Решение по дело №346/2023 на Административен съд - Ямбол

 

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. М. И. от [населено място] против Заповед № 138/23-4332-005474 от 14.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП, издадена от М. Е. Р. - старши полицай в група ООР на Сектор ОП към 02 Районно управление при СДВР, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач за не повече от осемнадесет месеца.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорената заповед по съображения за постановяването  в нарушение на административнопроизводствените правила. Конкретно се твърди, че актът е лишен от мотиви в нарушение на разписаното в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като се сочи, че е налице неточно формулиране на деянието и неточно посочване на фактите и обстоятелствата, свързани с установяване на вмененото нарушение, както и че е посочена нарушената законова норма. Твърди се също, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка по отношение доказаността на факта на управление на МПС след употреба на алкохол. В този смисъл се сочи допуснато нарушение на правилата, регламентирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи административният орган служебно да събира доказателства за факти и обстоятелства от значение за случая. Излагат се твърдения, че при извършената проверка оспорващият дал обяснение пред контролните органи, че поради силни болки в кръста около 04:00 часа сутринта е приел медикамента „Аулин“, което обстоятелство не е взето предвид нито от проверяващите, нито от административния орган, постановил оспорваната ЗПАМ, още по-малко са събрани конкретни доказателства в тази насока. На следващо място се сочи, че при проверката е използвано негодно техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – посоченото в АУАН такова („Алкотест“ 7510) според твърденията в жалбата не съществува и в този смисъл се оспорва съставомерността на деянието. Твърди се на следващо място липса на пълна индивидуализация на мярката поради непосочване в диспозитива, че същата се налага за срок до решаване на въпроса за отговорността, както е разписано в законовата норма на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. На последно място се излага становище за маловажност на извършеното нарушение поради това, че то е първо такова за човек с [възраст] шофьорски стаж, не е извършено умишлено и не са настъпили вредни последици от деянието, което според посоченото в жалбата е основание за отмяна на наложената ПАМ. По изложените съображения се иска отмяната на ЗППАМ като изцяло незаконосъобразна с присъждане на сторените в производството разноски.

 

В съдебно заседание оспорващият, своевременно и редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба упълномощеният процесуален представител поддържа депозираната жалба, като е заявена и претенция за разноски по делото за внесена държавна такса, както и за заплатен адвокатски хонорар, за което е приложена съответна фактура.

Ответната страна - М. Е. Р., старши полицай в група ООЗ на Сектор ОП към 02 РУ при СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки чрез упълномощен представител – главен юрисконсулт Б. П. оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че не са налице сочените в нея основания за отмяна на оспорената ЗППАМ – актът е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на нормативно разписаната процедура, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Сочи се, че не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на оспорващия. Оспорва се като недоказана защитната теза на жалбоподателя за наличие на здравословни проблеми и приемани в тази връзка медикаменти към момента на извършената от контролните органи проверка. Твърди се, че при наличието на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП органът е действал в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да наложи процесната ПАМ. Не е налице и твърдяното в жалбата несъответствие с целта на закона, тъй като с постановяване на оспорената заповед са изпълнени посочените в чл. 171 от ЗДвП цели за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Отправя се искане съдът да отхвърли като неоснователна депозираната против ЗППАМ жалба с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника съобразно с минималния адвокатски размер за подобни дела, регламентиран в Наредбата за правната помощ. Прави се и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

При извършена от контролни органи на 02 РУ - СДВР, [населено място] проверка е установено, че на 14.10.2023 г. около 10:00 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], оспорващият М. М. И. управлява лек автомобил с рег. номер [рег. номер], собственост на "Ф.м." ООД, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,64 промила, установена с техническо средство „А.“ 7510 с сериен номер ARBA****, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, с проба номер ***** в 10:11 часа. На водача бил издаден Талон за изследване № ******/14.10.2023 г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН № *******/14.10.2023 г., надлежно връчен на оспорващия на същата дата, който той е подписал без възражения. В акта е посочено, че М. М. И. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, като след изпробването му с техническо средство същото отчело 0,64 промила в издишания от водача въздух. Деянието е квалифицирано като виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

На 14.10.2023 г. старши полицай в група ООР на Сектор ОП към 02 РУ при СДВР, упълномощен със Заповед № 513з-6400/01.06.2023 г. на Директора на СДВР, въз основа на съставения на М. М. И. АУАН издал атакуваната ЗППАМ № 138/23-4332-005474 от 14.10.2023 г., с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач за не повече от осемнадесет месеца. Заповедта е връчена лично на М. И. на 14.10.2023 г., видно от отбелязването върху екземпляр от нея. Жалбата против акта е подадена чрез административния орган до Административен съд – Хасково на 30.10.2023 г. в законоустановения срок, изтичащ на 30.10.2023 г. С Определение № 10231 от 22.11.2023 г. по адм. д. № 10965 по описа за 2023 г. Административен съд - Хасково прекратил образуваното пред него производство и изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Ямбол, въз основа на което е образувано и настоящото съдебно производство.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверени копия от Заповед № 6400/07.07.2023 г. на Директора на СДВР за определяне на длъжностни лица от СДВР, които да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, както и на Заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. относно определяне на служители от 02 РУ при СДВР, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП. Към административната преписка са приложени освен заверено копие на оспорената заповед и АУАН, въз основа на който е издадена, така също и Талон за изследване № ******/14.10.2023 г., от който е видно, че И. не приема резултата. Протоколът е подписан от проверявания и от извършилия проверката служител, като в него е посочено времето, до което е следвало жалбоподателя да се яви за кръвна проба, но той не сторил това. Приложено е също така заверено копие на резултата от извършената в момента на проверката проба с Дрегер „А.“ **** с посочени данни, както следва: сериен номер на апарата - ARBA****, софтуерна версия - V 3.9, дата на калиброване – 02.05.2023 г., 11:00:16 часа; номер на пробата 900, дата на вземане на пробата – 14.10.2023 г., време - 10:11:17 часа, режим на проба - край духане (АУ), резултат – 0,64 промила.

 

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

 

Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед № 138/23-4332-005474 от 14.10.2023 г., издадена от старши полицай в група ООР на Сектор ОП към 02 Районно управление при СДВР, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач за не повече от осемнадесет месеца.

Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от жалбоподателя, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед тази законова регламентация и наличните по делото доказателства, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – старши полицай в група ООР на Сектор ОП към 02 Районно управление при СДВР, надлежно оправомощен за това съгласно приобщените към доказателствения материал Заповед № 6400 от 07.07.2023 г. и Заповед № 513з-4576 от 01.06.2022 г.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Заповедите, с които се прилагат принудителните административни мерки, са индивидуални административни актове, налагат се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК.

Процесният акт е издаден в писмена форма с посочване на конкретни фактически и правни основания за издаването му, т.е. съдържа необходимите реквизити съгласно регламентацията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В конкретния случай фактически основания се съдържат както в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, така и в съставения АУАН № *******/14.10.2023 г., който е поставил и началото на административното производство по издаване на процесната заповед. Видно от съдържанието , тя е постановена въз основа на съставения на М. И. АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно – управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство, отчело алкохол в издишания от водача въздух 0,64 промила; съдържа се и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението – автомобилът е управляван от лицето в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], както и точно посочване на времето на извършване на нарушението - на 14.10.2023 г. около 10:00 часа. Това е достатъчно подробно описание на фактите, въз основа на които административният орган е заключил, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на ПАМ на лицето „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ за посочения в диспозитива на акта максимален срок от 18 месеца, установен в цитираната норма. В този смисъл не се споделят наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, тъй като описаното в заповедта нарушение на закона, обосноваващо прилагането на посочената от административния орган норма, изпълва изцяло законовото изискване за мотивираност на акта, включително и изискването за индивидуализация на наложената ПАМ, независимо от обстоятелството, че не е възпроизведен буквално текстът на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, гласящ, че временното отнемане на СУМПС в този случай е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. В този смисъл оспорващият е бил наясно за извършването на какво нарушение е приложена съответната ПАМ и за какъв срок.

В съответствие с разписаното в чл. 35 от АПК правило актът е постановен след като са установени всички относими факти и обстоятелства от значение за случая. Неоснователно се явява твърдението в жалбата, че не са взети предвид възраженията на жалбоподателя, че полученият резултат за наличие на алкохол над 0,5 промила е вследствие на приети медикаменти, тъй като от една страна, видно от съставения АУАН, И. го е подписал без възражения, а от друга - в хода на производството не са представени конкретни доказателства, обосноваващи наличието на заболяване и предписани за това медикаменти, включително и посоченият в жалбата „А.“. В този смисъл са изпълнени и регламентираните в чл. 36 от АПК задължения на административния орган по събиране на доказатества за изясняване на казуса.

Спазени са и разпоредбите на материалния закон.

Описаното в заповедта фактическо основание за издаването  представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа, на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. В случая, както се посочи по-горе, правното основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП, съобразно която в относимата за казуса редакция за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно от цитираната законова норма, тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

От доказателствата по делото се установява, че в случая оспорващият не е приел резултата от техническото средство, поради което му е връчен талон за медицинско изследване, но той не се е явил в определеното време да даде кръвна проба. Според чл. 6, ал. 10, (изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9, бр. 81 от 2023 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния казус установеното със съставения по надлежния ред АУАН, имащ обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, нарушение е това по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При тази нормативна уредба и посочените по-горе обстоятелства административният орган не само е имал право, но за него е съществувало и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В случай на несъгласие на жалбоподателя с резултата от техническото средство същият е можел да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване на точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, от която възможност той не се възползвал. При това положение се налага извод, че процесният акт е постановен при наличие на визираните в относимата за казуса материалноправна норма - чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП, предпоставки.

Актът е издаден и в съответствие с разписаната в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП цел, а именно - осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

По отношение на твърденията за незаконосъобразност на акта поради маловажност на нарушението съдът намира за необходимо да посочи следното: вярно е, че оспорената ПАМ е наложена за извършено от жалбоподателя административно нарушение, производството по което се развива по реда на ЗАНН. Касае се обаче за две отделни и самостоятелни производства – производство по ЗАНН по установяване на нарушение, съответно – по налагане на административно наказание, и производство по АПК, като всяко едно от тях завършва с отделен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по предвидения за това ред. В административното и съдебното производство по АПК са неприложими нормите на НПК, поради което наведените в жалбата доводи за нарушение на чл. 28 от ЗАНН не следва да бъдат обсъждани, доколкото визираната норма е изцяло неприложима в производството по оспорване на ПАМ, което съобразно правилото на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се развива по реда на АПК. Установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което е съставен АУАН, въз основа на който е произнесена и спорната ЗППАМ - с това са изпълнени материалноправните предпоставки за налагане на оспорената принудителна административна мярка, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

 

Предвид изложеното до тук се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде присъдено на ответната страна в минимален размер от 100 лева, предвиден в чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. И. от [населено място] против Заповед № 138/23-4332-005474 от 14.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП, издадена от М. Е. Р. - старши полицай в група ООР на Сектор ОП към 02 Районно управление при СДВР, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач за не повече от осемнадесет месеца.

 

ОСЪЖДА М. М. И. от [населено място], [улица], вх. ., ет. *, ап. **, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, адвокат А. Г., да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението е окончателно.