Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 14.04.2020г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На двадесет и четвърти
февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1415 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.127 а от Семейния кодекс СК/.
Производството е
образувано по молба от Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като майка и
законен представител на малолетното си дете И.С.А., ЕГН **********, чрез
пълномощника си адвокат Д.Д., със съдебен адрес:***, против С.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***
Ищцата твърди, че с
влязло в законна сила съдебно решение № 624 от 19.10.2009 година, постановено
по гр.д. № 1658 по описа за 2009 г. на РС-К., гражданският брак между
родителите на детето И.С.А., ЕГН ********** бил прекратен, упражняването на
родителските права спрямо него били предоставени на майката Г.И.И., ЕГН **********.
Бащата С.Д.А., ЕГН ********** имал следния режим на лични контакти с детето:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване между дните,
както следва - от 9,00 часа до 17,00 часа в събота и от 9,00 до 16,00 часа в
неделя.
Сочи, че от
постановяване на решението до сега детето живеело при майка си, която изцяло
поела грижите за него. Бащата не се ползвал от предоставената му възможност за
осъществяване на лични контакти с детето. Присъдената издръжка заплащал
нередовно и със закъснения. Детето редовно ходело на училище и се справяло
добре с учебния материал.
Ищцата Г.И.И. счита,
че за неговото развитие било добре да пребивава и в чужди държави на екскурзия
или на почивка. През настоящата лятна ваканция планирала почивка в Република Т..
Майката неколкократно се обръщала с молба към бащата С.Д.А. да даде съгласие за
издаване на паспорт на детето, както и да даде съгласие за негово пътуване в
чужбина, но той отказвал изрично.
Счита, че пътуването
на детето заедно с майка му в чужбина би му се отразило благоприятно, щяло да
спомогне за неговата почивка, то щяло да се обогати като опознава други
култури.
Твърди, че съгласно
чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето правото на децата да напускат,
която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от
закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица, и конто
са съвместими с другите им права, признати в тази Конвенция. Всяко дете се
ползвало с гарантирана свобода на придвижване, която включвала, както
възможността да се премества и установява в различни места на територията на
страната, в която то живее, така и на свободата да напуска и да се завръща в
тази територия. Това право се гарантирало от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република Б., както и чл. 10 от Конвенцията за правата на
детето, по която Република Б. била страна.
Моли да бъдат
призовани на съд и след като съдът се убеди в основателността на
гореизложеното, да постанови решение, с което да разреши на детето И.С.А., ЕГН **********,
да пътува и пребивава в държавите членки на Европейския съюз и Република Т.,
придружавано от неговата майка Г.И.И., ЕГН **********, или от упълномощено от
нея лице, до навършване на 14-годишна възраст на детето, като всяко едно
пътуване не е по-дълго от 30 /тридесет/ дни и общо за една календарна година
престоят в чужбина не надвишава 45 /четиридесет и пет/ дни. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. Д., който моли съда
да уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адвокат Н.М. в качеството ѝ на особен
представител на ответника С.Д.А..
Счита, че
изложеното в обосновката на молбата искане е неоснователно по следните
съображения:
Разпоредбата
на чл. 127а СК уреждала частен случай на упражняване на родителски права,
тогава когато не било постигнато съгласие между родителите. В настоящето
производство ищцата твърдяла, че такова съгласие липсвало. Не уточнявала обаче,
че ответникът С.Д. трайно живеел извън страната, прибирал се в Република Б.,
веднъж годишно, за кратък период, обикновено за Коледните и Новогодишни
празници - нещо, което ѝ било добре известно, тъй като поддържала връзка
с него - както сочела и в молбата си. Не уточнявала и обстоятелството, че
становището на бащата било да бъде уреден въпросът с пътуванията, когато се
прибере в Б.. Не уточнявала също, че бащата се противопоставял на пътувания в
Република Т., не принципно за пътувания в чужбина.
По
отношение на молбата, счита, че същата не конкретизирала в достатъчна степен
искането, което не давало възможност да се прецени неговата основателност.
Сочи, че
в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. на ВКС било посочено, че съдът може да
разреши пътувания на ненавършило пълнолетие дете само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е
определяем. В мотивите на соченото решение ВКС подробно обсъждало отделните
хипотези и обстоятелствата, които трябвало да бъдат изследвани във всяка една,
с оглед определяне и охрана на висшия интерес на детето.
Твърди,
че в депозираната молба искането било да бъде дадено разрешение за пътуване и
пребиваване. По отношение на пътуването, когато то представлявало краткосрочно
напускане и връщане в страната, с цел екскурзия, почивка, участие в спортни
прояви и пр. безспорно било в интерес на детето. Посещението на различни
дестинации, участие в международни детски прояви, особено когато имало и
финансова възможност за това, щяло да обогати мирогледа на детето и щяло да
разшири познанията и уменията му. При такива краткосрочни пътувания, счита, че
и правата на бащата по отношение на осъществяване на личен контакт с детето
нямало да бъдат нарушени.
Пътуването
обаче, можело да е свързано и с промяна местожителството на детето, на което
навеждало и исканото в случая пребиваване на територията на други държави. В
този случай счита, че съдът следвало да откаже заместване на съгласието, тъй
като то не било изрично посочено. В тази хипотеза искането следвало да е с
голяма конкретност, тъй като било необходимо да се преценят по-задълбочено
мястото, условията и средата, при което то ще пребивава.
С оглед и
становището на ВКС, че даването на съгласие се дава само за определен период от
време, в определена държава или държави, чийто кръг е определяем или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, с оглед охрана интересът на детето, счита, че молбата не
давала възможност да бъде извършена тази преценка.
С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли молбата за даване на разрешение за
пътуване.
По делото е постъпило становище вх. №
324/09.01.2020 г. по описа на Районен съд – К. от особения представител на
ответника адв. М., с който заявява, че ответникът С.А. се е свързал с нея и я е
уведомил, че е дал съгласие майката да извежда детето И.А. от страната, в т.ч.
и в желаната от нея дестинация - Република Т., неограничено, за два месеца и
половина през лятната ваканция. За същото е подписал декларация пред нотариус,
съгласно законовите изисквания.
Заявява,
че изложеното в молбата от м. декември 2019 г., представена по настоящето
производство, не отговаря на съществуващото положение. Действително, отношенията
между двамата родители били влошени, поради която причина майката отказвала да
комуникира с бащата.
От своя
страна С.А. изпълнявал задълженията си по отношение на издръжката на детето, а
контакта с него имал в периодите, в които се намирал в Република Б..
Сочи, че
за изплащане на издръжката било образувано изпълнително дело № 11 от 2012г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - К., по което редовно
превеждал необходимите суми.
Твърди,
че не желае да стеснява кръгозора на детето или да го ограничава в почивките и
пътуванията му. Сочи, че И.А. има издаден задграничен паспорт, заявлението за
който било подписано лично от бащата, т.е. със неговото съгласие. Бащата се
противопоставял на виждането детето да живее в чужбина без негово знание, както
и срещу неограничено във времето разрешение да напуска страната.
С горните
мотиви ответникът, в първия възможен за него момент след научаване за искането
на майката, е дал съгласие синът му да пътува в чужбина през лятото на 2020 г.,
за два месеца и половина, като не ограничава майката в държавата,
продължителността или времето на почивката.
Заявява,
че детето И.А. ще навърши 14 г. през 2021 г., когато ще има нужда от документа
за самоличност, което отново ще изисква присъствието и на бащата, при което той
ще даде отново съгласие за напускане на страната, съобразено с последващи
планове и желания на детето и майката.
С оглед
гореизложеното моли съда да отхвърли молбата за даване на разрешение за
пътуване в частта до навършване на 14-годишна възраст на детето. Не възразява
да бъдат приети по настоящето производство представените от ищцата писмени
доказателства. В съдебно заседание адвокат Н. М. заявява, че искането е
неоснователно, тъй като видно от представената по делото декларация бащата е
дал съгласието си относно задграничните пътувания на детето за целия летен
период
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните
намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
г. издадено от Община С., страните по
делото са родители на детето И.С.А. /лист 5/.
С влязло в сила
решение №624/19.10.2009г., постановено по гр. дело №1658/2009г. по описа на
Районен съд – К. съдът е предоставил упражняването на родителските спрямо
детето И.С.А. на майката, постановил е местоживеенето на детето при нея,
определил е режим на лични на бащата с детето и размера на издръжка.
Представена е и
декларация с нотариална заверка на подписите, рег.№ от. на нотариус П. К., с
рег. № на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К., от която се
установява, че С.Д.А. дава съгласието си детето му И.С.А. да напуска територията на Република Б. и да
пътува в чужбина с придружител Г.И.И. за периода 01.07.2020г. до 15.09.2020г.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.С. И. /майка на ищцата/.
От нейните показания
се установява, че внук й И. „живее при майка си у дома на двете места“. Детето
й споделяло, че иска да ходи в Т., „радва се“. Заявява, че веднъж на почивка в Т.
отишли малкият и големият й внук. Твърди, че
е имало случай, когато И. не можел да отиде в Т., „защото баща му не му
дава пълномощно“. Когато И. не можел да замине в Т. „не му е хубаво, мълчи и
просто ние криехме от него“. Заявява, че когато брат му отивал на почивка, И. оставал, защото баща му не му разрешавал.
Сочи, че И. ходил на почивка в Т. с майка си и втория си баща за 10 дни миналата година.
Съдът прецени
показанията на свидетелката И. с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази
преценка съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като
същите са безпротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, както и от приетият по делото социален доклад.
От приетия и изготвен
социален доклад по делото относно защита правата и интересите на детето И.С.А.,
се установява, че между детето и майката е изградена силна емоционално
привързаност. Майката на детето отговорно изпълнява родителските си задължения
и е осигурила на сина си достатъчно добра среда на сина си за неговото
емоционално, психическо и физическо развитие. Посочено е, че И. се разбира
отлично със съжителя на майка си, който участва активно в отглеждането му от
ранна възраст. При отглеждането и възпитанието на детето майката може да
разчита на помощта на своите родители. В социалния доклад е посочено още, че по
отношение на бащата, детето не е съхранило емоционална връзка с него. Наблюдава
се безразличие и чувство на ощетеност по отношение на това, че И. не може да пътува
извън страната по повод на планирани екскурзии със семейството си. Установено, че
бащата не осъществява лични контакти с детето, а от три години изобщо е спрял
да го търси. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че посещението
на детето в друга държава сблъсква детето с нови традиции, бит и култура, което
носи положителен ефект върху цялостното му развитие. Установено е, че И. посещава
народни танци към НЧ „Искра“ град К., което предоставя възможност за участия в
концерти, фестивали от национален или международен характер, които биха
обогатили културния мироглед на детето.
Изслушана от съда е
ищцата и майка на детето – Г.И., която заявява, че иска детето й да пътува в
чужбина не само през летния сезон, но и по всяко време например събота или
неделя или ваканциите, когато детето не е на училище. Сочи, че желанието и е когато
тя има възможност желае да пътува с И. в чужбина „както малкия ми син, така и
големия“ и двете деца да бъдат заедно. Не оспорва, че детето имало издаден
задграничен паспорт.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова не се постигне, спорът се решава от
районния съд.
При решаване на
въпроса относно пътуването и пребиваването на дете в чужбина следва да се
изхожда от неговите интереси като се съблюдава баланс между гарантираните с
нормативни актове, права на детето и родителски отговорности. Упражняването на
последните не може да става по начин, противоречащ на най - добрия интерес на
детето.
Съгласно чл.10, т.2
от Конвенцията за правата на детето правото на децата да напускат, която и да е
страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са
необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве
или морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с
другите им права, признати в тази Конвенция. Всяко дете се ползва с гарантирана
свобода на предвижване, която включва, както възможността да се премества и
установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така
и на свободата да напуска и да се завръща в тази територия. Това право се
гарантира от разпоредбата на чл.35 от Конституцията на Република Б., както и
чл.10 от Конвенцията за правата на детето, по която Република Б. е страна.
В
настоящия случай ищцата и ответникът като родители на детето И.С.А. не
са постигали и не постигат съгласие за пътувания на детето извън страната и в
становищата си пред съда, поддържат
различни позиции за това. Ищцата поддържа искането си, продиктувано от
намерението й, както детето да бъде с нея при организирани почивки и екскурзии
в държавите членки на ЕС и Република Т.. По делото не е спорно, че детето И.С.А. има издаден задграничен
паспорт, поради което съдът е десезиран за произнасяне по този въпрос.
Нормата
на чл.35, ал.1 от Конституцията на Република Б. регламентира, право на всеки
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава
само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата
и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. В Решение №982/15.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№900/2009 г. на ВКС, IV
г.о., изрично е постановено, че въведените в чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС изисквания
за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е
ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл.2, т. 2 от
Протокол №4 към Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това
право, в съответствие с общите правила на националното законодателство,
уреждащи дееспособността на лицата.
В
хипотезата на чл.127а от СК съдът действа при условията на спорна съдебна
администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в контекста на
интересите на детето. По смисъла на §1, т.5, б.“а“- „ж“ от ДР на Закона за
закрила на детето, оценката за „най-добър интерес на детето“ са неговите
желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните потребности;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата, и др. От събраните и необорени по делото
доказателства съдът приема, че желанието на малолетно детето е да бъде по време
на почивки и екскурзии с майката и брат си в чужбина, каквото е и желанието на
майката. Нейните родителски и възпитателски качества са доказани, потвърдени са
и от изготвения от Д. „С.п.“ – К. социален доклад. Установи се, че през
последните години ищцата е пътувала до Т.,
която не страна членка в ЕС, като целта на пътуването е била почивка и
екскурзия със семейството.
Съдът
намира, че следва да отбележи, че ищцата е организирала живота си и този на
детето в Б. и е осигурила както добри социално-битови условия и семейна среда
за правилното му отглеждане, така задоволява потребностите му в т.ч. и
образователните. От друга страна от приетия по делото социален доклад се
установи, че бащата на детето изцяло се дезинтересирал
от възпитанието и отглеждането на сина си, като тази констатация не е оборена
от ответника.
Необходимостта да се разреши пътуване на детето извън
пределите на Република Б. може да бъде свързана с различни причини, включително
нуждата от обогатяване общата му култура, придобиването на нови знания, които
да обогатят представите му за света. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК, както
и трайната съдебна практика по приложението на чл.127а, ал.2 от СК, при
решаване спора между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания, в
определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. В
производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а от СК
съдът не е обвързан от формулираното от
молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В
рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни
пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени
държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой
пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса
за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите
на детето. По делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина / Решение №403/29.02.2016 г.
по гр.д.№6903/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Срокът на разрешението също се
определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на
детето. Съдебната практика / решение №244/03.07.2014 г. по гр.д.№953/2014 г. на
ВКС, IV г.о., ГК и др./, приема принципно, че когато съдът дава разрешение за
пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви
други ограничения, макар и само до една страна, дори и да е член на ЕС, а
родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има
местоживеене в Б., от съществено значение за определяне срока на разрешението е
възрастта на детето. Даването на такова разрешение - без други ограничения и
със срок до навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни
деца /навършили 14-годишна възраст/, тъй като периодът до навършване на
пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за значителна
промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина обстоятелства.
Разрешение за пътуване в чужбина, дори и само до една страна /дори и когато тя
е член на ЕС/, със срок до навършване на пълнолетие от малолетно дете /
ненавършило 10 години/, т.е. - за срок, винаги по-дълъг от 8 години, ще е в
интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице такива конкретни
обстоятелства, установени в рамките на производството по чл.127а от СК, които имат изключителен, извънреден характер. В
тези случаи ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след
изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за пътуване
без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК и ще
извърши нова преценка на относимите за разрешаването на пътуванията
обстоятелства.
Когато съдът решава разногласие на родителите относно
пътуването на децата зад граница, той се ръководи основно от интересите на
детето. В този смисъл, действията по издаване на документи за самоличност и
предприемане на пътуване на детето в чужбина, следва да не представляват
заплаха за интересите му. Същите следна да бъдат съобразени и с оглед възрастта
му, както и с възможността пътуванията
да изиграят благотворно въздействие върху неговото развитие.
Не се събраха доказателства искането за разрешаване на
пътуване на детето И. до Република Т. на екскурзии и почивки, да водят до
опасност за здравето и живота и да застрашават сигурността му. Не се касае за
разрешение за социално неосигурена страна или за държава, в която не е
препоръчително да се пътува поради криза, епидемии, война или размирици. Съдът
приема за важно и от съществено значение за цялостното и пълноценно развитие на
детето И. включително и за емоционалният
му комфорт и в изключителен негов
интерес е да има възможността да бъде заедно с майка си като един от
най-значимите за него човек, от която получават адекватни грижи, внимание и
обич, като по този начин ще се осигури зачитане на семейния им живот по смисъла
на чл.8 от Конвенцията. Уважаването на молбата ще даде
възможност и на майката да упражнява ефективно родителските права върху детето,
обратното би ограничило правото на свободно предвижване в рамките на
Европейския съюз на майката и детето и правото им на съвместен семеен живот. В
случаите, когато родителят, упражняващ родителските права има постоянно
местопребиваване в друга държава и съвместното живеене с този родител е в
интерес на детето, съдът дава разрешение за пътуване на детето до тази държава
без ограничение броя на пътуванията, съобразявайки и възможността за
осъществяване на личните контакти с другия родител, имащ местоживеене в Б..
Изхождайки
от всички факти и обстоятелства, установени по делото, от константната съдебна
практика и водещият интерес на детето, а не на родителите съдът приема, че към
момента малолетния И. - на дванадесет години, е на възраст, която позволява да
пътува извън територията на Република Б. до държавите членки на ЕС и до
Република Т. с цел екскурзии, почивки, туризъм, образователни цели и
разглеждане на различни забележителности, за да придобива впечатления за културата и
езика на тези страни като по този начин ще се разширява неговия мироглед,
възпитание и развитие като цяло. Замествайки съгласието на бащата детето да
пътува до държави от ЕС и до Република Т., последното ще има възможност да
участва в организирани концерти и международни фестивали във връзка с посещенията
му на народни танци в НЧ „И.“ – К., както
и с цел почивка, екскурзия и туризъм със
своята майка и брат си.
С даването на разрешението, ще се избегнат и
бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите свързани с краткосрочни
пътувания на детето, които конфликти няма как да не рефлектират върху
психическото и емоционално развитие детето предвид и възрастта му.
Предвид
изложеното съдът счита, че следва да бъде дадено разрешение малолетния И. да
напуска пределите на Република Б., за да пътува до страните членки на ЕС и
Република Т. и обратно, придружено от своята майката с цел почивка, екскурзия и
туризъм с образователни цели, без съгласието на бащата, извън определения му
режим на лични контакти с детето, за срок от пет години, считано от датата на
влизане на настоящото решение в сила.
Съдът намира искането
на ищцата Г.И. детето да бъде придружавани при задграничните си пътувания от
упълномощено от нея лице за недопустимо, с оглед предмета на производството.
Предмет на производството по чл.127 а от СК са въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, като
спорната съдебна администрация обхваща
отношенията между родителите на детето, но не й отношения с трети лица.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва до бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски в общ размер на 630 лева
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител
и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК
на детето И.С.А., ЕГН **********, родено на ***г. да пътува и пребивава
в държавите членки на Европейския съюз и Република Т., придружавано от неговата
майка Г.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, с цел почивка, екскурзия и туризъм с
образователни цели, без да е необходимо
за тези действия съгласието на бащата С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, извън определения му
режим на лични контакти с детето, за срок от пет години, считано от датата на влизане на настоящото
решение в сила.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.И.И., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 630 лева представляваща направените по делото разноски..
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: