Решение по дело №16935/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 935 по описа за 2017 г.

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. фонд да заплати следните суми:

1. на Ж.Д.Д.:

- 26 600,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 13.02.2016 г., плюс законната лихва от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат П.К.– 1 265,19 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 193,46 лева възнаграждение за вещи лица и 1 064,00 лева държавна такса. Ж.Д. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***, а Г. ф. е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ на Ж.Д. срещу Г. фонд за разликата над 26 600,00 лева до пълния предявен размер от 55 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Ж.Д. да заплати на Г. ф. 180,73 лева разноски по делото и 103,27 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 532,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

[6] Решението е постановено при участието на М.Х. Я. трето лице помагач на ответника.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[7] В искова молба от 29.12.2017 г. Ж.Д. е заявил, че на 13.02.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от М.Я.. Вследствие на ПТП той е получил счупване на капачето на лявото коляно. От увреждането той е претърпял болки и страдания, които оценява на 55 000,00 лева.

 

[8] Гражданската отговорност (ГО) на М.Я. не е била застрахована. Затова Ж.Д. е поискал от Г. ф. (Ф.) да му заплати обезщетение за претърпените вреди. Ф.не му е изплатил обезщетение. Затова Ж.Д. моли съда да осъди Ф. да му заплати 55 000,00 лева обезщетение. Той търси и лихва за забава от 20.07.2017 г. – датата на изтичане на срока за произнасяне от Ф. – до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-3; протокола от с. з. на 15.03.2019 г., л. 89-гръб).

 

2.             На ответника

[9] Ф.е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. Ж.Д. е допринесъл за настъпването на уврежданията си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Затова Ф.моли съда да отхвърли иска. Ф.оспорва и дължимостта на лихва за забава, защото Ж.Д. само формално е предявил претенцията си пред Ф. без да представи никакви доказателства (писмения отговор, л. 52-52а).

 

3.      На третото лице, помагач на ответника

 

[10] М.Я. е спорил предявения иск. Той е заявил, че:

1.             търсеното обезщетение прекомерно;

2.             ищецът никога не е имал претенции към него;

3.              Ж.Д. е бил без поставен обезопасителен колан и пиян, докато е пътувал в автомобила. Затова третото лице моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 66б).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че Ж.Д. е бил роден на *** г. Той е бил в добро здраве, помагал е на баща си в отглеждането на животни (показанията на свидетеля Д., л. 70 гръб-71). Той е бил висок 172 см и е тежал 85 кг (лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, л. 13-гръб).

[12] На 13.02.2016 г., около 21:45 часа М. Я.е управлявал с 88 км/ч лек автомобил „Фолксваген“ по ул. „Народен юмрук“ в с. Горица, община Поморие. В автомобила на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан е пътувал Ж.Д..

 

[13] Превалявал е слаб дъжд, а асфалтовата настилка е била мокра. Гумите на лекия автомобил „Фолксваген“ са били износени, като дълбочината на грайфера им е била под 1,6 мм.

 

[14] Когато М. Я.е навлязъл в десен за него завой с радиус на кривината около 40 метра, поради състоянието на пътя и гумите на автомобила, той е загубил контрол над автомобила, който се е ударил челно в крайпътна бетонна отливка с размери на напречното сечение 30 см на 30 см (заключението на вещите лица доц. Д. и д-р Ш., л. 79-82; показанията на вещото лице д-р Ш., л. 87 гръб-88). Вследствие на удара Ж.Д. е получил счупване на капачето на лявото коляно (споразумението по наказателното дело, л. 22-24). Не се спори, че към този момент за лекия автомобил „Фолксваген“ не е била сключена застраховка ГО. Ако Ж.Д. е бил с поставен обезопасителен колан, той не би получил счупването на капачето (показанията на вещото лице д-р Ш., л. 87-гръб).

 

[15] Счуването на коленното капаче на Ж.Д. е засягало ставното лице на капачето и е нарушавало разгъвния комплекс. Ставната капсула е била разкъсана заедно с част от двата ретинакулума. В коленната става е имало голяма хемартроза и разгъването на коляното е било силно затруднено, до невъзможност.

 

[16] Ж.Д. е бил лекуван оперативно чрез осигуряване на медиален парапателарен достъп, открито наместване и метална фиксация с два серклажа. Лекарите са извършили послоен шев, поставила са стерилна превръзка и туторна гипсова шина за 40 дни. Конците са били свалени около 15-я постоперативен ден, а ищецът е бил с гипсовата лонгета до 40-я ден.

[17] Възстановителният период е бил около шест месеца. През първите три месеца от възстановяването за него се е грижил синът му свидетелят Д.. Възможно е ищецът да развие атрит и атроза на ставата в средно срочен и дългосрочен план. Той изпитва болки в коляното при промяна на времето (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 83-84 и л. 89; показанията на свидетеля Д., л. 70-71).

 

[18] Не се спори, че на 20.04.2017 г. Ж.Д. е поискал от Ф. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Не се спори, че Ф.не му е заплатил такова.

 

[19] Ж.Д. не дължи държавна такса и разноски. Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 4 и л. 86). Ответникът е заплатил 350,00 лева за вещо лице (л. 64) и е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е изплатил 400,00 лева на вещи лица от бюджета на СГС (л. 91 и л. 94).

 

2.      Спорни обстоятелства

 

[20] Основното спорно обстоятелство е било дали Ж.Д. е бил с поставен обезопасителен колан и, ако не е бил, дали отново би получил счупването на капачето. Съдът приема, че:

- Ж.Д. не е бил с поставен обезопасителен колан;

- ако е бил с такъв, той не би получил счупване на капачето.

 

[21] Съдът приема горното, защото вещото лице д-р Ш. е заявила, че, ако Ж.Д. е бил с поставен обезопасителен колан, той не би получил наранявания по лицето. За такива има данни не само в автотехническата експертиза, събрана на досъдебното производство (л. 41), която съдът цени като частен свидетелстващ документ, но и в показанията на свидетеля Д., който е заявил, че е видял баща си с охлузвания по лицето. Нещо повече, вещото лице е заявило, че е било възможно Ж.Д. да получи счупване на капачето, дори да е бил с поставен колан, ако е бил с висок ръст. Съдът установява обаче, че Ж.Д. е бил висок само 172 см, ръст далеч под висок (съдът не вярва на показанията на свидетеля Д. в частта им, че баща му е висок 1,85 метра). От това следва обратния извод, че Ж.Д. не би могъл да получи счупване на капачето, освен ако е бил без поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че Ж.Д. не е бил с поставен обезопасителен колан и, ако е бил с такъв, не би получил счупване на капачето

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] Ж.Д. е предявил иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие.

 

1. По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ

 

[23] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Ф.изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е причинило телесни увреждания на ищеца; 4. ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди от тези увреждания; 5. Ф.да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1. на територията на страната е настъпило ПТП, което е било причинено от автомобил без задължителна застраховка ГО;

2. ищецът е претърпял увреждане от ПТП, от което е претърпял болки страдания и неудоства;

3. Ф.не е изплатил обезщетение на ищеца за претърпените вреди.

 

[25] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[26] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 13.02.2016 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.  II  от ППВС 4/1968 г.). 

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че Ж.Д. е бил на 53 години към момента на настъпването на ПТП. Той е бил в добро здраве, помагал е на баща си в отглеждането на животни Вследствие на ПТП Ж.Д. е получил счупване на капачето на лявото коляно. То е засягало ставното лице на капачето и е нарушавало разгъвния комплекс. Ставната капсула е била разкъсана заедно с част от двата ретинакулума. В коленната става е имало голяма хемартроза и разгъването на коляното е било силно затруднено, до невъзможност.

 

[31] Ж.Д. е бил лекуван оперативно чрез осигуряване на медиален парапателарен достъп, открито наместване и метална фиксация с два серклажа. Лекарите са извършили послоен шев, поставила са стерилна превръзка и туторна гипсова шина за 40 дни. Конците са били свалени около 15-я постоперативен ден, а ищецът е бил с гипсовата лонгета до 40-я ден.

 

[32] Възстановителният период е бил около шест месеца. През първите три месеца от възстановяването за него се е грижил синът му свидетелят Д.. Възможно е ищецът да развие атрит и атроза на ставата в средно срочен и дългосрочен план. Той изпитва болки в коляното при промяна на времето.

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[34] Икономическата обстановка в страната от 2015 г. до 16.02.2016 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Така МРЗ е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[3]. Увеличението от 01.08.2015 г. до 31.07.2016 г. е 10,53 % (420,00-380,00/380,00).

 

[35] Съдът откри едно решение на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществените вреди от близко увреждане, настъпило на 01.08.2015 г. – решение на САС 493-2018-7-ми с-в по гр. д. 4963/2017 г.[4]. С него САС е определил обезщетение от 30 000,00 лева на 32-годишния пострадал.

 

[36] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че периодът на възстановяване на ищеца, е малко по-дълъг от този по цитираното решение на САС. Съдът също отчита, че ищецът е бил на 53 години, а ищецът по цитираното решение на САС е бил на 32 години – възраст, на която счупванията зарастват по-бързо и лесно. Съдът отчита и, че от 01.08.2015 г. до 13.02.2016 г. МРЗ се е увеличила с 10,53%. Затова съдът приема, че 38 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

 

[37] Ф.е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Съдът установи, че Ж.Д. е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът също установи, че, ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, той не би получил счупване на капачката. Следователно Ж.Д. е допринесъл за настъпването на увреждането, като не е изпълнил задължението си да пътува с поставен обезопасителен колан. Предвид скоростта, с която М.Я. е управлявал автомобила, въпреки неблагоприятното време и лошото състояние на гумите на автомобила, съдът приема, че приносът на М. Я.е по-голям Затова съдът приема, че приносът на Ж.Д. за настъпването на увреждането е 30%.

 

[40] При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на Ж.Д., е 26 600,00 лева. Ето защо съдът осъжда Ф. да заплати на Ж.Д. 26 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 55 000,00 лева.

 

4.             По разноските

[41] Ищецът търси и разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 26 600,00 лева при предявен размер от 55 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф. да заплати на адвокат П.К. 1 265,19 лева адвокатско възнаграждение (55 000,00-10 000,00х0,03+830,00х1,2х26 600,00/55 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф. да заплати по сметка на СГС 193,46 лева за вещи лица и 1 064,00 лева държавна такса.

 

[43] Ф.също търси разноски. Той е направил такива за 350,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 28 400,00 лева при предявен размер от 55 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ж.Д. да заплати на Ф. 180,73 лева разноски по делото и 103,27 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съдия: