№ 89
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900223 по описа за 2023 година
Ищецът А. К. К. с ЕГН**********, гр.С. ул.“Преспа“ №2 чрез упълномощения от тях
адв.С. Ч. от САК, са предявили субективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД
„Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Г.М.Д.“ №1, за осъждането
му да им заплати следните суми:
60 000,-лв. (шестдесет хиляди) лв., част от дължимите 120 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 16.06.2022 г. - до
окончателното изплащане
2900,08 лв. (две хиляди и деветстотин лева и осем стотинки) за причинени
имуществени вреди /разходи за лечение/, настъпили вследствие виновно причиняване на
телесни увреждания на ищеца, вследствие ПТП от 16.06.2022 г., виновно причинено от
застрахован по задължителна застраховка „ГО” при ответника водач, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършването на разходите до окончателното изплащане на
сумата.
Моли да бъдат присъдени и направените разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2022 г. М.К.М. управлявал МПС марка
„ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с д. к. № А 7347 НС на път I-9, общ. П.. На км. 227+800 между
гр.П. и гр.Б. водачът нарушил правилата за движение по пътищата като поставил в опасност
живота и здравето на хората, не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и го
управлявал със скорост, несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и
атмосферни условия, релефа на местността, съС.ието на пътя и превозното средство,
1
характера и интензивността на движението и условията на видимост, в резултат на което
реализирал ПТП, при което били причинени телесни увреждания на А. К. К., ЕГН
**********.
По случая е образувано д.п. №320 ЗМ - 210/22 по описа на РУ - П. и пр. пр.
№8026/2022 г. по описа на ОП- Б..
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача М.К.М., който грубо
е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия и законови ограничения;
чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на
участниците в движението и не бил внимателен към уязвим участник в движението;
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС;
чл. 116 от ЗДвП - като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението.
Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил
нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Получените от ищеца тежки увреждания се намират в пряка причинна връзка с
механизма на ПТП.
Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината
непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищецът А. К. К.,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените
по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
След ПТП ищецът е бил транспортиран до „УМБАЛ - Б.“ ЕАД, където била
констатирана фрактура пертрохантерика феморис синистри ет фрактура крурис ин синистри
ин партис дисталис, фрактура фибуле синистра - счупване на проксимално бедро лява ТБС и
фибуларен малеол, контузио капитис и комоцио церебри, разкъсно-контузни рани в областта
на главата и лицето и множество натъртвания и охлузвания. Пострадалият постъпил с
травмя в лява ТБС, коляно и глезен. А. К. чувствал силни болки в увредените части,
наложили множество изследвания и консултации и гипсова имобилизация. Уврежданията
наложили извършване в „МБАП - С.“ ЕООД на оперативна интервенция с вътрешна
фиксация и поставяне на плака и винтове.
Претърпяното ПТП коренно преобърнало живота на ищеца. След травмата той била
неподвижен, налагало се спазване на щадящ режим и провеждане на рехабилитация и
медикаментозна терапия, както и ползване на помощни средства. Месеци наред не е можел
да се движи самостоятелно, дълго не е излизал от дома си. Пострадалият изпитвал силни
болки в увредените места. Възстановителният процес бил продължителен. Съгласно ЕР
2
№90242/01.02.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - С.“ ЕООД на ищеца е с определени 60%
намалена работоспособност.
Освен физическите болки, претърпяното произшествие е оказало изключително
негативно въздействие и върху неговото психическо и емоционално съС.ие. Не по-лек е бил
психологическият шок от преживяното, който причинил на А. К. депресивно съС.ие,
неспокойствие през деня и безсъние през нощта. Той чувствал, че е в тежест на своите
близки, които трябвало да полагат поС.но грижи за него непрестанно, тъй като не можел да
се придвижва и обслужва сам. Към момента на настъпване на ПТП пострадалият е бил на 40
години - възраст, в която хората са в разцвета на силите си, трудоспособни са и могат
максимално да полагат грижи за себе си и своите близки. Преживял е произшествие,
последиците от което ще съпътстват живота му дълго време и може никога да не изчезнат.
Ищецът не е можел да излиза навън, да се среща с приятели и да се разхожда. С помощта и
отдадеността на най-близките си се е опитал да се върне към предишния си начин на живот,
който процес на възстановяване е продължил месеци наред и продължава и понастоящем.
Ищецът не е можел да живее пълноценно и да се грижи сам за себе си. Възстановителният
процес продължава и в момента. И до днес при промяна във времето усеща неразположение
на травмираните места, което на моменти прераства в силна болка. А. е станал страхлив,
лесно раздразнителен, уплашен и асоциален. И до днес има проблемен и непълноценен сън,
като многократно мисловно преживява случилото се - стряска се насън, сънува кошмари.
Към настоящия момент, над година след произшествието, той не е напълно възстановен,
което го прави потиснат, изолиран и нещастен. Всяко излизане или качване в автомобил за
пострадалия е източник на тревога. Няма и следа от предишния лъчезарен и енергичен човек
- той се е затворил в себе си и вътрешно преживява случилото се отново и отново.
Претърпяното произшествие е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно
разстройство у ищеца.
Освен претърпените неимуществени вреди, ищецът е претърпял и имуществени
вреди в размер на 2900,08 лв. (две хиляди и деветстотин лева и осем стотинки),
представляващи разходи, свързани с лечението и за закупуване на медицински изделия и
медикаменти, както следва:
76,43 лв., по Фактура №**********/05.08.2022 г.;
21,30 лв. по Фактура №**********/04.08.2022 г.
1800 лв. по Фактура №**********/24.06.2022 г.
509 лв. по Фактура №**********/17.06.2022 г.
106 лв. по Фактура №**********/30.06.2022 г.
100,90 лв. по Фактура №**********/23.06.2022 г.
56 лв. по Фактура №**********/24.06.2022 г.
17,70 лв. по Фактура №**********/07.07.2022 г.
99,75 лв. по Фактура №**********/19.07.2022 г.
3
24,40 лв. по Фактура №**********/13.07.2022 г.
24,60 лв. по Фактура №**********/10.07.2022 г.
64 лв. по Фактура №**********/08.07.2022 г.
Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както
и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, считаме, че с оглед
изискванията на закона обезщетение в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди хиляди/
лева за претърпени неимуществени вреди и 2900,08 лв. (две хиляди и деветстотин лева и
осем стотинки), за причинени имуществени вреди, би било справедливо.
Основания за пряк иск срещу застрахователя и пасивната легитимация на ответника:
Товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с рег. № А 7347 НС, при
управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в „З.“
АД, полица №BG/30/121002959152, валидна от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г„ което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то,
имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът предявил пред ответника доброволна претенция с входящ № 3923/03.10.2022
г., но последният не изплатил никакви суми
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда да остави
производството по делото без движение по следните съображения:
В исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за
възникването на правото на обезщетение факти.
Исковата молба е нередовна, тъй като в нея тенденциозно липсва пълно, ясно и точно
описание на процесното ПТП в резултат, на което ищецът твърди, че са му причинени
неимуществени и имуществени вреди. На първо място ищецът умишлено не съобщава кой е
управлявал лекия автомобил до момента на инцидента и кой е носил отговорност за това. Не
се съдържат никакви твърдения как ищецът е пострадал- дали като водач или като пасажер,
къде е седял - вътре или извън лекия автомобил и т.н. Ищецът умишлено не е описал
механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват подробности за скоростта на
движение на участвалите в процесното ПТП пътни превозни средства, маневрите, които са
предприети преди твърдяното ПТП и др. релевантни факти.
Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти, доверителят ми
не може да упражни пълноценно правото си на защита в процеса, тъй като въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства, не може да
се направи извод относно установяването на механизма на ПТП, както и по отношение
съпричиняването на вредоносния резултат.
Нередовен е и петитумът на исковата молба в частта за претендираната
компенсаторна лихва върху разходите за лечение от датата на извършването на разходите до
4
датата на подаване на исковата молба. Ищецът следва да се задължи да посочи начало и край
на периода за който претендира лихва, както и да конкретизира главницата по всяко едно
плащане/разход, който е извършил.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо товарен автомобил марка “ДАФ”, с peг. № А7347НС, по силата на
Застрахователна полица № BG/30/121002959152, валидна към 16.06.2022г.
Останалите фактически твърдения на ищцовата страна намира за несъответстващи на
действителността, поради което ги оспорвам.
На 16.06.2022г., около 09:55ч., на път 1-9, при км. 227+800, по посока на движение от
гр. П. към гр. Б., М.К.М. с ЕГН ********** (застраховано лице), като водач на товарен
автомобил марка “ДАФ”, с peг. № А7347НС, не е нарушил императивните разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на
това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно
поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/201 Ог. на ОСТК
на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.432 ал.1 КЗ има вторичен, акцесорен характер
спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. Претенция за
обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи
обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи
повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването,
респ. невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на
прякото притезание по чл. 432. ал. 1 КЗ.
Категорично заявява, че вината на застрахования при ответника водач не е установена
по предвидения за това в закона начин.
