Решение по КНАХД №963/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Председателя на комисията за защита на потребителите против Решение №313/14.07.2025г., постановено по АНД №69/25г. по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №005881/14.11.2024г. с наложена на "ХАЙ ЛЕВЕЛ ЛИМИТИД" ЕООД ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 1 000лв на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма за това, че на 17.04.2024г търговецът предоставя туристическа усулга "ресторантьорство" в туристически обект заведение за хренене и развлечения, находящ се в град Хасково, ул. "Дунав" №19А, който не е категоризиран, и на който не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, в нарушение на чл.114 т.1 от Закона за туризма. Деянието и отрицателните съставомерни факти са констатирани при извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол №К-2759110/17.04.2024г, а въз основа на него и Акт за установяване на административно нарушение №005881 от 16.05.2024г. При съставяне на АУАН №005881/16.05.2024г дружеството се е позовало на Временно удостоверение №1238/30.04.2024г за кафе-бар "Теферич", находящо се на посочения в НП адрес, издадено на основание чл.130 ал.1 и ал.4 т.3 от Закона за туризма със срок на валидност три месеца. Този факт е обсъден от АНО като доказващ, че към датата 17.04.2024г дружеството е предоставяло туристическа услуга - доказана от приложен касов бон към Констативния протокол, без да притежава дори временно удостоверение за открита процедура по категоризация.

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, че деянието е извършено, но при обстоятелства, изискващи прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото дори и минималния предвиден размер на имуществената санкция от 500лв би се явил несъразмерно тежък на незначителната обществена опасност на нарушението. Не са установени други нарушения на Закона за туризма или на Закона за защита на потребителите, освен извършеното за първи път, което е описано в Наказателното постановление. На 17.04.2024г е извършена проверка, при която е консумирана предоставена от дружеството туристическа услуга, но срещу фискален касов бон, а два дни преди това проверка на същия обект е извършена и от БАБХ, която е дължим контрол при регистрация/одобрение на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храна. Проверката е установила съответствие на обекта с Регламент /ЕО/ 852/2004г на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните Закона за храните и подзаконовите актове по прилагането му и може да осъществява заявените дейности като предлага конкретните групи храни. Становището на БАБХ е, че обектът може да продължи да работи като Кафе-бар тоест касае се според въззивният съд за едно формално нарушение, което не е застрашило охранявания обществен интерес, а още преди съставяне на акта е отстранено като е представено временно удостоверение.

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното съдебно решение на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН по доводи, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото при формалните правонарушения от правно значение е дали са типична проява, чрез която се осъществява административното нарушение. Жалбоподателят е търговец, който извършва туристическа дейност без необходимите за това удостоверение в търговски обект със значителен брой места, с което засяга обекта на защита по чл.114 т.1 от Закона за туризма - реда за контрол върху туристическите услуги. Категоризацията е контрол върху качеството на туристическиите услуги, която гарантира правата на потребителите. Предприетите след проверката действия по снабдяване с удостоверение за категоризация не обосновават маловажен случай, а са мотивирани само и единствено с цел да се наложи минималният размер на предвиденатат в закона санкция, който е определен и от АНО. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции.

Ответникът "ХАЙ ЛЕВЕЛ ЛИМИТЕД" ЕООД иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи за неговата законосъобразност и правилно приложение на чл.28 от ЗАНН с присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на въззивното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е на 05.08.2025г, в рамките на 14-дневния срок, считано от 27.07.2025г, когато съобщението за постановеното решение е връчено на жалбоподателя, и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
На първо място института на чл.28 от ЗАНН има за цел да бъдат обхванати онези случаи на административни нарушения, при които не се разкрива необходимост от постигане на индивидуалната превенция на административно наказателната отговорност, поради степента на засягане на защитения обект или предвид едно изключително, съответно многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд е обосновал прилагане на института на чл.28 от ЗАНН с доводи за незначително засягане на защитения обект, които са съответни на чл.114 т.1 вр. с чл.113 и чл.111 от Закона за туризма. Условието на чл.114 т.1 от Закона за туризма за предоставяне на туристическите услуги в обект, който е категоризиран или регистриран, или на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризация охранява изпълнението на изискванията по чл.113 от същия закон, защото те са предмет на декларативния административен акт - удостоверение за категоризация или за регистрация. В настоящия случай контролните органи на комисията за защита на потребителите не са установили дали търговецът отговаря на условията по чл.113 от ЗТ, защото категоризацията на този обект е в компетнетността на Кмета на общината. От съдържанието на АУАН и на НП става ясно, че ресторантьорската услуга се извършва от търговец по смисъла на ТЗ - чл.113 ал.1 т.1 от Закона за туризма, разполага със собствен обект - чл.113 ал.1 т.4, има нает персонал - чл.113 ал.1 т.3 от Закона за туризма. Проверен е обекта от БАБХ по повод на предстоящата процедура по категоризация, като преди съставяне на АУАН нарушението е отстранено без от него да са настъпили вреди за потребители. Засегнати са публично правните отношения между търговеца и Кмета на общината, който е компетентен да провери за изпълнение на изискванията по чл.113 от Закона за туризмам и за специалните, определящи категоризацията. Правата на потребителите са обект на защита от чл.114 т.2 от Закона за туризма - обекта да отговаря обективно на изискванията, поради които му е присвоена съответната категория, и следователно не споделима е тезата на касатора, че те са засегнати от деяние, представляващо обичания начин на засягане на техните права. В настоящия случай нарушението е за първи път, отстранено е преди съставяне на АУАН и не е съпроводено с отсъствие на минималните изсиквания по чл.113 от Закона за туризма, а обекта е проверен за безопазност и от БАБХ по повод на предстоящата процедура по категоризация, което отрича да е представено временно удостоверение само поради констатациите на касатора от 17.04.2024г. Търговецът към тази дата не е разполагал с временното удостоверение, но без с това да е застрашил реално установения ред на държавно управление, защото отговаря на изискванията на чл.113 от Закона за туризма, кактто и на тези за безопасност на храните, предлагани на потребителите.

Като е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН въззивният съд е постановил решението си при спазване на материалния закон. При този изход от спора на ответника се дължи възнаграждение за един адвокат в размер на 500лв, който не се явява прекомерен с оглед материалния интерес от 1 000лв и правния спор по приложението на чл.28 от ЗАНН в случаите на формално административно нарушение, отстранено преди образуване на производството по ЗАНН, от което не са настъпили не съставомерни вреди за защитения обект.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №313/14.07.2025г, постановено по АНД №69/25г по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. София да заплати на "Хай Левел Лимитед" ЕООД ЕИК ********* сумата в размер на 500лв /петстотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 963/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.