Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер
261923 Година 05.03.2021 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети март Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4870 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения от ответника в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и
прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал.
1, т. 1-3 ГПК).
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените до момента от страните писмени документи,
както и да се изиска и приложи гр.д. № 3784/2018 г. на СтРС
(чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).
Доколкото
ответникът вече е представил с отговора си удостоверение за получаваните от
него доходи и декларация за СИС, съдът намира, че не следва да се произнася по
искането на ищцата за задължаването му да ги представи, респективно по
евентуалното й искане за снабдяването й при негово неизпълнение със съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от - със справка за
регистрираните му трудови договори, защото това се явява безпредметно (чл.
190 ГПК).
Следва
да се даде на ответника възможност, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да
посочи кои точно от твърдените в отговора му факти и обстоятелства иска да
доказва със свидетелски показания, за да провери и съдът тяхната относимост и допустимост с оглед нормите на чл. 159, ал. 1
и чл. 164 ГПК, едва след което съдът ще се произнесе по искането му в отговора
за предоставяне на възможност да го води за разпит в съдебно заседание за
установяването им (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Следва
да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на
Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис
от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д., а в призовката
й следва да й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад,
с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на малолетното
дете в настоящото производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД).
Следва да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на
делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от
неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 24.03.2021
г. от 9.10 часа, за която дата и час да се призоват страните и Дирекция
„Социално подпомагане” С.З..
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното
от ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете, право на
увеличение на присъдената му издръжка, са, че с решението по гр.д. № 3784/2018
г. на СтPC й били предоставени за упражняване
родителски права над това дете, а на ответникът, като негов баща, бил определен
режим на лични отношения с него и осъден да му заплаща, чрез нея, ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, считано от 04.12.2018 г., до настъпване на
законни основания, за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Детето живеело заедно с нея
и другият й син, който бил в -, в -, като постоянният им адрес бил на -. От
септември 2020 г. детето на страните посещавало -, -. За периода от декември
2018 г. до момента били настъпили следните промени от правно и фактическо
естество, които съвкупно обуславяли увеличение на издръжката на детето: от
датата на присъждането й на 04.12.2018 г. бил изминал значителен период от
време от година и единадесет месеца, през който, било ноторно
известно, че икономическата обстановка в страната значително се била променила,
като били поскъпнали цените на стоките и услугите, доказателство за което било
и увеличението в размера на минималната работна заплата, която към дата на
присъждане на издръжката била в размер на 510 лева /ПМС № 316/20.12.2017 г./, а
към датата на подаване на исковата молба била в размер на 610 лева /ПМС №
350/19.12.2019 г./. Битовите разходи за електроенергия, вода и комунални услуги
нараснали значително. За посочения период нуждата от по-голяма по размер
месечна издръжка на детето несъмнено била нараснала трайно и съществено и с
нарастването на възрастта му, нараснали разходите за задоволяване на неговите
базисни, здравни и образователни потребности, а именно разходите за храна и
облекло били по-големи, с оглед периода на интензивен растеж. Към момента, с
оглед на интелектуалните и образователни потребности на детето, за развитието
му били необходими пособия и допълнителни парични средства за такива, извън
необходимите му в градината. Ответникът заплащал определената с решението по гр.д.
№ 3784/2018 г. на СтPC месечна издръжка в размер на
200 лева. Над тази сума не помагал в отглеждането на детето. За период от почти
две години му бил купил една блуза, два чифта панталони, 1 чифт маратонки и
едно яке, които му били подарени за празници. Забранявал на детето да взема
играчките, които му подарявал. Не празнувал рождените му дни, нито участвал в
организацията и заплащането на личните му поводи. Детето боледувало в рамките
на обикновеното за дете на неговата възраст, но въпреки това ответникът никога
не бил закупувал лекарства за него, макар самият той да бил -. Детето имало
т.нар. заболяване - -. - била г-, който се -били необходими допълнителни
средства като -, които били платими от ищцата. С решението по гр.д. № 3784/2018
г. на PC С.З. бил определен посочения в поправената искова молба режим на лични
контакти на бащата. Ищцата поемала грижата изцяло за детето, както и за
почивките му, които включвали и разходите за тези периоди. Когато ответникът
взимал детето им по определения режим с посоченото решение, тя изпращала винаги
необходимите дрехи, закупени от нея, както и медицински пособия. Ответникът бил
трудоспособен и следвало да заплаща издръжка, съобразно възрастта и нуждите на
детето, която с оглед обикновените му условия на живот и предвид възрастта му,
трайно и съществено се била увеличила. От деня, в който ответникът настоял да -уснат дома, в който живеели, заедно с децата (26.07.2018
г.), до деня на горепосоченото решение, не бил дал каквито и да било парични
средства за детето им. Всички тези обстоятелства били достатъчно основание да
се приемело, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената на детето
издръжка, бил доказан -ълно в своето основание,
защото разпоредбата на чл. 150 СК предвиждала изменение на издръжката при
трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто бил случаят,
или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. II от ППВС № 5/1970
г.). Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължали издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали били трудоспособни и дали
можели да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определял от
нуждите на лицата, които имали право на издръжка (и които били винаги
конкретни) и от възможностите на лицата, които дължали издръжка (които пък се
определяли от техните доходи, имотното им състояние и квалификация). Тя и
ответникът разполагали с необходимите за страната възможности да осигуряват
издръжка на роденото им малолетно дете, в границите на дължимата се такава,
обусловени от нуждите на детето, тъй като били работоспособни (т. 11 от ППВС №
5/1970 г.). Предвид това трябвало да се вземе под внимание, че сама се грижела
и за другото си дете. Помагала й нейната майка, която била -.
Искането
е да се увеличи размерът на присъдената издръжка по гр.д. № 3784 по описа за
2018 г. на Старозагорския районен съд, като се осъди ответникът да заплаща на
малолетното си дете С.М.Ч., чрез ищцата, като негова майка и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, считано от подаване на
исковата молба в съда на 24.11.2020 г., до настъпване на законни основания, за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 150 СК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че този иск бил с правно
основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК и процесуално
допустим, но по същество неоснователен, поради прекомерно високия размер на претендираната издръжка. Размерът на присъдената такава с решението
по гр.д. № 3784/2018 г. на Районен съд С.З. бил 200 лева, а с настоящия иск се
претендирало увеличението й на 350 лева, поради изменение на обстоятелствата. Несъмнено
било, че за периода от 2 години, от декември 2018 г. до ноември 2020 г., когато
бил заведен иска, детето, на което се дължала издръжка, било пораснало, но
всичко това му било добре известно, тъй като го вземал и виждал редовн, и полагал грижи за него като родител, като правел
всичко необходимо да имало всички необходими дрехи, обувки, пособия за
заниманията му в тази възраст, както и лекарства, като всичко това било вън от
размера на присъдената преди 2 години издръжка. В тази връзка оспорвал като
неверни изложените твърдения в исковата молба, че не помагал в отглеждането на
детето, извън заплащането на размера на присъдената издръжка. -ротив. На всяко обаждане по телефона или съобщение в
приложението -, чрез което се осъществявала комуникация между страните, от
страна на ищцата, реагирал незабавно и закупувал и носел в дома й всичко, което
искала и било свързано не само с нуждите на детето, а и с нейните лични нужди.
В подкрепа на това му твърдение били приложените към отговора му платежни
документи, от които било видно, че през декември 2018 г. закупил необходими
вещи на детето в размер на 41.39 лева, през периода 01.01.2019
- 31.12.2019 г. сборът от разходите, -равени за него
и ищцата, вън от размера на изплатената месечна издръжка, бил 1319.09 лева, в
това число и изплатени по банков път 580 лева за семестриална такса и такса за
държавен изпит за образованието на ищцата, през периода 01.01.2020
- 31.12.2020 г. сборът от разходите, -равени за
детето, когато не било при него, а при майка си, бил 717.18 лева, през януари 2021 г. били -равени
разходи над размера на дължимата издръжка, в размер на 40 лева. Всичко горепосочено
закупувал и правел от сърце, за да я подкрепи и бъдел сигурен и спокоен, че
детето му било добре, и имало всичко необходимо, свързано с отглеждането и
израстването му. -ротив. Ищцата била тази, която
очевидно не успявала да се справи с развитието на живота и грижите по
отглеждането и възпитанието на двете си деца, родени от двама различни бащи. Твърдението,
че поскъпването на цените на стоките и услугите, изменението на размера на минималната
работна заплата, в случая били неотносими, тъй като
още при определянето на дължимата издръжка с посоченото решение в размер на 200
лева, същата била определена много над размера на минималната за страната
издръжка, дължима от родител на дете. Нарастването на битовите разходи в
домакинството, колкото и да били нараснали за 2 години, в домакинството на
ищцата живеели 4-ма души, не било само детето му и ищцата. Твърдението, че не
празнувал рождените му дни, също било невярно, тъй като спазвал стриктно
определения му с решението по гр.д. № 3784/2018 г. на Районен съд С.З. режим и можел
да приеме с радост да организира и отпразнува рожден ден на детето си, но
ищцата била тази, която не му позволявала да го взема и вижда извън определения
режим. Не отговаряло на истината и твърдението, че не закупувал лекарства за
детето, както и специфичните продукти за мазане и къпане, свързани с -, като
това ставало ясно от приложените множество касови документи, отразяващи покупки
именно на такива продукти, от аптеки и Магазин -, които продукти закупувал
именно за детето си, дори когато не било при него, а при майката. Заболяването му
било констатирано от раждането му и именно той го водел на лекар с оглед
взимането на навременни мерки и полагането на грижи за здравето му. В тази
връзка бил приложеният амбулаторен лист от 06.10.2017 г., от който било видно,
че състоянието на детето през 2020 г., както се твърдяло от майка му, не било
променено, тоест това не било нововъзникнало обстоятелство
и при определяне на издръжката през декември 2018 г., същото било взето
предвид. Твърдението, че детето посещавало - в - и това водело до нараснали
разходи, също не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Видно било
от приложената служебна бележка изх.№ 46/22.02.2021 г. от -, че в периода от
октомври 2020 до февруари 2021 г. вкл., за 5 месеца, детето било на - само 5
дни. В тази връзка бил обезпокоен на няколко пъти от случайни срещи с майката
на ищцата, която се грижела и за другото й дете, докато ищцата била на работа,
че детето им, което било на -, било оставяно само вкъщи, докато - му отивала да
взема другото дете на ищцата от -. По случая работела -, тъй като в един от
случаите се била наложила и намесата на полицията, след обаждане от негова ответника
на тел. -, че синът му бил оставен сам. Твърдението в исковата молба, че
разполагал с необходимите възможности, за да осигурял издръжката на малолетното
си дете, също не било нещо ново, обуславящо изменение на размера й. През
последните месеци на пандемия, от април 2020 година до януари 2021 г., доходите
му трайно намалели, което било видно от представеното удостоверение изх. № 166/09.02.2021 г., но въпреки това не бил
престанал да се грижи за детето си, да плаща дължимата издръжка и прави всичко
необходимо за същото, вън от определеното от съда, свързано с отглеждането и
възпитанието му. Съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки родител бил длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигури условия на живот,
необходими за развитието на детето. От всичко изложено и представените
доказателства ставало ясно, че правел именно това, и че размерът на
определената по-рано издръжка от 200 лева, не се налагало да бъде изменян, тъй
като бил справедлив, съобразен с нуждите на детето и възможностите на този,
който я заплащал. Предвид изложеното моли съда да бъде отхвърлен предявения иск,
като неоснователен. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищцата, като майка и законен представител на
малолетното дете, носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в поправената й искова молба, тъй като на тях е основала предявения
иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си срещу
основателността на този иск.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: заверен препис от амбулаторен лист №
1367/18.11.2020 г., декларация за СИС на ищцата, заверен препис от решение по
гр.д. № 3784/2018 г. на PC С.З., служебна бележка изх. № 15/16.11.2020 г., удостоверение
№ 6/18.11.2020 г., удостоверение изх. № 166/09.02.2021 г., служебна бележка изх.№
46/22.02.2021 г., заверен препис от амбулаторен лист № 002693/25.10.2017 г.,
заверен препис от амбулаторен лист № 3296/12.07.2019 г., заверен препис от преводно
нареждане от 29.03.2019 г., заверен препис от преводно нареждане от 20.09.2019
г., заверен препис от 64 броя фискални бонове, 2 бр. рецепти от 02.07.2019 г. и
от 10.09.2020 г., и декларация за СИС на ответника.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.дело № 3784 по описа за 2018 г. на Старозагорския
районен съд.
ДАВА възможност на ответника, най-късно в срока по чл. 312,
ал. 2 ГПК да посочи за кои точно от твърдените в отговора му факти и
обстоятелства иска да води свидетел, едва след което съдът ще се произнесе по
искането му в отговора за предоставяне на възможност да го води за разпит в
съдебно заседание за установяването им.
УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на
Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се
предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове
срещу тях.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не
изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да -равят
това по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните и
Дирекция „Социално подпомагане” С.З., като на последната се връчи и препис от поправената
искова молба и отговора с приложенията към тях, а в призовката й се укаже и
необходимостта, да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето
становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в
настоящото производство.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните
във връзка с указанията и доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: