Р Е Ш Е Н И Е
№ 5619
гр. Варна, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4172 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от Н.С. и М.Д., чрез пълномощника им юрисконсулт М.С. срещу С.С.М.,
с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена Заповед № 8294/05.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16506/2018г. по описа на ВРС:
сумата
от 642.93лв. /шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща дължима главница
произтичаща от договор за паричен заем №***
от ***г., сключен с „ И.А.М.” АД, вземането по който е прехвърлено в полза на
заявителя съгласно Приложение *** от ***г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г.,
сумата
от 53.04лв. /петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 05.10.2017г. до 22.02.2018г.,
сумата
от 45лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи,
сумата
от 285.58 /двеста осемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 05.10.2017г. до
22.02.2018г. (падеж на последна погасителна вноска),
сумата
от 53.34 /петдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода
06.10.2017г. до 01.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 01.11.2018г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. било подписано Приложение №*** към към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, по силата на което ищцовото дружество придобило вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***г. сключен между „И.А.М.” АД и С.С.М.. Длъжникът бил редовно уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от цедента по договора за цесия.
На ***г. между „И.А.М.” АД като заемодател и С.С.М. като заемател бил сключен Договор за паричен заем № ***. С подписването на договора заемателя удостоверявал, че е получил и запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор.
Заемната сума в размер на 750 лева била предоставена на заемателя още с подписване на договора, с което заемодателя изпълнил задължението си. Съгласно уговореното между страните по договора, ответникът следвало да върне сумата, ведно с договорната лихва на 13 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 63.27 лева.
По договора за заем С.С.М. извършила плащания в общ размер на 180 лева, като не били погасени задължнията ѝ за главница в размер на 642.93 лева, договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 22.02.2018г. в размер на 53.04 лева, 285.58 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договора за осигуряване на обезпечение, 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на вземанията и 53.34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д.№ 16508/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и ищцовото дружество получило указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначеният ѝ особен представител.
С отговора на исковата молба исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани и се прави искане за отхвърлянето им от съда.
От представеното приложение №*** към рамков договор за цесия от ***г. не ставало ясно как е изчислена общата дължима сума по кредита, остатъкът на дължимата сума към датата на цесията, както и как са формирани сумите в петитума на исковата молба. В предложението за сключване на паричен заем били посочени данни на съпругът на С.М., както и на негов брат, които можели да бъдат двете физически лица поръчители. Дори да се приемело, че тези лица не са поръчители липсвали доказателства неустойката в размер на 339.04 лева да е разсрочена на 13 равни вноски в съответния размер. Не ставало ясно как са изчислени дължимите според ищеца суми, лихви, както и неустойка.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Производството е
образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като от ч.гр.д.№ 16506/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в
законоустановения едномесечен срок.
На ***г. е сключен
договор за паричен заем № *** между „И.А.М.” АД и ответницата С.С.М., като надлежно
заверено за вярност копие от договора и предложение за сключване на договора
попълнено от служител на кредитодателя и подписан от ответницата са приобщени
към доказателствата по делото /л.8-10/.
На ***г. е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „И.А.М.” АД
и ищцовото дружество, към който на ***г. е подписано Приложение *** към договора,
по силата на който договор ищцовото дружество придобило вземането, произтичащо
от договор за паричен заем № ***г. /л.12-19/.
Цесионерът „А.з.с.н.в.“
ЕАД е упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за сключените
договори за цесия /л.20/.
Като приложения на
исковата молба са представени уведомителни писма, с които ответника се
уведомява за сключените договори за цесия /л.21-24/.
Същите
уведомителни писма са изпратени до адреса на ответницата посочен в договора за
кредит и върнати с отбелязване за преместен адрес.
Според изложените
по делото фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на Договор за потребителски кредит № ***г. сключен между „И.А.М.”
АД и С.С.М. и предоставянето на заемната
сума на заемателя, размерът на претендираните от
ответника вземания, сключването на описаните в исковата
молба договори за цесия, надлежното уведомяване на ответника по реда на чл.99,
ал.3 ЗЗД за извършените цесии.
