РЕШЕНИЕ
№ 1067
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120107385 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ №81, вх.В,
ет.8, представлявано от управителя Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адвокат В.Г., за приемане
за установено по отношение на ответника Т.А. Г., ЕГН **********, с адрес: град Б* че
дължи на ищеца сумата от 49, 95 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 10.11.2017
година, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответната
страна, за което задължение е издадена фактура от 15.11.2017 година плащане на която е
разпоредено със Заповед № 1304 от 15.06.2021 година, постановена по частно гражданско
дело № 4 226 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за присъждане на
разноските, направени в исковото и заповедното производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните: Въз основа на
договор, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на 10.11.2017 година,
ответната страна е ползвала предоставяни от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № 16737388001. В исковата
молба е посочено още, че поради неизпълнение на договорното задължение за заплащане на
потребените електронни съобщителни услуги по издадените месечни сметки за периода от
15.02.2018 година до 14.05.2018 година, на основание чл.50 във връзка с чл.43 от Общите
условия операторът е прекратил договора и е издал крайна фактура с №
**********/15.07.2018г. Изложено е в исковата молба, че в тази фактура е начислена
1
неустойка в размер от 49,95 лева, която е сбор от три месечни абонаментни такси без ДДС
на избраната услуга от сключения договор. Във фактурата е включена и сума за потребени
мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на иска. В исковата
молба е посочено, че датата на деактивация на услугата е 18.06.2018 година, която се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при липса на 1
регистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичане на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорен краен срок на действие на
ползвания абонамент. Ищецът уточнява, че ответникът не е спазил крайния срок за ползване
на абонамент VIVACOM i-Traffic L за мобилен номер ** до 10.11.2019 година. Изложено е,
че неустойката е в размер на три месечни абонаментни такси, дължима на основание т.2 от
договора и начислена както следва: 3 х 16, 65 лева. В исковата молба са изложени и други
фактически и правни доводи, като е посочено, че ищецът е кредитор на вземането на
основание договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018
година, а впоследствие вземането е прехвърлено с цесия от 01.10.2019 година на „С.Г. Груп“
ООД, за които цесии ответникът следва да се счита уведомен с получаване на препис от
уведомлението за това, приложено към исковата молба. Поради изложеното ищецът
предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
назначеният особен представител на ответника - адвокат Т.П. БАК, е дала писмен отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Счита, че договорът не е надлежно развален от
оператора в предвидената от закона писмена форма, поради което вземане за неустойка не е
възникнало. Твърди се в отговора, че липсва писмено уведомление до абоната с подходящ
срок за изпълнение, респективно известие, че договорът се счита за прекратен автоматично
без срок. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка, тъй като счита същата
за неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, като
необосновано висока и излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на
мобилния оператор и на абоната. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и моли
за намаляване на размера й в съответствие с претърпените от оператора вреди. Прави и
възражение за погасяване на вземането по давност на основание чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Моли
за отхвърляне на претенциите и за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск и счита, че следва да бъде постановено решение, с
което предявеният иск да бъде уважен.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от назначение особен
представител - адвокат Т.П. която поддържа становището по иска дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора счита, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По материално правната квалификация на предявения иск
2
Предявеният иск за заплащане на неустойки е с материално правно основание чл.92 от
ЗЗД. Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът
може да иска обезщетение и за по – големи вреди.
От събраните по делото доказателства и предвид становището на страните по фактите
настоящият състав приема следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства са приети описаните в исковата молба договори за
предоставяне и издадените фактури, поради което следва да се приеме, че между страните са
съществували правоотношения по повод доставка на телекомуникационни услуги.
Не се установява от събраните по делото доказателства твърдението, че ответната
страна не е изпълнила задължението за заплащане на цена по договорите и представляваща
месечни абонаментни такси. Тези вземания не са предмет на настоящото производство а и
липсват твърдения и от събраните по делото доказателства не се установява, че те са
ликвидни – установени по основание и размер, за да се приеме, че е налице и основание за
начисляване и съответно заплащане на посочената в договорите неустойка. Служебно
известен факт е, че с решение от 21.04.2022 година, постановено по гражданско дело № 4941
по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, искът за присъждане на главница,
представляваща цена по договора за доставени телекомуникационни услуги е отхвърлен.
Решението е влязло в сила.
Поради посочената липса на доказателства относно установяване неизпълнение на
задълженията за заплащане на цена по договорите в размер на месечните абонаментни
такси, както и начисляването на задълженията по различите договори в една фактура за
съответните задължения за месеца, настоящият състав приема, че не може да бъде направен
извод за това дали и по отношение на сумата 49,50 лв., представляваща незаплатена част от
лизингови вноски съгласно твърденията в исковата молба, е налице неизпълнение на
задълженията. Установяването на факта на плащане е доказателствена тежест на ответното
страна, но предвид посочените доказателства в конкретната хипотеза на обективно
съединяване на искове настоящият състав приема, че не може да бъде направен извод за
установяване на правнорелевантните факти за възникване на обусловеното задължение за
заплащане на неустойка при условията на пълно и главно доказване.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК следва да бъдат отхвърлени и
претенциите за заплащане на разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление: град София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, чрез адвокат В.Г., против Т.А. Г.,
ЕГН **********, с адрес: град Б* за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 49, 95 лева /четиридесет и девет лева, деветдесет и пет стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга от 10.11.2017 година, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответната страна, за което задължение е издадена фактура от 15.11.2017 година
плащане на която е разпоредено със Заповед № 1304 от 15.06.2021 година, постановена по
частно гражданско дело № 4 226 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и
за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4