№ 15055
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110132706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът У.Е ЕООД е предявило положителен установителен иск
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Д. Я. С. дължи сумата от 62,46лв., за която е издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022г. по описа на СРС 27 състав.
Твърди се, че между ответника и „БТК“ ЕАД имало сключен договор за мобилни
услуги с клиентски № **** от 05.11.2018г., по силата на който били ползвани мобилни
услуги за номер ********** по избран тарифен план Smart L с месечна абонаментна
такса в размер на 26.99лв. за срок от 24м., като била издадена фактура, обективираща
вид и размер на незаплатени услуги, а именно: ****/02.03.2019г. за потребени
ел.съобщителни услуги за периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., които не били
заплатени и които не са предмет на иска, поради което БТК едностранно прекратил
договора с абоната на основание т.43 от ОУ, след което била издадена крайна фактура
№ ****/01.04.2019г. с начислена обща сума за плащане и с падеж на 18.04.2019г., в
която крайна фактура била начислена процесната неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 62.46лв. (формирана като сбор от трикратния
размер на месечната абонаментна такса, избрана от абоната към тарифния план за
ползваната услуга без ДДС), уговорена в т.2 от стр. 6 от договора. С договор за цесия
от 16.10.2018г. цедентът БТК ЕАД прехвърлило вземането си на цесионер „СГ,Г“ ЕАД,
което го е прехвърлило на ищеца по силата на договор за цесия от 10.03.2020г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В
1
хода на устните състезания процесуалният представител на ответника релевира
възражение за давност, както и оспорва обстоятелството за уведомяване по цесиите.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.99 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да
докаже пълно и главно валидно сключени договори за цесия (между цедента БТК ЕАД
и цесионер СГ,Г ЕАД, както и между СГ,Г ЕАД и ищеца), уведомяване на длъжника за
цесиите, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от договор
за мобилни услуги от 05.11.2018г., по силата на който между ответника и
първоначалния цедент БТК ЕАД е било договорено добавяне на ползване на мобилен
номер ********** по избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в
размер на 26.99лв. с ДДС за срок от 24месеца, по което има договорена неустойка
неизпълнение на договорни задължения, т.е. следва да докаже, че е налице неустоечна
клауза, настъпване на основанието за начисляване на неустойката, както и размерът на
същата, а в тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил сумата за
неустойка.
От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства се установява, че
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е имало сключен
за мобилни услуги с клиентски № **** от 05.11.2018г., по силата на който били
ползвани мобилни услуги за номер ********** по избран тарифен план Smart L с
месечна абонаментна такса в размер на 26.99лв. за срок от 24м., като в същия е
уговорена неустойка, съгласно която ако договорът бъде прекратен по вина на абоната,
вкл. поради неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не по-
голям от трикратния размер на абонаментната такса, която в случая е 26.99лв., или
сумата от 80,97лв., като се претендира неустойка от 62,46лв., която е в рамките на
максималния лимит. Доколкото по делото са приети и неоспорени фактури л.24 и л.25
по делото от същите се установява, че поради забавено плащане на ответника е
начислена неустойка за тарифен план Smart L в размер на 62.46лв. От ответника не са
ангажирани доказателства за изпълнение на договорните задължения, поради което
съдът приема за доказано от ищеца, че в полза на БТК ЕАД е съществувало изискуемо
вземане за неустойка за неизпълнение на задължения по договор за мобилни услуги от
05.11.2018г.
На следващо място, от приетите и неоспорени по делото: Договор за цесия от
2
16.10.2018г. между БТК ЕАД и „СГ,Г“ ООД, Договор за цесия от 01.10.2019г. между
„СГ,Г“ ООД и „У.Е“ ЕООД (с предишна фирма „ЮБЦ“ ЕООД) и Анекс № 2 към него
от 05.10.2020г., потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомление за цесия по чл.99, ал.3
ЗЗД, се доказва, че вземането, което „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
имало към ответника е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД (първия цесионер), който от
своя страна го е прехвърлил на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства, че
ответникът е бил уведомен било от цедента, било от цесионера за извършената цесия,
но доколкото по делото е представено уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, и
с оглед на това, че законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване,
то и съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по
предявения иск следва да бъде зачетено от съда (в който смисъл е решение № 114 от
07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). С уведомяването е завършен
фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не се установява ответникът да е
изпълнил на цедента, то ищецът-цесионер се явява носител на същото.
Следователно ищецът е доказал валидно прехвърляне на вземане съществуващо в
полза на цедента му спрямо ответника, поради което искът се явява изцяло
основателен.
Възражението за погасяване на сумата по давност е преклудирано, доколкото не е
релевирано в срока за отговор на исковата молба.
По разноските:
С право на такива разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в
размер на 25лв. за д.т., претендирал е адв.възнаграждение в размер на 180лв., като
следва да се присъдят и разноските по ч.гр.д. № ****/2022г.., които са в размер на 25лв.
за д.т. и 180лв. за адв. възнаграждение или общо 410лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД, че Д. Я. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК.К.П, УЛ.Р.П. 12, ет.1, ап.106, дължи на „У.Е“
ЕООД (с предишна фирма „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: **** и адрес: гр. София, БУЛ.Б 81,
вх.В, ет.8, сумата от 62,46 лева (шестдесет и два лева и 46 стотинки), представляваща
цедирано вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги за клиентски № **** от 05.11.2018 г., сключен с БТК
ЕАД, за които суми има издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.03.2022г. по ч.гр.д. № ****/2022г. по описа на СРС,
27 състав.
3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Я. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК.К.П, УЛ.Р.П. 12, ет.1, ап.106, да заплати на „У.Е“ ЕООД (с предишна
фирма „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: **** и адрес: гр. София, БУЛ.Б 81, вх.В, ет.8, разноски по
делото в размер на 410лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4