Оспорва и възразява срещу всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенцията:
Оспорва вината на М.К.М. с ЕГН ********** за настъпилото на 16.06.2022г. ПТП.
Същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт и в случая тя може само да се
презумира.
За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена връзка между действията на водача на товарния автомобил и вредоносния
резултат. Твърди, че М.К.М.- водачът, управлявал товарен автомобил марка “ДАФ”, с peг. №
А7347НС не е виновен за ПТП и неговите действия не са в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат.
В процесият случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е
било непредвидимо и технически непредотвратимо за М.М.. Според съдебната практика
деянието, в резултат на което е станало пътно-транспортно произшествие, е случайно тогава,
когато опасностите на пътя са изненада за водача и той не е бил длъжен и не е можел да
предвиди настъпването на тези последици. М. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
5
наличието на неправилно спрелия, без сигнализация (триъгълник и/или аварийни светлини)
на пътното платно л.а. марка „Опел“, с peг. № СО5394АТ.
Оспорва механизмът на ПТП. Същият не отговаря на така описания в исковата молба.
Претендираното от ищцовата страна обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишено.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на подлежащите
на обезщетение лица.
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковите
суми, като твърди, че неимуществени вреди не са възникнали в твърдения обем и не
обосновават размера на исковата претенция.
В допълнение към горепосоченото, прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение.
Твърди, че ищецът е съпричинил вредоносният резултат, като в съвкупност или
поотделно е извършил едно или някои от следните нарушения:
Допуснал е спиране на превозното средство в средната пътна лента. Твърдя, че на
мястото на произшествието в посоката на движение на л.а. марка „Опел“ е имало две
активни пътни ленти и една аварийна/ всички в едната посока на движение/. Ищецът е
следвало да спре в аварийната пътна лента, но вместо това е спрял и е престоявал в
нарушение на ЗДвП в активната дясна пътна лента, при това е бил разположен в средата на
лентата; Твърдя, че е можел и е бил длъжен да спре автомобила в аварийната пътна лента.
А. К. К. не е поставил обезопасителен триъгълник на 100 метра преди спрелия
автомобил л.а. марка „Опел“, с което е създал всички инициални предпоставки за ПТП.
Ищецът не е предприел необходимите действия за обезопасяването на автомобила, чрез
включване на аварийните светлини и поставяне на светлоотразителен триъгълник на 100 м.
от спрялото неправилно превозно средство, нарушавайки разпоредбите на чл. 97, ал. 4 от
ЗДвП.
А. К. не е сигнализирал с аварийни светлини престоя на л.а. на пътната лента, а е
могъл и е бил длъжен да го стори;
Към момента на сблъсъка с товарния автомобил, А. К. неправилно е напуснал л.а.
марка „Опел“, с per. № С05394АТ и е застанал и престоявал пред същия без да се убеди, че
не застрашава собствената си сигурност. При липса на поставен обезопасителен триъгълник,
К. е следвало да предвиди, че заставайки пред спрелия лек автомобил, може да възникне
пътен инцидент.
На мястото на произшествието е имало уширение и банкет до аварийната лента и К. е
следвало да престоява или на аварийната лента или в уширението до нея, а не пред лекия
6
автомобил. Могъл е да предвиди, че пътния участък е високоскоростен извънградски път и
евакуирайки се ще съхрани собственото си здраве и сигурност.
Престоят му на пътното платно е неуместен, технически неправилен и в пряка
причина за настъпилото увреждане.
Ако К. не е бил водач на лекия автомобил, а само пасажер и не е следвало да отговаря
за управлението и съС.ието на автомобила, то твърдя, че той е е следвало да се оттегли и да
не престоява на пътното платно или е следвало да подава сигнал с ръка или по друг
подходящ начин да опита да предупреди останалите участници в движението. В този смисъл
К. е бездействал виновно и противоправно с което е допуснал собственото си увреждане.
ПТП е станало на лек завой поради което водачът на л.а. “ДАФ” не е могъл да
забележи спрелия на пътното платно л.а., въпреки, че се е движил със съобразена скорост.
Ищецът е могъл и е бил длъжен да предвиди и това обстоятелство.
Л.а. марка „Опел“, с per. № С05394АТ е бил спрян в нарушение на разпоредбите на
чл. 58а от ЗДвП по скоростен път. В тази връзка твърди, че дори и да е възникнала
техническа неизправност при л.а. марка „Опел“, с peг. № СО5394АТ, то същият е могъл да се
придвижва на собствен ход, а К. е съпричинил вредоносния резултат, като не е извършил
необходимите действия за придвижване на автомобила до аварийната лента;
С безотговорното си поведение, пострадалият е нарушил важащите за него
разпоредби на ЗДвП, а на отделно основание противно на житейската логика сам се е
поставил в опасност с местонахождението си към момента на произшествието.
Твърди, евентуално, че А. К. е бил водач на спрелия неправилно и небезопасен л.а.
марка „Опел“, с peг. № СО5394АТ и е носил пълната отговорност за него, дори в момента
когато е напуснал л.а. от мястото на водача, за него са важели всички разпоредби на ЗДвП
относими към водачите на МПС, съответно той като правоспособен водач на МПС е
следвало да ги спазва.
По-конкретни твърдения във връзка със съпричиняването ще изложи след
отстраняване на нередовностите на исковата молба и след постъпване на документацията по
воденото досъдебно производство.
Възражение за недължимост на претендираната законна лихва от датата на ПТП
(16.06.2022)
Оспорва началния период на дължимост на законната лихва за забава върху
главницата от 60 000 лв. да е от датата на ПТП 16.06.22. В КЗ има специални правила
предвиждащи началния момент на дължимост на лихвата за забава. Оспорваме искането да
бъде присъдена законна лихва от датата на непозволеното увреждане.
Съгласно чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
7
по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди за разходи за лечение по съображения
за неоснователност на главния иск.
Не е посочена претендираната компенсаторна лихва върху разходите за лечение от
датата на извършването на всеки един от тях до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът следва да конкретизира начало и край на периода за който претендира лихва, както
и да конкретизира главницата по всяко едно плащане/разход, който е извършил.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът А. К. К. е депозирал допълнителна искова
молба.
Оспорва изцяло така подадения от ответника отговор.
Моли, с оглед липсата на оспорване от ответното дружество на наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение
на процесното МПС марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с д. к. № А 7347 НС, да се отдели
като безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство.
Оспорва всички възражения срещу изложения в исковата молба механизъм на ПТП,
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача и причинната връзка
с настъпилото ПТП и настъпилата вреда. За доказването на тези наши твърдения е поискал
изслушването на АТЕ и СМЕ, както и издаването на съдебно удостоверение.
Оспорва изцяло - от фактическа и правна страна, възражението, че е налице случайно
деяние.
Оспорва изцяло - от фактическа и от правна страна възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. К..
Оспорва изцяло - от фактическа и от правна страна възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допускане на
спиране на МПС в средната пътна лента, непоставяне на обезопасителен триъгълник и
необезопасяване на автомобила и липса на сигнализация. Пострадалият е бил пътник в
процесния л.а. марка „Опел“, модел „Виваро“ с д.к. №СО 5394 АТ.
Оспорва изцяло - от фактическа и от правна страна възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това, че
неправилно е напуснал лекия автомобил и е застанал пред него, както и че е имал
задължение да подава сигнал с ръка или по друг подходящ начин да предупреждава
останалите участници в движението или че е следвало да придвижи автомобила в аварийна
лента.
Оспорва изцяло твърдението, че А. К. К. е бил водач на л.а. марка „Опел“, модел
„Виваро“ с д.к. №СО 5394 АТ.
Оспорва възражението на ответника, че претендираното обезщетение е в завишен
8
размер - същото е съобразено с практиката на съдилищата по сходни случаи за близък
период от време.
Оспорва изцяло възражението на ответника за липса на неимуществени вреди. В тази
връзка поддържаме искането за разпит на свидетели, както и назначаване на СМЕ и СПЕ.
Оспорва изцяло възражението за недължимост на лихва. Счита, че не е налице
хипотезата на чл.380 КЗ, позволяваща на застрахователя да се освободи от отговорността за
заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение. Тъй като застрахователят не е
изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред,
същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане. Ищецът е предявил
своевременно претенция пред застрахователното дружество. Още с молбата-претенция е
уведомил застрахователната компания с какви документи относно настъпилото ПТП
разполага и с какви не разполага и не може да се снабди, въпреки отправеното до
прокуратурата искане. Ищецът е изявил желание застрахователната компания да окаже
съдействие при набавянето на нужните допълнителни документи, с които не разполага и
които няма възможност да представи. Застрахователното дружество е проявило пълна
пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл.496, ал.3 от КЗ и не е предприело никакви
действия по приключването на щетата в законоустановения срок. Чл.409 от КЗ предвижда
възможност за застрахователя да се освободи от задължението си за заплащане на законна
лихва, ако изпълни задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на
пострадалото лице. В конкретния случай застрахователят не е изпълнил това свое
задължение, поради което не намираме основания за освобождаването му от отговорността
за забава.
Съгласно чл.496, ал.3, т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Такъв на застрахователя е представен. Посоченото задължение на застрахователя не е
поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд,
представяне на автотехническа или съдебномедицинска експертиза или от висящност на
наказателно производство, а единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от
посочените в нормата на закона документи (Определение № 2519 от 21.07.2016 г. по ч.гр.д.
№3211/2016г. на Софийски апелативен съд). Въпреки това, застрахователят не се произнесъл
по претенцията и не определи и не изплатил обезщетение. Счита, че това недобросъвестно
поведение на застрахователната компания - да не разглежда в срок и да не се произнася по
основателността на предявената претенция, да не извършва дори частични плащания по
явно основателни искове, да не прави никакви опити да се снабди с необходимите за
разглеждането на преписката по щетата документи и да се опитва да прехвърли
отговорността за това на пострадалото лице - не следва да бъде поощрявано и не това е била
целта на законодателя при въвеждането на възможността за освобождаване на
застрахователя от част от дължимите лихви с новия КЗ.
9
Противопоставя се на искането за спиране на настоящото дело до приключване на
досъдебното производство, тъй като счита, че не са налице основанията за това.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрк.
възнаграждение от ответника.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е представил допълнителен отговор.
Оспорва допълнителната искова молба като неоснователна.
Поддържа всички заявени фактически и правни твърдения, възражения и
доказателствени искания наведени с отговора на исковата молба, включително поддържаме
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия А. К.. Процесуалната позиция на
дружеството остава непроменена.
С определение от открито съдебно заседание от 10.05.2024г. е допуснато изменение
на иска за неимуществени вреди чрез неговото увеличение от 60000,-лв., частичен от
120000,-лв. на 100 000,-лв., частичен от 120 000,-лв. ведно със законната лихва от
16.06.2022г. до окончателното изплащане.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.08.2022г. на
16.06.2022г., поради несъобразена скорост на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ
ХФ105“ с рег. № А 7347 НС, управляван от М.К.М. и необезопасяване на аварирал лек
автомобил „Опел Виваро” с рег. №СО 5394 АТ е настъпило ПТП.
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно
от която на 16.06.2022 година, към 09:50 часа, на път I – 9 от републиканската пътна мрежа,
на километър 227+800, в зоната между бензиностанция „Дега” и винарна „Тохун” на гр. П.,
е аварирал лек автомобил „Опел Виваро” с регистрационен номер СО 5394 АТ. В този
автомобил са пътували А. К. К. и П.Х.Д.. Същият автомобил се е установил в участък,
намиращ се след края на дясна хоризонтална крива от пътя, в дясната част на дясната си
пътна лента, с челната част насочена в посока към гр. Б.. В протокола за оглед на
местопроизшествие е записано: „…До скоростния лост се видя ключ за аварийни
светлини в долно положение, означаващо „включено…”, което означава, че най-
вероятно, към момента непосредствено преди удара, на лекият автомобил аварийните
светлини са били включени.
Платното за движение в този участък от пътя било с две самостоятелни платна за
движение – по едно за всяка посока, разделени помежду си с бетонови ограждения тип „Ню
Джърси”. Дясното платно за движение, предназначено за посоката к.к. „С.” – гр. Б., било с
обща широчина 7,80 метра, разделено симетрично на две пътни ленти, отделени една от
друга посредством единична прекъсната бяла линия „М3” и обща широчина на платното за
движение 7,80 метра. В ляво платното за движение се ограничавало от плътни бетонови
10
елементи тип „Ню Джърси” с височина 0,80м. над нивото на пътя, а от дясно от стоманена
предпазна ограда.
В същото време и условия по пътя, в посока от к.к. „С.”, към гр. Б., със скорост
около 69 км/час, се е движил товарен състав с влекач „ДАФ” с регистрационен номер А 7347
НС, с водач М.К.М.. Към момента в който челната част на влекача се е намирала на около
36,5 метра, преди мястото на удара, водачът М. е реагирал за аварийно спиране, като в
момента, когато вече товарният състав е започнал реализиране на спирачни следи и челната
част на влекачът се е намирала на около 3-4 метра преди мястото на удара, М. е изменил
траекторията на движение на влекача в посока наляво, по отношение първоначалната си
посока на движение. Независимо от това, удар между челната дясна част на влекача и
задната лява част на лек автомобил „Опел Виваро” е настъпил, при който на лекия
автомобил е придадена кинетична енергия и същият се е насочил към десния край на
платното за движение и с челната си дясна част се е ударил в дясната еластична ограда и
така прeплъзвайки се по нея се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед
на местопроизшествие.
След удара, товарният състав е продължил движението си в посока напред и в ляво, по
отношение първоначалната си посока и също се е установил в мястото, където е описан в
протокола за оглед.
Причината за възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия на
водачът на товарния състав - М.К.М., който в зоната непосредствено преди ПТП не е
контролирал непрекъснато ППС, което управлява.
Към момента на огледа светлините за осветяване пред фронта на автомобила на лек
автомобил „Опел” са били изключени, а аварийните му светлини са били включени.
От техническа гледна точка, значението на поставен върху платното за движение
светлоотразителен триъгълник, е да предупреждава водачите на ППС, пътуващи в посока
срещу този триъгълник, за наличие на неподвижно препятствие в тази лента, поради което
тези водачи следва да предприемат по-рано действия съответно за намаляване на скоростта
или спиране. Принципно светлоотразителния триъгълник се поставя на разС.ие не по-малко
от 30 метра от препятствието, в пътната лента, в която същото се намира, и срещу посоката
на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с
разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разС.ие не по-малко от 100 метра.
Поставянето на светлоотразителен триъгълник на 100 метра след лек автомобил
„Опел”, при евентуално възприемане от водачът на товарния състав, предвид реалната му
реакция, технически правилно е този водач да предприеме действия за намаляване на
скоростта на движение и при необходимост да може да спре, без да се получи удар.
КЪМ МОМЕНТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДИРЕКТНА ВИДИМОСТ ОТ СТРАНА НА
ВОДАЧА НА ТОВАРНИЯ СЪСТАВ КЪМ МЯСТОТО НА УДАРА, ПТП Е БИЛО
ПРЕДОТВРАТИМО ЗА ТОЗИ ВОДАЧ, СЪОТВЕТНО АКО Е ИЗПЪЛНИЛ НОРМАТИВНО
ВМЕНЕНИТЕ МУ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ДА КОНТРОЛИРА НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕВОЗНОТО
СРЕДСТВО, КОЕТО УПРАВЛЯВА И ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ОПАСНОСТ ЗА
ДВИЖЕНИЕТО ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА НАМАЛЯВАНИЕ НА СКОРОСТТА
ИЛИ СПИРАНЕ.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която
в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалия А. К. К. е получил следните
11
травматични увреждания:
Увреждания на костите на опорно-двигателния апарат:
Счупване на лявата бедрена кост в областта на тазобедрената става.
Счупване на лявата голямопищялна кост в горната й трета-в областта на колянната
става/виж Общ статус от ИЗ № 11549/22г.на ОБ Б. на лист 196 от делото/.
Счупване на лявата малкопищялна кост в областта на външния глезен.
Увреждания е мекотъканен характер:
Разкъсноконтузни рани в областта на лявото слепоочие и под лявата устна.
Разкъсноконтузни рани с изразени охлузни компоненти в областта на лявата
подбедрица и външния глезен вляво.
Налице е причинно-следствена връзка между уврежданията и претърпяното ПТП.
В резултат на причинените травматични увреждания е била налице болезненост с
висок интензитет, която е продължила в рамките на възстановителния период общо около 7-
8 месеца. След приключване на възстановителния период е останала болезненост в областта
на лявата глезенна става, която се засилва при физическо натоварване и промяна на времето,
като ще се наблюдава доживот.
По повод уврежданията пострадалият е бил подложен на оперативно и
медикаментозно лечение, като продължителността му е отразена в документите от
хоспитализацията. След изписването от лечебните заведения е продължил с
медикаментозната терапия.като до 05.08.2022г. има документ за закупуване на превързочни
материали и медикаменти.
В резултат на травмата е било силно затруднено извършването на движения,
придвижването на пострадалия и самообслужването му в рамките на посочения
възстановителен период от около 7-8 месеца.
Лекуван е с антикоагуланти обезболяващи, антибиотици и антипиретици.
Пълно възстановяване няма да настъпи с оглед съС.ието на глезенната става почти
две години след травмата.
Всички направени разходи за които има счетоводни с документи по делото са във
връзка с лечението на причинените травматични увреждания.
Страните не спорят по отношение на факта, че за е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица
№BG/30/121002959152 към датата на ПТП- 16.06.2022г. за водача на товарен автомобил
марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с рег. № А 7347 НС М.К.М..
С молба от 03.10.2022г. пострадалият А. К. К. е предявил застрахователна претенция
пред ответника ЗАД „Д.“ АД.
По делото се разпита свидетелката Ц.Х.Д., живее на съпружески начала с ищеца.
12
„Бяхме в болницата, като отидох, той беше на легло с екстензия на крака, в Б.. Имаше
рана на главата, на устата. Вечерта разбрахме, понеже му дадох да яде, че му щрака, имаше
пукната челюст. На другия ден го транспортирахме с линейка до болницата в С., приеха го,
там нямаме лицевочелюстен доктор, извикахме нашата зъболекарка, тя каза да направим
снимка, но понеже пак с екстензия до операцията не можахме да я направим снимката
веднага. Около месец и малко бяхме в болницата, аз бях придружител поС.но до него. На
обезболяващи беше, хапчета и инжекции за разреждане на кръвта, след което вече като му
направиха процедури за раздвижване да може да става да се движи да ходи, но не му
позволяваха още да стъпва на крака, с патерици, след този месец и малко вкъщи пак не му
даваха да стъпва на крака, с патерици леко, но повече беше на легло. В края на август
направихме снимка. Докторът каза, че не може пак да стъпва, че не е калцирало, през
септември направихме снимка и му разрешиха леко да стъпва, но не с цялата тежест и така
шест месеца. След изписването му от болница беше трудно, на легло, помагах му да се
изправи, за да може в патерицата да се раздвижи из къщи, повече на легло пак с болки, с
обезболяващи. Когато бяхме в болницата там го раздвижваха, правиха му процедури.
Понастоящем не ползва помощни средства, но явно от промените на времето и от
пренатоварване, не е като преди, както си работеше, сега като работи два-три часа му отичат
краката, изморява се често. Той работи като шофьор. Шест месеца беше болничен, затвори
се в себе си, не искаше да общува с никого, след това се върна на работа с патериците,
постепенно ги махна и почна да ходи, но му отича кракът, глезенът най-вече.
Видях го в същия ден след ПТП-то, той беше уплашен, стреснат. В болницата
приемаше лекарства, след изписването за разреждане на кръвта пиеше лекарства, а в
болницата беше на системи за обезболяващи и за разреждане на кръвта му биеха инжекции.
Пиеше прахчета обезболяващи, сега пак пие обезболяващи, когато му е непоносима болката
в глезена на крака. Сега той има оплаквания от тези травми - примерно като става сутрин
трудно се раздвижва, за около 15 мин., ходи на работа и се върне и ако нещо трябва да
свърши, се изморява много бързо и вечерта глезенът му е отекъл и като е непоносима болка
пие обезболяващо. Като го изписаха беше първия месец на легло, изцяло на легло, като от
време на време ставаше да се раздвижва в стаята. Следващия месец пак по малко, докато в
края на септември направихме поредната снимка и му казаха, че вече може леко да стъпва
на крака, но не с цялата тежест, вече започна полека да стъпва по- уверено да стъпва, вече се
отпусна и започна да се раздвижва, патерици ползваше до последно. Не можеше да се справя
сам с обслужването, аз му помагах. Сега куца все още, има останали белези на глезена и
малко над глезена. Не е вече същият, изживява го, кошмари имаше, даже в болницата имаше
кошмари и докторът ни изписа успокоителни на билкова основа, за да може да спи нощно
време, казва, че си спомня всичко. Промени се поведението му, сега като излезе някъде и
ходим някъде бързо иска да се прибира, изнервя се. Мисля, че той не е преодолял това, което
му се случи, прие го тежко - казвал ми е, че му е тежко.“
По делото се представиха фактури и касови бележки за лекарствени средства и
патерица за сумата 2900,08лв.
13
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Увредено лице А. К. К. е предявило пряко срещу застраховател осъдителни искове за
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквента М.К.М., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Правното основание на
иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ.
Видно от събраните доказателства и в частност съдебно-автотехническа експертиза
се установява настъпването на 16.06.2022г. на ПТП. М.К.М. управлявал МПС товарен
автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с д. к. № А 7347 НС на път I-9, общ. П. на км.
227+800 между гр.П. и гр.Б. водачът нарушил чл.20 ЗДвП
„(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, в резултат на
което реализирал ПТП, при което били причинени телесни увреждания на А. К. К..
Видно от съдебно-медицинска експертиза, при което ищецът А. К. К. е получил
увреждания на костите на опорно-двигателния апарат:
Счупване на лявата бедрена кост в областта на тазобедрената става.
Счупване на лявата голямопищялна кост в горната й трета-в областта на колянната
става.
Счупване на лявата малкопищялна кост в областта на външния глезен.
Увреждания с мекотъканен характер:
Разкъсноконтузни рани в областта на лявото слепоочие и под лявата устна.
Разкъсноконтузни рани с изразени охлузни компоненти в областта на лявата
подбедрица и външния глезен вляво.
В резултат на причинените травматични увреждания е била налице болезненост с
висок интензитет, която е продължила в рамките на възстановителния период общо около 7-
8 месеца. След приключване на възстановителния период е останала болезненост в областта
на лявата глезенна става, която се засилва при физическо натоварване и промяна на времето,
като ще се наблюдава доживот.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на М.К.М. и получените
увреждания на пострадалия А. К. К..
14
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая на счупване на лявата
бедрена кост в областта на тазобедрената става, счупване на лявата голямопищялна кост в
горната й трета-в областта на колянната става, счупване на лявата малкопищялна кост в
областта на външния глезен и увреждания с мекотъканен характер, придружени с
значителни по интензитет болки и страдания за срок от около 7-8 месеца, съобразно
заключението на СМЕ и разпита на свидетелката Ц.Х.Д.. Пострадалият А. К. К. е на 41г. към
датата на настъпване на ПТП, като не е настъпило пълно възстановяване, с оглед съС.ието
на колянната става.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000,-
лв.
Не е основателно е възражението на ответника ЗАД „Д.“ АД за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия А. К. К.
Видно от приетото САТЕ авариралият лек автомобил „Опел Виваро” с
регистрационен номер СО 5394 АТ се е намирал в дясната лента, като е бил с включени
аварийни светлини, като идващият попътно водач М.К.М. с товарен автомобил марка
„ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с рег. № А 7347 НС е имал възможност своевременно да го
възприеме и да предотврати настъпването на ПТП.
Действително е налице нарушение на чл.59 ал.3 ЗДвП, според който:
„В случаите по ал.1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да
обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на
приближаващите се пътни превозни средства“
Това нарушение, обаче не се е отразило на настъпването на ПТП, тъй като
участъкът е с лека дъга и е налице видимост към авариралия автомобил, като препятствие на
пътя. Автомобилът е бил сигнализиран с включени аварийни светлини, указващ, че е
препятствие на пътя и е могъл да бъде заобиколен от наличието на лява лента за
изпреварване. Водачът на товарния автомобил е могъл и да предприеме своевременно
спиране.
Ето защо съдът намира предявения от А. К. К. срещу ЗАД „Д.“ АД иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.497 от КЗ за основателен в размер на 80 000,-лв., ведно със законната лихва върху сумата
от 03.01.2023г. след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
По предявения иск за имуществени вреди. Ищецът А. К. К. съобразно представените
касови бележки е сторил разноски във връзка с лечението си в размер на 2900,08лв., който
иск следва да бъде уважен в пълен размер. Искът за имуществени вреди следва да се
отхвърли за остатъка до пълния предявен период.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
15
представител на ищеца по договор за правна помощ., Съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената
част на исковете. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение по иска за
неимуществени вреди в размер на 6920,-лева, без ДДС или 8304,-лв. с ДДС. По иска за
имуществени вреди, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. възнаграждението е
в размер на 590,-лв. без ДДС или 708,-лв. или на пълномощника на ищеца следва да се
присъди сумата 9012,-лв. с ДДС.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е направил разноски в размер на 540лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 600,-лв. за СМЕ и САТЕ или в общ размер на 1140лв. и на основание чл.78
ал.3 ГПК ищецът А. К. К. следва да понесе направените от ответника разноски в размер на
228,-лв., съответно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът „З.” АД следва да бъде осъден заплати 600,-лв. за СМЕ и САТЕ и 3316,-
лв. д.т. по сметка на съда. или общо 3916,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на А. К. К. с ЕГН**********, гр.С.
ул.“Преспа“ №2по сметка IBAN BG30 RZBB 9155 1007 8011 11 сумата 80 000,-лв.
(осемдесет хиляди лева), предявен като частичен от 120 000,-лв., представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от ПТП, настъпило
на 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2023г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000,-лв., и
за законната лихва за периода от 16.06.2022г. до 02.01.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на А. К. К. с ЕГН**********, гр.С.
ул.“Преспа“ №2по сметка IBAN BG30 RZBB 9155 1007 8011 11 сумата 2900,08лв. (две
хиляди и деветстотин лева и осем стотинки), представляващ имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата
от 03.01.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за
периода от 16.06.2022г. до 02.01.2023г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв. А. Х. Д. от САК, гр.С.
ж.к.“Борово“ бл.231 ет.17 ап.84 сумата от 9012,-лв. (девет хиляди и дванадесет лева), с ДДС
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, А. К. К. с ЕГН**********, гр.С.
ул.“Преспа“ №2да заплати на „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, сумата от 228,-лв. (двеста двадесет и осем
лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
16
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата от 3916,-лв. (три хиляди
деветстотин и шестнадесет лева), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17