РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 802/26.10.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на десети
октомври две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 807 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от А.О.К.,
ЕГН ********** против Решение № 1012-12-227-1/01.08.2022 г., издадено от Д.К.
за директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-763-3 от 06.07.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ Пазарджик, с което е отказано отпускането на парично обезщетение
за безработица по чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО.
Жалбоподателят оспорва решението, като
твърди, че неправилно е приложен материалният закон. Оспорва изцяло
констатациите в разпореждането и твърди, че е осъществявал трудова дейност в
„Михайлов ауто 2019“ ЕООД. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично,
поддържа жалбата и претендира отмяна на оспореното решение. В предоставения
срок са подадени и писмени бележки.
Ответникът - Директорът на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт-Пазарджик, се представлява се от
гл. юрисконсулт М., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В
установения срок представя писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество жалбата е
неснователна по следните съображения:
А.К. е подал заявление с вх. №608-636 от
24.03.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда" гр. Пазарджик за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като към
него е приложена заповед №002 от 23.03.2022 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с „МИХАЙЛОВ АУТО 2019" ЕООД гр. Пазарджик, ЕЖ ********* на
основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) -„прекратяване на договора в
срока на изпитване".
По подаденото заявление с искане за
отпускане на паричното обезщетение за безработица и приложените документи са
извършени проверки в информационната система на НОИ на данните подадени
съгласно изискванията на Наредба Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
По данни от информационната система на
НОИ е констатирано, че за лицето е подадено уведомление за сключен трудов
договор с „МИХАЙЛОВ АУТО 2019" ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК ********* от
01.03.2022 г. на длъжност „продавач интернет търговия" и уведомление за
прекратяване на трудовото правоотношение от 23.03.2022 г. След анализ на
данните в информационните системи на НОИ за безработното лице и
осигурителя„МИХАЙЛОВ АУТО 2019" ЕООД е установено наличието на данни,
водещи до съмнение за злоупотреба със средства от ДОО. В тази връзка е подаден
сигнал до контролните органи на НОИ за извършване на проверка относно
действителното упражняване на трудова дейност от А.К. при цитирани осигурител.
Преценено е, че в случая са налице достатъчно данни, които могат да доведат до
отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица. Съобразно това с
разпореждане №121-00-763-1 от 28.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е
спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на А.К..
При извършената проверка от контролните
органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „МИХАЙЛОВ АУТО 2019" ЕООД,
гр. Пазарджик, ЕИК ********* обективирана в констативен протокол
№КП-5-12-01120913 от 24.04.2022 г. е установено, че А.О.К. не е осъществявал
трудова дейност, която е основание за осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от КСО за периода от 01.03.2022 г. до 22.03.2022 г. (вкл.)- За същия
период за г-н К. са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице" с код вид осигурен
„01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации,
работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от
следващите кодове". На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, контролният
орган на ТП на НОИ - Пазарджик е издал задължителни предписания
№ЗД~1-12-01120945 от 27.04.2022 г. за заличаване на подадените данни по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за А.К. за месец март 2022 г. Задължителните
предписания са обжалвани по реда на чл. 117 от КСО и потвърдени с решение
№1012-12-150#1 от 09.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик. Същите
са влезли в сила на 28.06.2022 г. Осигурителят „МИХАЙЛОВ АУТО 2019" ЕООД,
гр. Пазарджик, ЕИК ********* е изпълнил задължителните предписания на
24.06.2022 г.
Съобразно гореизложеното и във връзка с
чл. 54л от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане
№121-00-763-2 от 28.06.2022 г. на основание чл. 55 от
Административнопроцесуалния кодекс е възобновил производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на А.К. по
подаденото след прекратяване на осигуряването с цитираното дружество заявление.
С разпореждане №121-00-763-3 от
06.07.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив, че за А.К. не
е възникнало основание за осигуряване при осигурителя „МИХАЙЛОВ АУТО 2019"
ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК *********, т.е. за него не е възникнало основание за
осигуряване по смисъла на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и §1,
ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
„Осигурено лице" по смисъла на §1,
ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО). Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за
осигурено, е да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Наличието на трудов договор и подаването
на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е
достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е
необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Извършването на
трудова дейност е една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за
възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично
обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на
основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на
осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по
този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу
следващото му се трудово възнаграждение, т.е., ако не е предоставена реално
работна сила.
Административният орган е приел за
установено, че ръководителят на осигуряването за безработица правилно е отказал
отпускане на парично обезщетение за безработица на А.К..
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО -
директора на ТП на НОИ Пазарджик, в писмена форма, със съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО.
Издателят на решението е надлежно оправомощен да изпълнява функциите на
директор на ТП на НОИ Пазарджик, когато директорът отстъства, а в конкретния
случай от приобщения болничен лист се установява, че за същата е била налице
временна нетрудопсобност за периода от 28.07.2022 г. до 16.08.2022 г.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съответства на закона. Разпореждането на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Пазарджик
е издадено на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл.10 от КСО.
Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от
ръководителя на ТП на НОИ, да откаже изплащане на обезщетение за безработица,
когато лицето няма право на парично обезщетение. Административният орган е
приел, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
КСО,
защото реално не е осъществявал трудова дейност по създаденото с "Михайлов
ауто 2019" ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че на основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
не е възникнало, поради което е приел, че правилно ръководителят по изплащането
на обезщетенията и помощите е отказал отпускането на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО,
право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия
по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Следователно, за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за
безработица, жалбоподателят следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от ДР на
КСО.
Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за
претендираното от лицето плащане от ДОО, който съдът след съвкупен анализ на
събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства намира за
установен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в
релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 от КСО,
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. С приемането на нормите на Кодекса за социално
осигуряване законодателят разграничи
съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Правата и
задълженията на страните по осигурителните правоотношения, се основават на вече
възникналото трудово правоотношение. Релевираните доводи от ответника, че
лицето не е осъществявало трудовата дейност, за изпълнението, на която е
сключил договора от 01.03.2022 г., по същество представляват оспорване на
съдържанието на трудовия договор. Последният е частен диспозитивен документ,
който има само формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда.
Съгласно чл. 180 от ГПК подписаните частни документи
доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги
подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и
оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК е единствено по отношение
авторството на частния диспозитивен документ. По настоящото дело не са оспорени
подписите на страните по трудовия договор, но се поддържа от административния
орган липса на реално започване и осъществяване на трудова дейност от лицето.
На осн. чл. 74 от Кодекса на труда, трудов договор, който
противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е
недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда
на глава осемнадесета от КТ. До обявяването на
трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 от КТ нито
контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази
недействителност. Доколкото договорът не е оспорен от директора на ТП на НОИ
Пазарджик, не е обявен за недействителен по предвидения за това в закона ред /чл. 74 от Кодекса на
труда/, същият обвързва валидно страните по създалата се
облигационна връзка, но не и съда досежно основният спорен в настоящото
производство факт, който се явява последица от сключването му, а именно
страната реално да е постъпила на работа (чл. 63, ал. 4 от КТ)
и да е осъществявала трудова дейност в изпълнение на този договор.
Видно от доказателствата по делото,
които като цяло не се оспорват от страните, извършените в осигурителя проверки,
са изцяло насочени към установяване на факта за наличието на извършвана дейност,
а от там и реалното престиране на труд от назначените в дружеството работници и
служители. Полагането на труд, като юридически факт от обективната
действителност следва да бъде безспорно установен и то при пълно и главно
доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта
за това е вменена на жалбоподателя по делото. Той следва да докаже, че са
налице предпоставките за отпускане/изплащане на паричните обезщетения, отказани
с процесното разпореждане и да докаже, че за процесния период същият е полагал
труд в "Михайлов Ауто 2019" ЕООД, съответно е бил осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО. В тежест на
административния орган е да установи фактическите основания, както и да докаже
изпълнението на законовите изисквания при постановяване на административния
акт.
В настоящото производство жалбоподателят
не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да доказват твърденията
му за реално полагане на труд в дружеството. Същият се позовава единствено на
съставени разходни касови ордери, които доказателства обаче са били преценявани
в хода на административното производство и административният орган е изложил
ясни и споделими мотиви в процесното решение защо счита, че не следва да се
кредитират с доверие. В настоящото производство не са налични каквито и да било
нови доказателства, които да поставят под съмнение направените изводи от
органите на ТП на НОИ Пазарджик. Липсват
доказателства и относно мястото на работа и като такова да е определено
изнесено такова в дома на жалбоподателят. Тези доказателства са били изисквани
и от работодателят, който не е представил такива. Именно с оглед установените
данни при проверката на работодателят и са издадени задължителни предписания за
заличаване на подадените данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето А.О.
Колев за периода от 01.03.2022 г. до 22.03.2022 г. Тези предписания са били
обжалвани единствено по административен ред и са потвърдени с решение на Д.К.
действаща за директор на ТП на НОИ от 09.06.2022 г. Не се установява това
решение да е обжалвано в срок пред Административен съд гр.Пловдив, поради което
същото е влязло в законна сила и подадените осигурителни данни за
жалбоподателят са заличени. Всичко това води на извод, че действително реално
не е престирана трудова сила от жалбоподателят А.К..
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите правилно е приложил
разпоредбата на чл. 54ж, ал.1 от КСО и е отказал изплащане на
обезщетение. Като е потвърдил разпореждането по реда на административния
контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ Пазарджик е издал законосъобразен административен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, основателно се
явява искането за присъждане на разноски по делото от ответната страна.
Съгласно чл.24 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В
представения списък с разноски от ответната страна се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед сложността на делото и неговата
продължителност, съдът счита, следва да се уважи претенцията и следва да се
присъдят разноски в минимален размер. Ето защо жалбоподателят А.К., следва да
бъде осъдена да заплати на Директора на ТП на НОИ Пазарджик сумата от 100 лева
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същата
следва да бъде осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на
100 лева за изготвяне на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба подадена от А.О.К., ЕГН **********
против Решение № 1012-12-227-1/01.08.2022 г., издадено от Д.К. за директора на
ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-763-3 от
06.07.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ
Пазарджик, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица
по чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО..
ОСЪЖДА А.О.К., ЕГН **********да заплати
на Директора на ТП
на НОИ Пазарджик сума в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл. 119 от КСО във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
СЪДИЯ : /п/