Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2726 по описа за 2019г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от В.А.П.
против „Д.з.“ ЕАД *** обективно съединени осъдителни искове за сумата 120
000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата 1200лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 09.12.2018г. на път
между с.Горна Малина и с.Долни Богров пътно-транспортно произшествие, причинено
от виновното и противоправно поведение на К.Т.Н.,
като водач на л.а.Рено Клио с ДК № ******, като
последица от което била причинена смъртта на Н.Т.Г.-пътник в автомобила. Ищцата
е майка на починалата и твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, които оценява на сумата от 120 000лв. Навежда, че живели
в едно домакинство и поради напредналата й възраст и влошено здравословно
състояние дъщеря й осъществявала изцяло грижи от медицински и битов характер.
Между тях имало силна емоционална и духовна връзка, споделяли си всичко,
прекарвали заедно времето си. Новината за смъртта й предизвикала у ищцата шок,
а впоследствие изпитвала дълбока скръб, която не преодоляла и понастоящем. След
трагичния инцидент ищцата останала сама и поради това, че нямало кой да полага
грижи за нея била настанена в старчески дом през м.01.2019г., за което
заплатила със собствени средства такса от 500лв., а след това преместена в друг
и за м.02.2019г. заплатила също със собствени средства такса от 700лв. В тази
връзка твърденията са общо платената сума от 1200лв. да съставлява имуществена
вреда, намираща се в причинна връзка с увреждането. Поради наличието на сключена и действаща към
деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ претендира
плащането на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от ответника,
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
произшествието водач.
Ответникът оспорва механизма на произшествието и то да
се дължи на виновното и противоправно поведение за
застрахования водач, смъртта на пострадалата да се намира в причинна връзка с
него, както и заявените с исковата молба имуществени и неимуществени вреди.
Оспорва иска за неимуществени вреди с доводи за прекомерност. Противопоставя
възражение за съпричиняване с твърдението починалата
да е била без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Като безспорно е отделено наличието на сключен и
действащ към деня на събитието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Рено Клио
с ДК № ******, покриваща отговорността
на водача К.Т.Н. за причинени на трети лица вреди.
Не се спори и относно настъпилото на 09.12.2018г. пътно-транспортно
произшествие между л.а.Рено Клио, управляван от К.Н.,
в който дъщерята на ищцата Н.Т.Г. била пътник, и л.а. Фиат Улайс
с ДК № *******, управляван от Радостина Стефанова Гайдарова.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на изслушана КСМАТЕ с участието на вещо лице от
областта на автотехниката. Видно от същите на
посочената дата около 16ч. в светлата част на денонощието л.а.Рено Клио се движил в прилежащата му пътна лента на ПП I-6 от
републиканската пътна мрежа в зоната на 144км. в землището на с.Столник,
общ.Елин Пелин със скорост около 59км./ч. Пътният участък бил равнинен и прав,
със сухо асфалтово покритие и добра видимост. При движението си по неизяснени
причини л.а.Рено Клио започнал плавно да се отклонява
в ляво спрямо първоначалната си посока на движение, пресякъл непрекъснатата
линия разделяща двете платна и навлязъл в лентата за насрещно движение, където
в този момент се движил л.а. Фиат Улайс със скорост
около 42 км./ч. Настъпил удар между челната дясна част на л.а.Рено Клио в челната част на насрещно движеният се л.а.Фиат с
последвало завъртане на двата автомобила в посока на часовниковата стрелка и
установяването им на мястото, на което са били открити от органите по
разследването.
Според експертното заключение ударът
за л.а. Фиат е бил непредотвратим, а за л.а. Рено Клио
предотвратим в случай, че е продължил движението си в прилежащата пътна лента.
Причината за произшествието са изцяло субективните действия на водача на втория
автомобил по навлизане в лентата за насрещно движение.
Застрахованият при ответника водач е
осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като в нарушение на забраната по чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П
навлязъл в лентата за насрещно движение и станал причина на настъпването на
произшествието. Доказателства в оборване презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не са
ангажирани, поради което деянието е извършено виновно. Поради това е налице основание
за пораждане договорната отговорност на ответника по застраховката „Гражданска
отговорност” за заплащане на обезщетение за претърпените вреди.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият
е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла
на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Вината не е елемент от фактическия състав.
Достатъчно за приложението на нормата е причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /ППВС № 17/1963г./.
Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П
задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са
оборудвани. Не е спорно л.а.Рено клио да е имал обезопасителни колани. Пострадалата Н.Г.е била пътник в
него.
По отношение използването на обезопасителни
колани от пътуващи в МПС и тяхното значение при приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
установената съдебна практика на ВКС е, че неизпълнението на законовото
изискване по чл.137а ЗДв.П не предпоставя
само по себе си принос на пострадалия за настъпване на вредите. Изводът за това
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, в частност, че вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е бил
обезопасен /Решение № 44/23.06.2020г. по т.д.№ 1879/2019г. на ВКС, I т.о. и
цитираните в него решения на касационния съд/.
От заключението на КСМАТЕ в медицинската част се
установява, че причината за смъртта на Н.Г.е получената в резултат на удара
между двата автомобила и несъвместимо с живота разкъсване на дясната половина
на сърцето, на кръвоносните съдове на двата бели дроба и размачкване на черния
дроб. Смъртта й била неизбежна и настъпила за не повече от 5-10 минути, което е
видно от събралата се течност и съсирена кръв в гръдната клетка. Според вещото
лице д-р М.Г. тези травматични увреди може да се получат и при поставен
предпазен колан с оглед деформациите на купето на автомобила, в който е
пътувала. От данните по приложените материали на образуваното досъдебно производство
при огледа на местопроизшествието пострадалата е намерена извън автомобила, но
липсват доказателства това да се дължи на изхвръкване /изпадане/ от него, от
което обстоятелство биха могли да се правят изводи, че травматичните увреди са
получени не вътре в автомобила, а извън него и в този смисъл извод, че
предпазен колан не е бил поставен и това се намира в причинна връзка с леталния
изход. Предвид това е недоказано от
ответника пострадалата да е пътувала без поставен предпазен колан, а от друга
страна, дори и да се приеме да е била в нарушение на чл.137а Зв.П, то вредните последици не биха били различни от
настъпване на смърт. Ето защо не е налице съпричиняване
и основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание
чл.52 ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението /ППВС №
4/1968г./.
Ищцата е майка на починалата Н.Г.и активно легитимирана
да получи обезщетение от непозволено увреждане поради смъртта на своята
родственица.
Според показанията на св.В.Н.ищцата и дъщеря й цял
живот живели заедно в едно домакинство, а отношенията им били изключително
близки. Поради заболяване ищцата била на практика обездвижена от кръста надолу
/представеното решение на ТЕЛК-стр.22/, а заедно с напредналата й възраст не
била в състояние да се грижи за себе си. Дъщеря й не създала семейство и останала
да живее при нея, като полагала всякакви и ежедневни грижи, включително
медицински, тъй като имала такова образование. За близостта им говорил факта,
че Г.отказала работа в чужбина за да не оставя майка си сама. Свидетелката
сочи, че ищцата много тежко приела вестта за смъртта на дъщеря си-изпаднала в
силен шок, отказвала да говори, да се храни и да приеме мисълта за загубата,
психичното й състояние било нестабилно. Тъй като други близки на ищцата също
пострадали в произшествието нямало кой да продължи грижите за нея, поради което
дни след катастрофата се наложило да бъде настанена в хоспис
през м.01.2019г., таксата за който била плащана със средства на самата ищца.
Вън от съмнение са претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на своята дъщеря.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на починалата
към деня на произшествието /59г./, обстоятелствата, при които е настъпило и
съществуващите близки лични отношения с ищцата. Безспорно интензитетът на
болките и страданията, като последица от загубата на дъщеря и любим човек, с
когото живели в едно домакинство са завишени, но в случая този интензитет е
по-голям поради това, че пострадалата полагала изключително и ежедневните грижи
за ищцата, от която грижа и подкрепа занапред е безвъзвратно лишена. Това
довело до коренна промяна в мястото и начина й на живот с оглед и напредналата възраст. Предвид това съдът
намира за справедлив на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 120 000лв., на колкото възлиза исковата претенция.
Този размер е съобразен с установените по делото обстоятелства, социално-икономическите
условия към деня ПТП /2018г./ и предвидените за този период лимити на
отговорност на застрахователя по „Гражданска отговорност“ в КЗ /отм./.
По делото е установено, че след катастрофата ищцата
била настанена в дом за стари хора, стопанисван от „Т.“ ЕООД, със сключен
договор за предоставяне на социални услуги срещу заплащането на месечна такса
от 500лв., а след това въз основа друг договор от 02.02.2019г.
настанена в дом за възрастни хора „Хармония“ в гр.Пловдив срещу заплащане на
месечна такса от 700лв. Тези такси за м.01.2019г. и м.02.2019г. в общ размер на
1200лв. са внесени по банков път, като от показанията на разпитаната св.Н.е
видно, че те са осигурени от и представляват собствени средства на ищцата.
Съдът приема тези разходи да са в причинна връзка с произшествието и
съставляват подлежаща на обезщетяване имуществена вреда. Според установеното по
делото ищцата е в напреднала възраст и с влошено здравословно състояние,
налагащо полагането на ежедневна грижа, която дълъг период от време и до
настъпване на ПТП била осъществявана единствено от пострадалата, с която винаги
живели заедно. Поради смъртта й и според създалите се обстоятелства не е имало
кой да продължи тези грижи и това наложило настаняването в специализиран дом,
съответно плащането на такса. Връзката между тези разходи и произшествието се
изразява в това, че ако не беше настъпило с последица смъртта на нейната дъщеря
ищцата не би направила тези разходи. Ето
защо този иск се явява основателен и следва да се уважи в пълния предявен
размер.
Върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди законната лихва от
деня на подаване на исковата молба до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от
държавна такса по исковете, а с определение от 17.08.2020г. освободена и от
заплащането на разноски за съдебна експертиза по чл.160, ал.3 ГПК.
Представлявана е от адвокат безплатно на основание
чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва
да заплати на адв. Е.И.-САК адвокатско възнаграждение
от 4244лв., изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и с оглед предявените искове съобразно чл.2, ал.5 от
наредбата.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса за уважените искове от 4848лв., както и заплатено от
бюджетните средства на съда възнаграждение за вещи лица от 300лв. или общо
сумата 5148лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.А.П., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.*******и съдебен адрес ***,
сумата от 120 000лв.
на основание чл.432, ал.1 ГПК, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на своята дъщеря Н.Т.Г., следствие от ПТП
настъпило на 09.12.2018г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а. Рено Клио с ДК № ******, и сумата от 1200лв. на основание чл.432,
ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащането
на такси за дом за стари хора за м.01.2019г. и м.02.2019г., ведно със законната лихва върху
обезщетенията от подаване на исковата молба-25.02.2019г. до изплащането.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ***, да заплати на адв.Е.И.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА от 4244лв.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 5148лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: