Решение по дело №884/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 02.01.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 884 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и искове с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „М.“ АД, ЕИК *******излага, че между него и ответника Н.О.И./НОИ/, на 15.09.2008г. е сключен Предварителен договор, по силта на който „М.” АД /в качеството му на „Строител”/ и НОИ /в качеството му на „Собственик”/, са се задължили да сключат окончателен договор, по силата на който НОИ да учреди в полза на „М.” АД право на строеж за построяване на бизнес сграда в следния недвижим имот: Дворно място с площ от 2 659 кв. м., съставляващо 98, 518 % идеални части от УПИ V- 895, целият с площ от 2699 кв. м. в кв. 81, по плана на гр. Русе. Срещу учреденото му право на строеж, „М.” АД се е задължило да проучи, проектира и построи нови сгради в гореописания имот, в съответствие с плановете за застрояване и регулация и одобрен архитектурен проект, а собственикът е следвало да получи правото на собственост върху обекти, съгласно идейния проект, с обща площ от 4 026 кв. м. Ищецът излага, че за обезпечаване на материалните интереси на НОИ по този договор, съгласно чл. 29 от същия, в негова полза „М.” АД е издал банкова гаранция от „У.К.Б.” АД за сумата от 151 000 лв.

След сключване на предварителния договор, ищецът е предприел действия по изпълнението му, като на 04.06.2008 г. дружеството „М.” АД е сключило с „А.” ООД договор с предмет: проектиране на административно - жилищна сграда с обществено обслужване в процесния УПИ V- 895, в резултат на което били изготвени и предадени за одобрение от НОИ - идеен проект за част „Архитектура” /с протокол от 04.11.2008 г./ и Работен проект по части: Архитектура, Конструкции, Отопление и Вентилации, Електрическа и Геодезия / с протокол от 20.03.2009г., които НОИ е одобрил, макар и със значително забавяне. Излага, че с оглед изпълнението на предстоящото строителство, се е наложило да бъдат изместени съществуващата кабелна мрежа и трафопост и да бъдат подменени с нови такива, за което строителят е предприел своевременно необходимите действия като е сключил Договор от 14.08.2009 г. с „Д.-**” ООД за реконструкция на съществуващи кабели и трансформаторен пост и Договор № 119 от 16.09.2009 г. с „П.и С.” ООД за производство на комплектна трансформаторни подстанция.

Ищецът посочва, че е предприел и дейности по подготовка на терена за предстоящото строителство на сградата: съборена е съществуваща в имота стара сграда, извозени са строителните отпадъци и е разчистен теренът, за да бъде подготвена строителната площадка, за което представя писмени доказателства. Твърди се, че успешното приключване на тези подготвителни дейности било установено с подписването между представители на НОИ и „М.” АД на Констативен протокол № 1 от 12.07.2012 г. Също така, в  началото на 2013 г. във връзка с приети законодателни промени в ЗУТ се наложило да се изготвят допълнителни проекти по част „енергийна ефективност” и „пожарна безопасност”, като дружеството било уведомено на 08.05.2013г. от независимия надзор по строителството, че проектът следва да бъде преработен, за да се приведе в съответствие с тези промени. В тази връзка ищецът своевременно е възложил изготвянето на изискваните от ЗУТ проекти на  „А.” ООД, като същите били изготвени към 16.09.2013г. - с известно забавяне поради трайно заболяване на проектанта. През октомври 2013г. поради получено уведомление от Надзора, че във връзка с настъпването на есенно - зимния сезон и особеностите на фундиране в льосови почви, не се препоръчва започване на изкопни работи до пролетта на 2014 г., Съветът на директорите на „М.” АД е взел решение да се използва времето до май 2014г. за съгласуване на направените промени и допълнения в проектите с всички проектанти, както и със специалисти на НОИ за снабдяване от компетените органи с Разрешение за строеж. Ищецът твърди, че при изпълнението на договора обаче е срещнал значителни пречки, причинени от бездействието на ответната страна – НОИ, като например окончателно уреждане на въпроса с правото на собственост върху процесния недвижим имот, също така не му била осигурена от НОИ възможност да влезе във владение на недвижимия имот дълго време след сключване на договора, за да започне подготвка за строителството, като същият бил предаден с Протокол за предаване едва на 24.11.2010 г., а така също НОИ забавил и одобрението на предоставените му работни проекти за обекта.

В началото на 2015г. НОИ неоснователно и недобросъвестно е усвоил представената по предварителния договор банкова гаранция като мотивът му за това бил, че упражнява правата си по чл. 32 от договора, тъй като е налице забава на строителя за изпълнение на договорните му задължения. Ищецът излага, че в редица писма до НОИ е възразил срещу това, че е в забава по договора и е поискал да му бъде възстановена сумата по банковата гаранция.

Излага, че въпреки пречките, с които се е сблъскал при изпълнението на проекта, и липсата на съдействие от страна на НОИ е депозирал всички документи за получаване на разрешение за строеж от Община Русе като в момента, в който е успял да получи нужното разрешение за строеж, от страна на НОИ му било изпратено изявление за разваляне на предварителния договор с Нотариална покана от 10.03.2015 г. - Акт № 13, том I, рег. № 511/2015 г. по описа на нотариус Н.Т., рег. № 078, получена от „М.” АД на 16.03.2015 г.. Мотивът за развалянето бил продължителна забава от страна на „М.” АД при изпълнение на договорните му задължения.

В отговор на това дружеството „М.” АД е изпратило до НОИ уведомление – покана, получена от НОИ на 10.08.2015 г., с което е изразило несъгласието си за допусната забава при изпълнението на задълженията по договора, като от своя страна дружеството е отправило едномесечно предизвестие по чл. 33, т. 5 за прекратяване на предварителния договор. По този начин „М.” АД е упражнил правото си на изправна страна по Предварителния договор да развали същия, без да даде на НОИ срок за изпълнение по см. на чл. 87, ал. 2 ЗЗД..

Ищецът твърди, че при изпълнение на задълженията си по договора е поел финансови ангажименти към юридически лица и е извършил значителни разходи. Излага, че задълженията на дружеството „М.” АД към  „А.“ ООД са в размер на 424 772.40 лв., от които е заплатена само сумата от 130 760 лв. с ДДС. В тази връзка излага, че „А.” ООД му е изпратил покана за доброволно изпълнение, като впоследствие между двете дружества е сключено Споразумение от 10.01.2012г., с което „М.” АД се е задължило да заплати на „А.” ООД сумата от 294 012,40 лв. в срок до 31.01.2012г. Твърди, че поради неизпълнение на това задължение, „А.” ООД е отправило покана с предупреждение, че ще предприеме съдебни действия по събиране на вземането си. Ищецът излага, че е поел задължение за плащане на възнаграждение на проектантското дружество в изпълнение на задълженията си по Предварителния договор от 15.09.2008 г. с НОИ, като след отпадане на основанието, на което “М.” АД е поел задължение към „А.” ООД поради едностранното прекратяване на Предварителния договор от страна на НОИ, същият дължи връщане на всичко, с което насрещната страна е намалила патримониума си, а поемането на задължение, което е станало изискуемо несъмнено представлява негово обедняване.

Твърди, че общата стойност на разходите и на поетите договорни задължения на „М.” АД по повод заплащане на суми на трети лица, във връзка с изпълнението на Предварителния договор е: 784 691.46 лв., от които  ефективно сторените от „М.“ Ад разходи са в размер на 490 679.06 лв.

Във връзка с изложеното ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника НОИ да му заплати следните суми, съгласно допуснато увеличение на исковите претенции по реда на чл.214 от ГПК, по молба на ищеца от 06.12.2016 год.:

1./ сумата от 151 000 лв., представляваща неоснователно получена от ответника НОИ сума по учредена в негова полза банкова гаранция на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума от деня, предхождащ депозираното на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 169.05 лв. - мораторна лихва върху главницата в размер на 151 000 лв. за периода от 19.05.2015 г. до 15.01.2016 г.

2./ сумата от 183 760 лв., представляващи стойността на падежиралите, но неплатени договорни задължения във връзка със сключен Предварителен договор от 15.09.2008 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от деня предхождащ, депозирането на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от 6 495.61 лв. - мораторна лихва върху главницата в размер на 183 760 лв. за периода от 11.09.2015 г. до 15.01.2016 г.

3./ сумата от 490 679.06 лв., представляваща стойността на извършени разходи по изпълнение на предварителен договор от 15.09.2008 г., ведно със  законна лихва върху нея от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сумата от 17 344.69 лв. - мораторна лихва върху главницата в размер на 490 679.06 лв. за периода от 11.09.2015г. до 15.01.2016 г.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа така предявените искове, и претендира направените по делото разноски. 

Ответникът – НОИ, чрез процесуални представители е депозирал отговор на искова молба, в който оспорва предявениети искове по основание и размер. Твърди, че по силата на сключения между тях предварителен договор от 15.09.2008 г. ищецът е поел задължения да извърши всички дейности по проучване, проектиране изработване на работни проекти, включително и да внесе и да получи съгласувателно становище относно работните проекти от компетентния орган по чл. 145 от ЗУТ, в срок от 3 месеца от сключване на договора, т.е. до 15 декември 2008 г., като твърди, че липсата на изпълнение на това задължение в уговорените срокове е безспорен факт. Твърди, че забавата в подаването за съгласуване на работния проект в срока по чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 1 от договора се дължи на причини, за които ищецът изключително отговаря, тъй като преглеждането и одобряването на проектите от страна НОИ не съставлява забава на възложителя. Счита, че връщането на проектите за доработване от страна НОИ не е от значение за сроковете за изпълнение, тъй като в договора не са уговорени ограничения в тази насока. На следващо място излага, че от страна на НОИ са положени необходимите усилия за съдействие на ищеца и безпроблемно протичане на инвестиционния процес. Твърди, че наличието на два трафопоста в терена, забавянето при получаването на разрешение на ДЕКВР и съгласие от „ЕОН Б.М.“ АД не е обстоятелство, за което НОИ отговаря, тъй като процедурата по премахване/преместване на трафопостовете има отношение към започването и извършването на строителството, а не към предхождащата процедура по съгласуване и одобряване на проектите на сградата. Оспорва и твърденията на ищеца за по-късното му въвеждане във владение на имота, като твърди, че това се е случило в двуседмичен срок от влизане в сила на анекс № 114/10.11.2010 г., с който страните са се споразумели да променят текстове от чл. 8 на договора и въвеждането да бъде извършено при взаимно приемливи условия. Във връзка с изложеното ответникът счита, че към момента на изпращане на поканата от „М.“ АД, дружеството не е изправна страна по предварителния договор и неговото волеизявление не породило твърдените последици, тъй като в негова полза не е съществувало потестативното право на разваляне по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Наред с това счита, че същото не е произвело действие и поради факта, че НОИ преди това е развалило договора между тях с изпратената нотариалната покана, получена от ищеца на 16.03.2015 г., поради което счита, че договорът е развален от НОИ именно на тази дата. Твърди, че към този момент единствената неизправна страна по договора е именно ищецът, който не е изпълнил задълженията си по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от него.

На следващо място, прави възражение за прихващане на основание чл. 103 ЗЗД на евентуално уваженото вземане на „М.“ АД, с вземането, което има НОИ, произтичащо от отпадане на основанието по разваления предварителен договор, представляващо стойността на разрушената двуетажна масивна сграда, застроена върху 536 кв.м. и оградата на имота в размер на 48 000 лв. По отношение на претендираната от ищеца сума за изместване на трафопост и на кабелната мрежа, счита същата за недължима от НОИ, тъй като собственик на трафопоста е “ЕОН Б.М.“ АД и липсва договорно основание между НОИ и ищеца за извършване на тези действия, а също така те не са и предмет на предварителния договор и анексите към него и не са направени във връзка с него. Във връзка с гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски по делото.

В допълнителен отговор ответникът поддържа становището си за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.  

Съдът като прецени събраните по делото допустими доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представения по делото предварителен договор за учредяване на право на строеж върху поземлен имот срщу задължение за построяване на бизнес сграда при условията на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД се установява, че страните по делото „М.” АД /наричан в договора „Строител”/ и НОИ /наричан „Собственика”/ са се задължили да сключат окончателен договор, по силата на който НОИ си запазва правото на строеж и да учреди в полза на „М.” АД право на строеж за построяване на бизнес сграда в следния недвижим имот: Дворно място с площ от 2 659 кв. м., съставляващо 98, 518 % идеални части от УПИ V- 895, целият с площ от 2699 кв. м. в кв. 81 по плана на гр. Русе, заедно с изградената в същото дворно място двуетажна сграда, застроена върху 536 кв.м, при граници на имота: УПИ № ІІІ 899, ІV-890, ул. „Любен Караведов“, ул. „Придунавски булевард“, вписан във вх.рег.№ 286, №170, т.1, парт. книга т. 732.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, срещу учреденото право на строеж строителят „М.” АД се е задължил да проучи, проектира и построи нови сгради в гореописания имот, в съответствие с плановете за застрояване и регулация и одобрен архитектурен проект, като е договорено, че всички разходи по изпълнение на тези задължения са за негова сметка, като той ще организира, финансира и осъществи строителството на сградите. В чл. 2 от договора собственикът декларира, че притежава правото на собственост върху недвижимия имот Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора срещу учреденото право на строеж собственикът е следвало да получи правото на собственост върху обекти, съгласно идейния проект, с обща площ от 4 026 кв. м.

По чл. 4, ал. 1 е предвидено, че строителят е длъжен в срок от 3 месеца от сключването на договора да предостави на собственика работен проект за бъдещото строителство, като в ал. 2 е договорено, че сключването на окончателен договор следва да стане в 14-дневен срок от одобряването на работния архитектурен проект (инвестиционен проект) от главния архитект на Общината. След одобряване на изготвената от строителя пълна проектна документация от Община Русе, собственикът се задължава да учреди на СТРОИТЕЛЯ правото на строеж върху посочения имот. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че строителят се задължава да завърши строителството и да предаде обектите на собственика, съгласно чл. 3, ал. 1 по степен на завършеност съгласно Пролжение № 1 към договора чрез подписване на протокол за въвеждане в експлоатация в срок от 1 г. и 4 мес. от получаване на строителното разрешение и строителна линия и ниво и трябва да започне строителството веднага след получаване на строителната линия, а съгласно ал. 4 собственикът се запознава с проектите до 7 дни от представянето им за подпис от строителя. В чл. 7, ал. 1 е договорено, че стрителят е длъжен да извърши всички дейности по проучване, проектиране, изработване на работен проект в части - архитектурна, конструктивни, ел. инсталация, В и К, ОВ, Вертикална планировка, необходими за построяването на сградата, съгласуването на същите с АГ, ХЕИ, Противопожарна служба и други държавни и общински органи, в срока по чл. 4, ал. 1 от договора, а в ал. 2 е предвидено, че е длъжен да извърши всички дейности във връзка с получаване на Разрешение за строеж и строителна линия за построяването на сградите в срок до 2 месеца, считано от подписването на окончателния договор. Съгласно ал. 3 строителят следва да извърши строителството на сградата до издаване от ДНСК на разрешение за ползването на всички подлежащи на предаване обекти, в срок от 16 месеца, считано от даването на строителна линия и ниво. В чл. 8, ал. 1 е предвидено, че строителят е длъжен да разруши съществуващите в имота стари сгради в срок до 2 месеца след въвеждането от собственика във владение на обектите. Придобитите материали вследствие разрушаването на тези сгради ще бъдат получени от собственика. Съгласно уговореното в чл. 8, ал. 2 от договора всички плащания, свързани с такси, адв. хонорари, и други разноски във връзка с изработването и утвърждаването на архитектурни и др. планове, проучвателни работи, както и всички разходи във връзка с подготовката, извършването на строителството и приключването му са изцяло за сметка на строителя и се заплащат от него. В чл. 9, ал. 2 е предвидено, че собственикът се задължава да оказва на строителя необходимото му съдействие, където е необходимо. Съгласно чл. 10, ал. 1 строителят е длъжен да извърши проектирането и строителството с грижата на добрия търговец. Съгласно чл. 20, ал. 1 при спиране на строителството вследствие на непреодолима сила, предвидените срокове за изпълнение се увеличават със срока на спирането.

Съгласно чл. 29 за изпълнение на предварителния договор се дължи от строителя гаранция в размер на 151 000 лева, като съгласно уговореното в чл. 27 от договора при забава в завършване и предаване на проекта и работите по договора в срок, продължила повече от 90 календарни дни, собственикът има право да задържи гаранцията за изпълнение на договора, и да пристъпи към неговото едностранно разваляне по предвидения ред. Съгласно ал. 2 при възникване на съществени обективни препятствия, независещи от страните, както и на тежки климатични условия, които не позволяват нормално осъществяване на строителните работи, сроковете за изпълнение не текат, като посочените обстоятелства се констатират с двустранно подписан протокол, като посочения в него период не се счита за забава от страна на строителя.

Съгласно уговореното в чл. 33 действието на този договор се прекратява: 1. с изтичане на срока; 2. с извършване и предаване на договорената работа; 3. по взаимно съгласие между страните; 4. при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа; 5. с едностранно писмено едномесечно предизвестие, отправено от изправната страна до страната, която не е изпълнила свое съществено за реализиране на договора задължение. В чл. 35, ал. 1 е предивдено, че ако при извършване на проектирането или строителството възникнат препятствия за изпълнение на договора, всяка от страните е задължена да предприеме всички зависещи от нея разумни мерки за отстраняването им, дори когато тя не носи отговорност за тези препятствия. Към договора е приложено и Приложение 1 - Степен на завършеност на сградата.

По делото е представен Анекс към него от 10.11.2010 г. с вх. № НОИ 114/10.11.2010 г. по силата, на който страните са договорили, че в чл. 8, ал. 1 от договора изречението „Придобитите материали вследствие разрушаването на сградите ще бъдат получени от собственика“ се заличава. Договорена е и промяна на пар. 2, че въвеждането на строителя във влъдение на имота по реда на чл. 8, ал. 1 се извършва в срок от 2 седмици от влизане в сила на анекса.

Представен е протокол от 04.11.2008 г., видно от който към тази дата в НОИ от представител на „А.“ ООД е предаден за разглеждане и оценка от специалисти на НОИ Идеен проект – част „архитектура“ за процесния обект.

Представен е и приемо-предавателен протокол от 20.03.2009 г., видно от който „А.“ ООД е предал на НОИ технически проект за сграда РУСО гр. Русе по специалности – архитектура, конструкции, отопление и вентилация, електрическа и геодезия и ВиК.

От Протокол за предаване на недвижим имот, собственост на НОИ се установява, че на 24.11.2010 г. е извършено фактическото предаване и приемане на процесния имот - УПИ V - 895, кв. 81, по плана на гр. Русе, ул. „********, УПИ V-895, кв. 81, представляващ дворно място с площ 2699 кв.м., заедно със застроената върху 536 кв.м. двуетажна сграда. В протокола е отбелязано, че сградата е в изключително лошо състояние - счупени прозорци, изкъртена и падаща мазилка, изкривена счупена или липсваща дограма, разрушени подове и паднали греди, съборени междинни стени.

Видно от протокол от 06.10.2010 г. при извършен съвместен оглед на обекти, собственост на НОИ, разположени в УПИ V – 895, кв. 81 по плана на гр. Русе – ЦГЧ представители на страните по договора от 15.09.2008 г. са констатирали изключително лошото състояние на обектите и е изразено становище, че вида и характера на строителните материали, които биха се образували при разрушаване на обектите, не дава възможност от тях да се реализира вторична стойност при евентуална продажба, с оглед което същите следва да се разглеждат като отпадъчен материал, който трябва да се бракува съгласно правилата на НОИ.

Видно от Констативен протокол № 1 изх. № АДМ-304/12.07.2012 г. НОИ, Районно управление „СО“ – Русе при проверка на обект – имот, собственост на НОИ, находящ се в гр. Русе, ул. „Л. Каравелов“ № 24 и във връзка с Писмо на кмета на общината за предприемане на незабавни действия по обезопасяване на имота, комисия е установила, че теренът на имота е почистен от строителни отпадъци и останки от разрушената сграда, предмети и храсти до кота „0“, а натрупаните върху тротоарните площи земни маси са разчистени и са създадени условия за безопасно преминаване на граждани.

Видно от представено Писмо, изх. № 409/19.10.2009 г., изпратено от   „М.“ АД до Управителя на НОИ дружеството ги е уведомило, че е изпълнило всички поети ангажименти към дата 20.09.2009 г., но поетите от НОИ ангажименти – за извършване на правните процедури, уреждащи собствеността в УПИ V – 895 с ЕОН България по описания в предварителния договор начин между ЕОН България и НОИ София не са изпълнени, което затруднява продължаването на работата по изместване на трафопостовете, собственост на ЕОН България. В писмото е упоменато, че към този момент по одобрени проекти и съответно издадено строително разрешение са изместени всички кабелни трасета, захранващи квартала, а също така е заявен и платен аванс за производство и доставка на заместващия трафопост. Упоменато е, че всички проекти са предадени на надзорната фирма за доклад и внасяне в общината, но неизпълнените от страна на НОИ ангажименти спират по нататъшните действия, а съгласно предварителния договор от 15.09.2008 г. – Раздел І, чл. 2, Раздел ІV, чл. 9, т. 2, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 посочените задължения са вменени на НОИ. В тази връзка от дружеството „М.“ АД е поискано съдействие от НОИ.

Видно от представеното Писмо изх. № АДМ-00-05-1489 от 19.05.2009 г. на НОИ, ТП „СО“ – гр. Русе от страна на НОИ е изразено съгласие с предоставения технически проект на сградата на РУСО – Русе и е посочено, че са взети предвид техническите уточнения при съгласуване на идейния проект.

Представено е Писмо изх. № 26-2677-1/14.01.2010 г. на НОИ, видно от което със същото е изискана информация от „М.“ АД за достигнатия етап от изпълнение на договора. Видно от Писмо изх. № 013/19.01.2010 г. на „М.“ АД е предоставена информация, като е посочено, че има изработени и одобрени от НОИ работни проекти по всички специалности, които се намират в надзорната фирма и чакат да бъдат внесени за одобрение в Община Русе, но в тази връзка е необходимо да бъде подписан окончателен вариант на предварителния договор с ЕОН България, в който ще бъде разрешен и въпросът за собствеността на ЕОН. Посочено е, че от страна на „М.“ АД са извършени и проектирани всички дейности по изместването на силовите захранващи кабели от съществуващите в имота два трафопоста и е изграден нов трафопост на обекта, който обаче, за да се пусне в експлоатация и да се освободи площадката за събаряне на съществуващата сграда е необходимо подписването на споменатия договор с ЕОН. Посочено е също така, че дружеството очаква да бъде предложен от страна на НОИ вариант на окончателен договор, на базата на който след подписването да му бъде учредено отстъпено право на строеж съгласно чл. 4, ал. 2 от предварителния договор.

От представеното Писмо изх. № 70970-77-3441/18.11.2010 г., изпратено от НОИ до „М.“ АД се установява, че дружеството е поканено в срок до 24.11.2010 г. да бъде извършено въвеждане на „М.“ АД във владение на имота, собственост на НОИ, находящ се в гр. Русе, ул. „Л. Каравелов“ № 24.

Представено е Писмо от Община Русе до НОИ с изх. № 33/6/06.02.2010 г. от общината е даден отговор, че във връзка с постъпило от НОИ в общината запитване относно предстоящо строителство в УПИ V – 895, в кв. 81 по плана на гр. Русе уведомяват, че при внасяне на инвестиционните проекти в Община Русе следва да се има предвид, че същите следва да са съобразени със Заповед № 4687/29.07.2002 г. на Изменение на план за застрояване ИЗП УПИ V – 895, в кв. 81 по плана на гр. Русе, както и с изискванията на чл. 143 и чл. 144 от ЗУТ. Посочено е, че разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект.

Представено е и Писмо изх. № 462/17.12.2013 г. от „М.“ АД до НОИ относно писмо на НОИ с изх. № 66-17-137-4/11.12.2013 г., в което дружеството „М.“ АД е уведомило, че желае да проведе работна среща в началото на следващата година, на която да бъдат обсъдени всички въпроси, касаещи двете страни и ангажиментите по сключения между тях предварителен договор.

Представен е Протокол от 15.10.2013 г. от заседание на Съвета на директорите на „М.“ АД, видно от който дружеството е взело следните две решения: Решение № 1 – След проведени консултации и получено писмено уведомление от надзора по проектирането – Н.Б. на 07.10.2013 г., в което е заявено, че във връзка с настъпване на есенно – зимния период и особеностите с фундирането в льосови почви, няма да разреши началото на изкопните работи СД взема единодушно решение строителството на проект жилищна и административна сграда в кв. 81, УПИ УПИ V – 895 в гр. Русе да започне в началото на месец май 2014 г.; Решение № 2 – Съвета на директорите взема единодушно решение времето до началото на месец май 2014 г. да бъде използвано за съгласуване от всички проектанти на: направените промени и допълнения, направата на оценка за съответствие, съгласуване с органите по пожарна безопасност и експлоатационните дружества, както и със специалисти на НОИ и вземане на строително разрешение.

