Решение по дело №60/2023 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     №……

 

               гр. Ловеч, 07.12.2023 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 60/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 Образувано е по жалба от С.П.С., ЕГН **********, чрез адв. Й.М.П. от ВТАК, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, против Заповед № 3286з-6/03.01.2023 г. на директора на Главна дирекция (ГД) „Национална полиция“ на МВР, с която му е отказано снемането на полицейска регистрация № 3938 от 08.02.2016 г., извършена в РУ Луковит – ОДМВР Ловеч.

В жалбата се сочи, че в настоящия случай е налице настъпила реабилитация по право на регистрираното лице и със същата се заличават изцяло последиците на влязлата в сила присъда и държавата третира лицето като неосъждано. Развиват се и доводи за противоконституционност на текстовете на ЗМВР, касаещи снемането на полицейската регистрация. Иска се отмяна на заповедта.       

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 1849/26.06.2023 г. в АдмС Ловеч от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. П. е ангажирано становище по съществото на спора и е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмена защита вх. № 1504/26.05.2023 г. от ответника, чрез упълномощен юрисконсулт се излагат съображения по съществото на спора и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита на оспорващия.  

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представената по делото справка за съдимост на Районен съд - Луковит (л. 19-20), с присъда № 7 от 10.04.2019 г., постановена по НОХД № 240/2018 г., Луковитският районен съд е признал С.П.С. за виновен, като случая е маловажен-престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 81, ал, 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, не му е наложено наказание, тъй като наказателната отговорност за това престъпление е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност и го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК. Присъдата е обжалвана пред Окръжен съд - Ловеч. С присъда № 21 от 19.09.2019 г., постановена по ВНОХД № 326/2019 г., Ловешкият окръжен съд е отменил изцяло присъда № 7/10.04.2019 г., постановена по НОХД № 240/2018 г. на PC Луковит и вместо това, признал С.П.С. за виновен, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. ал. 54 от НК, го е осъдил на 3 (три) месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е обжалвана пред Върховния касационен съд (ВКС). С решение № 17 от 18.02.2020 г., постановено по НД № 1156/2019 г., ВКС е изменил присъда № 21 от 18.09.2019 г., постановена по ВНОХД № 326/2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, като е преквалифицирал деянието, извършено от С.П.С., от такова по чл. 311, ал. 1 от НК, в такова по чл. 311, ал. 2,, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не му е наложено наказание. Присъдата в останалата й част е оставена в сила.

Видно от карта за полицейска регистрация (л. 66), на С. е била извършена такава с № 3938 от 08.02.2016 г. във връзка с извършеното от него престъпление.

С молба вх. № 297000-8019 от 01.11.2022 г. до директора на ОДМВР Ловеч, чрез началника на РУ Луковит жалбоподателят е поискал да му бъде заличена полицейската регистрация.

По така направеното искане е извършена проверка, обективирана в предложение рег. № УРИ 295р-19506 от 09.12.2022 г. на директора на ОДМВР – Ловеч (л. 15), което заедно със събраните в хода на проверката материали е било изпратено по компетентност на Главна дирекция „Национална полиция“, като предложението е с мнение за отказ от снемане на полицейска регистрация на оспорващия.

С оспорената по делото Заповед № 3286з-6 от 03.01.2023 г., издадена от директора на ГДНП (л. 11-12), на С. е отказано снемане на полицейска регистрация № 3938 от 08.02.2016 г., извършена в РУ Луковит към ОДМВР – Ловеч. Административният орган е мотивирал заповедта с липсата на предпоставките на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация.

Заповедта е връчена на С.П.С. лично, срещу подпис на 17.01.2023 г., видно от направеното отбелязване върху същата (л. 12).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

   Оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.  Съгласно  чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи (л. 13), с която на основание  чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Процесната заповед е издадена от директора на ГДНП от оправомощен орган в условията на делегация.

Спазена е предписаната от закона форма със задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. Заповедта е издадена в установената писмена форма по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните основания, послужили за нейното издаване.

 При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемането й и е приложен комплект от документи от извършената проверка по преписката.

 Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е постановена в съответствие и с приложимите материалноправни норми.

 Законовите предпоставки за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като те са: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

 В процесния случай по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно от цитираните законови основания.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин бе установено, че оспорващият С. има полицейска регистрация № 3938 от 08.02.2016 г., извършена в РУ Луковит към ОДМВР – Ловеч за престъпление, за което е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт.

 Нормата на  чл. 68, ал. 1 от ЗМВР определя, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Жалбоподателят не оспорва, че това обстоятелство към 08.02.2016 г. е било налице. По тези съображения съдът приема, че  чл. 68, ал. 6, т. 1 от ЗМВР не може да намери приложение в разглеждания случай. Същото се отнася и до разпоредбата на  чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР, предвиждаща, че полицейската регистрация се снема, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 от НПК, а именно при постигнато споразумение, в каквато хипотеза не попада процесния случай. Правилото на  чл. 68, ал. 6, т. 3 от ЗМВР, че полицейската регистрация се снема, когато наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е неотносимо към случая. Не се касае и за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по смисъла на  чл. 68, ал. 6, т. 4 от същия закон.

  По делото не е спорно между страните обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация по горецитираното осъждане. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и на полицейската регистрация, като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане на полицейска регистрация. Това е така, тъй като полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязъл в сила съдебен акт, а от факта на извършване на деянието, явяващо се умишлено престъпление от общ характер, за което лицето е привлечено като обвиняемо. Независимо от това дали е налице реабилитация по право, съдебна реабилитация или т. нар. „абсолютна реабилитация“ по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на полицейска регистрация не е предвидено в разпоредбата на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материалноправни предпоставки.

  Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието и именно поради тази причина тя се извършва към този момент. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. С оглед на това разпоредбата на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, като това обуславя както приоритета на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените лимитативно в цитираната законова норма.

   Съгласно чл. 27 от ЗМВР, данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им.

   Мярката се явява пропорционална и не е в противоречие и с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Следва да се подчертае, че правото на общността не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления – целта на полицейската регистрация, разписана в чл. 27 от ЗМВР. Правото на Европейския съюз не изключва възможността за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления и свободното движение на такива данни.

  Постановеният отказ за заличаване на полицейската регистрация на жалбоподателя е в пълно съответствие на материалния закон, като в този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд: Решение № 7921 от 17.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2022 г., V о.; Решение № 289/13.01.2022 г. по адм. дело № 10117/2021 г. на ВАС, Решение № 13313/08.10.2019 г. по адм. д. № 9380/2018 г. на ВАС, Решение № 2416 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 7230/2016 г. на ВАС, Решение № 6439 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2016 г., Решение № 13136 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2015 г.

  По отношение на наведените от жалбоподателя доводи за противоконституционност на разпоредбата на чл. 68 от ЗМВР, настоящият съдебен състав счита, че доколкото тази разпоредба не е била обявена за противоконституционна нито към момента на издаване на оспорената заповед, нито до приключване на разглеждане на делото, нито до постановяване на настоящия съдебен акт, то оспорената в настоящото съдебно производство заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация не може да бъде отменена на това основание. Отделно от горното, извън подведомствеността на административните съдилища е обявяването на противоконституционност на нормативни разпоредби.

 Позоваването на преюдициалното запитване и конституционното дело (вероятно к. д. № 15/2021 г. по описа на Конституционния съд - прекратено с определение от 24.02.2022 г.) не обосновава незаконосъобразност на отказа за снемане на полицейска регистрация, доколкото предмета им се отнася до предпоставките за извършване на полицейска регистрация, а не за нейното снемане.

  Имайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

   С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено такова в минималните размери по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 50 лева, доколкото от една страна упълномощеният процесуален представител на ответника не се е явявал в съдебно заседание, а само е депозирал писмена защита, а от друга – делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като по въпроса има формирана много и безпротиворечива съдебна практика.

   По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.П.С., ЕГН **********, чрез адв. Й.М.П. от ВТАК, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, против Заповед № 3286з-6/03.01.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, с която му е отказано снемането на полицейска регистрация № 3938 от 08.02.2016 г., извършена в РУ Луковит – ОДМВР Ловеч

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи сумата от 50 (петдесет) лева разноски по делото.

Решението може да се оспорва с касационна жалба чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

                                                         

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:

Анотирана съдебна практика