Сключването на
договор за паричен заем № ***г. с твърдяното в исковата молба съдържание се
установява от представеното с исковата молба копие от същото. Кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора като е предал в брой заемната сума на
ответника, което се удостоверява от положения от него подпис съгласно чл.3 от
договора. Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за
конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост,
като е представено и детайлно описание на всеки компонент на задълженията,
включително чрез предоставяне на погасителен план и общи условия, подписани от
ответника и стандартен европейски формуляр. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен
реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния
договор ГПР е в размер на 40,18%. Към датата на сключване на процесния договор
са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014г., според които годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а
клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения
между страните ГПР от 40,18% не надхвърля петкратно размерa на законния такъв
за времето на сключване на договора. Видно е още, че е договорен фиксиран
лихвен процент, поради което и разпоредбата на чл.11, т.9а ЗПК в случая е
неотносима.
Сключването на
договори за цесия се установява от представените по делото надлежно заверени за
вярност копия от същите и потвърждения от цедентите. Представени са също
пълномощни удостоверяващи надлежната представителна власт на ищеца да уведоми
ответницата за извършените прехвърления на вземания, като с исковата молба е
представено адресирано до ответницата уведомително за цесиите.
Прехвърлянето на
вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го
прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като
цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице –
цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване
на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и
4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента
– чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера.
Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва
след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да
се осъществи и от цесионера като негов пълномощник
По отношение размерът
на задълженията на ответницата по процесния договор за кредит в исковата молба
е направено признание на неизгодни за страната факти – заплащането на суми за
погасяване на задълженията до договора в общ размер на 180 лева, които
изявления следва да се преценяват съобразно чл.175 ГПК. Липсват наведени
твърдения и събрани доказателства от ответната страна за извършени плащания за
погасяване на задълженията по кредита в по-висок размер от признатия от ищеца.
В този смисъл исковите претенции за установяване дължимостта на вземанията за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Ищецът претендира
също така установяване дължимостта на такса за извънсъдебно събиране, което се
твърди да е възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения.
Според изложените твърдения не се касае до такса, като цена на услуга
предоставяна от кредитодателя, а до сума, която се дължи автоматично при забава
или предсрочна изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни
действия или резултат. В най-добрия случай тя цели да покрие евентуално
допълнително положени от него усилия по събирането на кредита. Същевременно
съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за
„такса“ разходи. Така с уговарянето на „таксата“, на практика се постига
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника и срещу
което не се предоставя допълнителна услуга на длъжника. С оглед изложеното
съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен
това твърдените разходи на кредитодателя – изпращане на смс-и, изпращане на
писма, покани и електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори
посещения и др., по естеството си са такива по управление на кредита. Поради
това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им със
заявлението, противоречи и на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК, съобразно която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. По изложените съображения в
частта, с която се претендира установяване дължимостта на вземания за такса
разходи за събиране на просрочени вземания исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на член 8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, транспонирана в чл.16 ЗПК е
предвидено императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния.
В исковата молба
се твърди, че претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на
договора за кредит, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че заемателят
(т.е. потребителят) не предостави в тридневен срок от подписване на договора
обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице или
банкова гаранция. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника
се увеличава.
На следващо място
следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди,
е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.
На последно място,
по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се
подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна
оценка, че е нужно обезпечение, за да се
отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това
задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи
права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
С оглед
изложеното, съдът намира, че исковите претенции за установяване дължимостта на
такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вноски и
претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение следва да бъдат отхвърлени.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в размер на 75 лева в заповедното
производство и 635 лева в исковото, от които 225 лв. довнесена държавна такса, 310
лв. депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 52.04 лева в заповедното производство и 440.61 лева в исковото
производство, които разноски да се възложат в тежест на ответницата.
Водим от горното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.М., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, за които е издадена Заповед № 8294/05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16506/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 642.93лв. /шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща дължима главница произтичаща от договор за паричен заем №***г., сключен с „И.А.М.” АД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение *** от ***г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г.,
сумата от 53.04лв. /петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 22.02.2018г.,
сумата от 53.34 /петдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода 06.10.2017г. до 01.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, срещу С.С.М., с ЕГН ********** *** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 8294/05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16506/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 45лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи,
сумата от 285.58 /двеста осемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 05.10.2017г. до 22.02.2018г. (падеж на последна погасителна вноска).
ОСЪЖДА С.С.М., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 440.61 лв. /четиристотин четиридесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направени в настоящето производство разноски, както и сумата от 52.04 лв. /петдесет и два лева и четири стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16506/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: