Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1531 21.12.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 790 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.167, ал.3б от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ вр. с чл.10е от Закона за пътищата /ЗП/.
Съдът е сезиран
с жалба от „МТ-Т.“ООД, ЕИК ***********, представлявано от управителя М. Т. Д., чрез упълномощения процесуален представител- адв.С.К.,
БАК, със съдебен адрес ***, офис 2, против Разпореждане за заплащане на
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 750
лева, издаден от М. Й. Й. – старши
инспектор в Агенция „Митници“ отдел „ПТРР“, ТД Митница София, за собствен на
дружеството товарен автомобил, с рег.№ А 2303 НТ, заплатена с квитанция № 22BG005702Х45190307 от 06.04.2022г.
В жалбата се оспорва разпореждането за определяне на компенсаторна
такса, като незаконосъобразно. Не се излагат конкретни мотиви.
В допълнителна
молба изразява несъгласие със становището на ответника, че М. Й. Й. – старши инспектор в Агенция „Митници“ е издател на
оспорения акт. Посочва се, че ответник следва да е длъжностното лице от Агенция
„Пътна инфраструктура“ София, което е обработило установено от него или от
системата за контрол нарушение. Иска се съдът да отмени оспорения акт.
В последното съдебно
заседание, жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, не изпраща
представител.
Ответникът,
редовно
призован, не се явява и не се представлява. Представя
писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата.
Ангажира доказателства. Не претендира разноски.
По
делото е направено искане за конституиране на Агенция „Пътна инфраструктура“
като заинтересована страна. С протоколно определение от 20.09.2022г. молбата е
оставена без уважение. С определение №10680/23.11.2022г. по адм.д.№
10765/2022г. е оставено в сила определението.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
„МТ-Т.“ ООД е собственик на
товарен автомобил, с рег. № А 2303 НТ. Не се спори относно факта, че на 10.03.2022г.,
в 17,47часа посоченият товарен автомобил собственост на дружеството, с рег.№ А
2303 НТ е преминал през стационарна контролна точка №20142, на път А-2, 25+804,
намаляващ километър, област София град, Горни Богров. В електронната система за
събиране на пътни такси е регистрирано едно нарушение, за което е изготвен
доклад, по смисъла на чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Изготвеният снимков материал
доказва преминаване на товарния автомобил през описания сегмент, като според
констатациите на системата, към посоченият по-горе час не е имало получена и платена
тол декларация.
На 06.04.2022г.
автомобилът е бил спрян на МП – Гюешево, поради констатираната нередовност.
Ответникът М. Й. Й. – старши инспектор в Агенция „Митници“
отдел „ПТРР“, ТД Митница София е изпълнявала служебните си задължения и е
издала квитанция за платена компенсаторна пътна такса в Р България №
22BG005702Х45190307 от 06.04.2022г. в размер на 750 лв.
Заплащането
на компенсаторна такса е основано на допуснато нарушение със същия автомобил,
извършено на 10.03.2022г., в 17,47часа при преминаване в обхвата на
републиканската пътна мрежа без получена и платена
тол декларация, което е установено от стационарна контролна точка/рамка/ № 20142,
сегмент № **********. При направените констатации за наличие на
нарушение ответникът е изискал от водача да заплати компенсаторна такса, за да
премине през гранично-контролно пропускателния пункт. По делото не са
ангажирани твърдения за съставяен акт за установяване на административно
нарушение, респективно не се и твърди да е издавано НП за твърдяното нарушение.
По делото от Агенция „Пътна
инфраструктура“-София е изискан и приложен доклад – извадка от електронната
система за събиране на пътни такси /л. 77-84/, заедно със статични изображения
във вид на снимков материал на ППС, рег. № А 2303 НТ. От административния орган
са представен: копие от разпечатка за извършено плащане на компесаторната такса
в размер на 750 лева, длъжностна характеристика на издателя на акта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, по смисъла на
чл.147,
ал.1 АПК, да атакува индивидуален административен акт, който съдържа
необходимите форма и реквизити. Доколкото задължението за плащането на
компенсаторна такса възниква въз основа на едностранно властническо
разпореждане на овластен за това орган и пряко засяга правата и законните
интереси на адресата му, предвид възлагането на финансово задължение, в каквато
насока е и практиката на ВАС на РБ, същата е ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е разпореждане за заплащане на
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 750
лева, издаден от старши инспектор в Агенция „Митници“ отдел „ПТРР“, ТД Митница
София, за собствен на дружеството товарен автомобил, с рег.№ А 2303 НТ,
заплатена с квитанция № 22BG005702Х45190307 от 06.04.2022г.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - длъжностното лице,
установило нарушението и уведомило жалбоподателя за възможността за заплащане
на компенсаторна такса, произтичащо от разпоредбата на 10е ал.1 от ЗП, където
са регламентирани правомощия му по чл. 10е, ал.2-4 от ЗП – да установява
съответното нарушение, да осъществява контрол по повод заплащането на пътни
такси и да предоставя възможност за плащане на компенсаторна такса, поради
което се явява компетентен от материална страна административен орган. По
делото е представен график, от който се установява, че М. Й. на 06.04.2022г.
е била нощна смяна от 20.00ч. до 08.00ч., като автомобилът е бил спрян в 20,57ч.
Относно
формата за определяне на компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 от ЗП– необходими за спазването й са
удостоверените с квитанцията обстоятелства, индивидуализиращи пътното превозно
средство (ППС), с посочените регистрационен номер и вид, собственик, водач,
датата и мястото на проверката, основанието за начисляването й – вписаният
резултат от ТОЛ проверката, размерът на таксата, определен съобразно
категорията на превозното средство, броя на осите, които са отразени в
съдържанието на квитанцията.
В производството
по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които
да обосноват отмяната му на това основание. Особени правила за определянето на компенсаторна такса
законът не предвижда, с изключение на условието по чл.10,
ал.2, вр. чл.10е, ал.2 от ЗП
– установено движение на ППС по платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната
пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП. В случаят, собствено на
дружеството-жалбоподател превозно средство е пристигнало на МП – ГКПП „Гюешево“, като в ТОЛ системата е отчетено като „нередовно“, поради
извършено нарушение на 10.0301.2022г. в 17,47
часа, преминаване в обхвата на републиканската пътна мрежа и по конкретно, при
движение през сегмент № **********, на път А-2, 25+804, намаляващ километър,
област София град, Горни Богров без получена и платена тол декларация.
Оспореният административен
акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на
закона, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗП: „При установено движение по платената
пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена
съответната такса по ал.1, водачът на пътното превозно средство, неговият
собственик или трето лице може да заплати компенсаторна
такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна
отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна
отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с
конкретното пътно превозно средство.“
Според
чл.10е, ал.1 и ал. 2 от ЗП: „Контролът
на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на
пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане
на таксите по чл. 10 се осъществява от длъжностни лица на Агенция
"Митници" с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно
превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен
пункт в направление влизане на територията на Република България. (2) Пътно
превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен
пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е
заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само
след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно
превозно средство в специализираното звено на Агенция "Митници" на
съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“
Размерът на компенсаторната такса се
определя по реда на Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа /Тарифата/, приета с ПМС № 370 от
20.12.2019г. /обн. ДВ, бр.101 от 27.12.2019г./.
В конкретния
случай компенсаторната такса, която е заплатил жалбоподателят в размер на
750лв. е определена на основание таблица към чл. 28, ал. 1 от Тарифата,
съобразно вида на пътното превозно средство, а именно – товарен автомобил, с рег. № А 2303 НТ над 12т. с 4 и повече оси.
Законът не изисква за
определянето на компенсаторната такса по чл.
10, ал.2 от ЗП да е проведена процедурата по чл.36 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – за установяване на фактите на нарушението по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП със съставянето на АУАН. Нормата
на чл.10,
ал.2 от ЗП освобождава от административнонаказателната
отговорност за нарушението по чл.179,
ал.3б от ЗДвП собственика на ППС – отговорен за
заплащането на тол таксата при движение по платена пътна мрежа – чл.10б,
ал.3 от ЗП, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП, поради което АУАН не се съставя.
Данните за движение по платена пътна мрежа без да е заплатена изцяло или
отчасти таксата по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП се установяван от електронната
система по чл.167,
ал.3 от ЗДвП.
Оспорването
на данните от електронната система е възможно в производството по установяване
на нарушение по чл.179,
ал.3б от ЗДвП, изборът за чието провеждане е на собственика
на ППС – при отказ от заплащане на компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 от ЗП, в който случай се дължи и
заплащане на таксата по чл.10б,
ал.5 от ЗП (съгласно текста на чл.10е,
ал.3 от ЗП) – максималната по тарифата по чл.10,
ал.6 от ЗП (по чл. 29, ал.1 от Тарифата 27
лв./км.).
В
случаят, дружеството признава релевантните към определянето на таксата факти,
при положение, че е заплатена съответната компенсаторна такса, възползвайки се
от привилегирования режим, вместо да заплати максималната такса, което би му
позволило в последствие да оспори наличието на нарушение след издаването НП, респективно
да го обжалва. В тази хипотеза няма предварително, а е налице доброволно
изпълнение на част от задължението, с цел да се избегне както заплащането на
по-голям размер, така и реализирането на административно-наказателна
отговорност, също със значителна по размер санкция от 2500 лева, предвидена в чл.179,
ал.3б от ЗДвП.
Доводите
на жалбоподателя за маловажност на нарушението с искане да се приложи нормата
на чл.28 от ЗАНН са неотносими към настоящото производство, тъй като същото не
се провежда по реда на ЗАНН и този институт е неотносим при проверката за законосъобразност
на определената компенсаторна такса.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва
да бъде отхвърлена.
Разноски не се
претендират от ответника, поради което при този изход на спора не се присъждат.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет
и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МТ-Т.“ООД, ЕИК ************, представлявано от управителя М. Т. Д., чрез упълномощения процесуален представител- адв.С.К., БАК, със съдебен
адрес ***, офис 2, против Разпореждане за заплащане на компенсаторна такса по
чл.10, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 750 лева, издаден от М. Й. Й. – старши инспектор в Агенция „Митници“ отдел „ПТРР“, ТД Митница София,
за собствен на дружеството товарен автомобил, с рег.№ А 2303 НТ, заплатена с
квитанция № 22BG005702Х45190307 от 06.04.2022г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: