Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1997/11.11.2022г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на
единадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
При секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора Здравена
Янева, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2277, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - гр. Пловдив, (ТД на НАП), чрез юрк. П., срещу Решение №
1397/04.07.2022, постановено по АНД № 1783/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 51066-S005757 от
08.07.2011г., издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 158, във вр. с чл. 7, ал. 3 от КСО. Касаторът сочи, че
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, доколкото жалбата е
просрочена и не са налице основанията за възобновяване на производството, ведно
с грешни изводи на съда за неправилно връчване на НП, неправилно тълкуване и
прилагане на закона по отношение на погасителната давност. Иска се неговата
отмяна и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски в производството пред
двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника в случай, че се претендира такова над
законоустановения минимум.
Ответникът
по делото – „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от С.П.А. – не
ангажира становище по касационната.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд Пловдив, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
и прецени изложените пред касационната инстанция доводи прие за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана
по същество - е неоснователна.
Производството
пред първоинстанционния съд се развило по жалба на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО –
БЪЛГАРИЯ“ АД против издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП
Пловдив НП № 51066-S005757/08.07.2011г., с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 158, във вр. с чл.
7, ал. 3 от КСО, поради неспазване от страна на дружеството на срока (до
30.04.2010г.) за внасяне по сметка на ТД на НАП Пловдив на дължими вноски за допълнително
задължително пенсионно осигуряване за периода 01.03.-31.03.2010г. на едно лице,
работещо в дружеството по трудови правоотношения на втора категория труд.
Нарушението
е установено при извършена от страна на контролните органи проверка относно
спазване на данъчното и осигурителното законодателство. Въз основа на събраните
в рамките на проверката доказателства е прието за установено, че не са внесени
от страна на дружество вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
за периода 01.03.-31.03.2010г. С оглед на така установеното на „ВИНАРСКА ИЗБА
БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД е съставен АУАН №
S 005757 от 11.01.2011г. , въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление.
Районният
съд е приел, че е сезиран с допустима жалба, като е изложил подробни мотиви за
нейната срочност. Приложил е правилно закона, като е отменил процесното НП,
предвид изтеклата абсолютна давност за вмененото на ответника административно
нарушение, съгласно чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, субсидиарно приложим
по правилото на чл.11 от ЗАНН, в какъвто смисъл е ѝ цитираното от РС Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г. на ВКС и ВАС.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд и с оглед нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Неоснователно
е възражението, че жалбата пред РС е била просрочена, с оглед редовно връчване
на НП. Настоящият състав на съда приема за правилно установеното от РС Пловдив,
че наказателното постановление не е било връчено на нарушителя по
законоустановения ред и подадената срещу същото жаба се явява в срок.
Неоснователно
е възражението на касатора за неправилност в изводите на съда по отношение
прилагане на института на преследвателната давност. При съобразяване на
горепосоченото Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС
следва да се има предвид, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, както и
че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
С
оглед посоченото настоящата касационна инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи
досежно приложението на закона. Същите се споделят от касационната инстанция, с
оглед на което не са налице визираните от касатора основания за отмяна на
оспорвания съдебен акт.
Решението
на РС е валидно допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато
нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и обстойно
мотивиран. Правилно е приложен материалният закон.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда намира касационната жалба за
неоснователна, поради което не следва да бъде уважена, а решението на районния
съд следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства за направени по делото разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1397/04.07.2022, постановено по АНД № 1783/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.