Определение по дело №1233/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .07.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно частно гражданско дело № 1233 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Н.К.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.А., срещу Определение № 322/05.04.2019 г. по гр.д. № 1095/2018 г. по описа на ПРС, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и следва да се отмени. Жалбоподателката Н.К.Л. сочи, че ответникът е получил лично исковата молба и приложенията на 17.10.2019 г. и е налице редовно връчване. Твърди, че въпреки това съдът, без да вземе становището на ищцата, е възложил на преводач да преведе книжата на хърватски език, което не е било необходимо, защото ответникът е владее български в достатъчна степен, за да разбира съдържанието на документите. Излага, че по този начин я е натоварил с излишни съдебни разноски, които не са и условие за продължаване на процеса и приключването му с решение.

В срока по чл. 276 ГПК не постъпил отговор от ответника по частната жалба М.Л..

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което производството по нея е процесуално допустимо.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 1095/2018 г. на ПРС е образувано по подадена искова молба за развод по чл. 49, ал. 1 СК от Н.К.Л. срещу М.Л., гражданин на Хърватско.

С Разпореждане № 3705/08.10.2018 г. първоинстанционният съд е разпоредил изпращането на преписи от исковата молба и приложенията на ответника за отговор в срока по чл. 131 ГПК. Видно от Известие за получаване /л. 14/ книжата са получени лично от ответника на 17.10.2018 г. на посочения в исковата молба адрес в Федерална Република Германия.

С Разпореждане № 4860/11.12.2018 г. съдът повторно е разпоредил връчване на преписи от исковата молба и приложенията за отговор, което разпореждане, видно от данните по делото, не е било изпълнено (преведените книжа са прикачени към корицата на делото и призовка не е изпратена).

С Разпореждане № 4992/21.12.2018 г. първоинстанционният съд е указал на ищцата в седмодневен срок да внесе сумата от 211,20 лв. по сметка на ПРС, която съставлява разход за изготвяне на превод на книжата, които следва да се изпратят на ответника. Ищцата е предупредена, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено.

С молба вх. № 24/03.01.2019 г. ищцата е заявила, че ответникът владее български език в достатъчна степен, за да разбира смисъла и съдържанието на съдебните книжа и ги е получил лично на 17.10.2018 г. Излага съображения, че без разпореждане на съда е възложен превод, който е ненужен и я натоварва с излишни разноски. Моли за отмяна на разпореждането за заплащането на сумата за превод.

С Разпореждане № 86/04.01.2019 г. съдът е дал последна възможност на ищцата в седмодневен срок да изпълни Разпореждане № 4992/21.12.2018 г., като в противен случай производството ще бъде прекратено.

С молба вх.№ 86/08.01.2019 г. ищцата моли да бъде освободена от заплащане на извършения превод поради липса на средства.

С Разпореждане № 138/09.01.2019 г. съдът е указал на ищцата в седмодневен срок да представи доказателства за липсата на доходи. В дадения срок не е постъпила молба. С Разпореждане № 342/22.01.2019 г. съдът повторно е дал възможност за представяне на тези доказателства. С Разпореждане № 650/11.02.2019 г. отново е даден срок за представяне на доказателства. В срока не е постъпила молба.

С Определение № 194/16.02.2019 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса и разноски.

С Разпореждане № 1093/12.03.2019 г. съдът е дал последна възможност на ищцата в седмодневен срок да изпълни Разпореждане № 4992/21.12.2018 г., с което я задължава да внесе сумата от 211,20 лв. разноски, като в противен случай делото ще бъде прекратено. Молба от ищцата не е постъпила.

С обжалваното Определение № 322/05.04.2019 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 1095/2018 г. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, върнал е исковата молба и е осъдил ищцата да заплати по сметка на ПРС сумата от 211,20 лв. разноски, на основание чл. 77 ГПК.

Атакуваното определение е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 76 ГПК всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.

В конкретния случай първоинстанционният съд е преценил, че исковата молба и приложенията следва да бъдат преведени на хърватски език, което е процесуално действие по негова инициатива. Независимо кой е поискал извършването на определено процесуално действие разноските по него следва да се внесат предварително. В случай, че тези разноски не бъдат внесени предварително, действието може да не бъде извършено (ако се касае например за доказателствено искане на страна, без което делото може да се реши) или да се извърши и страната да бъде задължена за разноските с окончателния съдебен акт по спора (ако се касае за действие, което съдът е длъжен да извърши служебно).

Преди да разпореди превод на книжата първоинстанционният съд е бил длъжен да даде възможност на страната да внесе предварително разноските за превода и да изрази становище дали същият е наложителен, евентуално да представи доказателства, че чуждият гражданин разбира български език. В случай, че съдът прецени, че такъв превод се налага и страната отказва да заплати предварително разноските за него, следва той да се поеме от бюджета на съда и ищцата да бъде осъдена за тези разноски с окончателния акт по спора, при прилагане на разпоредбата на чл. 77 ГПК.

Неизпълнението на разпореждането за предварително внасяне на разноски за превод няма как да има за последица прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, защото не се касае за наличието на нередовност на исковата молба, която не е била отстранена в срок.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото вече е изготвен превод на исковата молба и приложенията, следва преведените документи да се връчат на ответника за отговор и след изтичането на едномесечния срок съдът да продължи разглеждането на делото по същество.

Доколкото частната жалба е основателна и препис от нея не е следвало да бъде връчван на ответната страна, разноските за нейния превод в размер на 148,20 лв. следва да останат за сметка на съда.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 322/05.04.2019 г. по гр.д. № 1095/2018 г. по описа на ПРС, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ВРЪЩА на Провадийски районен съд гр.д. № 1095/2018 г. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      

                       2.