Р Е Ш
Е Н И Е
№ 06.08.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесет и трети
юни две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 552 по описа за 2019г. и
като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 203,
ал.2 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 27,10,2017г. е сключил трудов договор с ответника, по силата на
който последният е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“. В началото
на месец февруари 2018г. му било възложено да управлява притежаваните от
работодателя товарен автомобил – влекач марка „Рено Магнум 440.19“ с рег. № РВ
2464 МТ и полуремарке марка „Шмитц СО 1“ с рег. № РВ 7832 ЕН като превози товар
от гр. Пирдоп до град Гебзе, Република Турция. На 11,02,2018г. около 22,20 часа
ответникът изгубил контрол върху товарната композиция при влизане на паркинг на
магистралата до град Чаталджа в Република Турция, вследствие на което тя
напуснала пътното платно и се преобърнала. От това влекачът и ремаркето били
повредени до такава степен, че не било възможно да се придвижват на самоход.
При настъпване на пътно-транспортното произшествие ответникът управлявал същите
след употреба на алкохол над допустимите по закон норми. Поради това той дължи
обезщетение за причинените вреди, които са в размер на пазарната стойност на
увредените превозни средства, тъй като същите не са годни за употреба или в
размер на 11091 лева за влекача и 6564 лева за полуремаркето. Тъй като
задължението за заплащане не било изпълнено, за събиране на главницата ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, била
издадена заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение срещу нея. Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът дължи горната сума. Претендира направените по делото разноски,
както и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен, като твърди, че няма вина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Оспорва твърденията, че е употребил алкохол при и по време на
управление на товарния автомобил. Твърди че причина за произшествието е
неизправност на моторното превозно средство, вината за което се носи от
дружеството собственик. Освен това обезщетение за вредите следва да се поеме от
застрахователното дружество. Счита, че отношенията между него и ищеца следва да
се регламентират от трудовото законодателство, тъй като се касае до вреди при
изпълнение на служебни задължения. Оспорва иска по размер. Моли производството
по делото да бъде прекратено, евентуално искът да бъде отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №135/2019г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора описаните в исковата
молба суми, както и че срещу нея е подадено възражение. Настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на
заявителя, поради което е допустим.
Не е спорно между
страните, че към 11,02,2018г. между тях съществувало трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор от 27,10,2017г., по силата на който ответникът е
заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“. Не е спорно също така, че в
началото на месец февруари 2017г. работодателят е възложил на А.Х. да управлява
влекач „Рено Магнум 440.19“ с рег. №РВ 2464 МТ с полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с
рег. №РВ 7832 ЕН като превози стока – медни листове с тегло 21 401 кг от
гр. Пирдоп, Република България, до гр. Гебзе, Република Турция. Няма спор и
относно това, че ищцовото дружество притежава правото на собственост върху
посочените влекач и полуремарке, което е видно от свидетелствата за регистрация
на същите. Липсва спор и относно верността на изложените в исковата молба
твърдения, че на 11,02.2018г. при входа в паркинг за тирове на магистрала в
близост до гр. Чаталджа, Република Турция е настъпило пътно-транспортно
произшествие.
Видно от
съставения протокол за ПТП от Районна дирекция за контрол на движението Силиври
на 11,02,2018г. около 22,30 часа на автомагистрала Е-80 в посока Истанбул при
вход паркинг за тирове Чаталджа А.Х. управлявал влекач с рег. №РВ 2464 МТ с
ремарке с рег.№РВ 7832 ЕН, като се опитал да влезе в паркинга, но загубил
контрол над волана, вследствие на което предната част на превозното средство се
ударила в стоманените бариери до входа. Установено е, че концентрацията на
алкохол в кръвта на ответника била 3,22 промила. Този механизъм на
пътно-транспортното произшествие е установен и от вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза. От заключението му се установява, че
причина за възникването му са субективните действия на водача на товарната
композиция, като между него и вредите на същата има пряка причинно-следствена
връзка. Стойността на ремонта за възстановяване на влекача е 19264 лева, а
пазарната му стойност към момента на увреждането му е 12324 лева. Поради това
стойността на вредата е 11091 лева. По отношение на ремаркето тези стойности са
съответно 6956 лева и 6126 лева, а вредата е в размер на 6564 лева.
В
тежест на ответника е да установи, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило поради неизправност в превозните средства. Такива доказателства не са
събрани, поради което възражението му, че няма вина е неоснователно. Напротив,
установи се, че именно неговите действия са причинили вредоносния резултат, а
той е повреждане на управляваните от него влекач и полуремарке до степен, при
която възстановяването им е икономически нецелесъобразно. Ето защо същият
следва да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика
на вещите.
В случая е безспорно, че вредата е
причинена от А.Х. при изпълнение на трудовите задължения. Съгласно
чл.203, ал.1 от КТ работникът или служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, когато това е станало умишлено или в резултат на
престъпление, отговорността
се определя от гражданския закон. Тук следва да се има предвид, че
съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, а
не са посочени обстоятелства и не са събрани доказателства, които да
опровергаят тази презумпция. Напротив ответникът е направил признание на вината
си пред свидетелката Таня Бозукова. Отделно от горното управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила съставлява престъпление.
Поради това е налице хипотезата именно на чл. 203, ал. 2 от КТ. Ето защо и на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По изложените
съображения предявеният иск е основателен и следва да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 17655 лева.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
заплащане.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът имат право на разноски, направени в настоящото производство,
които са в размер на съответно 353,10 лева, заплатена държавна такса, 1500 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева, заплатено възнаграждение за
вещо лице. Разноските в заповедното производство се дължат по съразмерност
предвид направеното изменение на размера на иска или сумата от 353,10 лева, внесена държавна такса и 377,74
лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.П.Х., ЕГН ********** ***, дължи на “ОКИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Драва“ №16,
представлявано от Орбай Рамаданов Ахмедов, сумата от общо 17 655 лева (седемнадесет
хиляди шестстотин петдесет и пет лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на 11,02,2018 при изпълнение на възложена от
работодателя работа – управление на товарна композиция от влекач „Рено Магнум
440.19“ с рег. №РВ 2464 МТ с полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с рег. №РВ 7832 ЕН за превоз на стоки от гр. Пирдоп, Република България до гр. Гебзе,
Република Турция, изразяващи се в повреда на влекач „Рено Магнум
440.19“ с рег. №РВ 2464 МТ на стойност 11091 лева и на полуремарке „ШМИТЦ СО 1“
с рег. №РВ 7832 ЕН на стойност 6564 лева при пътно-транспортно
произшествие, настъпило по негова вина на паркинг за товарни автомобили на
магистрала Е-80 в посока Истанбул в близост до гр. Чаталджа, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 21,01,2019г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение №95 от 24,01,2019г. по ч.гр.д.№ 135/2019г.
по описа на АРС.
ОСЪЖДА А.П.Х., ЕГН **********
***, да заплати на “ОКИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул.“Драва“ №16, представлявано от Орбай Рамаданов Ахмедов, сумата
от 2003,10 лева (две хиляди и три лева и десет стотинки), направени по
производството разноски и сумата от 730,84 лева (седемстотин и тридесет лева и
осемдесет и четири стотинки), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: