О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 11.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 11610 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Е.Д.М. е предявил иск
срещу П.на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бездействия
на прокурори по пр.пр. № 1313/2018 г. по описа на
Специализирана прокуратура и пр.пр. № 911/2018 г. по
описа на Апелативна специализирана прокуратура за изпълнение на задълженията им
по чл. 127 от КРБ.
Искът е недопустим, тъй като
се основава на твърдения за неизпълнени от прокурори служебни задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.
132 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
В настоящия случай няма
твърдения и данни прокурорите, извършили посочените в исковата молба действия
да са привлечени към наказателна отговорност за твърдените от ищеца
бездействия.
Правото си на обезщетение Е.М.
извежда от факти, свързани със заеманите прокурорски длъжности, поради което
искът по чл. 49 от ЗЗД е недопустим.
Предвид нормата на чл. 132 от Конституцията на РБ и основанието на иска, липсва надлежна пасивна процесуална
легитимация по предявения иск за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.
Макар и отговорността на ответника да е самостоятелна и обективна, тя е
обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
Противоправните деяния попадат в обхвата на служебните задължения на
магистрати, а в случая е налице забрана да бъде изследвано обстоятелството
законосъобразно ли са отказани процесуални действия по НПК.
Искането
за предоставяне на правна помощ е неоснователно, с оглед нормата на чл. 24, т. 2
от ЗПрП, предвид процесуалната недопустимост на иска
по гореизложените съображения. (в този смисъл определение № 548/05.10.2015 г., ч.гр.д. № 3744/2015 г. на ВКС,
ІІІ г.о.).
Ищецът
следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса, предвид материалното му
състояние.
Така мотивиран и на основание
чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д.М. за
предоставяне на правна помощ, изразяваща се в представителство по гр.д. 11610/2019
г.
ОСВОБОЖДАВА Е.Д.М. от внасяне на държавна такса, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Прекратява
производството по гр.д. № 11610/2019 г. по описа на СГС, І-17 състав.
Определението може да се
обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: