№ 49
гр. Плевен , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600146 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. В. Т., чрез служебния му
защитник адв.Х.Б. от АК-Плевен против Присъда №260010 от 18.01.2021г., постановена по
нохд № 1976/2020г. на РС-Плевен.
С обжалваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия В. В. Т. за виновен
в това, че в периода от 25.12.2019г. до 30.12.2019г. година, в с.***, област Плевен, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи :
– на 25.12.2019г., в с.***, от частен дом на ул.“***“ № 5 отнел чужди движими вещи:
парична сума в размер на 50 лева, , 1бр. мобилен телефон *** , заедно със сим-карта на
мобилен оператор Виваком, карта памет и силиконов протектор, всичко вещи на обща
стойност 200 /двеста/ лева от владението на собственика С.В.С. от същото село, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
-на 25.12.2021г. в с.***, от частен дом на ул.“***“ № 5 отнел чужди движими вещи:
парична сума в размер на 100 лева от владението на собственика С. Т.а В. от същото село,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
- на 30.12.2021г. в с.*** от частен дом на ул.“***“ № 1 отнел чужди движими вещи:
дамска чанта и комплекта дамски накити от медицинска стомана, на обща стойност 68 лева
1
от владението на собственика Т.Х.В. от същото село, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои и на основание чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1 б.”а”вр.чл.26, ал.1 от НК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на девет
години „Лишаване от свобода”, което наказание след редуцирането му с 1/3 го определил на
шест години „Лишаване от свобода“ при строг режим.
Със същата присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия В. В. Т. за
виновен в това, че на 30.12.2019г. вс.***, обл.Плевен, чрез употреба на ловкост влязъл в
чуждо жилище – къща на ул.“***“ №10 , собственост и обитавана от И.Ц.С. и С.Д.С., като
деянието е извършено нощем и на основание чл.170, ал.2 от НК вр.чл. чл.58а ал.1 вр. чл.54
от НК го осъдил на четири години и шест месеца „Лишаване от свобода”, което наказание
след редуцирането му с 1/3 го определил на три години „Лишаване от свобода“ при строг
режим.
На основание чл.23 от НК определил на подсъдимия В. В. Т. едно, общо, най-тежко
наказание от така наложените му, а именно шест години „Лишаване от свобода“ при строг
режим.
Осъдил подсъдимия В. В. Т. да заплати направените деловодни разноски в размер на 224,98
лева, които да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от
НПК, в хипотезата на чл.372,ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК – съкратено съдебно
следствие.Няма конституирани частни обвинители и граждански ищци.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл.319, ал.1 от
НПК, което обуславя процесуалната и допустимост.
С въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложените
наказания. Твърди се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че подсъдимия е
възстановил почти веднага след извършване на деянието по чл.196 от НК почти всички
отнети от него вещи – мобилния телефон, паричните суми, дамската чанта, като не е успял
да възстанови единствено стойността на отнетите бижута. Твърди се, че подсъдимият
съжалявал и искрено се разкайвал за извършеното,както и че бил направил самопризнания в
досъдебната фаза, и съдействал на органите по разследването. Не се сочат нарушения на
процесуалния закон. Прави се искане съдът да намали размера на наказанията определени на
подсъдимия за двете извършени престъпления.
В жалбата, както и в съдебно заседание не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява подс.Т. и защитникът му адв.Б..
Поддържат подадената жалба.
Представителят на ОП-Плевен пледира за потвърждаване на пъровинстанционната присъда.
2
Счита същата за мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото
доказателства, а определеното наказание е справедливо.
Съдът като прецени доводите на страните, всички събрани по делото доказателства и
обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:
Подсъдимият В.Т. живеел в с.***, бил многократно осъждан за извършени престъпления от
общ характер, не работел и изпитвал нужда от парични средства. За да си набави парични
средства решил да извърши кражба.
Свидетелката С.С. също живеела в с.*** , на ул.“***“ № 5, заедно с майка си – свид.С. В..
На 24/25.12.2019г. свид.С. легнала да спи в дома си, като оставила на перваза до прозореца
мобилния си телефон *** и сумата от 50 лева. Майка и съхранявала в портмонето си,
поставено в дамска чанта, окачена на тоалетка в същата стая. В изпълнение на намерението
си, да си набави парични средства като извърши кражба на 25.12.2019г. подсъдимия Т.
прескочил портата на къщата ва двете жени и се доближил до къщата. Проникнал в стаята
през незаключения прозорец и взел мобилния телефон, сумата от 50 лева на свид.С. и сумата
от 100 лева от портмонето на свид.В.. След това напуснал къщата.
Свидетелката Т.В. също живеела в с.***, на ул.“***“ №1. На 30.12.2019г. около 23,30 ч.
работела във всекидневната на лаптопа си. В близост до нея се намирала малка дамска
чанта, тип портмоне, в която се намирали комплект дамски накити от медицинска стомана.
Отново в изпълнение на намеренията си, подс.Т. влязъл в къщата на свидетелката през
незаключена врата. Влязъл в стаята, в която била свидетелката и чантата и. Свид.В. се
обърнала и видяла подсъдимия, при което той се уплашил и избягал, като взел със себе си
дамската и чанта.
Свидетелите И.С. и С.С. са съпрузи и живеели в с.***, на ул.“***“ №10. На 30.12.2019г.,
около 23 ч. двамата си били легнали в спалнята, когато подс.Т., използвайки ловкост
проникнал в къщата им, през незаключена врата. Подсъдимият влязъл в спалнята, като
очаквал свидетелите да спят. Свид.С. обаче била будна и гледала телевизия, видяла Т. и се
развикала. Той се опитал да избяга, но преди да успее, свидетелката свалила от главата му
черна шапка, тип фес.
За така извършените престъпления от Т. пострадалите свидетели подали жалби до РУ на
МВР - Долни Дъбник и било образувано досъдебно производство, в хода на което бил
установен извършителя в лицето на подсъдимия В.Т..
Горната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд след съпоставка на
самопризнанието на подсъдимия с писмените и гласни доказателства събрани по време на
досъдебното производство, н основание чл.373, ал.3 и чл..372, ал.4 от НПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
3
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана в мотивите на
обжалвания съдебен акт. Направеното от подсъдимия В. В. Т. самопризнание се подкрепя
изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Подсъдимият Т. не оспорва фактическата обстановка, твърдението, че е извършил
описаните в обвинителния акт престъпления и правната им квалификация. Счита, че са
налице смекчаващи вината обстоятелства, които следва да доведат до определяне на
наказания към минималния размер предвиден в закона.
За престъплението по чл.196, ал.1,т.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
две до десет години, а за престъплението по чл.170, ал.2 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до пет години. За да извърши индивидуализация на
наказанията на подсъдимия Т., районният съд е отчел многобройните му осъждания, които
не влияят на квалификацията на деянието като опасен рецидив и обстоятелството, че
деянията са извършени само два месеца след освобождаването му от затвора, и е преценил,
че следва да му бъдат наложени наказания почти в максималния размер на предвиденото в
закона – за престъплението по чл.196, ал.1 т.1 от НК лишаване от свобода в размер на 9
години, и за престъплението по чл.170, ал.2 вр.ал.1 от НК - лишаване от свобода в размер на
4 години и шест месеца. В случая, районният съд не е отчел наличните по делото
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства - лошото му социално положение, младата
му възраст – към момента на извършване на престъплението същият е бил двайсет годишен,
ниската стойност на отнетите вещи, възстановените щети на пострадалите – същият ги е
възстановил почти изцяло, с изключение на накитите от медицинска стомана на стойност 36
лева /съгласно заключението на извършената по делото съдебно-стокова експертиза/,
съжалението и разкаянието му за стореното, които могат да се ценят като искрени,
съдействието на подсъдимия по време на досъдебното производство, направеното
самопризнание на досъдебното производство и в съдебното производство, независимо че е в
процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Съгласно ТР№1/2009г. на ОСНК на ВКС, в
процедурата по глава двадесет и седма от НПК, направеното самопризнание следва да се
оценява с оглед „характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на
съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за
своевременно и съществено разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител още на досъдебното производство“. Видно от обясненията на подсъдимия на
досъдебното производство, същите покриват тези изисквания. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че подходящото наказание за всяко от деянията на
подсъдимия В.Т. е съответно към минималния размер, предвиден в чл.196,ал.1, т.1 от НК, а
именно в размер на три години лишаване от свобода, и в размер на две години лишаване от
свобода за престъплението по чл.170, ал.2 вр.ал.1от НК. В съответствие с разпоредбата на
чл.58а,ал.1 от НК наказанията следва да се намалят с 1/3, и на подс.Т. следва да се определят
наказания съответно – за престъплението по чл.196, ал.1,т.1 от НК в размер на две години
лишаване от свобода, а за престъплението по чл.170, ал.2 вр.ал.1 от НК в размер на една
4
година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия
Т. следва да се определели едно общо, най-тежко наказание от така определените му две, а
именно две години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален строг режим.
С оглед гореизложеното, съдът намери искането на подсъдимия за намаляване размера на
определеното му наказание лишаване от свобода за двете престъпления за основателно.
Присъдата следва да бъде изменена, като се намали размера на наказанията наложени на
подсъдимия за двете престъпления и на определеното общо наказание.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира основания за изменение
на обжалваната присъда в останалите и части, както и да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.2 и чл.338 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 2600010 от 18.01.2021г., постановена по нохд № 1976/2019г. по описа
на РС-Плевен, като намалява размера на наказанието определено на подсъдимия В. В. Т. за
престъплението по чл.196, ал.1,т.1 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК
във вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК от „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години на
„лишаване от свобода“ в размер на 2/две/ години.
ИЗМЕНЯ Присъда № 2600010 от 18.01.2021г., постановена по нохд № 1976/2019г. по описа
на РС-Плевен, като намалява размера на наказанието определено на подсъдимия В. В. Т. за
престъплението по чл.170, ал.2 вр.ал.1 от НК във вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК от
„лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години на „лишаване от свобода“ в размер на
1/една/ година и 4/четири/ месеца.
ИЗМЕНЯ Присъда № 2600010 от 18.01.2021г., постановена по нохд № 1976/2019г. по описа
на РС-Плевен, като намалява размера на определено на основание чл.23,ал.1 от НК на
подсъдимия В. В. Т. едно общо, най-тежко наказание от „лишаване от свобода“ в размер на
6/шест/ години на „лишаване от свобода“ в размер на 2/две/ години, което да се търпи при
първоначален строг режим.
Потвърждава присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6