От ищеца е  представено Писмо от „А.“ ООД, изпратено до „М.“ АД, видно от което във връзка със сключен анекс за проектиране към договор от 04.06.2008 г. е поискано да бъде удължен срокът от 15.08.2013 г. на 16.09.2013 г. поради временна нетрудоспособност на арх. Караламбев. Към писмото са приложени 2 броя болнични листове № 3285573/08.07.2013 г. за периода от 08.07.2013 г. до 21.07.2013 г. и № 2210278/26.07.2013 г. за периода от 22.07.2013 г. - 20.08.2013 г., издадени на името на Х.Н.К..

Представено е Писмо от „М.“ АД до „А.“ ООД от 14.05.2013 г., видно от което във връзка с договора за проектиране на „Жилищно – административна сграда“ гр. Русе от 04.06.2008 г. е посочено, че е необходимо да бъде допълнен проектът поради настъпилите промени в нормативната база.

Видно от Писмо от от 29.04.2014 г., изпратено от „М.“ АД до „Н.Б.“ дружеството уведомява, че във връзка с проведена среща между НОИ и „М.“ АД и взетите решения проблемите със собствеността на терена са отстранени и е необходимо да се започне процедура по оценка на проекта и внасянето му в Община Русе за одобрение и издаване на строително разрешение.

По делото е представено Писмо изх. № 54/06.03.2014 г., изпратено от „М.“ АД до Директора на НОИ, гр. София, с копие до Директора на ТП на НОИ – Русе, в което дружеството е посочило, че на проведената среща на 17.02.2014 г. между представители НОИ и на „М.“ АД *** във връзка с изпълнението на договора от 15.09.2008 г., дружеството „М.“ АД е направило отчет на извършените дейности до момента и е предложило график по започване и изпълнение на строителството. В писмото е посочено, че към датата на писмото комплектите от проекти се пращат от Надзорната фирма, на всички проектанти и по всички части за съгласуване и подпис, като е отбелязано, че съобразно договорката до 04.04.2014 г. следва проектите да се внесат в Община Русе, а до 30.04.2014 г. да има строително разрешение.

По делото е представена Молба изх. № 105/26.02.2015 г., изпратена от „М.“ АД ***, видно от която дружеството е изпратило приложено пълен комплект работен инвестиционен проект за обект „Административно – Жилищна сграда с обществено обслужване“ в гр. Русе, УПИ V – 895, кв. 81, по плана на гр. Русе с молба да бъдат начислени таксите за одобряване на проекта и издаване на Разрешение за строеж. Представено е и Писмо - отговор, изпратено от Община Русе, изх. № 30-6795-1/20.03.2015 г. до „М.“ АД, в което са посочени двете такси.

Видно от представената по делото нотариална покана от 10.03.2015 г. – Акт № 13, том І, рег. № 511/2015 г. по описа на нотариус Н.Т., рег. № 078, РС – Хасково, изпратена от НОИ до „М.“ АД и получена от дружеството на 16.03.2015 г. – НОИ е отправил изявление за разваляне при условията на чл. 87 ЗЗД на сключения между страните предварителен договор с деловоден № 172/15.09.2008 г. за учредяване право на строеж върху поземлен имот срещу задължение за построяване на бизнес сграда, при условията на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД. Видно от поканата, в нея е посочено, че като изправна по договора НОИ не предвижда предоставянето на подходящ срок за изпълнение, поради допуснатата от страна на “М.” АД продължителна забава при изпълнението на договорните задължения, довела до безполезност от реално изпълнение на задължението към настоящия момент. Посочено е, че следва да се има предвид, че при условията на чл. 39 от договора страните вече са провеждали неколкократно срещи с цел, въпреки забавянето в годините да постигнат реализиране на договорения предмет, като е упоменато, че от страна на НОИ са предприети действия по предяваване на издадената от страна на „У.К.Б.“ АД гаранция за изпълнение на предварителния договор.

Видно от представеното по делото Писмо, изх. № 17-01-47/12.03.2015 г. до „У.К.Б.“ АД, от страна на НОИ е предявено пред Банката в качеството й на Издател на банкова гаранция с № 961DGI1082551301, изх. № 205 от 12.09.2008г. /последна промяна № 18 от 16.12.2014 г./ надлежно подписано и подпечатано писмено искане за плащане на посочената в гаранция в размер на сумата от 151 000 лева. Видно от писмото е декларирано, че дружеството “М.” АД не е изпълнило частично, поетите пред НОИ задължения, съгласно предварителен договор № 172/15.09.2008г., сключен за учредяване право на строеж върху поземлен имот срещу задължение за построяване на бизнес сграда. Посочено е, че с оглед датата на издаване на гаранцията, договорът, без номер е записан в същата за обект: “Изпълнение на предварителен договор за учредяване право на строеж в/у дворно място /УПИ- V-895, кв. 81 по плана на гр. Русе - ЦГЧ/, срещу обезщетение - изграждане на офиси на територията на гр. Русе за нуждите на НОИ. Посочено е, че сумата от 151 000 лв. следва да се преведе по сметка на ЦУ на НОИ.

Видно от приложеното Писмо на БНБ, изх. № БНБ-26205/13.03.2015 г., изпратено до „У.К.Б.“ АД е изпратено искане за плащане изх. № 17-01-47/12.03.2015 г. по банкова гаранция № 961 DGH082551301, с изх. № 205 от 12.09.2008 г., издадена от „У.К.Б.“ АД в полза на НОИ по нареждане на „М.“ АД.

Видно от Писмо изх. № 58-024532 от 18.03.2015 г., изпратено от „У.К.Б.“ АД до „М.“ АД, Банката е уведомила дружеството, че на 16.03.2015 г. чрез БНБ от бенефициента е получена по посочената в писмото банкова гаранция - НОИ автентично писмено искане за плащане на сумата от BGN 151,000. В тази връзка Банката е отправила препоръка до дружеството за предприемане на действия за уреждане на въпроса по търговски път, като е уведомила, че в случай на неоттегляне на искането до 16:00 ч. на 20.03.2015г., ще извърши плащане на изискуемата сума в съответствие с поетия от „У.К.Б. АД“ ангажимент по гаранцията.

В отговор на изпратената от НОИ нотариална покана до „М.“ АД е изпратено Писмо от „М.“ АД изх. № 123 от 18.03.2015 г. до Управителя на НОИ, гр. София, с копие до Главния секретар на НОИ, с което дружеството е уведомило, че във връзка с  изпратената нотариална покана, направеното от НОИ изявление на основание чл. 87 от ЗЗД не може до породи прекратяване на договора. Посочено е, че като изправна страна по предварителния договор № 172/15.09.2008 г. „М.“ АД няма никакви нарушения на същия като са изложени подробни мотиви за това. Предвид на изложеното дружеството е посочило, че не са настъпили условията за усвояване на предоставената от страна на НОИ банкова гаранция, поради което усвояването е незаконосъобразно и „М.“ АД възразява срещу това. На отделно основание е посочено, че от самото начало на сключване на предварителния договор Дружеството е извършило редица действия, които доказват добросъвестността му като страна по договора и които са в размер на 390 000 лева без ДДС, поради което изрично заявява, че в качеството си на Строител не се е отказал от изпълнение на договора и не е изпаднал в забава. В писмото е упоменато, че в случай, че от страна на НОИ не бъде прието възражението от дружеството ще бъдат предприети действия по събиране на извършените разходи по изпълнението на проекта по съдебен ред. В тази връзка от „М.“ АД е поискано разрешаването на спора да бъде извършено чрез двустранни преговори.

Видно от преставеното Писмо изх. № 66-17-137/02.04.2015 г., изпратено от НОИ до „М.“ АД, от страна на НОИ е приета отправената от „М.“ АД покана за среща, на която да се обсъдят аргументите на страните във връзка с отправената от НОИ нотарална покана от 10.03.2015 г., като е посочено, че в срок до 16.04.2015 г. от страна на „М.“ АД следва да бъдат представени необходимите документи, обосноваваща заявените претенции.

С Писмо изх. № 161/15.04.2015 г. дружеството „М.“ АД е уведомило НОИ, че във връзка с писмо изх. № 66-17-137-15 от 02.04.2015 г., отправено от НОИ до дружеството изпраща пълния комплект счетоводни документи, потвърждаващи направените от „М.“ АД разходи при изпълнение на ангажиментите по предварителния договор и потвърждава предложената от НОИ дата и час на среща, на която да се обсъдят аргументите на страните във връзка с отправената от НОИ нотариална покана.

С Писмо изх. № 192/14.05.2015 г., изпратено от „М.“ АД до НОИ, дружеството е уведомило, че във връзка с проведената среща на 29.04.2015г. относно сключване на споразумение от дружеството представят изисканите документи, касаещи удосотоверяване на извършените и вложени във връзка с договора разходи. Към писмото са приложени преводните нареждания, удостоверяващи тези плащания и наред с това е отправено искане за доброволно  възстановяване на банковата гаранция в размер на 151 000 лв..

Видно от Писмо изх. № 237/09.06.2015 г., изпратено от „М.“ АД до НОИ, дружеството е посочило, че във връзка с проведената среща на 29.04.2015г. и изисканите от НОИ документи, касаещи удостоверяване на извършените от страна на „М.“ АД и вложени във връзка с договор от 15.09.2008г. разходи, с писмо вх. № 66-17-137# 19/18.05.2015 г. същите са били  изпратени, но към момента не е получен отговор от НОИ. В писмото „М.“ АД е посочил, че към документите е отправена и покана да им бъде преведена сумата от 538 301,09 лева с ДДС, която дружеството е вложило в изпълнение на договор от 15.09.2008 г. Посочено е, че към момента и след едностранното прекратяване на договора от страна на НОИ всички средства, които са вложени във връзка с изпълнение на договора, водещи до подобрения в имота се явяват платени на отпаднало основание, поради което и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД НОИ дължи заплащане на сумата в размер на 538 301,09 лв. с ДДС, с която се е обогатил на отпаднало основание за сметка на обедняване на „М.“ АД. Посочено е също така, че усвояването от НОИ на предоставената от страна на „М.“ АД гаранция в размер на 151 000 лв. е неправомерно, тъй като дружеството не се намира в забава за изпълнение и не се е отказало от изпълнение на поетите ангажименти. С посоченото писмо „М.“ АД е поканил НОИ в 7-дневен срок доброволно да преведе сума в общ размер от 689 301,09 лв., с които НОИ се е обогатило неоснователно.

Видно от Писмо изх. № 66-17-137 от 30.06.2015 г., изпратено от НОИ до „М.“ АД, изпратено в отговор на писмо изх. № 237/09.06.2015 г.  НОИ  уведомяват, че не приемат предявените от „М.“ АД финансови претенции, като е посочено, че предвид допуснатата забава при изпълнение на договорните задължения от страна на „М.“ АД, считат, че със задържането на предоставената банкова гаранция НОИ, като изправна страна по договора е упражнил правото си на обезщетение по чл. 88 от ЗЗД.

От представеното по делото Уведомление – покана, изх. № 301/07.08.2015 г., изпратено от „М.“ АД до НОИ се установява, че дружеството е уведомило НОИ, че във връзка с изпратената от НОИ нотариална покана от 10.03.2015 г. за разваляне на договора, от страна на „М.“ АД не са съгласни и не приемат направената от НОИ констатация за допускане на забава за изпълнение, на което и да е задължение на дружеството по предварителния договор. В писмото е посочено, че наред с това, в изпълнение на договорните си задължения са предприелти действия по представяне на работен проект за одобрение от НОИ, по подготовка на терена за строителство, по изготвяне на изискваните от ЗУТ проекти за енергийна ефективност и пожарна безопасност, както и за получаване на строително разрешение от Община Русе.

В писмото е посочено, че с оглед липсата на съдействие от страна на НОИ за изпълнение на задълженията по предварителния договор, дружеството счита, че НОИ е неизправна страна в договорното правоотношение, тъй като в продължение на 5 години не изпълнява поетите в договора уговорки, поради което с поканата отправят едномесечно предизвестие, по реда на чл. 33, т. 5 от предварителния договор, за прекратяването му, считано от датата на получаване на поканата. Наред с това канят в 10 - дневен срок, считано от изтичане на предизвестието за прекратяването на предварителния договор от страна на НОИ да бъде възстановена сумата от 939 530.36 лв., представляваща сбор от следните суми: 151 000 лв. - неоснователно усвоена от НОИ банкова гаранция за изпълнение на предварителния договор; сумата от 424 772.40 лв. /с ДДС/ – направени от от „М.” АД разход по повод на изпълнение на Предварителния договор, свързани с проектирането на обекта; сумата от 139 463. 25 лв. /с ДДС/ – направени разходи по разваляне на съществуваща сграда и ограда, извозване на строителни отпадъци до депо и подравняване на терена; сумата от 206 627.71 лв. /с ДДС/ - направени от „М.” АД разходи по изместване на трафопост и съществуващи кабелни мрежи, както и сумата от 17 667 лв. /с ДДС/ – разходи, представляващи заплатени такси за издаване и подновяване на банковата гаранция. Видно от отбелязването върху поканата, същата е връчена на НОИ на 10.08.2015 г.

Видно от представеното по делото Писмо от „Е. ОН. Б.М.“ АД до РУСО – гр. Русе, изх. № 4829/14.08.2008 г. относно 2 броя трафопостове, собственост на „Е.ОН Б.М.“ в УПИ - V- 895, кв. 81 - гр. Русе уведомяват, че във връзка с намеренията на НОИ, РУСО – гр. Русе за бъдещо застрояване на имота, в който са собственици, не възразяват да бъдат изработени градоустройствени разработки, които следва да се съгласуват предварително. 

По делото е представеното и Разрешение за строеж № 512, от което се установява, че Община Русе е издала същото към дата - 10.08.2009 г.

По делото е представен и Договор от 04.06.2008 г., сключен между „М.“ АД като възложител и „А.“ ООД – изпълнител, видно от който „М.“ АД е възложил на  „А.“ ООД изготвянето на предпроектни проучвания по част Архитектура, Геодезическо заснемане и изготвянето на идеен проект на сградата по част Архитектурна, съгласуване с части: ЕЛ, ВК, БТК, МЗ, РИОКОС и изготвянето на технически проект по части: Архитектура, Конструкция, ЕЛ, ОВ, ВК, ПБЗ и др. Видно от чл. 5.1.3. от сключения договор страните са договорили общо възнаграждение за целия проект – Административно – жилищна сграда с обществено обслужване в кв. 81, УПН V – 895- гр. Русе в размер на 178 429,20 евро.

За доказване твърденията си, че във връзка с изпълнението на задълженията по предварителния договор ищецът „М.“ АД е извършил разходи по сключения с дружеството „А.“ ООД разходи са представени Фактура № ********** от 26.11.2009 г„ издадена от „А.” ООД на стойност 87 600 лв. /с ДДС/;  преводно нареждане за кредитен превод от 04.12.2009 г. в полза на „А.” ООД - частично плащане по Фактура № ********** от 26.11.2009 г. за сумата от 29 600 лв.; Фактура № ********** от 05.03.2009 г„ издадена от „А.” ООД за сумата от 48 000 лв. /с ДДС/; преводно нареждане за кредитен превод от 04.03.2009 г. в полза на „А.” ООД за посочената сума от 48 000 лв.; Фактура № ********** от 24.06.2009 г„ издадена от „А.” ООД за сумата от 18 000 лв. /с ДДС/; преводно нареждане за кредитен превод в полза на „А.” ООД от 23.07.2009г. - окончателно плащане по Фактура № ********** от 24.06.2009 г. в размер на сумата от 15 000 лв.; преводно нареждане за кредитен превод в полза на „А.” ООД - частично плащане по Фактура № ********** от 24.06.2009 г. в размер на сумата от 3000 лв., Фактура № **********/13.11.2008 г. издадена от „А.” ООД за сумата от 35 160 лв. /с ДДС/.

Представено е и Писмо от „А.” ООД, вх. № 12/03.06.2010 г., видно от което „А.“ ООД уведомява „М.“ АД, че след м. декември 2009 г. дружеството не е извършвало плащания към „А.“ ООД за погасяване на останалата част от възнаграждението по договора от 04.06.2008 г. с предмет – проектиране на административно – жилищна сграда с обществено обслужване в кв. 81, УПИ V – 895 – гр. Русе, за което дружеството моли да бъдат предприети съответните мерки от страна на „М.“ АД.

С Писмо от „М.” АД до „А.” ООД с изх. № 257/07.06.2010 г., дружеството е уведомило, че изпълнението на проекта, от който очакват приход е забавено, тъй като от страна на НОИ се създават сериозни затруднения, което значително влошава финансовото състояние на „М.“ АД.

С Писмо от „М.” АД до „А.” ООД, изх. № 456/06.09.2011 г., дружеството уведомява, че в отговор на отправената от „А.“ ООД покана за среща, на която да бъде обсъдено погасяването на задълженията на „М.“ АД предлагат датата на срещата да бъде променена на 10.01.2012 г.

От представената по делото Покана за плащане от „А.” ООД до „М.” АД с вх. № 11/08.02.2012 г. се установява, че дружеството „А.” ООД е поканило „М.“ АД в двуседмичен срок да заплати сумата от 294 012,40 лв. с посочване, че ако сумата не бъде заплатена в указания срок ще бъдат предприети действия по принудителното й събиране.

Видно от представеното Споразумение от 10.01.2012 г., сключено между „М.” АД и „А.” ООД страните са се споразумяли, че дължимото от „М.“ АД доплащане на възнаграждение към „А.“ ООД е в размер на сумата от 294 012,40 лв., като страните се съгласяват, че посочената сума ще бъде изплатена от „М.“ АД в срок до 31.01.2012 г.

Приложени са Акт Образец 19 за извършени СМР към 30.06.2012 г., издаден от „М.” АД, както и Приложение № 1 към Акт Образец 19 за извършени СМР към 30.06.2012 г.

По делото е представен и Договор за изпълнение на СМР от 22.06.2012 г., сключен между „М.“ АД и „Д.-**“ ООД, видно от който страните са се договорили, че инвеститорът „М.“ АД възлага на изпълнитял „Д.-**“ ООД извършването на следните видове СМР, съгласно проекта на инвеститора, както следва: Извозване на строителни отпадъци и почистване до кота 0 и тротоарите до терена. Договорена е като стойност на обекта – 20 000 лв. без ДДС при срок за изпълнение на договора от 30.06.2012 г. до 15.07.2012 г.

От ищеца по делото са представени: Фактура № ********** от 25.07.2012 г„ издадена от „Д.-**” ООД за сумата от 24 000 лв. /с вкл. 20 % ДДС/, както и платежно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**” ООД от 15.08.2012 г. - частично плащане по Фактура № ********** от 25.07.2012 г.в размер на сумата от 8000 лв.; платежно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**” ООД от 19.09.2012            г. - частично плащане по Фактура № ********** от 25.07.2012 г. в размер на 8000 лв.; платежно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**” ООД от 25.10.2012 г. - частично плащане по Фактура № ********** от 25.07.2012 г. – в размер на сумата от 4000 лв., както и платежно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**” ООД от 03.01.2013 г. окончателно плащане по Фактура № ********** от 25.07.2012 г. в размер на сумата от 6243 лв; Фактура № ********* от 01.09.2009 г„ издадена от „Д.-**” ООД на стойност 33 739,54 лв. с ДДС, заедно с преводно нареждане от 16.09.2009 г. за преведена сума от „М.“ АД в полза на „Д.-**“ по фактура № 457/01.09.2009г. в размер на 16 090 лв.; Фактура № *********/09.10.2009 г„ издадена от „Д.-**” ООД, заедно с преводни нареждания от 02.12.2009 г. и 29.10.2009 г.

По делото е представен Договор № 119 от 16.09.2009 г., сключен между „М.” АД и „П.и С.” ООД, видно от който „М.“ АД в качеството на възложител е възложил на „П.и С.“ като изпълнител поръчка за: производство на Комплектна Трансформаторна Подстанция с бетонен корпус тип БКТП 2х1000 kVA 20/0,4 6,90х2,56 м. – 1 бр. и Силови трансформатори 20/0,4/1000 kVA – 2 бр срещу договорено възнаграждение на продукта в размер на 79 400 лв. без ДДС. Видно от договора в чл. 5.1. е договореноавансово плащане по договора в размер на сумата от 19 850 лв. и по т. 2 последващо плащане в размер на 59 550 лв. в 3-дневен срок от получаване на фактура и уведомяване на възложителя, че продуктът е изработен.

От страна на ищеца по делото са представени следните фактури и преведни нареждания: преводно нареждане от 18.09.2009 г. за частично плащане по проформа фактура № 0900149/16.09.2009 г. в размер на сумата от 23 820 лв., преводно нареждане от 02.12.2009 г. за плащане по фактура № 1424/30.11.2009 г.; Фактура № ********** от 18.09.2009 г., издадена от „П.и С.” ООД на стойност 23 820 лв. /с вкл. ДДС/, Фактура № ********** от 30.11.2009 г., издадена от „П.и С.” ООД на стойност 71 460 лв., Разходен касов ордер № 672/06.08.2009 г.; платежно нареждане от 06.08.2009 г. с получател Община Русе; Платежно нареждане от 06.08.2009 г. с получател Община Русе; Протокол № ********** от 26.11.2009 г. с издател НОИ и преводно нареждане от 23.12.2009 г. с УИН 091223510547067.

Приложен е Акт № 19, издаден от „Д.-**” ООД за обект „Реконструкция мрежа средно и ниско напрежение”; Акт № 19, издаден от „Д.-**” ООД на 16.11.2009 г. за подобект: Допълнителни СМР и монтаж БКТП по анекс към договор от 14.08.2009 г.; Фактура № ********** от 18.08.2010 г., издадена от „Д.-**” ООД на стойност 20 943,16 лв., платежно нареждане в полза на „Д.-**” ООД от 10.09.2010 г. - частично плащане по Фактура № 631/18.08.2010 г. в размер на 3490,52 лв.; преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**” ООД от 13.07.2011       г,- частично плащане по Фактура № 631/18.08.2010 г. в размер на 5000 лв., преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**” ООД от 15.11.2011 г. - частично плащане по Фактура № 631/18.08.2010 г. в размер на 3000 лв.и преводно нареждане за кредитен превод от 05.07.2012 г. в полза на „Д.-**” ООД – окончателно плащане по фактура № 631/18.08.2010 г. в размер на 9452,64 лв.

Представени са Акт № 19, издаден от „Д.-**” ООД по Фактура № 631/18.08.2010 г.;  Фактура № ********** от 14.01.2010 г., издадена от   „Д.-**” ООД на стойност 24 016,61 лв.; преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**”           ООД   от 26.01.2010г. - частично плащане по Фактура № 538 от 14.01.2010      г.; Преводно нареждане за кредитен превод в полза на  „Дар- 80” ООД           от 26.01.2010 г. - окончателно плащане по Фактура№ 538/14.01.2010 г.

По делото е представен и Договор от 14.08.2009 г. между „М.” АД и „Д.-**” ООД, видно от който „М.“ АД е възложил на „Д.-**“ ООД да извърши реконструкция на съществуващи кабели средно и ниско напрежение и трансформаторен пост 2х1000 kVA в УПИ V – 895, кв. 81 гр. Русе. Съгласно уговореното в договора общата цена възлиза на 56 232,56 лв. без ДДС.

Приложен е и Анекс от 09.10.2009 г. към Договора от 14.08.2009 г., видно от който страните са се споразумяли, че поради наложили се допълнително СМР по договора общата цена се променя на 85 582,76 лв. без ДДС.

Приложени са Преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Д.-**” ООД от 29.10.2009       г. - частично плащане по Фактура № 469/09.10.2009 г.; Акт № 19, издаден от „Д.-**” ООД за подобект: Допълнителни СМР по демонтаж в т. п. JI. Каравелов; Акт № 19, издаден от „Д.-**” ООД за обект: Реконструкция мрежа средно и ниско напрежение; Фактура № 00000000039 от 25.03.2009 г., издадена от „С.П.” ЕООД; Вносна бележка в полза на „С.П.” ЕООД от 30.03.2009 г.; Фактура № ********** от 07.04.2009 г., издадена от „Е.- ВТ” ЕООД и преводно нареждане от 29.04.2009 г. в полза на „Е.- ВТ” ЕООД по фактура № ********** от 07.04.2009 г.

От ищеца по делото са представени и доказателства за извършени разходи за подновяване на банковата гаранция - извлечения по разплащателна сметка в  BGN № 134 /17.12.2014          г.; № 89/17.09.2014 г.; № 50/18.06.2014 г.; № 18/13.03.2014 г.; № 89/11.12.2013 г.; № 56/04.09.2013           г.;  №            30/31.05.2013 г.; № 9/12.03.2013г.;  № 39/17.12.2012г.;  № 22/27.06.2012 г.;  № 63/23.12.2011г.; № 32/16.06.2011 г.; № 1/04.01.2011 г.; № 10/31.03.2010 г.; № 2/12.01.2010 г.

По делото от ответника са представени Заповед № 357/22.07.2008 г. на управителя на НОИ за класиране на участниците в обявената тръжна процедура за възмездно учредяване право на строеж върху дворно място – УПИ V-895, кв. 81 по плана на гр. Русе – ЦГЧ, срещу обезщетение, Протокол от 11.07.2008 г. за постигнатите договорености между комисията, определена да проведе посочената тръжна процедура и “М.” АД ***, Протокол от 04.07.2008 г. за разглеждане, оценяване и класиране на оферти, подадени за участие в посочената тръжна процедура, както и Договор № 22047/19.12.2001 г. за продажба на общински недвижим имот Приемо-предавателен протокол от 10.01.2002 г. между община Русе и ТП на НОИ - Русе за предаване на продадения съгласно договор № 22047/19.12.2001 г. общински имот с посочване в него на състоянието на сградата, както и АДС № 4912/12.11.1999 г. за находящата се в имота масивна сграда, представляваща трафопост с отстъпени права на Електроснабдяване - Район Русе.

Приложен е и Приемо-предавателен протокол от 04.11.2008 г., съставен от „А.“ ООД и НОИ за предаване на Идеен проект - част „архитектура“ на обект: „Жилищно – административна сграда в УПИ V -895 – гр. Русе“

Представен е Протокол от 21.05.2009 г., съставен от НОИ, „Управление на собствеността“, видно от който след като е разгледала представените технически проекти за обект „ЖАС“ в кв. 81, УПИ-895 на гр. Русе – строителство срещу обезщетение комисията е приела изготвените проекти със забележки.

Видно от представената Докладна записка изх. № 93-00-323/30.04.2009 г. на гл. д-р на ГД ”ИС” са отправени забележки по отделни части на работния проект в кв.81, УПИ V-895 на гр. Русе ” по помещенията, електроинсталациите, структурна кабелна система, ПИ, СОИ и видеонаблюдение и пр.

Приложен е Приемо-предавателен протокол от 20.03.2009 г. за предаване на технически проект от “А.” ООД на НОИ.

Представено е Уведомление, изх. № 26-2788-1/15.01.2009 г., изпратено от НОИ до „А.“ ООД, видно от което НОИ уведомява, че след обстойно преглеждане на направените преработки, искани от специалисти на ЦУ на НОИ и ТП на НОИ – гр. Русе приема изготвения от „А.“ АД идеен проект и може да се пристъпи към разработването на „Работната фаза“ на проекта, като „А.“ АД следва да се съобрази с направените в писмата на ГД”ИС” и Директора на ТП на НОИ – гр. Русе препоръки.

Приложен е и Доклад за пазарната стойност на сграда, построена в УПИ – V – 895, кв. 81, по регулационния план на гр. Русе, изготвен от „К.К.“ ЕООД /л. 206 – 214 от делото/ през 2010 г., възложен от собственика на сградата – НОИ Русо – гр. Русе.

От ответната страна по делото е представена Заповед № 315/05.04.2013 г. на НОИ за опхределяне на комисия, която да представлява НОИ при провеждане на работна среща с представители на „М.“ АД във връзка с изпълнението на договор № 172/15.09.2008 г. и възлагане на задача на посочената комисия в срок до 30.04.2013 г. да проведе работна среща, на която да се обсъдят въпросите – каква е причината след 08.12.2011 г. да няма съществени действия по изпълнението на сделката и по-точно по внасяне на строителните книжа за одобрение в община Русе, както и във връзка с поставения от НОИ на 24.04.2012 г. въпрос относно разлика в квадратурата на имота, която следва да получи като обезщетение по предварителен договор и технически проект и изразената претенция за възможни корекции.

Приложени са и Протокол вх. № АДМ 00- 26- 2123/6/18.04.2013 г. за оглед и констатиране състоянието на обекта от определената съгласно заповед № 715/05.04.2013 г. комисия, както и Протокол вх. № АДМ 00- 26- 2123/7/19.04.2013 г. от проведената на 19.04.2013 г. среща.

По делото от ответната страна е представено Писмо вх. № 00-26-2123/13/20.06.2013 г., видно от което “М.” АД уведомява НОИ, че в изпълнение на Протокол АДМ 00-26-2123/7 от 19.04.2013 г. веднага след провеждане на срещата са известили проектантите да прегледат проектите по съответните части и да бъдат преведени в съответствие съгласно изменениета на ЗУТ, както и че имат уверението на проектантите, че това ще бъде направено най-късно до края на месец август. На следващо място в писмото е посочено, че що се отнася до квадрутарите, „М.“ АД е направил среща с арх. Караламбев и специалисти от НОИ София, на която отново да бъдат дискутирани посочените квадратури.

По делото от ответната страна е представено Писмо вх. № 00-26-2123/20/10.09.2013 г., видно от което “М.” АД предлага насрочена работна среща да се проведе на по-късен етап, тъй като в писмото се посочва, че не всички проектанти са успели да приведат така изготвените проекти, съгласно настъпилите промени в нормативната база от 2009 г. до 2013 г., като е уточнено, че това се отняса най-вече за конструкциите, които все още не са актуализирани от проектанта, тъй като същият е на мнание, че пред вид сложността на терена и пилотното фундиране не е удачно да бъде извършено през есенно – зимния сезон, поради валежната обстановка през този сезон. В писмото е посочено, че мнението на строителния надзор е същото.

Видно от Заповед № 213/20.02.2014 г. на управителя на НОИ е определена  комисия, която да участва в провеждане на работна среща с “М.” АД във връзка с изпълнението да договор № 172/15.09.2008 г. и възлагане на задача на посочената комисия да обсъди въпросите – каква е причината след 15.06.2013 г. да няма съществени действия по изпълнението на сделката и по-точно по внасяне на строителните книжа за одобрение в община Русе, както и във връзка с отправеното от НОИ писмо изх. № 66-17-137≠4/11.12.2013 г. да разгледа представените от страна на „М.“ АД аргументи и ако приеме същите за основателни да изготви план – график за продължаване на работата по проекта, както и в 7-дневен срок за изготви доклад до управителя на НОИ. Видно от Заповедта работната среща е насрочена за 21.02.2014 г.

Видно от Протокол от проведена на 21.02.2014 г. работна среща между „М.“ АД и НОИ с № 66-17-137≠8/13.03.2014 г. са взети решения в срок до 10.03.2014 г. „М.“ АД да представи писмени доказателства и обосновка за допуснатата забава по поетите ангажименти след работната среща от 19.04.2013 г. и план – график за изпълнение на работите по договора, както и че НОИ ще уведоми в 14-дневен срок за своите намерения след запознаване с документите.

 От ответната страна е представена и Разписка № 13/2015 г. за връчена на 16.03.2015 г. на “М.” АД нотариална покана.

По делото за установяване на обстоятелствата, относно състоянието на недвижимия имот при предаването му във владение на „М.“ АД към 24.11.2010 г. , какви сгради са се намирали в него и какво е било състоянието им от техническа гледна точка, както и какви дейности по разчистване на терена са извършени въз основа на Договор за изпълнение на СМР от 22.06.2012 г. между „М.“ АД и „Д.-**“ ООД, а също така и дали е извършено изместване на трафопост и на кабелни мрежи в имота и дали е било възможно да се извърши разрушаване на намиралата се в имота сграда към 15.09.2008 г., както и последващото строителство в изпълнение на предварителния договор между „М.“ АД и НОИ без да се измества трафопостът е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Б., която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена.

Съгласно поставените й задачи, вещото лице дава заключение, че в УПИ V- 895, кв. 81 по плана на гр. Русе, c адрес: ул.“******** към 24.11.2010г. (датата на приемо-предавателния протокол за парцела) е имало двуетажна сграда от 1915 г. с минимална остатъчна годност (с изтекла годност по старите нормативи, когато е била строена), неподдържана и необитаема, в лошо фактическо състояние, в северо – западния ъгъл, на която е имало трафопост „Априлов“. Сградата е била с каменни основи и тухлени носещи стени, с каратаван и дюшеме. Същата е била допълнително укрепена в минало неизвестно време със стоманенобетонови пояси и покрита с марсилски керемиди и ограда, с масивна долна част отгоре с метални пана, закрепени за шини, с монтирана в нея амортизирана метална вратa.

Съгласно заключението на вещото лице дейностите по разчистване на терена, извършени въз основа на Договор за изпълнение на СМР от 22.06.2012 г. между „М.” АД и „Д.-**” ООД са извозване 1 800 куб.м. на строителни отпадъци до сметище и почистване до К + 0.00 и тротоарите до терена.

От експертизата се установява, че е извършено изместване на трафопост „Априлов“ и на свързаните с него кабелни мрежи в имота, като са преместени  под тротоарите, граничещи с имота и по източната имотна граница на парцела. Първоначално кабелни мрежи са се намирали в имота, предвиден за застрояване. Съгласно експертното заключение не е било възможно да се извърши разрушаване на намиращата се в имота сграда – към 15.09.2008 г. без да се изместват трафопостът и кабелните мрежи, а също така и не е било възможно да се извърши и последващото строителство, в изпълнение на предварителния договор от 15.09.2008 г. между „М.“ АД и НОИ.

В съдебно заседание вещото лице е уточнила, че при изготване на заключението е работила върху представените писмени доказателства, като от приложения от ищцовата страна Протокол от 06.10.2010г., съставен от служители на НОИ е описано състоянието и характеристика на сградите, подлежащи на разрушение. Вещото лице сочи, че в този протокол е отбелязано, че дограмата е негодна, вратите са негодни, дюшемето, каратаванът, падаща мазилка. Наред с това в същия е отбелязано, че сградата е опасна и трябва да се обезопаси, но не е препоръчано да се събори, тъй като държавната организация за събарянето трябва е в по-специална форма, поради което са посочили, че сградата трябва да се обезопаси, за да не пострадат бездомници. Съгласно експертния извод сградата не може да се използва, същата е на 100 г., като тухлите, за разлика от сегашните тухли, не са печени в пещ с висока температура, а са тухли, които са без тази якост и твърдост и с времето стават ронливи. Експертът е уточнил, че това е единственият материал, който по принцип остава като вторична употреба и обикновено може да се използва, който в случая не е качествен, но е възможно използването му, но що се касае до останалите материали те не може да бъдатг използвани. Наред с това вещото лице е уточнила във връзка с Уведомлението, което „М.“ АД е получил от независимия строителен надзор по проектирането и строителството, с което му се указва, че не се препоръчва започване на изкопни работи през есенно – зимния сезон, че при изготвянето на експертизата й е направило впечатление, че не е отдадено никакво значение на обстоятелството, че проектантът е имал затруднение с проектирането предвид фактът, че се касае за пилотно фундиране и то в льосови почви, което е изключително трудоемко.

Заключението от експертизата е оспорено от ответната страна в процеса и в тази връзка е допуснато и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Д.Б., със задача да определи пазарната стойност на материалите, получени от „М.“ АД, вследствие разрушаването на двуетажната масивна сграда. Във връзка с така поставената й задача вещото лице дава заключение, че вследствие разрушаването на двуетажната масивна сграда не са установени годни за новторна употреба строителни материали. Видно от заключението на експерта до изтичане на срока за представяне на експертизата по делото на експерта не е представен от община Русе АДС № 99/17.07.1995 г. и досието към него, но експертното мнение е, че липсата му не е пречка за формиране на експертно становище по поставената задача, тъй като в представения по делото Доклад за пазарната стойност на сграда, построена в УПИ V – 895, кв. 81 по регулационния план на гр. Русе /л. 206 – 214 от делото/, в който са описани данните от посочения АДС № 99/17.07.1995 г. В съдебно заседание вещото лице е уточнила, че направените констатации относно състоянието на сградата е направила най-вече въз основа на представения протокол, в който е описано, че сградата е негодна за ползване и е за събаряне е съставен от страна на служители на НОИ, а също така този извод фигурира и в анекса, който е съставен също от НОИ и е подписан двустранно. Експертното мнение е, че материалите са негодни, тъй като гредите са изгнили, няма налични прозорци и врати и в нито един момент в материалите по делото не е посочен годин материал за оценяване. Заключението от експертизата е оспорено от ответната страна в процеса.

За доказване на възражението за прихващане от ответната страна е поискана нова съдебно-техническа експертиза, която да оцени сградата преди събарянето й, както и за доказване на твръденията, че това е извършено преждевременно, без да е необходимо за целите на предварителния договор.  

Видно от заключението на допуснатата техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.Н., съгласно описанието на сградата, направено в Приемо – предавателния протокол от 10.01.2002 г., изготвен от Община Русе  /л. 226 от делото/ сградата е масивна, двуетажна с носещи тухлени стени, стоманобетонова плоча над първия етаж, гредоред над сутерена, ВиК инсталация, електрифицирана, като тя е описана като стара, неподдържана, с износени подови настилки, частично липсващо остъкляване по дограми. Към момента на оценката - м. април 2017 г. - сградата е съборена. Във връзка с техническите данни на имота съгласно протокола от 10.01.2002 г. и наличните информационни източници вещото лице е извършила оценяване на пазарната стойност на имота, което е извършено въз основа на два метода – метод на чистата стойност и метод на дохода. Въз основа на направената оценка вещото лице дава заключение, че оценяваният имот е двуетажна масивна сграда, която към момента на оценката април 2017 г. е съборена, като определя като полезна площ от имота 948.67 кв.м. В експертизата се сочи, че физическите характеристики на сградата са взети от приемателно-предавателния протокол, изготвен от Община Русе на 10.01.2002 г. (стр. 226 от делото) като въз основа на тях експертният извод е, че справедливата пазарна стойност на сградата към момента на оценката възлиза на 28 908 лв. 

В съдебно заседание вещото лице инж. Н. е уточнила, че процесната сграда е разрушена, поради което не може да се използва сравнителният метод. Сградата е над 100 г., а животът на подобен вид сграда е 100 г., но когато сградата е М.на, по принцип има по-голям живот от тези 100 г. и ако сградата се поддържа и стопанисва по добър начин, тя може да бъде използвана и над 100 г. Вещото лице посочва, че се е позовала на протокол, който общината е съставила за сградата, в който е посочено, че същата не е била в добро състояние. Експертният извод е, че като се използва метода на дохода и протокола, в който е описано състоянието на сградата, ако тя се стопанисва добре в даден момент би могла да носи някакъв доход, но не би могла да определи категорично, тъй като всичко е в сферата на предположенията, тъй като сградата я няма.

В съдебно заседание заключението от техническата експертиза е оспорено от ищцовата страна, поради което е допусната нова съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.М.. Съгласно експертното мнение, за да бъде определена справедливата, пазарна стойност на процесната, разрушена двуетажна сграда, следва да се приложат методът на възстановителната стойност и приходният метод. Експертът е посочил, че като се отчетат вида и състоянието на процесната сграда, към датата на оценката, експертизата дава заключение, че същата би могла да бъде отдадена под наем единствено за складови нужди и то за складиране на непретенциозни стоки или материали. За да определи месечният, пазарен наем за процесната сграда експерът е извършил проучване на пазарната, наемна конюнктура към исканата дата и въз основа на анализираната информация от специализираното списание „Русенски имоти“ и сравнение с 10 бр. аналогични по вид и големина имоти. В резултат на използваните методи, вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на процесната сграда към м. октомври 2010 г. е 45 180 лв..

Наред с това експертът дава заключение, че към настоящия момент, както и към момента на оценката - м.10.2010 г. не съществува нормативно регламентиран метод за определяне на коефициента на овехтяване на сградите, като същият се определя по експертна преценка, в зависимост от възрастта на сградата и състоянието, в което се намира същата към датата на оценката. Съгласно заключението коефициентът на овехтяване на процесната, масивна, двуетажна сграда, към датата - м. 10.2010 г., по отношение възрастта на същата, е бил 50 %, а по отношение на състоянието на отделните й елементи, въз основа на данните от писмените документи по делото е бил 42 %, определен по експертна оценка или общият коефициент на овехтяване е бил 92 %. Експертното мнение е, че полезната площ на процесната сграда е била в рамките от 911,20 кв.м. до 943,36 кв.м. В съдебно заседание заключението от експертизата е оспорено от ищцовата страна.

 По делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.П., чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от заключението от предоставената информация от счетоводството на „М.” АД за всички разходи, извършени за обект „Бизнес сграда по плана на гр. Русе” се установява, че по копия от фактури, счетоводни справки на осчетоводяването им и Споразумение за дължим остатък от „М.“ АД към „А.“ ООД са установени задължения на „М.” АД по договори с „А.” ООД в размер на 183 760 лв.

Във връзка с изпълнението на Договора от 04.06.2008 г., сключен между „М. АД и „А.” ООД е подписано и Споразумение на 10.01.2012г., в което съгласно чл. 4 е посочено, че е извършено плащане по посочените в Таблица 1 от експертизата фактури с общ размер от 130 760 лв. Съгласно чл. 5 от Споразумението страните са приели, че дължимото от „М.” АД доплащане е в размер на 294 012,40 лв., като експертът е уточнил, че за тази сума от 294 012,40 лв., дължима по Споразумението не са представени първични счетоводни документи относно осчетоводяването й.

Вземайки предвид това обстоятелство, вещото лице дава два варианта за задължения на „М.” АД към „А.” ООД: 1. Вариант - Задължения по фактури - 183 760 лв. и 2. Вариант - Задължения по Споразумение от 10.01.2012 г.- 294 012,40 лв. В съдебно заседание експертът е уточнил, че при втория вариант част от сумите не са осчетоводени.

Видно от заключението на база на представените фактури, плащанията по тях и счетоводни справки за осчетоводяването им по Договор на „М.” АД с „Д.-**” ООД от 14.08.2009 г. с предмет - реконструкция на съществуващи кабели средно и ниско напрежение и трансформаторен пост и Договор от 22.06.2012 г. с предмет - извозване и почистване на строителни отпадъци, експертизата е установила задължения и плащания в размер на 126 699,31 лв.

В съответствие с представената Фактура, плащания по нея и счетоводна справка за осчетоводяването й по Договор на „М.” АД с”П.и С.” ООД от 19.09.2009 г. с предмет - поръчка за производство на комплектна трансформаторна подстанция с бетонен корпус - 1 бр. и силови трансформатори -2 бр. са установени задължения и плащания в размер на 95 280 лв.

Съгласно заключението от счетоводната експертизата общата сума на задълженията на „М.” АД, по представените фактури и договори с „А.” ООД, „Д.-**” ООД и „П.и С.” ООД е в размер на:

По Вариант 1: Задължения по фактури /183 760,00лв.+ 126 699,31лв. + 95280,00лв./ - в размер на 405 739,31 лв.;

По вариант 2: Сума от задължения по фактури и задължения по Споразумение от 10.01.2012 г. с „А.” ООД  /405 739,31 + 249 012,40/ в размер на 654  751,71 лв.

Съгласно експертизата направените разходи са осчетоводени в счетоводството на „М.“ АД по съответната разходна сметка 207-5 до края на 2009 г., а след този период всички разходи са прехвърлени по счетоводна сметка 6111-3 „Разходи за обекти, изградени със собствени средства”, с партида „Административно-жилищна сграда Русе”. Съгласно заключението от представените счетоводни документи и осчетоводяването им се установява, че платените от „М.” АД във връзка с изпълнението на предварителния договор от 15.09.2008 г. за периода м. 09.2008 г. - 31.12.2015 г. суми са в размер на 641 679,06 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 88 ЗЗД, както и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 88, ал. ЗЗД.

По отношение на първата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на предоставената банкова гаранция по сключен предварителен договор от 15.09.2008 г. в размер на сумата от 151 000 лв. поради липса на предвидената в чл. 32 от предварителния договор за усвояването й, съдът намира следното:

В хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че имуществото му е обедняло до претендирания размер, до който размер патримониума на ответника се е обогатил. В случая, при твърдения за неоснователно обогатяване при начална липса на основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, законът изисква ищецът да докаже само факта на плащането, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи плащането, съответно да задържи сумата. В този смисъл е трайната съдебна практика формирана по чл. 290 ГПК, изразена в редица съдебни решения, между които Решение № 211 от 26.11.2013 г. по т.д.№ 1082/2012г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 189 от 04.02.2014 г. по т.д.№141/2012 г. на ВКС, І т.о. и др.           

Съдът намира, че от събраните доказателства по делото безспорно се установи, че между страните е било налице валидно облигационно отношение по сключен Предварителен договор за учредяване право на строеж върху поземлен имот от 15.09.2008 г., по силата на който ищецът „М.“ АД /в качеството на „Строител“/ и ответникът НОИ /в качеството на „Собственик“ са се задължили да сключат окончателен договор, по силата на който НОИ си запазва правото на строеж и се задължава да учреди в полза на „М.” АД право на строеж за построяване на бизнес сграда в следния недвижим имот: Дворно място с площ от 2 659 кв. м., съставляващо 98, 518 % идеални части от УПИ V- 895, целият с площ от 2699 кв. м. в кв. 81 по плана на гр. Русе, заедно с изградената в същото дворно място двуетажна сграда, застроена върху 536 кв.м, при граници на имота: УПИ № ІІІ 899, ІV-890, ул. „Любен Караведов“, ул. „Придунавски булевард“, вписан във вх.рег.№ 286, №170, т.1, парт. книга т. 732. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, срещу учреденото право на строеж строителят „М.” АД се е задължил да проучи, проектира и построи нови сгради в гореописания имот, в съотв. с плановете за застрояване и регулация и одобрен архитектурен проект, като е договорено, че всички разходи по изпълнение на тези задължения са за негова сметка, за което ще организира, финансира и осъществи строителството на сградите. Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 1 от договора строителят се е задължил в срок от 3 месеца от сключването на договора да предостави на собственика работен проект за бъдещото строителство, а съгласно ал. 2 сключването на окончателен договор е следвало да стане в 14-дневен срок от одобряването на работния архитектурен проект. Безспорно е също така, че съгласно клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора е било предвидено, че строителят се задължава да завърши строителството и да предаде обектите на собственика чрез подписване на протокол за въвеждане в експлоатация в срок от 1 г. и 4 мес. от получаване на строителното разрешение и строителна линия и ниво и трябва да започне строителството веднага след получаване на строителната линия, а собственикът да се запознае с проектите до 7 дни от представянето им за подпис от строителя.

Съгласно предвиденото в чл. 7, ал. 2 от договора строителят е следвало да да извърши всички дейности във връзка с получаване на Разрешение за строеж и строителна линия за построяването на сградите в срок до 2 месеца, считано от подписването на окончателния договор, а съгласно ал. 3 да извърши строителството на сградата до издаване от ДНСК на разрешение за ползването на всички подлежащи на предаване обекти, в срок от 16 месеца от даването на строителна линия и ниво.

Нямо спор и относно факта, че съгласно предвиденото в чл. 29 от договора за изпълнение на предварителния договор е уговорено, че от строителя се дължи гаранция в размер на 151 000 лева, която съобразно уговореното в чл. 27 при забава в завършване и предаване на проекта и работите по договора в срок, продължила повече от 90 календарни дни, собственикът има право да задържи и да пристъпи към неговото едностранно разваляне по предвидения ред.

По делото се установи също така, че в изпълнение на уговореното в  предварителния договор от 15.09.2008 г. ищецът „М.“ АД е издал банкова гаранция от „У.К.Б.“ АД за сумата от 151 000 лв.

Установи се също така, че в изпълнение на задълженията си по договора на 04.06.2008 г. ищецът „М.“ АД е сключил с договор с „А.” ООД с предмет: проектиране на административно-жилищна с обществено обслужване в процесния УПИ V- 895, кв. 81, по плана на гр. Русе. В резултат на това е бил изготвен и предаден за одобрение от НОИ - Идеен проект за част „Архитектура”, видно от Протокол от 04.11.2008 г., който впоследствие е бил върнат със забележки за преработка. Съдът намира, че по делото не се установи забава в изпълнението на задълженията на ищеца за изготвяне на Идейния проект за час „Архитектура“, тъй като дружеството „М.“ АД е спазило 3 – месечния срок по чл. 4, ал. 1 от предварителния договор от 15.09.2008 г., считано към датата на представянето му пред НОИ на 04.11.2008 г. Наред с това от представената от ответника докладна записка № 93-00-26/10.01.2009 г. се установи, че от страна на НОИ е имало изисквания за допълване и изменение на проектите. От представеното от ответната страна Уведомление изх. № 26-2788-1/15.01.2009 г. се установи, че едва към тази дата – 15.01.2009 г. НОИ е уведомил „А.“ ООД, че приема идейния проект, както и че може да пристъпи към разработване на Работен проект.

На следващо място по делото се установи, че Работният проект /техническият проект/ за сграда РУСО гр. Русе по части Архитектура“, „Конструкция“, „Отопление и вентилация“, „Електрическа“ и „Геодезия“ и ВиК е представен на НОИ на 20.03.2009 г., което се установява от приложения приемо-предавателен протокол от 20.03.2009 г. По делото се установи, че представения проект е бил одобрен от НОИ, макар и със забавяне, което се установява от Писмо, изх. № АДМ00-05-1489/19.05.2009 г. /л. 42 / и протокол от 21.05.2009 г. като на 28.05.2009 г. техническият проект на сградата е приет от комисия, съставена от служители на Отдел „Управление на собствеността“ в НОИ. Следователно, съдът намира, че от страна на ищеца не е установена забава на задължението му по чл. 4, ал. 1 от предварителния договор, тъй като изготвянето на Работен проект е могло да започне най – рано към 15.01.2009 г., когато НОИ е уведомил „А.“ ООД, че приема идейния проект.

Съдът намира за неоснователно и твърдението на ответната страна, че от страна на ищеца е налице и пропуск на срока по чл. 7, ал. 1 от предварителния договор, а именно, че съгласно договореното е следвало извърши всички дейности по проучване, проектиране, изработване на работен проект – части архитекруна, катоструктивна, ел. инсталация, ВиК, ОВ, вертикална планировка, необходими за построяване на сградата, в срока по чл. 4, ал. 1 от договора, както и че задълженията му да извърши посочените дейности, включват и да внесе и получи положително съгласувателно становище относно работните /технически/ проекти от компетентния орган по чл. 145 ЗУТ в срок от 3 – месеца от подписване на предварителния договор, т.е.  не по-късно от 15.12.2008 г.

Видно от договореното между страните разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от предварителния договор от 15.09.2008 г. предвижда, че строителят е длъжен да извърши всички, зависещи от него действия, по проучване, проектиране и изработване на работен проект и съгласуването му с компетентните общински – АГ, ХЕИ, Противопожарна служба и други държавни органи в срока по чл. 4, ал. 1 от договора, като получаването на одобрение от главния архитект в срока по чл. 4, ал. 1 не е сред задълженията, които дружеството „М.“ АД е поел с подписването на договора.

На следващо място от представените доказателства по делото се установи, че при сключване на предварителния договор, НОИ е притежавал 98,518 % идеални части от УПИ V- 895, целият с площ от 2699 кв. м. в кв. 81 по плана на гр. Русе, в който ищецът „М.” АД е поел задължение да построи процесните сгради. Другият собственик на имота е бил „Е. ОН. Б.М.” АД, видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 75, том III, рег. № 5474, дело № 407 от 2011 г. от 08.12.2011г..

Съдът намира, че по делото се установи, че от страна на ищеца „М.“ АД многократно е поставян пред ответника НОИ въпросът за разрешаването на проблема със собствеността върху недвижимия имот – УПИ V-895. Посоченото обстоятелство се установи от представените писма - Писмо от „М.” АД до НОИ с изх. № 409/19.10.2009 г., Писмо от „М.” АД до НОИ с изх. № 013/19.01.2010 г.. Този факт се потвърждава и посредством твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че официално предложение за изкупуване на идеални части от собствеността е отправено от НОИ до „ЕОН Б.М.” АД едва през 2010г., т.е. 2 години след сключване на предварителния договор от 15.092008 г.. Видно от представения Протокол от 19.04.2013 г. от работна среща на представители на НОИ и на „М.“ АД е посочено, че към момента на срещата не са представени доказателства, които категорично да посочват, че за строителя е станало ясно, че НОИ е придобил цялата собственост върху имота, определен за застрояване.

В тази връзка съдът намира за доказано твърдението на ищцовата страна, че при изпълнение на договорните си задължения е срещнал пречки, причинени от неоказване на съдействие от страна на ответника при уреждането на въпроса за правото на собственост върху процесния недвижим имот. Това обстоятелство е създало несигурност и затруднения при реализирането на проекта, тъй като наличието на договор с нотариална форма, сключен с другия съсобственик на процесния имот - „ЕОН Б.М.” АД е предпоставка за извършване на строителство в имота /чл. 183 ЗУТ/. Съдът намира, че наред с това ответната страна е била наясно с обстоятелството, че наличието на този договор е изискване за одобряване на инвестиционния проект от Община Русе и за издаване на разрешение за строеж, тъй като с Писмо, изх. № 33/6/06.02.2010 г., изпратено от Община Русе до НОИ, РУСО – гр. Русе същият е бил уведомен, че в случай, че не е единствен собственик на имота следва да има пред вид спазването на изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.

Наред с това по делото се установи, че ищецът „М.“ АД е бил въведен във владение на недвижимия имот едва към 24.11.2010 г. /т.е. дълго време след подписването на предварителния договор/, когато е извършено фактическото предаване и приемане на процесния недвижим имот – факт, който се установи от приложения по делото Протокол за предаване на недвижим имот, собственост на НОИ от 24.11.2010 г. Наличието на забава от страна на ответника за предаването на владението върху имота с повече от две години се потвърждава и от представения по делото Анекс от 10.11.2010 г.

На следващо място по делото се установи, че при изпълнението на строителството в недвижимия имот се е наложило да бъдат изместени съществуващата кабелна мрежа и трафопост и да бъдат подменени с нови, съобразно одобрения идеен проект, за което Строителят е предприел своевременно необходимите действия в тази насока. От представения по делото  Договор от 14.08.2009 г. се установи, че ищецът „М.“ АД е сключил с „Д.-**” ООД договор за реконструкция на съществуващи кабели и трансформаторен пост и Договор № 119 от 16.09.2009 г. с „П.и С.” ООД за производство на комплектна трансформаторни подстанция. Наред с това от представените доказателства - Протокол от 06.10.2010 г. за оглед на обекти между НОИ и М., Договор за изпълнение на СМР от 22.06.2012 г. между „М.” ООД и „Д.-**” ООД се установи, че е установи, че ищецът е предприел и дейности по подготовка на терена за строителство на сградата - извършен е оглед на имота от Комисия с представители на НОИ и „М.” АД и е съборена съществуващата в имота стара сграда, извозени са строителните отпадъци и е разчистен теренът и тротоарите до него. От представения по делото Констативен протокол № 1 от 12.07.2012 г. /с изх. № АДИ- 304/12.07.2012 г./ се установи, че представители на двете страни – „М.“ АД и НОИ са констатирали, че теренът на имота е почистен от строителните отпадъци и останки от разрушената сграда до кота „0“, както и че натрупаните върху тротоарите площи земни маси са разчистени и са създадени условия за безопасно преминаване на граждани.

На следващо място не се доказа и бездействие от страна на ищеца след месец април 2013 г., както и твърдението на ответника, че през този период от страна на строителя не са били предприети никакви действия по реализация на проекта. По делото се установи, че през 2013 г. поради приети законодателни промени в ЗУТ се е наложило да се изготвят допълнителни проекти по част „Енергийна ефективност” и „Пожарна безопасност”, за което ищецът е бил уведомен от независимия надзор по строителството. С Писмо от „Н.Б.” ООД до „М.” АД от 08.05.2013 г. ищецът е бил уведомен за настъпилата промяна в нормативната база и за обстоятелството, че проектът следва да бъде преработен и да се приведе в съответствие с промените.

По делото от представеното Писмо от „М.” АД до „А.” ООД от 14.05.2013 г. се установи, че в съответствие с настъпилите промени, ищецът е възложил на „А.“ АД изготвянето на изискваните от ЗУТ проекти и по-конкретно да бъде допълнен проектът във връзка с настъпилите промени в нормативната база. Безспорно по делото се установи, че проектът е бил изготвен към 16.09.2013 г., с известно забавяне поради трайно заболяване на проектанта, което се установява и от приложеното Писмо от „А.” ООД до „М.” АД от  08.07.2013 г., към което са приложени Болничен лист № 3285573 и болничен лист № 2210278.

На следващо място по делото се установи, че през месец октомври 2013г. ищецът „М.“ АД е получил уведомление от Надзора по проектирането и строителството, че във връзка с настъпването на есенно - зимния сезон и особеностите на фундиране в льосови почви, не се препоръчва започване на изкопни работи до пролетта на 2014г. В тази връзка видно от представения Протокол от заседание на съвета на директорите от 15.10.2013 г. се установи, че Съветът на директорите на „М.” АД е взел решение да се използва времето до май 2014 г. за съгласуване от всички проектанти на направените промени и допълнения в проектите, съгласуване с органите по пожарна безопасност и експлоатационни дружества, както и със специалисти на НОИ, с оглед снабдяване от компетените органи с Разрешение за строеж.

Обстоятелството, че извършването на действия по строителство през посочения период е било изключително затруднено се потвърждава и от експертното заключение на вещото лице инж. Б., съгласно което не е отдадено никакво значение на обстоятелството, че проектантът е имал затруднение с проектирането предвид фактът, че се касае за пилотно фундиране и то в льосови почви, което е изключително трудоемко, за което строителят е получил Уведомление от независимия строителен надзор по проектирането и строителството, с което му се указва, че не се препоръчва започване на изкопни работи през есенно – зимния сезон.

Не на последно място следва да се отбележи, че от представените доказателства по делото /Молба от „М.” АД ***/26.02.2015 г. и вх. № 30-6795-1/26.02.2015 г. на община Русе; Писмо от Община Русе до „М.” ООД с изх. № 30 - 6795 - 1 #1/20.03.2015 г. се установи, че въпреки затрудненията, които ищецът е имал при изпълнението на проекта същият е депозирал необходимите документи за получаване на разрешение за строеж от Община Русе, което е последната изискуема предпоставка за сключване на окончателния договор.

Няма спор по делото, че към този момент от страна на ответника НОИ е било изпратено изявление за разваляне на предварителния договор с Нотариална покана от 10.03.2015 г. - Акт № 13, том I, рег. № 511/2015 г. по описа на нотариус Н.Т., рег. № 078, PC - Хасково, получена от „М.” АД на 16.03.2015г., в която е обективирано изявление за разваляне на договора при условията на чл. 87 ЗЗД поради продължителна забава от страна на „М.” АД при изпълнение на договорните му задължения.

В отговор на изпратената нотариална покана дружеството „М.” АД е изпратило до НОИ Уведомление – покана, получена от НОИ на 10.08.2015 г., с която е изразило несъгласието си с констатациите в нотариалната покана за допусната забава при изпълнението на задължения по предварителния договор, и от своя страна е отправило едномесечно предизвестие /по реда на чл. 33, т. 5 от договора/ за прекратяване на предварителния договор.

Съдът намира, че от представените доказателства по делото се установи, че от страна на ищеца по делото „М.“ АД не е допусната забава в изпълнение на задълженията му по договора и в този смисъл намира, че същият е изправна страна по предварителния договор, сключен с ответника.

Нещо повече по делото се установи, че от страна на ответника е налице неизпъленние на задълженията му по чл. 9, ал. 2 от предварителния договор да оказва на строителя необходимото му съдействие.

Безспорно е установено в хода на процеса, че забавата в изпълнението на строителството, на която ответникът се позовава, не е по вина на ищеца, като Строител /изпълнител/, а поради обективни причини, за отстраняването на които последният сам е съдействал, извършвайки допълнителни непредвидени за него разходи, поради което съдът намира, че Кредиторът – ответник в настоящото производство, не би могъл успешно да развали сключения помежду им предварителен договор при условията на чл. 87, ал.2 ЗЗД - чрез едностранно отправеното волеизявление, материализирано в Нотариална покана от 10.03.2015 г. - Акт № 13, том I, рег. № 511/2015 г. на нотариус Н.Т., рег. № 078, PC - Хасково позовавайки се на неточно във времево отношение изпълнение на длъжника, респ. на допусната забава в изпълнение на задълженията.

При така установеното съдът намира, че извънсъдебното волеизявление за разваляне на договора, депозирано с изпратената от ответника нотариална покана от 10.03.2015 г., не е произвело правни последици – разваляне на предварителния договор за учредяване право на строеж върху поземлен имот срещу задължение за построяване на бизнес сграда от 15.09.2008 г.

Във връзка с изложеното и пред вид факта, че по делото се установи, че ищецът е изправна страна по договора съдът намира, че предварителният договор е развален по силата на изпратената от „М.” АД до НОИ Уведомление – покана, получена от НОИ на 10.08.2015 г., с която е изразано несъгласие относно констатациите за допусната забава при изпълнението на задължения по предварителния договор и е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора по реда на чл. 33, т. 5 от същия.

От представените доказателства по делото – искане за плащане с писмо № 17-01- 47/12.03.2015 г. ог НОИ; придружително писмо на БНБ с изх. № БНБ- 26205/13.03.2015 г., писмо от „У.К.Б.” АД е изх. № 0911-58- 024532/18.03.2015 г., както и кореспонденцията между страните се установи, че ответникът е усвоил предоставената банковата гаранция.  

Следователно по делото е установено, че сумата от 151 000 лв. – предоставена като банкова гаранция от ищеца „М.“ АД като обезпечение за изпълнение на задълженията му по договора е усвоена от НОИ, без да се е осъществило условието, предвидено в чл. 32 от предварителния договор.  В този смисъл по делото не бе доказано неизпълнение на договорно задължение от страна на Строителя, което да е съществено и да породи за Собственика право да задържи издадената в негова полза банкова гаранция, респ. ищецът „М.” АД не е бил в забава в изпълнението на строителните работи. Поради изложеното съдът намира, че е налице условието на чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане от ответника на неоснователно получената сума, по учредената в негова полза банкова гаранция, поади което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД са сумата от 151 000 лв. е основателен и следва да се уважи, ведно със законна лихва върху тази сума считано от деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Върху така определената главница от 151 000 лв. следва да се присъди и мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 19.05.2015 г. /деня, следващ получаването на поканата, отправена от „М.“ АД до НОИ с искане за връщане ан усвоената банкова гаранция с писмо вх. № 66-17-137≠19/18.05.2015 г./ до 15.01.2016 г., която е в размер на 10 167,89 лв.

По предявените осъдителни искове за сумите от 183 760 лв., представляваща стойността на падежирали, но неплатени договорни задължения във връзка със сключения Предварителен договор от 15.09.2008 г., както и сумата от 490 679,06 лв., съдът намира следното:

Съдът намира, че при прекратяване на облигационните отношения между страните чрез разваляне на договора по между им се засяга както позитивния, така и негативния интерес на изправната страна. Следователно вида на гражданската отговорност се определя в зависимост от засегнатия интерес, т.е. паралелното съществуване на двата вида отговорност е възможно и предполага такова обезщетение, което удовлетворява както вредите от нарушен позитивен, така и вредите от нарушен негативен интерес. Основанието на това обезщетение е чл. 79, ал. 1 ЗЗД (в частта за обезщетение за неизпълнение) във вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, като размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 82 ЗЗД. То ще включва претърпените загуби и пропуснатите ползи, ако са налице законовите предпоставки – пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди, които трябва да са били предвидими към момента на сключване на договора за неизправната страна. Размерът на обезщетението ще е за всички претърпени вреди, когато неизправната страна е действала недобросъвестно, без значение умишлено или с груба небрежност.

От представените доказателства по делото се установи, че при изпълнения на задълженията си по договора ищецът „М.” АД е поел финансови ангажименти към юридически лица и е извършил значителни разходи.

От представените доказателства се установи, че ищецът е сключил Договор от 04.06.2008 г. с „А.“ АД за изготвянето на предпроектни проучвания по част Архитектура, Геодезическо заснемане и изготвянето на идеен проект на сградата по част Архитектурна, съгласуване с части: ЕЛ, ВК, БТК, МЗ, РИОКОС и изготвянето на технически проект по части: Архитектура, Конструкция, ЕЛ, ОВ, ВК, ПБЗ и др.

На следващо място се установи, че ищецът е сключил договор за изпълнение на СМР от 22.06.2012 г. с „Д.-**“ ООД за извършването на следните СМР - извозване на строителни отпадъци и почистване до кота „0“ и тротоарите до терена, както и Договор № 119 от 16.09.2009 г., сключен между „М.” АД и „П.и С.” ООД, по силата на който „М.“ АД е възложил на „П.и С.“ поръчка за производство на Комплектна Трансформаторна Подстанция с бетонен корпус тип БКТП 2х1000 kVA 20/0,4 6,90х2,56 м. – 1 бр. и Силови трансформатори 20/0,4/1000 kVA – 2 бр.

 От представения Договор от 14.08.2009 г. се установи, че ищецът „М.” АД е сключил договор с „Д.-**” ООД за реконструкция на съществуващи кабели средно и ниско напрежение и трансформаторен пост 2х1000 kVA в УПИ V – 895, кв. 81 гр. Русе.

Съдът намира, че тези разходи представляват претърпяни вреди от ищеца от неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника НОИ по Предварителен договор от 15.09.2008 г., които след развалянето на предварителния договор, ищецът като изправна страна може да претендира от неизправната, в следствие на допуснатото от нея неизпълнение на договора, послужило като основание за развалянето му. Претърпените вреди се изразяват именно в понесените разходи за реализацията на проекта.

В тази връзка съдът намира, че от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.П. се установи, че при проверка в счетоводството на „М.” АД за всички разходи, извършени за обект „Бизнес сграда по плана на гр. Русе” се установява, че по копия от фактури, счетоводни справки на осчетоводяването им и Споразумение за дължим остатък от „М.“ АД към „А.“ ООД задълженията на ищецът „М.” АД по договори с „А.” ООД са в размер на 183 760 лв. В тази връзка съдът намира, че след прекратяването на действието на предварителния договор, ищецът право да претендира от неизправната страна вредите, които е претърпял в следствие на допуснатото от нея неизпълнение на договора, послужило като основание за развалянето му. Поемането на договорно парично задължение, което към настоящия момент е изискуемо, представлява именно такава имуществена вреда, поради което предавеният иск за заплащане на сумата от 183 760 лв., представляваща стойността на падежирали, но неплатени договорни задължения във връзка със сключения Предварителен договор от 15.09.2008 г. е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със законна лихва върху тази сума от деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

Върху така определената сума ответникът дължи и лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД считано от изтичането на едномесечното предизвестие, дадено с поканата за разваляне на договора, изпратена от ищеца до ответника /на 10.08.2015 г./, т.е. считано от 11.09.2015 г. до 15.01.2016 г., която е в размер на сумата от 6494.28 лв.

По отношение на третия иск за сумата от 490 679.06 лв., представляваща главница на иск за възстановяване на стойността на извършени разходи по изпълнение на предварителен договор от 15.09.2008 г., съдът намира следното:

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза /таблица 4 – л. 359/ се установи, че общият размер на платените суми от „М.“ АД във връзка с изпълнението на предварителния договор от 15.09.2008 г. съгласно представените счетоводни документи и записвания в счетоводството на ищеца е 641 679,06 лв.  В тази връзка съдът намира, че предявената претенция за заплащане на сумата от 490 679.06 лв, представляваща стойността на ефективно заплатени от ищеца „М.“ АД разходи за разваляне на съществуваща сграда и ограда, извозване на строителни отпадъци до депо и подравняване на терена; изместване на трафопост и съществуващи кабелни мрежи, такси за издаване и подновяване на банковата гаранция; такси за издаване на разрешителни; за производство на комплектна трансформаторна подстанция, за проектиране на административно-жилищната сграда е изцяло основателна и следва да се уважи, ведно със законна лихва върху нея считано от деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

Върху така определената сума ответникът дължи и лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД считано от изтичането на едномесечното предизвестие, дадено с поканата за разваляне на договора, изпратена от ищеца до ответника /на 10.08.2015 г./, т.е. считано от 11.09.2015 г. до 15.01.2016 г., която е в размер на сумата от 17 341.14 лв.

Неоснователна е претенцията на ответника за извършване на прихващане със сума, която твърди, че представлява справедлива пазарна стойност на сградата, намирала се в имота, и разрушена след сключване на предварителния договор от 15.09.2008 г.

На първо място видно от сключения между страните Анекс от 10.11.2010г. към предварителния договор, страните са договорили да отпадне клаузата, че материалите, получени в следствие от разрушаването на сградите в имота, ще бъдат получени от НОИ. На следващо място съгласно чл. 8, ал. 1 от предварителния договор строителят е бил задължен да разруши съществувалите в имота стари сгради. В подписаният между страните протокол от 06.10.2010 г. също е изразена препоръка за пристъпване към разрушаване на обектите.

На следващо място съдът намира, че от заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. се установи, че се установи, че вследствие разрушаването на двуетажната масивна сграда не са установени годни за новторна употреба строителни материали. Съдът кредитира заключението на тази експертиза, тъй като вещото лице е уточнила, че при изготване на заключението е работила върху представените по делото писмени доказателства - Протокол от 06.10.2010г., който е бил съставен от служители на ответника и в който е описано състоянието и характеристика на сградите, подлежащи на разрушение. Експертът е уточнила, че в този  протокол е отбелязано, че дограмата е негодна, вратите са негодни, дюшемето, каратаванът, падаща мазилка. Наред с това в същия е отбелязано, че сградата е опасна и трябва да се обезопаси, но не е препоръчано да се събори, тъй като държавната организация за събарянето трябва е в по-специална форма, поради което са посочили, че сградата трябва да се обезопаси, за да не пострадат бездомници. Съгласно експертния извод сградата не може да се използва, същата е на 100 г., като тухлите, за разлика от сегашните тухли, не са печени в пещ с висока температура, а са тухли, които са без тази якост и твърдост и с времето стават ронливи. Експертът е уточнил, че това е единственият материал, който по принцип остава като вторична употреба и обикновено може да се използва, който в случая не е качествен, но е възможно използването му, но що се касае до останалите материали те не може да бъдатг използвани.

В съдебно заседание вещото лице отново е уточнила, че направените констатации относно състоянието на сградата е направила най-вече въз основа на представения протокол, в който е описано, че сградата е негодна за ползване и е за събаряне и който е съставен от страна на служители на НОИ. Съгласно експертното мнение този извод фигурира и в анекса, който е съставен също от НОИ и е подписан двустранно. Експертното мнение е, че материалите са негодни, тъй като гредите са изгнили, няма налични прозорци и врати и в нито един момент в материалите по делото не е посочен годин материал за оценяване. Този извод на съда не се променя и от заключението на повторната техническа експертиза по делото, изготвено от в.л. инж. Н., съгласно което  справедливата пазарна стойност на сградата към момента на оценката възлиза на 28 908 лв., тъй като в съдебно заседание същата е уточнила, че  се е позовала на протокол, който общината е съставила за сградата и в който е посочено, че същата не е била в добро състояние. Експертният извод е, че като се използва метода на дохода и протокола, в който е описано състоянието на сградата, ако тя се стопанисва добре в даден момент би могла да носи някакъв доход . Експертът обаче посочва, че не би могла да определи категорично, тъй като всичко е в сферата на предположенията, поради това, че сградата я няма. В тази връзка направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 48 000 лв. е неоснователно и не следва да се уважава.

 

По разноските:

            При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски /съобразно представен списък по чл. 80 ГПК на л. 402 и допълнителен списък по чл. 80 ГПК на л. 460 / в размер на 59 677,94 лв.

2173,78 лв., съразмерно с уважената част от иска.                      

            Водим от изложеното, съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Н.О.И./НОИ/ да заплати на „М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 151 000 /сто петдесет и една хиляди/ лева, представляваща неоснователно получена от ответника НОИ сума по учредена в негова полза банкова гаранция, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на 10 167,89  лева /десет хиляди сто шейсет и седем лива и осемдесет и девет ст./ за периода от 19.05.2015 г. до 15.01.2016 г., като отхвърля за останалата част до пълния предявен размер на претенцията за лихва от 10 169,05 лв.

ОСЪЖДА Н.О.И./НОИ/ да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 183 760 лв. /сто осемдесет и три хиляди седемстотин и шейсет лева/, представляващи стойността на падежиралите, но неплатени договорни задължения във връзка със сключен Предварителен договор от 15.09.2008 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на 6494.28 лв. /шест хиляди, четиристотин деведест и четири лева и двадесет и осем ст./ за периода от 11.09.2015 г. до 15.01.2016 г., като отхвърля за останалата част до пълния предявен размер на претенцията за лихва от 6495,61 лв.

ОСЪЖДА Н.О.И./НОИ/ да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 490 679.06 лв. /четиристотин и деведесет хиляди шестотин седемдесет и девет лева и шест ст./ - представляващи стойността на извършени разходи по изпълнение на предварителен договор от 15.09.2008 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 17 341.14 лв. /седемнадесет хиляди триста четиридесет и един хиляди лева и четиринадесет ст./ за периода от 11.09.2015 г. до 15.01.2016 г., като отхвърля за останалата част до пълния предявен размер на претенцията за от 17 344,69 лв.

ОСЪЖДА Н.О.И./НОИ/ да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 59 677,94 /петдесет и девет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева, деветдесет и четири стотинки/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: