Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.Раднево, 10.06.
РАДНЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.В.
при секретаря: Ж.М.като разгледа докладваното
от съдията В.АНД № 56/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0327-000023 от 22.01.2020
г. година на Началник РУ към ОД на МВР – град Стара Загора РУ Раднево/упълномощен
с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 година на МВР/, с което на А.П.А. ЕГН **********, с
адрес *** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца
за допуснато нарушение по чл. 104б, т.2 от Закона за движението по
пътищата, във връзка с чл. 175а, ал.1, предложение трето от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата, се излагат съображения незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и с процесуалният
си представител – адв.С., която поддържа жалбата. Счита, че неправилно е
прието, че е извършено нарушението. Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно поради нарушение, както на материалния
така и на процесуалния закон.
За ответната страна по
жалбата ОД на МВР – Ст.Загора, РУ Раднево, редовно и своевременно призована, не
се представлява и не изпраща становище.
РП-Стара Загора – ТО Раднево - също не се явява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, намира и приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 12.01.2020 в 17.50ч. гр. Раднево на кръстовището на бул. „Г.Д.” и
ул. „З” в посока юг - запад като водач на лек автомобил „***с рег. № ***, жалбоподателят
А.П.А. управлява горепосоченият автомобил, собственост на И.Х.Я., като не
използва пътя съгласно неговото предназначение – за превоз на хора и товари, а
го използва с цел „дрифт” – рязко покачва оборотите на двигателя, с което
превърта задвижващите колела на автомобила и частично навлиза в лентата на
насрещно движение, с което създава предпоставка за ПТП с останалите участници в
движението. За така констатираното нарушение на чл.104Б, т.2, от ЗДвП на А.П.А.
бил съставен АУАН 142571. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя А.П.А.
без възражения. Екземпляр от акта е връчен на същата дата, на която е съставен,
а именно 12.01.2020 година.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно 3-дни от подписване на акта, жалбоподателят не е
направил възражения срещу същия.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0327-000023
от 22.01.2020 г. от И.В.И. - Началник на РУ
„Полиция” гр. Раднево, с което на А.П.А. е наложено административно
наказание глоба в размер 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175А, ал.1,
предложение трето от ЗДвП, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от същия закон.
В законоустановения седмодневен срок жалбоподателят А.П.А. е подал
жалба, с която моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
В хода на съдебното
следствие в качеството на свидетели от страна на АНО са разпитани
актосъставителят И.Д.И. и свидетеля Е.В.В. както и допуснатият на жалбоподателя
свидетел А. Николов Ангелов.
Актосъставителя И.Д.И. и
свидетеля по акта Е.В.В. поддържат изцяло посочената в АУАН и Наказателно
постановление фактическа обстановка. И двамата установяват, че жалбоподателя е
покачвал многократно при движението си оборотите на двигателя, като по този
начин приплъзвал автомобила в ляво и в дясто и навлизал в насрещната лента за
движение, като след осъществевяване на маневрата завой наляво – два пъти
завъртял автомобила и навлязъл в насрещната лента за движение. Рязкото покачването
на оборотите на двигателя свидетелите са констатирали още при движението на
автомобила по правата улица- Г.Д.. Именно този шум от форсиран двигател ги е
накарал да наблюдават движението на автомобила по-внимателно. Обстятелството,
че настилката е била мокра не изключва вината на А., защото се установи по
категоричен начин, че той е привел автомобила в състояние да се приплъзва и да
се завърти два пъти на 180 градуса след завоя. За пълнота следва да се отбележи
обстоятелството, че същия е повишавал рязко оборотите на двигателя и на прав
участък от пътя. Поради всичко това съдът счита, че А. напълно умишлено е
привел автомобила в това състояние, че да се приплъзне и завърти на платното за
движение и то два пъти. Ако приемем, че тази маневра се дължи единствено и само
на липстата му на умения да шофира, то няма обяснения факта, че движението на
автомобила се е осъществявало през цялото време с рязко покачване на оборотите
на двигателя и то на мокра настилка на пътя.
Свидетелят А. Николов
Ангелов с показанията си подкрепя защитната теза на А., тъй като двамата са
приятели. Съдът не дава вяра на
показанията на Ангелов, тъй като същият се е возил в процесния автомобил,
намира се в приятелски взаимоотношения с А. и явно е заинтересован от изхода на делото.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и
НП е видно, че А. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени
за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия– като водач на лек автомобил БМВ 320Д на
кръстовище, образувано от ул. " Г. Д.." и ул "З" с посока
на движение юг-север, умишлено подава рязко газ на управляваното от него МПС,
занася задните задвижващи колела,като завърта два пъти автомобила на 180
градуса, като преминава от една пътна лента в друга. В случая е без значение за
съставомерността на деянието в коя пътна лента първо е навлязъл водачът след
занасяне на задните гуми на автомобила-в дясната и в лявата, и колко такива
маневри е направил-две или три, след като е безспорно установено, че вследствие
занасянето е имало последователно преминаване и в пътната лента на водача, и в
пътната лента за насрещно движение. От своя страна безспорно е установено от доказателствата
по делото и това не се отрича и от А., че той е подал повече газ, защото бил
млад шофьор. Не е ясно кое е мотивирало касатора за това свое поведение-рязко
подаване на газ за изнасяне от кръстовището, след като стана ясно по време на съдебното производство,
че по това време и в този пътен участък не е имал никакво движение на хора и
автомобили и той е могъл съвсем спокойно и плавно да потегли. Това
обстоятелство не се оспори и от А.. Ако е липсвало въобще движение на други
хора и автомобили и ако пътната настилка
е била мокра, то би било индиция да шофира със завишено внимание и съобразена с
техническите особености на автомобила скорост и съобразно пътната обстановка,
което не е сторил. Тези обстоятелства, в съчетание с младата възраст на водача,
която в случая не съставлява смекчаващо обстоятелство, което следва да се
преценява с оглед приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН,
а да е индиция за управление на автомобила с още по-завишено от обичайното
внимание, тъй като в този случай, именно поради младата възраст и на това
основание - по –малкия опит в управление на МПС, водачът не притежава
необходимият опит и стаж на водач на МПС, за да има съзнание и увереност, че
при възникване на екстремна ситуация ще овладее автомобила още повече, когато
настилката е мокра. Затова на база събраните доказателства, нито пътните
условия, нито липсата на движение на хора и автомобили, нито техническото
състояние на автомобила, е налагало потеглянето с рязко подаване на газ, което
налага извод, че поднасянето на автомобила е умишлено. Дали с това си поведение
А. е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил
живота и здравето им, какъвто извод се съдържа в НП, е без правно значение за
съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква
единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по
предназначение-за превоз на пътници и товари, което е доказано от събраните по
делото доказателства. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством
поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена
разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В случая
е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите на
автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на
автомобила. Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика
е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене
със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя
на колата-изпускане на съединителя, както твърди във възраженията си против
АУАН П., или други действия като например завъртане на волана-поотделно или в
съчетание, активиране на ръчната спирачка, се наблюдава именно съобщения ефект,
при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС,
завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране,
"въртене на гуми", дрифт и пр. в общоговоримия език, но без съмнение
този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално
управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на
автомобила. Именно конкретните обстоятелства-липсата на движение, мократа настилка, младата възраст и липса на
опит от една страна, и от друга-боравенето с уредите на автомобила (рязко
подаване на газ, изпускане на съединителя) по начин, че да бъде постигнат
конкретния резултат, описан в НП-занасяне на задните задвижващи колела и
двукратно завъртане на автомобила и преминаване от едната пътна лента в
другата, налага извод у съда, че не се касае за случайно деяние, а за умишлено
използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото
предназначение. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко
известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат
"майсторство" при управление на МПС. Не е нужно за целите на това
производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на
автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и преминаване от едната в
другата пътна лента) на платното за движение, което платно е предназначено за
движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата. В този ред на мисли, всяко неовладяване на колата
под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на
контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това,
автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в
пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без
наличието на достатъчно опит именно поради младата възраст на водача и на
специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил
процесния автомобил, такова отклонение е възможно под действие на физичните
закони и често се наблюдава в живота от примерите на "черната"
статистика за жертви в резултат на ПТП. Всяко неовладяване на автомобила и
загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални
последици, поради което е била създадена и опасност за движението и участниците
в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР
на ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП
в началото на
Именно по горните изложени
съображения деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" на административно нарушение, до какъвто неправилен извод е достигнал
въззивният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната
правна норма следва извод, че маловажността на случая е поставена в зависимост
не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз
основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение. В този смисъл проверката за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН
включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на
обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения,
извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки
освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на
извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и
имотното състояние на извършителя. Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. По принцип е
възможно и при формалните нарушения, каквото е настоящото, да се говори за
маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на
нарушенията на "просто извършване" следва да се отличават от
обикновените, типични нарушения от същия вид. Настоящото констатирано нарушение
не се отличава от останалите такива от вида си, напротив-то е типично за своя
вид. Освен това, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на
настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на
конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната
практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като престъпление, респ.
нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието
е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето
защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като
такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление,
респ. нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано
наказание. В случая единственият релевантен за приложението на чл. 28 от ЗАНН
факт е, че наказаното лице е извършило нарушение от посочения вид за първи път
и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и това
обстоятелство има административнонаказателноправно значение за индивидуализация
на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от Закона за
движение по пътищата, обусловени от целта на закона, разписана в чл. 1, ал. 2,
свързана с опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
улесняване тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един
от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено
засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на
защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на
предвидената санкция. Закрилата на живота и здравето на гражданите е
конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл. 4, ал. 2,
чл. 28
и чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България. Тези конституционно защитени
блага са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително
по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения.
Самото деяние накърнява установения ред за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, както и правната сигурност и създава усложнения в отношенията
на участниците в движението. Защото подобно съзнателно поведение по оживени
централни улици в градовете застрашават живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци,
впрочем застрашават живота и здравето и на самия водач и на останалите пътници
в автомобила, поради което се характеризират с висока степен на обществена
опасност. В същото време предвидения изключително висок фиксиран размер на
глобата от три хиляди лева и срок на кумулативното наказание лишаване от
правоуправление за срок от дванадесет месеца сочи, че законодателят е предвидил
по- засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг
отношения. При това положение, съдът приема, че А. е нарушил обществени отношения,
които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Същевременно,
младата възраст на А. в случая по-скоро не е смекчаващо поведението
обстоятелство, а факт, който има значение при преценка за неговото отношение
към извършеното деяние от гл. точка на опита, поведението и възможността на
адекватна реакция в конкретна ситуация, което следва да го мотивира към
по-голямо внимание. Видно от приложената към касационната жалба справка за нарушител/водач,
притежаваната от А. категория за управление на МПС е "В", като
същевременно на водача са издадени три броя
фиша за нарушение по ЗДвП. Не са представени доказателства нарушаването на
съответните правила за движение да се дължи на обективни, извинителни причини.
Ето защо не са налице аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното
деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното
за съдилищата ТР № 1/2007 г. на ВКС, поради което изводът на въззивния съд в
тази насока се явява неправилен и необоснован.
В този смисъл е и цялата
съдебна практика:
Р№214 от 12.03.2020г. на
Адм. Съд Плевен по к.а.н.д. №162 от
2020г.; Р№39 от 27.02.2020г. на Адм.съд Велико Търново по к.е.н.д. №10039 от
2020г.; Р от 10.03.2020г. на Адм. Съд Русе по к.а.н.д. №36 от 2020г.; Р №395 от
24.10.2019 г. на Адм. Съд Смолян по к.а.н.д. №109 от 2019г. и много други.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0327-000023 от 22.01.2020г. на Началник сектор РУ Раднево
към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на А.П.А. ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание:
Глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно
и правилно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд – Стара
Загора по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: