Р Е Ш
Е Н И Е №
№ 3261
гр. Пловдив, 30.09.2011г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5755/2011г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата С.П.Л., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Н.Л.Т., с ЕГН **********,***, ж. к. “Т.”, бл. № , ет., ап. , вх. е
предявила против П.К.Л., с ЕГН **********,*** иск за увеличаване на издръжката,
която ответникът се е задължил да заплаща на малолетната си дъщеря С.П. Л., ЕГН
********** с утвърденото споразумение по бр. дело № 2077/2009г. по описа на
ПРС, III-ти бр. с-в, което е влязло в сила на 24.07.2009г.,
от 60 лева (шестдесет лева) на 100 (сто) лева на месец, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за изменението
или прекратяването на издръжката.
Твърди
се, че майката на детето Н. Т. и ответникът П.Л. са бивши съпрузи, бракът между
които е прекратен с влязло в сила решение по бр. дело № 2077/2009г. по описа на
ПРС, III-ти бр. с-в, с което е утвърдено споразумение между
страните. Със споразумението ответникът се задължил да заплаща издръжка в
размер на 60 лева месечно на дъщеря си.
Твърди
се, че така определената сума за издръжка е недостатъчна за покриване нуждите
на детето, чиито нужди от издръжка са се увеличили. Твърди се, че детето е
пораснало, освен това същото страда от ранен детски тежък аутизъм, със 100%
степен на увреждане с чужда помощ, а майката е назначена за личен асистент на
детето. Твърди се, че детето има специфични нужди и образователни потребности,
предвид заболяването му, което увеличава нуждите му от издръжка. Освен това
майката е ограничена във възможностите си да полага труд, тъй като същата е
личен асистент на детето, полага грижи за него и освен това двете с детето
живеят под наем. Ето защо моли съдът да увеличи присъдената издръжка от 60 лева
на 100 лева месечно.
От
ответника писмен отговор в законоустановения срок не е постъпил. Същият се
явява лично в съдебно заседание, като изрично заявява, че признава иска за
увеличение на издръжката от 60 лева на 100 лева на месец и е съгласен да
заплаща на дъщеря си ежемесечно сумата от 100 лева – месечна издръжка. Изрично
заявява, че с оглед даденото съгласие да заплаща издръжка в претендирания
увеличен размер моли други доказателства да не се събират.
Ищцата
Н. Т., в качеството й на законен представител на малолетното дете С. Л. е
направила искане да се постанови решение при признание на иска, без да се
събират повече доказателства.
Предвид
дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на
иска, като се увеличи присъдената на детето издръжка от 60 лева на 100 лева
месечно. Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на
иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен;
заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното
правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува,
което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни
пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен
ред и не попада в хипотезите на чл. 237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени
в закона изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се
разпорежда, признанието изхожда от ответника лично, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск
по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това
основание предявения иск.
Освен
това следва само за пълнота да се отбележи, че от събраните по делото писмени
доказателства – удостоверение за раждане, заверен препис от влязло в сила
решение по бр. дело № 2077/2009г. по описа на ПРС, III-ти бр. с-в,
което е влязло в сила на 24.07.2009г., решение на ТЕЛК и епикриза се
установява, че детето С. е дъщеря на Н. Т. и П.Л., че бракът на родителите й е
прекратен с горепосоченото решение, че с утвърденото споразумение бащата се е
задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 60 лева на месец, както и че
детето страда от посоченото заболяване и има специфичните нужди, изложени в
уточняващата молба. Детето е пораснало, с оглед заболяването си същото има
завишени нужди от издръжка, поради което сумата от 60 лева на месец
действително е недостатъчна за покриване на нуждите на детето, поради което
детето има нужда от издръжка в по-висок размер, от около 200 лева на месец,
която следва да се поеме и от двамата родители. По-голямата част от
необходимата за издръжката на детето сума би следвало да се възложи в тежест на
родителя, който не живее с детето, а именно баща му, ответникът по делото.
Предвид изричното съгласие на страните доказателства за доходите на страните да
не се събират и да се постанови решение при признание на иска съдът намира, че
не следва да бъдат навеждани други доводи, а искът да се уважи изцяло така,
както е предявен.
Ищцовата
страна не претендира разноски и не доказва да е извършила такива, поради което
разноски не следва да й бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
дължи държавна такса в размер на 4% върху сбора от тригодишните платежи върху
увеличения размер на издръжката, следователно дължимата държавна такса по
делото възлиза на 57, 60 лева (петдесет и седем лева и шестдесет стотинки).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
УВЕЛИЧАВА размера на
издръжката, която П.К.Л., с ЕГН **********,*** се е задължил да
заплаща на малолетната си дъщеря С.П. Л., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Н.Л. Т., с
ЕГН **********,***, ж. к. “Т.”, бл. № , ет., ап. , вх. с утвърденото споразумение по бр. дело № 2077/2009г.
по описа на ПРС, III-ти бр. с-в, което е влязло в сила на
24.07.2009г., от 60 лева (шестдесет
лева) на 100 лева (сто лева) на
месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа – всяко последно число на текущия месец,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
П.К.Л., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 57, 60 лева (петдесет и седем лева и
шестдесет стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 30.09.2011г., на основание чл.
315, ал. 2 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
ЕА