№ 4
гр. Плевен, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от С. АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20224400900091 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от П. Р. А.,чрез пълномощника и адв.Н. М. с
посочен адрес за призоваване в гр.Плевен,ул.*** №2 , с която срещу ***
АД– гр.София, са предявени обективно съединени искове по чл. 432,ал.1 от
КЗ ,както следва :
1. за сумата 40 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 18.12.2021г. с участието на
застрахован при ответника лек автомобил.
2. за сумата 885,90лв.- обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
вреди в резултат на същото ПТП,ведно със законната лихва върху тези суми
считано от 18.12.2021г.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 18.12.2021г. на път ІІІ-401 км. 38+200
,водачът на лек автомобил „*** „ с рег. № *** /застрахован при ответното
дружество по застраховка гражданска отговорност „ ,валидна до 30.03.2022г./
, в светлата част на денонощието се движил с несъобразена с атмосферните
условия скорост /заснежена и заледена пътна настилка /и при дясна крива
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с лек автомобил
„***“ с рег.№ *** в резултат на което пострадала П. Р. А. ,която управлявала
този автомобил.
Твърди се ,че след въпросното ПТП ищцата постъпила на носилка в Клиника
по неврология към УМБАЛ „ Д-р Георги Старснки „ ЕАД- гр.Плевен ,където
били установени получените от нея травматични увреждания : данни за
напрегната мускулатура в шийния отдел ;изгладена шийна лардоза
;спонтанна и палпатарна болезненост по procc.spinosi и точките на Вале на С3
1
и С4;болково ограничени активни движения в шийния отдел. , а от образната
диагностика било установено КТ на шиен отдел-КТ данни за фрактура на
дъгата на С3,като окончателната и диагноза била contusio colli.Fractura arci
vertebrae.
Твърди се ,че след инцидента пострадалата за дълъг период била лишена от
обичайното си ежедневие / от активен социален живот, какъвто е вадила
преди това /, а освен това е изживяла и силен стрес по време на пътния
инцидент ; след изписването си от лечебното заведение пострадалата спряла
да посещава работното си място и била във временна неработоспособност
,продължително се лекувала в домашни условия ,носила яка и все още не се е
възстановила –изпитва болки и напрежение в шийния и торакалния отдел на
гръбначния стълб ,както и периоди на местещо се главоболие. Изпитвала
трудности в ежедневието –имала нужда от чужда помощ при приготвяне на
тоалета си ,при придвижване ,губела равновесие и не можела да осъществява
домашните си задължения ,като за нея започнали да се грижат нейния
приятел и дъщеря и ,които били принудени да напуснат работните си места за
да се грижат за нея.Имала смущения в съня ,сърцебиене ,тревожност.
Твърди ,че не било постигнато съгласие с ответника *** АД– гр.София за
изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди,като дори
бил получен изричен отказ от 25.05.2022г.
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е
*** АД– гр.София при когото била застрахована гражданската отговорност на
водачът на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** и се иска този ответник да
бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. по повод
гореописаните неимуществени вреди, получени от ищцата в резултат на
процесното ПТП, както и законната лихва върху претендираната главница ,
считано от 18.12.2021г. /дата на настъпване на ПТП/ до окончателното и
изплащане. Претендира се и обезщетение за имуществени вреди в размер на
885,90лв. разходи за лечението на получените от пострадалата травми,също
така ведно със законната лихва върху претендираната главница , считано от
18.12.2021г. /датата на настъпване на ПТП/ до окончателното и изплащане.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество
*** АД– гр.София ,чрез пълномощника си юрк. И. Г. , е подало писмен
отговор с който не оспорва допустимостта на исковете ,но оспорва
исковите претенции по основание и по размер. Не се правят възражения да
не е била редовно проведена изцяло процедурата по чл. 380 от КЗ ,като
условие за надлежно предявяване на спора пред съда .
В отговора се изразява становище ,че ищцата не представя доказателства
,установяващи механизма и начина на настъпване на ПТП , тъй като
представеният констативен протокол не се ползва с материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, а в т.вр. няма и
доказателства установяващи виновно и противоправно поведение на водача
на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** за настъпване на процесното ПТП
,което да е основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
2
Сочи се ,че в случая не било изключено процесното ПТП да е резултат от
нарушение на правилата за движение от ДРУГ участник ,от случайно събитие
или други обстоятелства и причини , изключващи отговорността на водача на
лек автомобил „*** „ с рег .№ *** за настъпване на процесното ПТП.
Ответникът ,обаче ,не прави конкретни твърдения в тази насока , а
посочва само хипотетично такава възможност.
Твърди се също така ,че няма доказателства твърдените от ищцата
имуществени вреди да са в причинна връзка с твърдяното ПТП.Счита се
също така ,че тъй като ищцата е била настанена по спешност в лечебното
заведение ,то престоят и там би следвало да се покрие от здравната каса , а
ако пък пострадалата не е заплаща осигурителните си вноски,то заплащането
на разноските за престой в болницата е по нейна вина , и по тези причини
сумата 478,50лв. за болничен престой не се дължи от ответника.
Предявеният иск се оспорва и по размер, като се оспорват фактически и
твърдените от ищцата болки и страдания като вид , обем и време ,както и се
счита ,че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразено нито с действително претърпените болки и страдания, нито със
съдебната практика в това отношение,нито със социално –икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП.
Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от ищцата,което
намира израз в следното :
- пострадалата П. Р. А. ,която управлявала лекия автомобил „***“ с рег.№
*** била без поставен обезопасителен колан ,в резултат на което същата е
допринесла значително за негативните последици от ПТП
Иначе ,не се оспорва от ответника наличието на договор за застраховка
„гражданска отговорност „ по отношение на водача на лек автомобил „*** „ с
рег .№ ***,валидна към датата на ПТП -18.12.2021г.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК в която
е взето отношение по всички възражения на ответника ,които се счита за
неоснователни от ищцата , а освен това са заявени и нови доказателствени
искания.
Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба , от
страна на ответника с които по същество се повтарят тезите от писмения
отговор ,без да се правят нови доказателствени искания.
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда
Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното
поведение на водача на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** ,което да е
причинило неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания ,както и за направените
разходи за лечение.
3
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача
на лекия автомобил „*** „ с рег .№ *** , които твърди в писмения си
отговор ,а именно за съпричиняването на вредите от самата пострадала .
При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
,съдът намира ,че ищцата е изнесла успешно възложената и
доказателствена тежест изцяло по доказване на основанието на
предявените от нея искове за неимуществени и имущестевни вреди ,както и
по доказване размерите им, а ответникът пък от своя страна не е изнесъл
успешно възложената му доказателствена тежест по доказване
направеното от него възражение за съпричиняването на вредите от самата
пострадала ,поради това ,че било без поставен обезопасителен колан или че
имало участие на друг участник ,който с поведението си да е предизвикал
въпросното ПТП.
В конкретния случай не е налице влязла в сила присъда по нохд по
отношение на водача на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** за настъпване на
процесното ПТП-С. Б. ,която на осн. чл.300 от ГПК да е задължителна за
гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца. Поради това в случая се
налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца,т.е.въпроса има ли деликт , да се
извършва отделно в рамките на настоящото исково производство.
Като се съобразят в тяхната взаимна връзка Постановлението за
прекратяване на досъдебното производство от 08.07.2022г. ,водено срещу С.
С. Б. ,което е прекратено на осн. чл. 199,ал.1 и чл. 243,ал.1 т.1 ,във вр. с чл.
24,ал.1 т. 9 и чл. 243, ал. 3 от НПК/поради това ,че пострадалото лице е
поискало това прекратяване и деецът не се е ползвал последните пет години
от тази привилегия / ,както и издаденото ,и влязло в сила / по това
обстоятелство не се спори и се установява и от показанията на самия С.
Б.,разпитан като свидетел по делото/ Наказателно постановление № *** /
18.07.2022г. с което му е наложено административно наказание по чл.
179,ал.2 пр. 1 от ЗдвП глоба в размер на 200лв. , а така също и свидетелските
показания на самия С. Б. ,заедно с експертното заключение на комплексната
АТЕ и СМЕ по делото , се налага извода ,че е налице виновно и
противоправно поведение на С. Б. - водач на лекия автомобил „*** „ с
рег .№ *** за настъпване на процесното ПТП при което е пострадала П.
А. .Това виновно и противоправно поведение се изразява в това ,че на
18.12.2021г. около 17 ч. на път 3-401 км. 38+200 с посока на движение към
гр.Л. като е управлявал лекия автомобил „*** „ с рег .№ *** със скорост 69
км./ч. по мокър и частично заледен асфалт и намалена видимост вследствие
на здрачаване ,при навлизане в дясна крива /завой/ и в следствие на
несъобразена с атмосферните условия скорост ,загубва контрол над
автомобила и удря странично л.автомобил „***“ с рег.№ *** и
4
причинява ПТП с материални щети по двата автомобила и телесна
повреда на водача на л.а.*** П. Р. А. от с.*** /като ДП №11-сл/2022г. е
прекратено от Военно - окръжна прокуратура –София и е изпратено за
налагане на административно наказание/. Този извод се подкрепя и от
експертното заключение на комплексната САТЕ и СМЕ ,в която се сочи ,че
водача на лекия автомобил „*** „ с рег .№ *** се е движил със скорост по –
висока от критичната на занасяне съобразно вида и геометричните размери
на пътното платно,като избраната от водача скорост е била 68,18
км./ч.,докато критичната скорост на занасяне в конкретния случай е била
64,02 км./ч.
В т.см. за съда безспорно е установено ,че е налице виновно и
противоправно поведение /т.е . деликт / от страна на С. С. Б. ,което е
причинило процесното ПТП , а така също и увреждания на водача на другия
лек автомобил- П. Р. А. .За вида и характера на тези телесни увреждания е
налице медицинска документация ,която е интерпретирана в експертното
заключение на комплексната експертиза /конкретно в медицинската и част /
от която става ясно ,че на пострадалата П. Р. А. е било причинено счупване на
дъгата на трети шиен прешлен ,което при нормално протичане на
оздравителния процес налага обездвижване на шията за около 3-4 седмици
,води до трайно затрудняване на движенията на врата за около 2-3 месеца и
на годността на пострадалата за физически труд за около 3-4 месеца.
Според експерта ,полученото счупване и носенето на шийна яка
ограничават свободата на движение и затрудняват самообслужването ,но не
налагат необходимост от чужда помощ. Този извод на вещото лице д-р.С.К.
,обаче ,не се подкрепя от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели И. В.ова и А.М.,които установяват, че именно те двете са полагали
непосредствените грижи по ежедневното обслужване на пострадалата П.
А./къпели ,обличали и хранели / и то в продължение на четири месеца ,като
според тях ,тя не можела абсолютно нищо да прави ,била на легло и дори до
тоалетната е ходила с помощта на двете свидетелки ,които я придържали ;че
само са я надигали за по пет минути с възглавница от леглото ,след което
отново е лягала неподвижно.Сочат също така ,че носила шийната яка в
продължение на общо шест месеца , четири от които по лекарско
предписание, а после още два месеца по нейно желание за да е сигурна за
правилното зарастване на счупването.Според свидетелите пострадалата е
изпитвала и болки ,които не са и позволявали да спи нормално нощно време
,поради което е приемала обезболяващи медикаменти и това състояние е
продължило три-четири месеца ,като дори и сега продължава да изпитва
болки при студено време. Сочат също така ,че те не и позволяват да работи,
за да не я заболи отново ,но от тези показания не може да се направи извод
,че тя все още не е в състояние да полага труд ,като се има предвид и
експертното заключение ,което сочи ,че увреждането се е отразило на „
годността на пострадалата за физически труд за около 3-4 месеца“,които
безспорно вече са минали от датата на увреждането. В т.см. съдът приема ,че
след изтичането на тези 3-4 месеца ,за пострадалата вече не е била налице
обективна пречка за упражняване на труд и това ,че същата вече не работи е
5
нейно субективно решение. Установява се от свидетелските показания също
така ,че пострадалата има и притеснения да пътува сама с лек автомобил
извън населеното място ,където живеят и близките,които я придружават при
такива по-далечни пътувания. От експертното заключение следва извода ,че
установените при контролните преглади на П. А. на 18.01.2022г. и на
15.02.2022г. оплаквания и прояви / лек вертебрален синдром с болка и
ограничени движения / се намират в причинна връзка с полученото счупване
,но те по време не излизат от рамките на посочения от в.л. оздравителен
процес ,който е протекъл нормално и без да се набелязват особени
усложнения в него,като пострадалата се е възстановила от счупването за
около 3-4 месеца.
С оглед на заявеното от ответника оспорване на относимостта към делото
на амбулаторните листове от 18.01.2022г. и от 15.02.2022г. и свързаното с
това твърдение на ищеца,че е била допусната техническа грешка в тези
документи при изписване датата на ПТП /вместо 18.12.2021г. ,е записано в
анамнезата 18.03.2021г./ , съдът е допуснал до разпит като свидетел д-р Х. Л.
,който се сочи като автор на тези два документа .От неговия разпит се
потвърждава ,че именно той е извършил прегледите на ищцата на посочените
в двата документа дати ,като лекар в МБАЛ“Авис-Медика „ гр.Плевен и че
при изготвянето на двата амбулаторни листа е била допусната техническа
грешка при изписване датата на ПТП и че той добре си спомня ,че се касае за
произшествие от 18.12.2021г.
Като съобрази вида и тежестта на причинената и телесна повреда
,интензитета и продължителността на претърпените от пострадалата болки и
страдания , съобразявайки възрастта на пострадалата, причинените и
неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм и
невъзможността да бъде полаган труд за около 4 месеца , продължаващия
страх при пътуване с автомобил ,и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, като съобрази и даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове , съдът намира ,че справедливото и адекватно обезщетение за
претърпените от П. А. неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв.
,колкото се претендират от ищцата с исковата и молба.
Що се отнася до възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
самата пострадала ,поради това ,че същата пътувала без поставен
обезопасителен колан, това възражение не беше доказано от ответника върху
когото пада доказателствената тежест в т.сл. Според експертното заключение
на комплексната САТЕ и СМЕ „съобразно механизма на ПТП и полученото
счупване , П. А. е управлявала автомобила с поставен обезопасителен колан,
6
който е предотвратил изместване на тялото и по посока на удара , но това е
било съпроводено с абнормно огъване на шията,вследствие на инерционното
движение на главата,при фиксирано от обезопасителния колан тяло“ . Поради
това няма основание за редуциране поради съпричиняване на размера на
определеното от съда обезщетение за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди и то следва да се присъди в определения пълен размер
от 40 000лв.
Що се отнася до претенцията за обезщетение на причинени на пострадалата
имуществени вреди ,съдът намира,че този иск е изцяло основателен до
предявения размер от 885,90лв. ,тъй като се подкрепя от представените и
приети по делото документи за извършени от ищцата разходи за болнично
лечение и престой ,както и за закупени медицинска яка за шия и други
медикаменти ,които са и били предписани по време на извършените и
прегледи на 18.01.2022г. и на 15.02.2022г. ,както и до 05.04.2022г. вкл. т.е.
всички те са предписани и закупени в рамките на посочения от вещото лице и
установения от свидетелите оздравителен период от 3-4 месеца ,който изтича
на 18.04.2022г. ,като се има предвид ,че увреждането е настъпило на
18.12.2021г.
Върху размера на двете обезщетения -за неимуществени и за имуществени
вреди ответникът дължи и законната лихва ,която следва да бъде присъдена
от датата на която застрахователното дружество е било уведомено за
настъпването на застрахователното събитие , а тази дата в случая е
24.02.2022г., когато е била заведена при застрахователя преписката въз
основа на предявената извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение/тази дата се вижда от изходящо писмо от ответника до ищцата
,вложено на л. 30 от делото /.
С оглед този изход на делото ,следва ответникът да бъде осъден да заплати
д.т. върху уважения размер на исковете ,в полза на Плевенски окръжен съд в
размер на 1635,44лв. Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати
и направените деловодни разноски от бюджетна на Плевенски окръжен съд
,които са общо в размер на 778 лв.за комплексната САТЕ и СМЕ.
Следва също така ответникът да бъде осъден да заплати и адвокатско
възнаграждение на адв. Н. М. за оказаната на П. А. безплатна правна помощ
на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 т.2 от ЗА,което съобразно цената на
уважения иск ,следва да е в размер на 3920,87лв. / определено на осн. чл.
7,ал.2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 ,ал.1 от КЗ „ ***“ АД– гр.София,бул.“ *** „
№*** , ЕИК-*** да заплати на П. Р. А. от с.*** ,Община И. , обл.Плевен ,
ул.“ *** „ 1, ЕГН-**********, сумата 40 000 лв. – обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП от 18.12.2021г. с
7
участието на застрахован при ответника лек автомобил „*** „ с рег .№ *** ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2022г. до
окончателното и изплащане
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 ,ал.1 от КЗ „ ***“ АД– гр.София, бул.“ *** „
№*** , ЕИК-***,да заплати на П. Р. А.,от с.*** ,Община И. , обл.Плевен ,
ул.“ *** „ 1, ЕГН-********** сумата 885,90 лв. – обезщетение за претърпени
от ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП от 18.12.2021г. с участието
на застрахован при ответника лек автомобил „*** „ с рег .№ *** , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2022г.до окончателното и
изплащане
ОСЪЖДА „ *** „АД– гр.София,да заплати на Плевенски окръжен съд д.т.
върху уважения размер на исковете в размер на 1635,44лв.,както и
направените деловодни разноски от бюджета на Плевенски окръжен съд
,които са общо в размер на 778 лв./за комплексната САТЕ и СМЕ/.
ОСЪЖДА „ *** „АД– гр.София,да заплати и адвокатско възнаграждение на
адв. Н. М. от ПлАК ,с адрес- гр.Плевен , ул.“*** „ 2 за оказаната на П. А.
безплатна правна помощ , на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 т.2 от ЗА,което
съобразно цената на уважения иск , е в размер на 3920,87лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
8