Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260005

 

гр. Габрово, 21.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Ваня Григорова като разгледа докладваното от съдията Ива Димова търговско дело  № 58 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от ГПК.

          Предмет на иска е заявената от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.М. със съдебен адрес ***, против ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", ЕИК *** със седалище и адрес на управление село З., община Габрово, Д.Х.М. със същия адрес и Х.И.И. *** претенция в размер 114 133,26 лв., частично предявен от сумата 189 591,82 лв., която произтича от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № 0668/14.06.2005 г., както и сключените допълнителни споразумения между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД, понастоящем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", ЕИК *** със седалище и адрес на управление село З., община Габрово. С Анекс № 5 от 20.12.2011 г. и съгласно чл. 9 от него, Д.Х.М. и Х.И.И. встъпват при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя. За вземането в полза на кредитора – ищец е издадена заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист в заповедното производство на основание чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК. Настоящото производство е обусловено от заповедното и в него следва да се установи съществуването на „изпълняемо право”, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение, което е било предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.

В исковата молба се твърди, че ответниците дължат сума в общ размер на 189 591,82 лв., от които 113 542,48 лв. – главница за периода 21.08.2015 г. – 12.03.2019 г.; 57684,66 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2015 г. – 25.09.2018 г.; 17273,25 – наказателна лихва просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания за  периода 21.09.2015 г. – 12.03.2019 г.; 547,98 лв. – разноски по кредита за периода 30.07.2015 г.-12.03.2019 г.; 543,45 лв. – застраховки за периода 11.11.2015 г.-12.03.2019 г., които произтичат от револвиращ банков кредит. Било е поискано издаване на заповед за изпълнение частично за сумата 114133,26 лв., от които 113 542,48 лв. – цялата дължима сума за главницата за периода от 21.08.2015 г. -12.03.2019 г.; 386,78 лв. - част от общото задължение за застраховки за периода от 07.11.2016 г.-12.03.2019 г.; 204,00 лв.- част от общото задължение за разноски по кредита за периода от 15.01.2019 г. до 12.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Това е настоящата искова претенция.

Кредитът е използван изцяло. Вземането към банката не е изплатено нито от кредитополучателя, нито от солидарните длъжници, поради това банката е предприела действия за събиране на вземанията си по договора за кредит и допълнителните споразумения към него, като е подала заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Габровски районен съд. Съдът е уважил искането и е образувано ч.гр.д. № 489/2019 г., по което е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. По заповедното производство е постъпило възражение от длъжниците. Към 12.03.2019 г. включително, пълният размер на задължението, според счетоводните книги на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е в посочения по- горе размер. С допълнителна искова молба оспорват твърденията на ответниците, че искът е недопустим и не следва вторият и третият ответник да отговарят за задълженията на едноличния търговец. Оспорват възраженията за недължимост на договорната и наказателната лихва. Противопоставят се на поставените въпроси към съдебно-счетоводната експертиза.

          В законния срок  е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника Д.Х.М.- адв. Д. от Габровска адвокатска колегия. Счита предявеният иск е недопустим и неоснователен. Оспорва договорните клаузи като неравноправни. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва справката по чл. 366 от ГПК. В допълнителния отговор на допълнителната искова молба поддържа изцяло подадения отговор и пояснява, че възраженията относно наличието на неравноправни клаузи и неоснователност на исковите претенции са направени при условията на евентуалност. Счита, че е приложен анатоцизъм при изчисление на вноските. В съдебно заседание договорният представител на М., адв. И. от ГАК поддържа депозирания отговор и становища по предявения иск, извършени от особения представител.

          В отговора на ответника Х.И.И., чрез назначения и особен представител адв. Н. от Габровска адвокатска колегия се взема становище, че искът е недопустим и неоснователен. Оспорва договорните клаузи като неравноправни. Твърди, че не са му били предоставени погасителни планове. Оспорва справката по чл. 366 от ГПК. 

          От ЕТ "М. -ДХ-Д.М." не е депозиран отговор на исковата молба и същият не взима становище по предявения иск в съдебно заседание.

          С определение от 15.06.2020 г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е изготвил предварителен доклад, който им е предоставен своевременно.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

  От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД, понастоящем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и ЕТ "М. -ДХ-Д.М." е бил сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № 0668/14.06.2005 г. Страните  са се споразумели, банката да предостави на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 90000,00 лв. за срок от 120 месеца. Дължимата лихва е определена като сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта. Към датата на подписване на настоящия договор обявеният банката БЛПМФ за лева е 10 %.

За обезпечаване на кредита е учредена ипотека върху жилище в с. К., област Бургас. С последващи анекси, страните са предоговаряли условията по договора.

Като обезпечение по договора, с Анекс № 5 от 20.12.2011 г. и съгласно чл. 9 от него, Д.Х.М. и Х.И.И. встъпват при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя ЕТ "М. -ДХ-Д.М.". Заявили са, че са съгласни с всички условия на настоящия договор за банков кредит и анексите към него, от които произтичат задълженията, в които встъпват по силата на настоящото споразумение. Последвали са Анекс № 6 от 05.12.2013 г. и Анекс № 7 от 29.07.2014 г.

Поради прекратяване на плащанията по договора, от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД са изпратили покана до Д.Х.М. лично и в качеството му на ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", като обявяват същия за изцяло и предсрочно изискуем, преди крайния срок на погасяване. В поканата е отразено, че към 30.07.2018 г. задължението по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г. е общо в размер на 173 421,73 лв., в това число 113 542,48 лв. – главница; 59 065,26 лв. – лихви; 813,99 лв. – застраховки и други разноски. Предоставен е седемдневен срок за погасяване на задължението. Поканата е връчена чрез залепване на 25.09.2018 г. чрез ЧСИ З.В.. Същата покана е връчена и до Х.И.И..

След неизпълнение, на 15.03.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ЕТ "М. -ДХ-Д.М." – кредитополучател и Д.Х.М., и Х.И.И. – солидарни длъжници по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г., ведно с прилежащите към него Приложение от 07.09.2005 г., Анекс № 1 от 19.09.2006 г., Анекс № 3 от 24.09.2007 г., Анекс № 3 от 09.11.2007 г., Анекс № 4 от 11.05.2011 г., анекс № 6 от 05.12.2013 г. и Анекс № 7 от 29.07.2014 г.

Кредитът е усвоен на траншове, видно от счетоводните книги и „Подробна справка по чл. 366 от ГПК” /л.22-38/. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК исковата претенция не е погасена. Има издадена заповед за изпълнение № 2095 от 10.04.2019 г. и изпълнителен лист № 417 от 10.04.2019 г.  по ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на Габровски районен съд, въз основа на които е образувано изпълнително дело. Заповедта е издадена за следните суми: 113 542,48 лв.- главница за периода 21.08.2015 г. 12.03.2019 г., ведно със законната лихва от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането; 386,78 лв. – непогасена по давност част от общото задължение за застраховки за периода 07.11.2016 г.-12.03.2019 г.;  2282,67 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса; 2690,40 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – Разпореждане № 4579 от 28.08.2019 г. /л. 111 от ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на ГРС/.

След подаване на възражение от страна на Д.Х.М., ЕТ "М. -ДХ-Д.М." на 16.05.2019 г., с разпореждане № 2781 от 21.05.2019 г. е указано на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД да предяви иск, като доплати съответната държавна такса.

            В законоустановения срок е депозирана молба вх. № 6035 от 30.07.2019 г. /п.кл.-29.07.2019 г./, с приложена искова молба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД срещу ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", Д.Х.М. и Х.И.И..

Съдът установи, че по делото и приложеното към него ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на ГРС липсва подадено възражение от Х.И.И.. При неподадено възражение от страна на длъжник, заповедта е влязла в сила по отношение на него, т.е по отношение на Х.И. заповед за изпълнение № 2095 от 10.04.2019 г. за 113 542,48 лв.- главница за периода 21.08.2015 г. 12.03.2019 г., ведно със законната лихва от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането; 386,78 лв. – непогасена по давност част от общото задължение за застраховки за периода 07.11.2016 г.-12.03.2019 г.;  2 282,67 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса; 2 690,40 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е влязла в сила. В този смисъл е разрешението дадено в т.5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, че главният длъжник и поръчителя имат самостоятелно материалноправно положение, същите не са необходими другари, както в исковото, така и в заповедното производство. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Неподаването на възражение от страна на един от длъжниците по заповедта не означава по-голяма по обем отговорност за материалното право, а само допълнителен ред за събиране на неоспореното от него вземане по реда на принудителното изпълнение.

