РЕШЕНИЕ
No………./………..12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 1635 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №4669/14.06.2019г. от ППЗК „СРАЦИМИР“,
ЕИК *********, с. Чернево, обл. Варна срещу решение №92/10.05.2019г.,
постановено по гр.дело №1309/2017г. на Районен съд – гр. Девня
в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивника дължи
на “ПЕНДОЗ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия, ул. “ С. Врачански “ №1 сумата
от 9863.40 лв., представляваща цената на доставени стоки и услуги по
фактури с №№**********/29.12.2016г., №**********/09.08.2016г.,
№**********/12.09.2017г. и сумата
от 692.07 лева, представляваща обща мораторна лихва за периода от
10.08.2016г. до 17.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.10.2017г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №1063/2017г. на РС Девня
и в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника против “ПЕНДОЗ”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия, ул. “ С. Врачански “ №1, насрещен иск с
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 16147. 32 лева,
представляваща сбор от неустойки по договор от 19.06.2013г. за доставка на
машини, съоръжения и монтаж в кравеферма, собственост на ответника, заедно с
Допълнително споразумение №1 от
12.06.2015г. със спецификация към него, по силата на които ищеца е поел
задължение за доставка, монтаж и
гаранционна поддръжка на техника в кравеферма в с. Чернево, общ. Суворово,
собственост на ППЗК „ СРАЦИМИР„.
В жалбата е изложено становище за частична недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице три договора за доставка на стоки
и услуги, като осчетоводените фактури, не могат да заместят съдържанието на
договорите и уговорките между страните. Отново се набляга, че фактурите касаят
гаранционното обслужване по основния договор от 19.06.2013г., по него всички суми са изплатени, съгласно
съдебно счетоводната експертиза. С оглед изложеното не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника.
По отношение на насрещния иск се твърди, че решението е недопустимо, тъй
като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Предявеният иск е за неустойка за
забава в изпълнението, а съдът е разгледал иск за вреди от недостатъци на
продадени вещи.
По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
установителния иск и уважи несрещния, както и да му се присъдят направените
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата „Пендоз“
ЕООД, в който застъпва становище за правилност и обоснованост на обжалваното
решение.
По изложените съображения моли въззивният съд да остави в
сила първоинстанционното решение.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба. Въззиваемата
страна, също редовно призована, оспорва жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.415,
ал.1, вр. чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.327 от ТЗ и чл.226, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от “Пендоз” ЕООД срещу ППЗК „Срацимир“ да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 4507.08лв., представляваща
неплатени възнаграждение и продажна цена по фактура с .№**********/09.08.2016г.,
сумата от 1578.48лв., представляваща неплатени възнаграждение и продажна
цена по фактура №**********/29.12.2016г, сумата от 3777.84лв.,
представляваща неплатено възнаграждение и продажна цена по фактури №**********/12.09.2017г. по три договора за профилактика, доставка на
консумативи и ремонт на доилна инсталация, находяща се в кравеферма на
ответника, сумата от 544.44лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 4507.08лв. за периода 10.08.2016г. до 17.10.2017г., сумата
от 128.29лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
1578.48лв. за периода 30.12.2016г. до 17.10.2017г., сумата от 22.08лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3777.84лв. за периода
29.09.2017г. до 17.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.10.2017г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №1063/2017г. По описа на на Районен съд – Девня.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение за
процесните суми. Длъжникът подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, поради
което за ищеца се е породил правния интерес от воденето на иска за установяване
на вземането.
Сочи се, че между ищеца, в качеството на изпълнител/доставчик
и ответника, в качеството на възложител и купувач са сключени три договора за
профилактика, доставка на консумативи и ремонт на доилна инсталация. Във връзка
с трите договора били издадени процесните фактура №**********/09.08.2016г., фактура
с №**********/29.12.2016г., фактури №**********/12.09.2017г., в които са
индивидуализирани вида, количеството и стойността на стоките и услугите.
Излага се, че ищецът доставил стоките и извършил
възложените ремонти и профилактика. Ответникът не заплатил дължимите
възнаграждение и продажна цена на падежа, поради което дължи същите, ведно с
лихвата за забава. По изложените съображения ищецът е формулирал петитум да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК от ППЗК „Срацимир“, в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва се между страните да са сключени три договора с
твърдяното съдържание, както и обема на изпълнение, вида, количеството и
стойността на доставените стоки и услуги.
Твърди се, че между страните е бил сключен договор от
19.06.2013г. за доставка на машини, съоръжения и монтаж на същите в кравеферма,
собственост на ответника, ведно с допълнително споразумение от 12.06.2015г. със
спецификация към него на обща стойност 253200.00 евро с ДДС. Доставките и
монтажа са били извършени въз основа на технологичен проект, в изпълнение на
договор №03/121/06516/08.08.2014г. с ДП „Земеделие“ за отпускане на финансова
помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по Програма
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. По силата на договора
ищецът е поел задължение в т.6.5 да осигури дванадесет месечно безплатно
гаранционно обслужване на продавача, считано от подписване на двустранния
констативен протокол за завършване на монтажа
и провеждане на 72 часови проби. Протоколът за проби е от 08.10.2015г.,
гаранционният срок изтича на 08.10.2016г., поради което дейностите и
консумативите по първата фактура попадат в гаранцията и не се дължи търсената
сума по нея. Твърди се, че е налице забавено и липса на изпълнение от страна на
ищеца за някои от елементите на доилната система в срок 60 дни от плащането. Забавена
е доставката и монтажа на цистерна за течна тор 8000L с апликатор 3 метра
Рeecen – 1бр. с 24 дни Излага се, че не
са доставени 12бр. лопатки за избутване на торовата маса на субщрангов канален
торов транспортьор DeLaval с дължина на каналите 2х60 и ширина 60см. и напречен
канал с дължина 12м и ширина 60см. и К3 преса. Не са монтирани, макар и
доставени автоматични поилки DeLaval – 100бр. Излага се, че гумени постелки за
крави RM 21S – 200бр. са били монтирани некачествено с три малки дюбелчета, а
не залепени по технология, като към настоящия момент всички легла са паднали.
С отговора на исковата молба са предявени насрещни искове
с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Пендоз“ ЕООД
да заплати на ищеца ППЗК „Срацимир“ сумата от 1783.71лв.,
представляваща неустойка, дължима поради забавена доставка на цистерна
за течна тор 8000L с апликатор 3 метра Рeecen – 1бр., формирана като 0.1% на
дена върху сумата от 7432.34лв. за периода 16.09.2015т. до 09.10.2015г., сумата
от 6571.59лв., представляваща
неустойка, дължима поради забавена доставка на 12бр. лопатки за
избутване на торовата маса на субщрангов канален торов транспортьор DeLaval с
дължина на каналите 2х60 и ширина 60см. и напречен канал с дължина 12м и ширина
60см. и К3 преса, формирана като 10% върху сумата от 65715.88лв., сумата от 1220.43лв.,
представляваща неустойка, дължима
поради забавен монтаж на автоматични поилки DeLaval – 100бр.,
формирана като 10% върху сумата от 12204.38лв., сумата от 6471.59лв., представляваща неустойка, дължима поради некачествен монтаж на гумени
постелки за крави RM 21S – 200бр., формирана като 10% върху сумата от
65715.88лв., всичките суми дължими по
силата на договор №03/121/06516/08.08.2014г. с ДП „Земеделие“ за
отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ по Програма развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.
Ответникът
по насрещните искове е депозирал отговор, в който оспорва същите по основание и
размер. Твърди, че е изпълнил задълженията си по доставка и монтаж на
съоръженията. Не е забавена доставката на цистерна за
течна тор 8000L с апликатор 3 метра Рeecen – 1бр., съгласно приемо –
предвателен протокол от 09.09.2015г., като тя не се нуждае от монтаж. Доставени
са и монтирани 12бр. лопатки за избутване на торовата маса на субщрангов
канален торов транспортьор DeLaval с дължина на каналите 2х60 и ширина 60см. и
напречен канал с дължина 12м и ширина 60см. и К3 преса, като работата е приета
с протокол от 05.10.2015г. и протокол за проведена 72 часова проба от
05.10.2015г. до 08.10.2015г. Налице е забавяне, поради забавен монтаж на
торовата лагуна. Доставени и монтирани са автоматични поилки DeLaval – 100бр.,
съгласно протокол за извършен монтаж от 05.10.2015г. По отношение на гумените
постелки за крави RM 21S – 200бр., те също са били доставени и монтирани
качествено с дюбели. Излага се, че въз основа на доставените и монтирани
съоръжения ищцовата кооперация е получила помощта от ДФ „Земеделие“.
По изложените
съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, тъй като е постановено по предявени искове.
Въведеното оплакване от
въззивника за частична недопустимост на исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД е
неоснователно, тъй като то касае приложението на материалния закон по
съществото на спора.
Въззивната жалба
разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.327 от ТЗ и чл.226, ал.1 от ЗЗД и чл.294 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.327 от ТЗ в тежест на ищеца е
да установи, че с ответника са сключили договор за търговска продажба, че
стоката е доставена и се дължи уговорената между страните продажна цена. От
своя страна претенцията, намираща своето правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД изисква
пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор за изработка с
конкретни параметри на уговорена работа и възнаграждение, че работа е извършена,
приета е от възложителя, поради което е възникнало основанието за плащане на
уговореното възнаграждение.
При така очертаната правна рамка, съдът приема за установено, че ищеца, като
изпълнител и доставчик и ответника, в качеството на възложител и купувач са сключени
три валидни договора със смесен характер, съчетаващи такъв за продажба на консумативи
и такъв за изработка. Предмет и на трите договора са доставка на препарати за
измиване на доилна система, пяна за измиване на вимето на кравата, кърпи за
почистване на вимето на кравата, филтри, доилни чорапи, чашки за биопяна,
дерегент за почистване, йодофенс и др., профилактика и ремонт на доилна
система, в това число и доставката на необходимите части, като сервизен
комплект за вакуум регулатор, лопатки мотор, дренажни тръби, свързващи кабели и
др.
Налице е изпълнение от страна на ищеца. Този извод е обусловен от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаното заключение по
съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено. По делото са приети фактура №**********/09.08.2016г. на
стойност 4507.08лв., фактура №**********/29.12.2016г. на стойност 1578.48лв.,
фактуриа №**********/12.09.2017г. на стойност 3777.84лв., в които са
индивидуализирани вида, количеството и стойността на стоките и услугите. Същите
са подписани от представител на ответната кооперация, обстоятелството, което не
се оспорва, с което същата е признала възникналата между страните договорна
връзка при посочените във всяка една фактура параметри, факта на доставяне на
консумативите и извършването на уговорената работа, както и приемането й без
забележки.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че
стоките са били предадени на ответника и е извършена и профилактиката и труда,
като това се установява и от двустранно подписани стокови разписки приложени от
л.17 до 21 и до л.24 до л.35 от първоинстанционното дело.
Фактът на доставка и извършената и приета работа, в
обемите и стойностите посочени в процесните фактури се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза
вх.№5361/02.10.2018г. Съгласно същото
процесните три фактури са осчетоводени в
счетоводствата на двете страни, включени са в дневниците за покупки и продажби
по СД по ЗДДС и по тях е ползван данъчен кредит от страна на ответника.
Отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника-купувач/възложител, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
За тези
обстоятелства свидетелстват и показанията на св. П.Х., който в качеството на
бивш председател на кооперацията знае, че е имало доставки на консумативи и
препарати за измиване, като била и извършвана профилактика.
Съдът намира, че
падежът за плащане е настъпил по трите договора, като страните не спорят, а и липсва
каквото и да е оплакване във въззивната жалба, че той е в деня следващ
получаване на всяка една от данъчните фактури.
На падежа ответникът
не твърди и не доказва плащане. Неоснователно
се явява възражението му за недължимост поради това, че предмета на тези
фактури, касае реализирането на гаранционната отговорност на ищеца по договор
от 19.06.2013г. за доставка на машини, съоръжения и монтаж на същите в
кравеферма, собственост на ответника, ведно с допълнително споразумение от
12.06.2015г. със спецификация към него.
В действителност
между страните е сключен договор от посочената дата на стойност на 253200.00
евро с ДДС, който има за предмет доставка и монтаж на: субщрангов канален торов
транспортьор DeLaval /2бр./, помпа за торова течност, хомогенизатор, хладилен
танк, трифазен дизелов агрегат за авариен режим на работа, гумени постелки за
крави /200бр./, автоматични поилки DeLaval – 100бр., вентилатор, мобилна
количка за хранене на телета с мляко, къщичка за телета, апликатор на инокулант,
цистерна за течна тор 8000L с апликатор 3 метра Рeecen. В т.6.5 е уговорено, че
доставчикът/изпълнител осигурява дванадесет месечно гаранционно обслужване на
машините и съоръженията, съгласно общи условия, считано от подписването на
двустранния протокол за извършването на монтажа, въвеждане на пробни изпитания
и въвеждане обекта в редовна експлоатация.
От своя страна
според съдържанието на приложение №1 към Общи гаранционни условия на фирма DeLaval се установява, че гаранцията включва
поправка и подмяна на дефектирал детайл. Извън гаранцията са дефекти от недобра
поддръжка, от повредена електрическа система, както и изхабяващи се части
/гумени съединения, уплътнения, доилни чорапи, присъединителни връзки/.
Между страните
има подписани протоколи за извършен монтаж и проведени 72 часови проби от 30.10.2013г.
и 01.11.2013г. на хладилен танк и трифазен дизелов агрегат, протоколи за
извършен монтаж и проведени 72 часови проби от 10.09.2015г. и 08.10.2015г. на
субщрангов канален торов транспортьор DeLaval /2бр./ и помпа за торова течност,
протокол за доставка от 02.09.2015г. на хомогенизатор, къщичка за телета,
автоматична поилка/100бр./, протокол за доставка на боксови постелки,
вентилатори, мобилна количка за хранене на телета и апликатор от 09.09.2015г.,
протокол от 09.09.2015г. за доставката на цистерна за течна тор 8000L.
С подписването на
последния протокол за проведени 72 часови проби, приключили на 08.10.2015г.,
съдът намира, че е започнал да тече гаранционния срок по т.6.5 от
договора.
Следователно гаранционната
отговорност на ищеца важи за периода 08.10.2015г. до 08.10.2016г. Безспорно доставките
и работа по първата фактура от 09.08.2016г. попадат във времевия период на
действие на гаранцията. Но както за доставките и извършената работа по тази
фактура, така за тези описани останалите две фактури, макар и извън времевия
обхват, гаранцията принципно не би важала. Доставката между страните има за
предмет консумативи /биопяна, доилни чорапи,
дерегент за почистване, йодофенс/, които са изключени от гаранцията.
Профилактиката на доилната система също не се поема съгласно общите условия на
„DeLaval“.
По изложените
съображения предявените главни искове са основателни и следва да бъдат уважени
в пълните им размери.
Съдът като взе
предвид липсата оплакване във въззивната жалба за периода на забава, както и правилата
на чл.294 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД намира, че ответникът по първоначалните
искове дължи обезщетение за забава за претендираните периоди съгласно
заключението на вещото лице както следва: сумата от 543.19лв. върху главницата
от 4507.08лв., сумата от 127.85лв. върху главницата 1578.48лв., сумата от 21.03лв.
върху главница от 3777.84лв. Или сборът на мораторните претенции е 692.07лв.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че акцесорните искове са
основатели за тези установени суми и периоди, и неоснователни в останалите им
части.
По исковете с
правно основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД следва да се установи, че между
страните е сключен договор, пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на
пълно или частично неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна
уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение.
Съдът формира изводи, че между страните е
сключен валиден договор от 19.06.2013г. за доставка на машини, съоръжения
и монтаж на същите в кравеферма, с коментирания по – горе в мотивите предмет. В чл.11 страните са уговорили,
че при забава при доставката и монтирането на машините и съоръженията в графика
по чл.4 /до 60 дни от датата на плащане/ продавачът дължи неустойка в размер на
0.1% от стойността на внесената до момента сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 10%.
Т.е освен горните предпоставки и предмет на
изследване от страна на съда за да влезе в сила неустоечната клауза, е въпроса към коя дата е налице плащане на дадено
съоръжение или машина, съответно към коя дата е доставено и монтирано то /при
необходимост от монтаж/.
По отношение
претенцията за неустойка поради забава в доставката на цистерна за течна тор 8000L, съгласно заключението на вещото лице по
съдебно счетоводната експертиза вх.№91/08.01.2019г., плащането е извършено на
два пъти на 23.06.2015г. и на 31.07.2015г. От тази последна дата съдът приема,
че кооперацията е изпълнила в цялост задълженията си и е започнал да тече срока
по чл.4. Цистерната в случая е доставена в 60 дневния срок, съгласно приемо –
предавателен протокол от 09.09.2015г. /л.133/, изтичащ на 26.10.2015г. От това следва,
че ответникът по насрещният иск е изправна страна и не дължи търсената
неустойка от 1783.71лв., като искът в
тази му част подлежи на отхвърляне.
Неоснователна
се явява и претенцията за неустойка в размер на 6571.59лв. за забавена
доставка 12бр. лопатки за избутване на торовата маса на
субщрангов канален торов транспортьор DeLaval. Налице са двустранно подписани
приемо – предавателен протокол и протокол за проведени 72 часови проби от
10.09.2015г. и 08.10.2015г. на двата броя субщрангов канален торов транспортьор
DeLaval, всеки от тях, включващ и по 127 бр. скреперни лопатки по спецификация.
С полагането на подписа на представител на ищеца по насрещният иск, същият е декларирал
неизгодни за себе си факти, че тези лопатки са доставени и монтирани. Това, че
вещото лице по допусната съдебно техническа експертиза е посочило в
заключението се, че 12бр. лопатки липсват не е миродавно и не може да
опровергае приемо – предавателния протокол. Неговата констатацията е извършена
в един по – късен момент, когато вече е изминал един период, в който доилната
система е функционирала без забележки. Съоръженията са били платени на
31.07.2015г., посочено от вещото лице в счетоводната експертиза. Срокът за
доставка и монтаж пак според заключението по счетоводната експертиза изтича на
26.10.2015г. След като монтажа и пробите са извършени до 08.10.2015г., то не налице
е забава, поради което не се дължи неустойка.
На отхвърляне подлежи е претенцията за неустойка в размер
от 6471.59лв., дължима
поради забавен монтаж на автоматични поилки DeLaval – 100бр.
Автоматичните поилки са платени на 31.07.2015г., доставени са съгласно приемо –
предавателен протокол на 02.09.2015г. Срокът за доставка изтича на 26.10.2015г.,
като с оглед изложените данни е спазен. Т.е липсва забава от страна на
ответника по насрещните искове, която да бъде санкционирана с насрещните
искове.
Неоснователна се явява и претенцията за неустойка за некачествен монтаж на гумени
постелки за крави RM 21S – 200бр. На първо място уговорената неустойка в чл.11
е за забава на доставката и монтажа, а не компенсаторна за некачествено изпълнение
на договора в частта за изработката, каквото се претендира. Отделно от това
ответникът по насрещният иск е изправна страна по договора, тъй като ги е
доставил в 60 дневния срок, съгласно приемо – предавателен протокол от
09.09.2015г. Срокът изтича на 26.10.2015г. при плащане, извършено на
31.07.2015г.
Следва също да се отбележи, че според заключението по
техническата експертиза постелките са монтирани със спазени технологични
инструкции, от което следва и липса на некачествено изпълнение.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, а именно
за основателност на главните искове с акцесорните им и неоснователност на
насрещните такива, решението на първоинстационният съд следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер 1100.00лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №92/10.05.2019г., постановено по гр.дело №1309/2017г. на Районен съд
– гр. Девня
в частта, с която е прието за установено по отношение на ППЗК
„СРАЦИМИР“, ЕИК *********, с. Чернево, обл. Варна, че дължи на “ПЕНДОЗ” ЕООД,
ЕИК *********, гр. Провадия, ул. “ С. Врачански “ №1 сумата от 4507.08лв.,
представляваща неплатено възнаграждение и продажна цена по фактура №**********/09.08.2016г.,
сумата от 1578.48лв., представляваща неплатени възнаграждение и продажна
цена по фактура №**********/29.12.2016г., сумата от 3777.84лв.,
представляваща неплатено възнаграждение и продажна цена по фактури
№**********/12.09.2017г. по три договора
за профилактика, доставка на консумативи и ремонт на доилна инсталация,
находяща се в кравеферма на ответника, сумата от 543.19лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 4507.08лв. за периода
10.08.2016г. до 17.10.2017г., сумата от 127.85лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата 1578.48лв. за периода 30.12.2016г. до
17.10.2017г., сумата от 21.03лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 3777.84лв. за периода 29.09.2017г. до 17.10.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 17.10.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №1063/2017г.
По описа на Районен съд - Девня
и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ППЗК „СРАЦИМИР“,
ЕИК *********, с. Чернево, обл. Варна против “ПЕНДОЗ” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Провадия, ул. “ С. Врачански “ №1 насрещен иск с основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 16147. 32 лева, представляваща сбор от неустойки
формиран както следва: сумата от 1783.71лв.,
представляваща неустойка, дължима поради забавена доставка на цистерна
за течна тор 8000L с апликатор 3 метра Рeecen – 1бр., формирана като 0.1% на
ден върху сумата от 7432.34лв. за периода 16.09.2015т. до 09.10.2015г., сумата
от 6571.59лв., представляваща
неустойка, дължима поради забавена доставка 12бр. лопатки за
избутване на торовата маса на субщрангов канален торов транспортьор DeLaval с
дължина на каналите 2х60 и ширина 60см. и напречен канал с дължина 12м и ширина
60см. и К3 преса, формирана като 10% върху сумата от 65715.88лв., сумата от
1220.43лв., представляваща неустойка,
дължима поради забавен монтаж на автоматични поилки DeLaval –
100бр., формирана като 10% върху сумата от 12204.38лв., сумата от 6471.59лв., представляваща неустойка, дължима поради некачествен монтаж на гумени
постелки за крави RM 21S – 200бр., формирана като 10% върху сумата от
65715.88лв., всичките суми дължими по
силата на договор №03/121/06516/08.08.2014г. с ДП „Земеделие“ за
отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ по Програма развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.
ОСЪЖДА ППЗК „СРАЦИМИР“, ЕИК *********, с.
Чернево, обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ на “ПЕНДОЗ” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Провадия, ул. “ С. Врачански “ №1 сумата от 1100.00лв./хиляда и сто лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.