№ 232
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Г.
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора В. К. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослав Г. Г. Частно наказателно
дело № 20221100200055 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения С.Г. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване по отношение на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 6 години, което изтърпява към настоящия момент, което
се явява общо най-тежко наказание измежду наложените му с различни
съдебни актове и определено като такова по НЧД 735/2020 година на РС-
Петрич.
Изхождайки от материалите по делото, съдът следва да съобрази
наличието на предвидените в чл. 70 от НК предпоставки. Първата от тях е
формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, която изисква осъденото
лице да е изтърпяло най-малко ½ от определеното му наказание. Към
настоящия момент, след като бъде съобразено и времето, през което
осъденият е работел и бъдат извършени съответните приспадания, сумарно
осъденото лице е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5
години 1 месец и 11 дни, т.е. формалната предпоставка по смисъла на Закона е
изпълнена. В този смисъл, предстои на съда да прецени дали е налице другата
изискуема предпоставка, а именно по време на изтърпяване на наказанието
1
„лишаване от свобода“ осъденият да е дал доказателства за своето поправяне,
което е една от целите на чл. 36 от НК. Преценявайки предвидените по чл.
439а от НПК обстоятелства относно формирането на преценка дали са налице
реални данни за поправяне на осъденото лице, съдът съобрази наличните по
затворническото досие данни във връзка с поведението на осъдения в рамките
на мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, участието
му в съответните активности в рамките на същото, трудова ангажираност,
образование, респективно наличието на отрицателни прояви съобразно
установения режим в съответния затвор или затворническо общежитие,
наличието на наложени наказания и всички други обстоятелства в този
аспект. По отношение на осъдения е установено, че от момента, в който е
започнало изтърпяване на наложеното му наказание, до настоящия момент
същият е наказван 6 пъти по реда на ЗИНЗС за различни дисциплинарни
нарушения. На практика тези наказания, които са наложени в периода от 2018
година до 27.08.2021 година сочат, че осъденото лице има една трайна
склонност към поведение, несъвместимо с установения режим и правилата за
поведение в затвора. Това е отбелязано и от предходните съдебни състави,
разгледали аналогични молби на осъдения, като настоящата. В този смисъл,
очевидно при него съществува проблем именно в посока неговото поправяне,
доколкото неговите дисциплинарни прояви, за които е бил санкциониран,
несъмнено не дават основание на съдебния състав да счита, че същият има
трайна тенденция към поправяне. Няма спор, че в последната година да се
наблюдава известна тенденция от страна на осъдения към поведение, с което
коригира това свое несъответно поведение. Индиция за това е фактът, че
наложеното му пето поред дисциплинарно наказание е заличено със заповед
от 14.05.2021 година. През 2021 година му е наложено само едно наказание на
27.08.2021 година, за разлика от предходните години, когато например, през
2020 година е бил наказван цели 3 пъти. Налице са и данни, че осъденото
лице полага усилия за завършване на своето образование - през 2021 година е
завършил 5-ти клас и е продължил през следващата 2021-2022 учебна година
обучението си в 6-ти клас в училището към затвора-София. Установява се
също, че осъденото лице полага и труд. Видно е, че е работил като чистач
през 2020 г., а впоследствие – през 2021 година е преназначен на същата
длъжност. В този смисъл, несъмнено може да бъде направен извод, че се
наблюдава една тенденция при осъдения към подобряване на неговото
2
поведение и се дават едни индиции за неговото поправяне и превъзпитание.
Тези индиции, обаче, към настоящия момент съдът преценява като
недостатъчни. Това е така, защото на фона на броя на наложените му
дисциплинарни наказания, те не представляват преобладаващи в неговото
поведение прояви. Наред с това, видно е, че след получаването на награда,
изразяваща се в заличаване на наложеното му наказание, както съдът по-горе
посочи, същият е бил отново наказан за дисциплинарно нарушение през
август 2021 година, т.е. тази тенденция към неговото поправяне, не само че не
е достатъчно интензивна, но на практика е и неустойчива, доколкото
посоченото наказание сочи за редуване на прояви, които могат да бъдат
преценени в положителен смисъл, с оглед поправянето му, и на прояви,
сочещи на обратната тенденция. Няма съмнение, че становището на
съответния служител на затвора, който е изготвил доклад относно осъденото
лице, който е в отрицателен смисъл относно неговото поправяне, изхожда от
лице, работещо в затвора, а началникът на този затвор е страна по делото. Не
може да бъде пренебрегнато, обаче, че съответния инспектор е на практика
лицето, което пряко работи с този лишен от свобода и има най-силно
впечатление относно не само неговите чисто обективни прояви, каквито са
дисциплинарните нарушения и наказания, респективно награди и други, но и
на практика чисто субективното му отношение, както спрямо наложеното
наказание, така и относно осъзнаване на извършените деяния, ефектът от
наложеното наказание и т.н. В този смисъл, не може да не бъде отчетено от
съда това, че е направена оценка на риска от рецидив, която завишава
стойностите, валидни много по-назад във времето. Отчетени са и агресивни
прояви при престоя на осъдения в затвора, което е видно и от данните по
затворническото досие. В този смисъл, направените оценки за сериозни вреди
за в бъдеще, както по отношение на затворническия персонал, така и по
отношение на другите лишени от свобода, респективно средна и висока,
почиват на обективните данни по делото и на практика не позволяват да се
приеме, че осъденото лице демонстрира трайна и устойчива тенденция към
своето поправяне.
В този смисъл, съдебният състав преценява, че липсва основание да се
приеме, че е налице поправяне у осъденото лице и целите на наказанието до
този момент не са постигнати. Това сочи, че не е налице втората изискуема,
от закона предпоставка за постановяване на условното предсрочно
3
освобождаване и молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.С. Г., ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието лишаване от свобода за срок от 6 години, определено по НЧД
№ 735/2020 година по описа на РС-Петрич.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
4