ищците както следва:
За Т.Д. и А.А. по 1440.40 лв. –
за претърпени имуществени вреди,
представляващи разликата между платен свободен наем и общински наем за 14 м. от януари 2019 г. до февруари 2020
г. и по 1000 лв. за неимуществени вреди
– причинени стрес, нерви и притеснения.
За И.А. и Ж.Д. – по 2346.77 лв.
за претърпени имуществени вреди,
представляващи разликата между платен свободен наем и общински наем, който биха
плащали за 14 м. - от 01.01.2019 г. до 29.02.2020 г.
По искането, обосноваващо се на
чл. 256 от АПК от фактическа страна ищците твърдят следното:
Със заповед № 230/30.08.2016 г.
кметът на район „Младост“ при община Варна
било принудително изземване на
сградата на ул. „Драгаш“№ 32В в гр.Варна, която ищците обитават. Изземването се
предхождало от издаден констативен протокол от 15.02.2016 г. на ОСИСД Варна,
според който сградата на ул. „Драгаш“ № 32 В е застрашена от самосрутване и
опасна за живущите. Със Заповед № 2471/12.06.2016
г. кметът община Варна разпоредил премахване на сградата като опасна и
застрашена от самосрутване, а на кмета на район „Младост“ на 29.08.2016 г. било
изпратено уведомително писмо за разпореденото премахване. На 05.09.2016 г.
сградата е освободена доброволно от тях като наематели.
След служебна справка в
деловодната система на Адм. съд Варна съдът установи:
Заповед № 230/30.08.2016 г. е
обжалвана от настоящите ищци, образувано е адм. д..№ 2573/2016 г., приключило е
с решение № 402/8.03.2017 г., с което е жалбата им е отхвърлена. С решение № 10753/4.09.2018 г., постановено по по адм.дело № 4394/2017 г. по описа на ВАС, съдът
е отменил първоинстанционното решение, както
и заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район „Младост“ при община
Варна.
Сградата
е премахната и по този въпрос между страните няма спор.
Позовавайки
се на цитираното решение на ВАС ищците считат, че все още са носители права по наемно правоотношение, същото не е
било прекратено на някое от основанията,
предвидени в ЗОбС. След като е разпоредил премахването на опасната
сграда кметът на общината бил длъжен да настани наемателите в друго жилище. В
тази връзка посочват, че със заявления от
м. ноември 2018 г. и м. януари
2019 г. поискали от кмета на община Варна „да се съобрази с решението на ВАС“ и
да ги настани като правоимащи в общински жилища. Заявленията били препратени на
кмета на район „Младост“, който
разпоредил заявителите да бъдат картотекирани като нуждаещи се по реда на
ЗОбС.
Според
ищците такава процедура е излишна и „противоречи на решението на ВАС“ – същите
считат, че възникналото по силата на
настанителна Заповед № 20/30.05.1996 г. наемно отношение не е прекратено. Друга настанителна заповед
за друго общинско жилище не е издадена,
макар че според твърдяното наемателите отговарят на условията, визирани в чл. 43, т.2 и чл. 45 от
ЗОбС.
При
тези обстоятелства се настоява, че кметът на общината е длъжен „да извърши
фактически действия по настаняване на семейството на Т.Д. и А.А. в друго
общинско жилище“.
В
заключение се изтъква наличието на правен интерес у ищците за търсене на съдебна защита срещу
„противоправното бездействие на кмета на община Варна , за изпълнение на
задължения, произтичащи пряко от закона.
В
пряка връзка с горното е и обективирания в исковата молба петитум:
Кметът
на община Варна да бъде осъден да извърши фактически действия, които е длъжен
да извърши по силата на чл. 45, т.1 и
чл. 46, ал.3 от ЗОбС, като настани
ищците в друго подходящо общинско жилище.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител в представен писмен отговор
оспорва изцяло исковата молба. Счита я за недопустима, като обширно развива доводите си в тази насока. Основният му аргумент се концентрира
върху предмета на осъдителния иск по чл.
256 от АПК и характера на претендираните за осъждане и изпълнение от негова
страна „фактически действия“ . Изтъква, че
в случая се касае за производство по издаване на индивидуален административен
акт, какъвто представлява заповедта за
настаняване по чл. 45 и чл. 46, ал.3 от ЗОбС, съответно по чл. 24 от
НУРУЖНГНПОЖ. Издаването и представлява не фактическо, а правно действие, поради което осъдителен иск по чл. 256, ал.2 от АПК не е
допустим.
От друга страна, изложени са доводи
за недопустимост поради просрочие , ако случаят бъде преценен според хипотезата на чл. 256, ал.2 от АПК,
тъй като е изтекъл 14 дневният срок за обжалване на поискани от
заинтересованите лица и неизпълнени от АО
фактически действия.
Въз основа на изложеното е формирано искане жалбата да се остави без разглеждан. Изложени
алтернативно са и доводи за неоснователност
на исковата молба (неправилно посочена като жалба).
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Търсената от молителите защита е
регламентирана в раздел ІІ на глава Петнадесета от АПК.
Действалите
към момента на депозиране на молбата разпоредби на чл. 256 предоставят
защита на засегнатите субекти срещу неоснователни бездействия (ал.1) и срещу
неизвършването на фактически действия на администрацията. Тази защита се
осъществява чрез предявяване на осъдителен иск, по който съдът може да осъди
носителя на властническите правомощия - административния орган да извърши
действието, като определи срок за това или да отхвърли искането.
Чл. 256. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г. , в сила
от 1.01.2019 г.)
(1)
Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(2) Неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
(3) С решението си съдът осъжда
административния орган да извърши действието, като определя срок за това или
отхвърля искането.
Разликата между двете хипотези е в това, че при иска по чл. 256, ал.2 от АПКе необходимо сезиране на органа с искане за извършване на дължими
фактически действия, което е процесуална предпоставка за допустимост на
търсената защита. В този случай, оспорването чрез предявяване на иск, е
обвързано с 14 преклузивен -дневен срок.
При иска по чл. 256, ал.1 от АПК за правото на оспорване не се изисква предхождащо до
органа искане за действие, поради което и не е обвързано със срок.
Право да предяви иска има всяко лице, което е
сезирало административния орган да извърши дължимо по силата на закона фактическо действие или което е адресат
на фактическото действие, за което административния орган е задължен пряко от
нормативен акт.
При предявяването му следва да е
конкретизиран видът на претендираните фактически действия както и
конкретните обекти по отношение на които
същите се отнасят и са дължими, с оглед обстоятелството, че решението се ползва
с изпълнителна сила, като предявилия искането следва да докаже фактите, от
които е възникнало задължение за органа.
Видно от цялостното съдържание на исковата молба и на допълнително въведените с уточняваща молба обстоятелства и обвързаните с тях доводи целят резултат, който
е постижим единствено с правни действия и издаване на
правораздавателни актове във връзка
с компетентността на Кмета на община Варна по Глава
Пета от ЗОбС. Такива действия категорично са изключени от приложното
поле и от обхвата на защитата по чл. 256 от АПК.
Безспорно
искането цели настаняване в друго
общинско жилище. Съгласно точно и ясно разписаната в ЗОбС процедура, детайлизирана и в чл. 13 от НУРУЖНГНПОЖ, същата се стартира със заявление от кандидатите за настаняване (чл. 4, ал.2 от
НУРУЖНГНПОЖ) преминава през производство по картотекиране (чл. 6 от Наредбата)
и се финализира с правно действие по чл. 13 от същата Наредба- издаването на индивидуален
административен акт - заповед за настаняване.
Производствата по издаване на индивидуален административен
акт и оспорването му е ясно
регламентирано в глави Пета и Шеста на
АПК – търсеният с искането правен резултат попада точно там.
Предвид изложеното съдът намира искането, с
което е сезиран за недопустимо.
Доколкото предмет
на защита по чл. 256
са дължими по силата на закона фактически
действия на административния орган,
съответно неоснователни бездействия за извършване на задължения,
произтичащи от нормативен акт, то
абсолютно процесуално задължение на търсещия такава защита е да посочи
конкретни обстоятелства и факти от действителността, които да го индивидуализират в степен,
позволяваща съдебен контрол.
При ясно
дефиниране на способа за постигане на крайния резултат от искането -
правно действие по издаване на ИАА, то недопустимо е за постигането му да се търси друг такъв, чрез
фактическо действие.
Предвид горното и
на основание чл.158, ал.3 във връзка с
чл. 159, т.1 от АПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Т.И.Д., А.Б.А., Х.А.А., Т.
А.А. (чрез законния си представител А.А.) И.Б.А. , Н.И. А.
(чрез законния си представител И. ***, действащи чрез адв. Г.И., с която на
основание чл. 256 от АПК се иска осъждане на кмета на община Варна „да извърши
фактически действия по чл. чл.45, ал.1 и
чл. 46, ал.3 от Закона за общинската собственост, като настани ищците в (друго) общинско жилище.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 684/2020 г. в тази му част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА