№ 976
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Г.В.С.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204208 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от Н. АНТ. СП. ЕГН
********** против наказателно постановление № 21-0346-000138/30.08.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че АУАН и НП са издадени от
некомпетентен орган, не били изяснени фактите и не било съобразено подадено възражение
срещу АУАН. Било отбелязано, че медицинско изследване не било проведено, но не било
взето предвид, че не се провело заради това, че вината не била на водача, а лекарят не успял
да открие вена, от която да вземе кръв. Липсвала вина на водача, за да се извърши анализ и
счита, че нарушението не е доказано и НП следва да се отмени. С. не била упоребила
алкохол. Ако се приемело, че нарушение е налице, то се приеме, че е маловажен случай.
Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. Р., който поддържа
жалбата, моли за отмяна на НП, излага подробни съображения. Претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По фактите съдът намира, че на 19.07.2021г. около 23,30 часа Н.С. управлявала лек
автомобил Д. С. с рег. № *** в гр. Созопол като на кръстовище на бул. „Хан Крум“ и ул.
„Индустриална“, посока ул. „Републиканска“ била спряна за проверка от св. М.Г. и св. Г. Д.
Д. като била тествана за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер
алкотест 7510 с фабр. № 0061, което отчело положителен резултат от 0,60 промила алкохол
в кръвта. Св. Г. издал талон за медицинско изследване с номер 0067783 като С. заявила, че е
1
пила мента. Св. Г. й съставил АУАН, който връчил лично като С. нямала възражения срещу
АУАН, но подала възражение по поща с п.к. 23.07.2021г., т.е. след изтичане на тридневния
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Н.С. при проверката оспорила резултатите от техническото средство като пожелала да
даде кръв за анализ, поради което била съпроводена до СМП от свидетелите Г. и Д., където
дежурният лекар направил опити да й вземе кръв за анализ, но не успял поради „тънки
вени”, при което лекарят вписал в протокол за мединско излседване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
невъзможността да се вземе кръв за анализ като посочил причината за това.
На 30.08.2021г. било издадено обжавалното наказателно постановление, с което на
Н.С. за нарушение на чл. 5, ал. , т. т от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 500 лева и ЛПУМПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН според този състав е издаден от
компетентно лице, тъй като Г. заема длъжността младши автоконтрольор II-I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР, поради което е компетентен да
осъществява контрол и да съставя АУАН. Изрично е посочено, че служителят е бил
командирован на терирторията на гр. Созопол, което и самият той заяви в съдебно
заседание, поради което актосъставителят Г. се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да
съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
На следващо място този съдебен състав не намира, че е допуснато нарушение във
връзка с описанието на мястото, където е било извършено нарушението. В случая АУАН и
НП посочват, че същото е осъществено в гр. Созопол на кръстовище, образувано от бул.
„Хан Крум“ и ул. „Индустриална“ като е видно от представените извлечения, че
действително има такива улици, макар и в Google ул. „Хан Крум“ да е посочена като
площад, то се вижда с просто око, че се касае за главна улица, която пресича ул.
„Индустриална“. На следващо място не е спорен фактът, че жалбоподателката е управлява
автомобил и основният факт е дали това управление е било осъществявано при наличието
на концентрация на алкохол в кръвта.
Видно е, че свидетелите, конретно св. Г., е изпълнил задължението си да извърши тест
за употреба на алкохол и е издал на жалбоподателката талон за мединско изследване, като и
двамата свидетели са придружили С. до СМЦ и тя добросъвестно е изразила желание да даде
кръв за анализ като е оказала пълно съдействие.
В случая обаче са били налице обективни причини, поради които С. не е успяла да даде
кръв за анализ, а именно наличието на вени, които не позволявали да се вземе кръв за анализ
с наличните в СМЦ средства. Това се установява от показанията на двамата разпитани по
делото свидетели. Показанията им са еднопосочни, взаимно допълващие се и съдебният
състав счита, че следва да им даде вяра. От св. Д. се установи, че всъщност не е било съвсем
невъзможно да се вземе кръв за анализ, но това трябвало да се случи с по-тънка игла, с която
в случая лекарят не разполгал и реално кръв не била взета, въпреки желанието на
2
жалбоподателката. В този случай според съдебния състав е следвало да се разясни
възможността С. да се изследва чрез използването на доказателствен анализатор. Двамата
свидетели обаче изразиха съмнение дали тази възможност е била разяснена на С.. Св. Г.
посочи, че няма спомен за конкретния случай, но момичето изразило желание да даде кръв,
няма спомен за доказателствен анализиатор, но този метод бил вписан в издавания талон за
изследване. Св. Д. няма спомен дали й е била разяснена възможността да се тества чрез
доказателствен анализатор, а С. изразила желание да даде кръв.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление
трябва да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено
и доказателствата, които го потвърждават. В конкретният случай при съставяне на АУАН е
констатирано, че С. управлява МПС след употреба на алкохол със съдържание 0.60 промила.
Дадена е възможност да се извърши медицинско изследване, което обаче не е могло да се
осъществи по обективни причини, но това обстоятелство не е вписано в издаденото НП -
предмет на жалбата. В обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление е
преповторена идентично обстоятелствената част на АУАН без да е отразено, че кръвната
проба не е взета поради наличието на обективни причини, с което от една страна е
допуснато нарушение на правилата при издаване на НП като не е изяснена изцяло
фактическата обстановка, а от друга страна имайки предвид обективните причини, поради
които проба не е била взета се налага и различен извод относно съставомерността на
деянието, което според този състав остава недоказано.
Конкретният ред, по който се определя употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Съгласно чл.3а от Наредбата установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, с лабораторно изследване се установява употребата на
алкохол, когато водача откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
В настоящия случай, водачът е съдействал на контролните органи, била е тествана за
употреба на алкохол чрез техническо средство, което е отчело резултат малко над
допустимия от закона, физическото й състояние напълно е позволявано да бъде тествана
чрез техническо средство, т.е. не се касае за отказ да се тества или за невъзможност да се
тества с техническо средство, която да се дължи на здравословно състояние. На следващо
място С. е изразила несъгласие с резултатите от техническото средство и за упражняване на
правото си на защита и за доказване на своята невиновност е пожелала да се се извърши
медицинско изследване, за което се е подписала в издадения талон за изследване.
При явяването в указания срок обаче за вземане на кръв това се е оказало невъзможно
за дежурния лекар поради липсата на подходящо средство за това – „подходяща игла” и
обективна причина, която не може да се вмени във вина на жалбоподателката С.. В
настоящия случай с поискването да се направи кръвна проба, водачът на МПС е оспорил
показанията на техническото средство и съвсем добросъвестно се е явила в посочения в
талона срок.
Като не е съобразил преди издаване на НП всички доказателства по преписката, които
са му били известни, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело
до нарушаване правото на защита на жалбоподателката и до неправилно ангажиране на
отговорността й, тъй като съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
3
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В
случая не е налице нито една от тези хипотези, за да могат да се приемат показанията на
техническото средство, поради което и нарушението е останало недоказано.
За съдебния състав е следвало да се потърси друга възможност за вземане на кръвна
проба като се осигури „подходяща игла” или да се разясни допълнително възможността да
се извърши тест чрез доказателствен анализатор. Това обаче не е направено, тъй като и
двамата свидетели изразиха съмнение дали са разяснили възможността С. да се тества чрез
доказателствен анализатор. При липсата на пълно доказване и наличието на съмнение във
вината на С., АНО не е следвало да издава НП. Последното като резултат е
незаконосъобразно и неправилно и поради това следва да се отмени.
Съглсно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая право на разноски има
жалбоподателят, които претендира заплащане на адв. възнаграждение в размер на 400 лева,
което съгласно представен договор е платено в брой. Не е направено възражение за
прекомерност, поради което и същото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0346-000138/30.08.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на Н. АНТ. СП. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Н.
АНТ. СП. ЕГН ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4