Правен интерес от предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение. По отношение на останалите длъжници, които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в сила, съгласно чл. 416, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Във връзка с горното, ищецът неправилно е предявил иск и срещу Х.И.И., поради което искът спрямо нея се явява недопустими и производството следва да бъде прекратено.

            За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно -счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че задължението на ответниците по предоставения банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумение – общо, както и по пера – главница, лихви, такси и други задължения е както следва към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 12.03.2019 г.: 113 542,48 лв.- главница; 57 684,66 лв. – възнаградителна лихва; 17273,25 лв.- наказателна лихва за просрочие; 547,98 лв. – разноски по кредита и 543,45 лв. – застраховки. Общата сума на дълга е 189 591,82 лв. Актуализираната сума на дълга към датата на изготвяне на настоящата експертиза е 222 266,41 лв. – 31.08.2020 г.

            Издължаването на главницата е започнало на 10.08.2006 г., като са направени вноски до 22.08.2008 г. на обща стойност 104 016,43 лв. След тази дата няма погашения на главницата. След подписването на Анекс № 7 от 29.07.2014 г. са направени две вноски по издължаване на капитализираната главница на 30.07.2014 г., в размер на 12504,91 лв. Всичко са били погасени 116 521,34 лв.

            Погасяването на възнаградителната лихва е започнало от 21.10.2005 г., като вноските са месечни. Има пропуснати месечни вноски, които в следващите месеци са компенсирани. Последното издължаване на лихвено плащане е на 20.08.2015 г. Общата сума на платените лихви е в размер на 106 438,69 лв. От тази сума, платена лихва в резултат на капитализацията на дълга е 18 643,75 лв. Направено е погасяване на наказателни лихви в размер на 796,10 лв. Всички начислени от банката такси са погасени, като последното погашение е на 20.08.2015 г. Дължимите застраховки са платени за 2012 г., 2013 г., 2014 г. Последното плащане е било на 20.11.2014 г. -156,67 лв. или общо 344,83 лв. Няма реализирани плащания за имуществени застраховки за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. Няма плащания за начислени нотариални разноски от банката във връзка с договора за банков кредит.

            Повечето от плащанията по кредита са били извършвани от разплащателната сметка на ЕТ "М. -ДХ-Д.М.". Има и такива направени от разплащателната сметка на Х.И.И.. От нея са платени последните две вноски по главницата, както и лихви за периода от 20.12.2011 г. до датата, на която са спрени плащанията за лихви 20.08.2015 г. Плащанията по дълга са правени с директен дебит в полза на банката след захранване на разплащателната сметка от титуляра или след прехвърляне средства от друга разплащателна сметка. При плащания от сметката на Х.И. е имало захранване на каса от Д.М., както и еднократно продажба на валута от 500 евро.

            Капитализацията на дълга е започнала с подписването на Анекс № 4 от 11.05.2010 г. Всяка следваща година при преподписване на съответните анекси № 5, № 6 и № 7 дългът се е преоформил с натрупани необслужени задължения в увеличение на главницата по години, както следва: 11.05.2010 г. – 4440,00 лв.; 20.12.2011 г.- 3476,68 лв.; 21.11.2013 г. – 11296,60 лв.; 30.07.2014 г.- 16758,51 лв.; 21.07.2015 г.- 75,60 лв. Общото увеличение е в размер на 36047,39 лв.

            Вещото лице е изчислило, че ако не съществуваха Анекси № 4 до № 7, подписани от страните, то главницата по дълга към датата на последното усвояване и плащанията по него, преди подписването на Анекс № 4 ще възлиза на 90 000,00 лв. Усвоената главница е  194016,43 лв. Погасената главница, преди капитализацията и подписването на Анекс № 4 от 11.05.2010 г. е 104016,43 лв., т.е към 11.05.2010 г. остатъкът по главницата е 90 000,00 лв. Има направени плащания след тази дата: 30.07.2014 г.- 6213,98 лв. и 6290,93 лв. или общо 12504,91 лв. Общата сума на погасената главница съответно е 116 521,34 лв.

             По отношение на извършените плащания за възнаградителна лихва, вещото лице е установило, че начислената от банката лихва по редовна главница е в размер на 164 123,35 лв. Погасената възнаградителна лихва от ответниците по делото е 106 438,69 лв. От тази сума, 18643,75 лв. са погасени лихви от капитализацията на дълга, а неиздължената възнаградителна лихва е в размер на 57 684,66 лв. Разликата между платената лихва във връзка с капитализацията на дълга и неиздължената лихва е в размер на 39 040,91 лв.

            Установено е увеличаване на лихвения процент едностранно от банката, в резултат на промяна в размера на т.нар. „Базов лихвен процент за малки фирми“ /БЛПМФ/. В договора за предоставяне на банковия продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г., двустранно е договорен лихвен процент равен на БЛП за малки фирми плюс надбавка в размер на 0,5 пункта. Този „Базов лихвен процент за малки фирми“ не се предоговаря, защото е постоянна величина, която зависи от няколко фактора. Двустранно се договарят надбавките към него, със съответните анекси, двустранно подписани от страните.

            Последното плащане по главницата по кредита е на 30.07.2014 г., а по възнаградителната лихва на 20.08.2015 г. Изплащането на анюитетните вноски за периода 01.07.2005 г. – 01.07.2014 г. може да се проследи от л.231-234 от делото.

            Направено е сравнение на погасителните вноски, когато те са формирани като анюитетни и тези по погасителен план на револвиращ кредит. Различни кредитни продукти няма как да се сравняват според вещото лице. При револвиращия кредит месечно се плаща договорената лихва и в срока за подновяване се погасява главницата. При кредит с анюитетни вноски, за периода от м. Юни 2005 г. до м. Юли 2014 г. , когато главницата е 90 000,00 лв. то лихвата е 50 004,60 лв. или общо ще се дължи по кредита сумата от 140 004,60 лв. При револвиращият кредит главницата е 116 521,34 лв., а лихвата 106 438,69 лв. или общата сума по дълга ще е 222 960,03 лв. Надвнесените суми съответно се явяват 26 521,34 лв. – главница и 56 434,08 лв. – лихва или общо 82 955,42 лв. при извършеното сравнение.

            Към датите на подписването на всеки един от анексите е била настъпила изискуемостта на включените в капитализацията суми за лихви, такси, застраховки и други разноски.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че при анюитетните вноски лихвата намалява, а се увеличава главницата. Всичко, което е включено в капитализацията е в просрочие, включително лихвите. Непогасената главница е 90 000,00 лв. Особеността на револвиращия кредит е, че е за определен период от време и същият трябва да се погаси, за да може отново да се ползва лимита, който е определен по договора. В подписаните договори и анекси не е предмет на договаряне формирането на анюитетни вноски.

            За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св. С.Б., която към момента е на длъжност „***“ в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. На тази позиция е от 2006 г. Заявява, че познава ответниците Д.Х.М. и Х.И.И., като кредитополучатели и ползватели на кредитна линия. Работила е по техния кредит, като са имали срещи всеки месец, а след като са спрели да обслужват кредита не са ходили и в банката. Х.И. е станала съдлъжник по кредита, за да може той да се обслужва, след като са били запорирани сметките на кредитополучателя ЕТ "М. -ДХ-Д.М." и Д.Х.М. като физическо лице. Заедно са обсъждали вариантите за предоговаряне, като Х.И.И. и Д.Х.М. са имали възможност да се запознаят предварително с тях. Физическите лица са се появили като съдлъжници, когато са започнали да преструктурират кредита. Идеята за преструктурирането на кредита е той да стане редовен, а не да се обяви в просрочие. Всички просрочени лихви, такси, комисионни, главници се капитализират, за да може клиента да ги погасява като редовен кредит, но това няма как да стане без капитализация на дълга. Вариантът е да плати сумата или просрочието.

Кредитът, който е подписан е кредитна линия, която се револвира всяка година в продължение на 10 години. След представяне на финансови отчети се е правил анализ на фирмата, за да бъде подновен за следващите 12 месеца. Така във времето кредитът се е подновявал всяка година. Свидетелката се е занимавала с този кредит, докато не е бил обявен за просрочен, когато вече е попаднал под наблюдение на централата в София. Х.И.И. е открила сметка, за да обслужва кредита, след като е имала запори по сметките на Д.М.. Било им е разяснявано как ще се отрази капитализацията на кредита. Банката е търсила вариант да си събере кредитите, защото няма интерес от просрочие или несъбрано вземане. При усвоена сума, която не може да бъде върната, плащането на лихвите е достатъчно кредитът да „върви като редовен“.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана спрямо ответниците ЕТ "М. -ДХ-Д.М." и Д.Х.М..

  От събраните по делото доказателства е установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, сключен на 14.06.2005 г. Продуктът, който е предоставен е „Бизнес револвираща линия-плюс“. Сключени са и седем последващи анекса, които са подписани от страните. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с отправените до ответниците нотариални покани. В поканата изпратена до Д.Х.М. и до ЕТ "М. -ДХ-Д.М." е отразено, че към 30.07.2018 г. задължението по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г. е общо в размер на 173 421,73 лв., в това число 113 542,48 лв. – главница; 59 065,26 лв. – лихви; 813,99 лв. – застраховки и други разноски. Предоставен е седемдневен срок за погасяване на задължението. Поканата е връчена чрез залепване на 25.09.2018 г. чрез ЧСИ З.В.. Чрез връчването на поканата, кредиторът е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем и е предупредил длъжника за последиците, като е дал срок за изпълнение. В този смисъл задължението на ответниците следва да се прецизира само в размер на непогасенения остатък от предоставената по договора парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, но за този период не се дължи възнаградителна лихва. Настоящият състав следва при постановяване на решението си да се съобрази с това задължително разяснение, което е застъпено в т. 2 от ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В отговора на исковата молба, назначения особен представител на ЕТ "М. -ДХ-Д.М."  и Д.Х.М. оспорва допустима и основателността на иска, като твърди, че исковата претенция е насочена срещу двама ответници, един от които  обаче не съществува като отделен правен субект. Счита, че едно лице не може да заплаща „солидарно“ със себе си, защото солидарността възниква между две и повече  различни лица. Счита, че липсва пасивна солидарност между едноличния търговец и физическото лице. Отговорността на едноличния търговец не се ограничава до имуществото на фирмата, с която той упражнява търговска дейност, тъй като за задълженията си едноличния търговец – физическото лице отговаря с цялото си имущество.

По делото е установено, а страните не спорят, че между „Българска пощенска банка“ АД /праводател на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД/ и ЕТ "М. -ДХ-Д.М." е сключен Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г. за оборотни нужди във връзка с извършваната от кредитополучателя търговска дейност. Последното следва както от избрания продукт на банката, съобразно заглавната част на договора, така и от изричната воля на ответника по сключения договор за кредит, последният да е сключен от него и сумата по кредита усвоена именно за посрещане краткосрочни оборотни нужди в дейността на едноличния търговец, а не за негови лични нужди, стоящи извън последната дейност. Следва да се зачете и нормата на чл. 56 от ТЗ, която дефинира определението за едноличен търговец, че това е дееспособно физическо лице, което упражнява търговска дейност и се регистрира по Търговския закон. Във връзка с това, неоснователно е възражението, че това не са два отделни субекта. Единият по силата на закона е търговец, а другият е физическо лице. Фактът, че физическото лице е и едноличен търговец не ги прави едно и също лице в правния мир, както и в обществените отношения, в които те участват. Техните качества са различни. Всеки един от тях следва да носи поетите ангажименти.

Изхождайки от характера на правоотношението възникнало между банката – кредитодатал и едноличния търговец – кредитополучател и казаното по-горе, едноличния търговец не се явява и потребител смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и не може да се ползва от дадената в закона защита. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Направените възражения от ответника за неравноправност на основание чл. 143 на част от клаузите по процесния договор за кредит и анексите към същият се явяват неоснователни, доколкото последния закон и даваната от него защита не са относими към процесния договор за кредит от 14.06.2005 г. В този смисъл е практиката на ВКС по решение № 188/09.05.2016 г. по т.д. № 1787/2014 г., І т.о. на ВКС, определение № 523 от 01.09.2015 г. по т.д. № 2280/2014 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС, определение № 477 от 22.07.2014 г. по т.д. № 4023/2013 г., по описа на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 216 от 01.01.2018 г. на САС по т.д. № 5293/2017 г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 15 от 10.01.2019 г. по т.д. № 1444/2018 г., І т.о. на ВКС.

Неоснователен се явява доводът за неравноправност на клаузите по отношение на допълнително встъпилият в правоотношението като съдлъжник и ответник- Д.Х.М.. Физическото лице М. встъпва като съдлъжник в правоотношението с Анекс № 5 от 20.12.2011 г. и отговаря като солидарен длъжник, съгласно чл.10 от него. Същият не отговаря на дефиницията на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответна на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета  от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно директивата, за потребител  по процесния договор, доколкото същия не придобива стоки и не ползва услуги по договора, нито е страна при първоначалното му сключване, а е единствено съдлъжник, встъпил в договора при условията на чл. 101 от ЗЗД във вече поетото от едноличния търговец задължение по договора и е поел да отговаря при валидно поетите задължения от последното лице солидарно с него.

По делото е установено, че страните при условията на индивидуално договаряне са постигали съгласие за дължимия размер на възнаградителната лихва по договора за кредит и погасителните вноски по същия, въз основа на така постигнатите индивидуални договорености, които на основание чл. 143 от ЗЗП не са неравноправни и от ищеца са начислявани претенидираните възнаградителни лихви, като същите не са резултат на едностранната им промяна от ищеца въз основа на клаузите по договора за кредит.

От събраните по делото доказателства и възраженията на ответниците по делото не се установява, че при сключването на процесния договор за кредит и анексите към него, страните не са договаряли свободно, а същите са уговорени във вреда на ответника и липса на добросъвестност от страна на банката. Оспорванията за порок във волята на ответника /грешка, принуда, симулативност и т.н./ не са заявени, нито се установяват от събраните по делото доказателства, поради което ответникът се явява обвързан от изразените от него по договора и анексите волеизявления, което включва и предоговаряне по отношение на размера на отпусната в кредит главница, промяна на лихвения процент, срока и погасителния план. Не е установена в закона забрана страните по двустранния договор за кредит да предоговарят отношенията си, вкл. да бъде постигнато съгласие, дължимите суми като просрочени лихви по договора да станат част от заетата по договора сума – главница, като единствено на свободната воля на страните е оставена преценката дали да формират насрещни изявления за изменение на договора.

В чл. 3 от договора за кредит, страните са уговорили заплащане от страна на кредитополучателя на променилив лихвен процент, включващ в БЛПМФ за лева обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта. Изрично в ал. 3 на същия член е уговорено, че БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му. От приложение № 2 към заключението на счетоводната експертиза се установя, че за периода 07.09.2005 г. до 14.05.2020 г. са налице промени в БЛПМФ в лева. Посочено е, че на официалния сайт на банката е публикувана методология за образуване на БЛПМФ. Същата е приложена по делото.

Съобразно характера на спора, следва да се отбележи, че договорът за банков кредит е търговска сделка и на основание чл. 302 от ТЗ към страните са поставени завишени изисквания. Длъжникът по сделката, която за него е търговска, трябва да полага грижа на добрия търговец, която грижа, сравнима с дължимата по ЗЗД грижа е квалифицирана. Търговецът извършва търговска дейност по занятие и за това изискванията към него са по-високи. Търговецът е носител на специални знания в съответната търговска област, което и повишава изискванията към него. Именно затова грижата на добрия търговец е с по-голям интензитет в сравнение с грижата на добрия стопанин. Към кредитополучателят по договора за кредит законодателят е с по- големи изисквания при участие в търговския оборот, поради което и правата му при участие в сделка, която за него е търговска не се ползват със засилена потребителска защита, която ЗЗП дава на по-слабата и уязвима страна по договора. Също така следва да се има предвид, че първият ответник е търговец, който не може да се приравни на потребител – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговски или професионална дейност. При подписване на договора едноличния търговец е дал своето съгласие БЛПМФ да не подлежи на договаряне и промените в него да стават задължителни за страните. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е бил информиран за условията, при които се формира лихвата по договора и и дал съгласието си за този начин на олихвяване на задължението /решение № 86 от 25.04.2018 г. на ВнАС по в.т.д. № 95/2018 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 340 от 03.06.2019 г. на ВКС по т.д. № 2541/2018 г., ІІ т.о./.

Настоящата инстанция намира, че в случая е налице съгласие между страните, даващо право на банката едностранно да променя БЛПМФ, който определя от своя страна приложения по договора годишен лихвен процент, която промяна е задължителна за кредитополучателя. Не може да се приеме, че уговорките за кредит са нищожни поради липса на съгласие.

По отношение на направеното възражение за наличие на анатоцизъм при преструктурирането на кредита. По този въпрос разрешение е дадено в решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, ІІ т.о. В същото е прието, че уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредит /отм./ не представлява предвидена в Наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД /Решение № 30 от 20.05.2020 г. на ВКС по т.д. № 739/2019 г., І т.о. на ВКС/.

В случая, с подписването на Анекс № 4 между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД  и ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", договорката е извършена между търговци. В съдебно заседание, вещото лице е заявило, че при капитализацията кредитът не се увеличава, защото той е това, което е усвоено, т.е дългът. С капитализацията се увеличава размерът на главницата, към който се включват другите задължения по договора. Всичко, което е влязло в капитализацията е било в просрочие, например лихвите. С Анекс № 4 от 11.05.2010 г. е извършена първата капитализация. Към тази дата усвоената главница е била 194 016,43 лв., а платената 104 016 лева. Непогасената главница е разликата от 90 000,00 лв. Страните са се стремили да запазят кредита редовен.

Недоказано остана възражението, че неравноправни са клаузите, които не са уговорени индивидуално. Неравноправността се преценява към момента на сключване на договора. От разпита на св. Б. се установява, че познава ответниците по иска, тъй като тя се е занимавала със самото обслужване на кредита от страна на банката. С тях са обсъждани вариантите за преструктуриране на кредита, така че той да не бъде в просрочие. След като по сметките на ЕТ "М. -ДХ-Д.М." и Д.Х.М. са били наложени запори се е наложило Х.И.И. да стане съдлъжник, за да може от своята банкова сметка да обслужва кредита и той да е редовен. Съгласието си с клаузите на договора или анекса са удостоверявали чрез подписване на необходимите документи, като екземпляр от тях се е предоставял на И. и М.. Било е разяснявано как ще се отрази капитализацията на сумите.

            Във връзка с горното, съдът намира, че с представения Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г. и последвалите го анекси, ищецът е доказал възникването и съществуването на валидно договорно правоотношение между страните. Доказано е, че  ищецът е изправна страна по това правоотношение, като е изпълнил своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на кредитополучателя банков кредит –кредитна линия в размер на 90 000,00 лв. Предоставеният от банката кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя. С усвояването на кредита, за ответника като кредитополучател е възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвите, съгласно уговорените между страните условия и срок. Същото не е изпълнено точно и в срок, поради което банката го е обявила за предсрочно изискуем.

            Искът за установяване на дължимостта на сумата от 114 133,26 лв., от които 113 542,48 лв. – цялата дължима сума за главницата за периода от 21.08.2015 г. -12.03.2019 г.; 386,78 лв.- част от общото задължение за застраховки за периода от 07.11.2016 г.-12.03.2019 г.; 204,00 лв.- част от общото задължение за разноски по кредита за периода от 15.01.2019 г. до 12.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, частично предявен от общо 189 591,82 лв., от които 113 542,48 лв. – главница за периода 21.08.2015 г. – 12.03.2019 г.; 57684,66 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2015 г. – 25.09.2018 г.; 17273,25 – наказателна лихва просрочие  /обезщетение за забава на просрочени плащания за  периода 21.09.2015 г. – 12.03.2019 г.; 547,98 лв. – разноски по кредита за периода 30.07.2015 г.-12.03.2019 г.; 543,45 лв. – застраховки за периода 11.11.2015 г.-12.03.2019 г., които произтичат от Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г.  е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.

Направено е искане за присъждане на разноските, което също е основателно и следва да се уважи. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Следва са се присъдят сторените в заповедното производство разноски 2 282,67 лв. – разноски по делото представляващи заплатена държавна такса и 2 690,40 лв. - разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

            В настоящото производство от ищеца са направени разноски в размер на 2 282,67 лв.- държавна такса, 2 182,01 лв.- адвокатски хонорар, 3 812,00 лв. – депозит за особен представител и 600,00 лв. – депозит за съдебно счетоводна експертиза. С оглед изхода на спора те следва да се присъдят в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.М. със съдебен адрес ***, и ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", ЕИК *** със седалище и адрес на управление село З., община Габрово, и Д.Х.М. със същия адрес, че ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", ЕИК *** със седалище и адрес на управление село З., община Габрово солидарно със съдлъжника Д.Х.М. със същия адрес дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.М. със съдебен адрес ***, следните суми, предмет на издадената Заповед № 2095 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.04.2019 г. по ч.гр.д. № 489/2019 г. на Районен съд – Габрово за незабавно изпълнение, поправена с Разпореждане № 4579 от 28.08.2019 г. сумата от 114 133,26 лв. /сто и четиринадесет хиляди сто тридесет и три лева и 26 ст./, частично предявен от 189 591,82 лв. /сто осемдесет и девет хиляди петстотин деветдесет и един лева и 82 ст./, от които: 113 542,48 лв. /сто и тринадесет хиляди петстотин четиридесет и два лева и 48 ст./ – цялата дължима сума за главницата за периода от 21.08.2015 г. -12.03.2019 г.; 386,78 лв. /триста осемдесет и шест лева и 78 ст./ - част от общото задължение за застраховки за периода от 07.11.2016 г.-12.03.2019 г.; 204,00 лв. /двеста и четири лева/- част от общото задължение за разноски по кредита за периода от 15.01.2019 г. до 12.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г. и последвалите го анекси, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПК.

            ОСЪЖДА ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", ЕИК *** със седалище и адрес на управление село З., община Габрово, Д.Х.М. със същия адрес да заплати „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.М. със съдебен адрес ***, сумата от 4973,07лв. /четири хиляди седемстотин и три лева и 07 ст./ - разноски в заповедното производството по ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на Габровски районен съд.

            ОСЪЖДА ЕТ "М. -ДХ-Д.М.", ЕИК *** със седалище и адрес на управление село З., община Габрово, Д.Х.М. със същия адрес да заплати „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.М. със съдебен адрес ***, сумата от  8876,68лв. /осем хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и 68 ст./ - разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, поради липса на правен интерес, исковете по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.М. със съдебен адрес ***, против Х.И.И. *** за установяване дължимост на сумата от 114 133,26 лв. /сто и четиринадесет хиляди сто тридесет и три лева и 26 ст./, частично предявен от 189 591,82 лв. /сто осемдесет и девет хиляди петстотин деветдесет и един лева и 82 ст./, от които: 113 542,48 лв. /сто и тринадесет хиляди петстотин четиридесет и два лева и 48 ст./ – цялата дължима сума за главницата за периода от 21.08.2015 г. -12.03.2019 г.; 386,78 лв. /триста осемдесет и шест лева и 78 ст./ - част от общото задължение за застраховки за периода от 07.11.2016 г.-12.03.2019 г.; 204,00 лв. /двеста и четири лева/- част от общото задължение за разноски по кредита за периода от 15.01.2019 г. до 12.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 0668/14.06.2005 г. и последвалите го анекси и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта срещу този ответник.

 

Решението в прекратителната част е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 489/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово, за съобразяване.

                                                          

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :