№ 3462
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110103087 по описа за 2025 година
Предявени са искове от К. Е. К. срещу "Ф." ЕАД с пр.основание чл.128 от КТ за
заплащане на сумата от 1318,06 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2024 г.; иск с пр.основание чл.224 от КТ за заплащане
на сума в размер на 1595,52 лв., представляваща дължимо и неизплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда,
съгласно Заповед № ZPO0000000087/12.12.2024 г. на Изпълнителния директор на „Ф.“
ЕАД и иск с пр. основани ечл. 222,ал.1 от КТ за заплащане на сума в размер на 2577,38
лв., представляваща дължимото и неизплатено обезщетение за заплащане на
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на предявяване на исковете-13.03.2025г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е заемал длъжността „Системен администратор“. Съгласно
сключения трудов договор с ответното дружество и допълнителните споразумения към
него, договореното му основно трудово възнаграждение било в размер на 2562,01 лв.,
като е договорено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6 % за всяка година и възнаграждение за времето на разположение
(домашно дежурство) в размер на 0,90 лв. на час. Със Заповед №
ZPO0000000087/12.12.2024 г. на Изпълнителния директор на „Ф." ЕАД е прекратено
трудовото му правоотношение на основание „чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда - при
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата", считано от 13.12.2024
г.
До настоящия момент работодателят "Ф." ЕАД не му е изплатил трудовото
възнаграждение за отработените дни през месец декември 2024 г., което е в размер на
1318,06 лв., от които 1213,58 лв. основно трудово възнаграждение, 7,28 лв.
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и 97,20 лв.
възнаграждение за времето на разположение (домашно дежурство).
Ищецът сочи, че в Заповед № ZPO0000000087/12.12.2024 г. на Изпълнителния
1
директор на ответното дружество е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение по
„чл.224, ал.1 КТ -13 дни", което е в размер на 1595,52 лв. и което до настоящия момент
не му е изплатено.
Твърди, че поради уволнението е останал без работа, поради което и на основание
чл.222, ал.1 от Кодекса на труда работодателят му „Ф." ЕАД му дължи обезщетение за
един месец, което е в размер на 2577,38 лв. Претендира разноски.
В срока за отговор, ответникът не изразява становище. В съдебно заседание
ответникът заявява, че сумите са изплатени на ищеца в нетен размер.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а
основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената
работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да
установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Видно от представен по делото Трудов договор № 41/27.03.2023г.; Допълнително
споразумение от 30.11.2023г.,Допълнително споразумение от 01.04.2024г., Допълнително
споразумение от 23.05.2024г. и Допълнително споразумение от 25.11.2024г. ищецът е
полагал труд при ответника за длъжността „Системен администратор" в Ф. ЕАД,
/предходно наименование С.К.Т. ЕАД/. Със Заповед №87/12.12.2024г., като причина за
прекратяване на ТПО се сочи-отправяне предизвестие при закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата.
От заключението на приетата от съда и не оспорена от страните ССЕ се установява,
че за м. 12/2024г. ищецът е отработил 9 от 19 работни дни и брутното трудовото
възнаграждение e в размер на 1318,06лв. Общо начислените удръжки върху трудовото
възнаграждение от 1318,06 лв. са 295,27 лв. Нетния размер на трудовото възнаграждение за
9 отработени дни след приспадане на удръжките е 1022,79 лв. Експертизата от
предоставените фишове за м. 10/2024г. и м. 11/2024г. от счетоводството ответника „Ф.“ ЕАД
констатира, че основното месечно възнаграждение е 2 562,01 лв. ДВТСПО 15,37 лв. Ищецът
има пълен отработен месец и това е м. 10/2024г. По фиш за РЗ начисленото БТВ за 23 от 23
работни дни е в размер на 2577,38 лв. Начислените удръжки за ДОО и ДЗПО върху
обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ от 2577,38 лв. са 226,29 лв. и ДОД 235,11 лв. Общо
удръжки 461,40 лв Нетният размер на обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ след приспадане
на удръжките e 2115,98 лв. Изчисленото обезщетени по чл. 224,, ал.1 въз основа на данни от
фиш за м. 11/20024г., за дни е в размер на 1595,32 лв. ДОД е 159,53 лв. Върху обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск не се дължат социални и здравни осигуровки.
Нетният размер на обезщетението по чл.224, ал.1 е 1435,97 лв. Експертизата изчислява
обезщетението за неизползван платен отпуск въз основа на фиш за Общият размер на
брутното трудово възнаграждение на К. Е. К. за месец декември 2024г. -1022,79, размерът на
дължимите обезщетенивпо чл.222, ал.1 - 2115,98 лв. и чл. 224, ал.1 от КТ - 1435,97лв.
съгласно Заповед № ZP00000000087/12.12.2024г. на Изпълнителния директор на „Ф. ЕАД е
4574,73 лв. На ССЕ е предоставено банково извлечение, от което се констатира, че на
11.06.2025г. на К. К. по банкова сметка BG67UBBS80021097913340 в ОББ е изплатена
сумата 4211,50 лв. С тази сума са погасени задълженията за: - 1022,79 лв. нетното трудовото
възнаграждение за м.12.2024г.; 1435,97лв. нетното обезщетение по чл. 224, ал. 1. за
неизползван пл. годишен отпуск;1752,74лв. частично от обезщетението по чл. 222, ал.1.
Остатък за доплащане по обезщетението по чл. 222, ал. 1 е 363,23 лв. В с.з. вещото лице
сочи, че брутния размер на остатъка за плащане е 443,74лв.
С извършеното в хода на процеса плащане от работодателя, то същия признава
2
задълженията си. Исковете към датата на подаване на исковата молба в съда се явяват
основателни в размера по заключението на в.л. по ССЕ. Съответно дължимо остава
обезщетението за забава, считано от датата на предявяване иска в съда -13.03.25г. до датата
на плащане 11.06.25г. върху заплатеното обезщетение по чл.224 от КТ върху главница от
1435,97 лв., и върху главница от 1022,79 лв., представляваща дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за месец декември 2024 г.
Разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ изрично вменява в задължение на работодателя
заплащане на обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение при прекратяване на
ТПО поради поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, за
времето за което лицето е останало без работа, но не за повече от един месец. В случая,
видно от издадената Заповед №87/12.12.2024г., като причина за прекратяване на ТПО се
сочи-отправяне предизвестие при закриване на част от предприятието или съкращаване на
щата. Не е налице спор относно обстоятелството, че лицето е останало без работа, а и от
представеното по делото копие от Трудова книжка № 17 на ответника се установява, че след
прекратяване на ТПО с ответника, не е отразено наличие на трудово правоотношение,
поради което искът се явява основателен. Обезщетението се дължи в брутен размер в размер
и предвид извършеното от работодателя частично плащане в хода на производството ,то
дължимият остатък в брутен размер е за сумата от 443,74 лв., съобразно изложеното от в.л. в
с.з., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата молба в
съда-13.03.25г. Подлежи на уважаване и иска за обезщетението за забава, считано от датата
на предявяване иска в съда -13.03.25г. до датата на плащане 11.06.25г. върху заплатеното
обезщетение по чл.222 от КТ върху платената в хода на процеса сума от 1752,74 лв.
Съответно исковете следва да се отхвърлят в претендирания размер от ищеца за
заплащане на сумата от 1318,06 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2024 г.; за заплащане на сума в размер на 1595,52 лв. ,
представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
на основание чл.224, ал.1 от КТ и за горницата над 443.74 лв. до претендираните 2577,38
лв. по иска с пр. основание чл. 222,ал.1 от КТ .
Такси и разноски: На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати
такса върху уважения размер на всеки един от исковете за иска с правно основание чл. 128
от КТ -50 лв. , по чл.224 от КТ-57,44лв. и по чл.222 от КТ-84,64 лв. , както и направените
разноски от бюджета на съда в размер на 320 лв. или общо 512,08 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът се представлява от
адв. Г. от ВАК и представя доказателство за заплатено в брой адв. възнаграждение от 850
лв., като съразмерно с основателната част от исковете към датата на предявяване на исковете
в съда се присъжда 708,17 лв. за заплатено адв.възнагрождание.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК, следва да се присъдят разноски на ответника, но предвид
липсата на искане, такива не се присъждат.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.” ЕАД ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати на К. Е. К., ЕГН
**********, с адрес в гр.В., на осн. чл.222 ал.1 от КТ сумата в размер на 443,74 лв.
3
(четиристотин четиридесет и три лева и 74 стотинки), представляваща обезщетение за
оставане на работника без работа за един месец при прекратяване на ТПО със Заповед
№87/12.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-13.03.25г. до окончателното плащане, както и законната лихва
считано от датата на предявяване иска в съда -13.03.25г. до датата на плащане 11.06.25г.
върху главница от 1752,74 лв., като отхвърля иска за главница за горницата над 443,74 лв.
до сумата от 2577,38 лв.
ОСЪЖДА „Ф.” ЕАД ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати на К. Е. К., ЕГН
**********, с адрес в гр.В., обезщетение за забава, за периода от датата на предявяване
иска в съда -13.03.25г. до датата на плащане 11.06.25г. върху главница в размер на 1435,97
лв. ,представляваща заплатеното обезщетение по чл.224 от КТ, както и обезщетение за
забава, за периода от датата на предявяване иска в съда -13.03.25г. до датата на плащане
11.06.25г. върху главница в размер на 1022,79 лв., представляваща дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за месец декември 2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Е. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу „Ф.” ЕАД
ЕИК ****, със седалище гр.Варна иск за заплащане на сумата от 1318,06 лв.,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г.,
иск за заплащане на сума в размер на 1595,52 лв., представляваща дължимо и неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ .
ОСЪЖДА „Ф.” ЕАД ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати на К. Е. К., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. сумата от 708,17 лв. (седемстотин и осем лева и седемнадесет
стотинки) представляваща направените разноски в производството на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА „„Ф.” ЕАД ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати по сметка на
ВРС, сумата от 512,08 лв. (петстотин и дванадесет лева и осем стотинки), на осн.чл.78
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4