Р Е Ш Е Н И Е
№
261410/22.04.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9011 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба, с която от А.В.П., ЕГН **********,***,
срещу А.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***, са предявени обективно кумулативно субективно съединени осъдителни
искове за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят СОЛИДАРНО на ищцата сумата в
размер на 5 580 лв. /след допуснато изменение на иска/, представляваща дължимо
от ответниците обезщетение за ползването на собствен на ищцата недвижим имот,
находящ се в гр. *,
за периода 05.06.2018 г. – 17.06.2019 г., на основание
чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/30.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба ищцата А.В.П. твърди, че е придобила чрез наследствено
правоприемство недвижим имот находящ се в гр. *. Сочи, че на 22.02.2013 г. ответниците са сключили
договор за покупко-продажба с наследодателката и́ *, представлявана от пълномощник *, който договор е прогласен за недействителен по
отношение на праводателката и́ с влязло в сила Решение № 151/13.10.2016 г.
по в.гр.д. № 253/2015 г. на ВОС, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на
представителна власт и потвърждение от продавача. Излага, че на 05.06.2018 г.
праводателката и́ * подала искова
молба, с която е предявила искове срещу ответниците за предаване на владението
върху имота и за заплащане на обезщетение за ползване по чл. 59 ЗЗД, по които
искове е постановено влязло в законна сила Решение № 559/07.05.2019 г. по гр.д.
№ 1588/2018 г. на ВОС, с което ответниците са осъдени да предадат владението върху
имота и да заплатят обезщетение за ползване за периода 21.12.2017 г. –
05.06.2018 г. Твърди, че е въведена в имота на 09.08.2019 г., като с исковата
молба от 05.06.2018 г. е изпратила покана до ответниците да и́ заплащат
месечно обезщетение за ползване в размер на 500 лв., считано от 21.06.2017 г.
Сочи, че като правоприемник на Йорданка В. е конституирана като ищец по
образуваното гр.д. № 1588/2018 г. на ВОС. Излага, че ответниците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот и е била лишена от ползването му до
въвеждането и́ във владение на 09.08.2019 г. Твърди, че за нея е налице
правен интерес да претендира солидарно от ответниците обезщетение за лишаването
и́ от ползване в размер на средния месечен наем на имота за периода 05.06.2018
г. /датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 1588/2018 г. на ВОС/ до
17.06.2019 г. /датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 1588/2018 г. на
ВОС/., което обезщетение остойностява на 6 216,66 лв. Счита, че сумата се
дължи солидарно от ответниците, доколкото са съпрузи, които са ползвали имота
за задоволяване на нужди на семейството. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
Ответниците
А.В.К. и С.В.К. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете
като неоснователни. Излагат подобни твърдения по отношение на развилите се
между тях и праводателката на ищцата съдебни дела. Допълнително сочат, че не
отричат, че са упражнявали фактическа власт върху имота за процесния период, но
владението им е основателно, доколкото са добросъвестни владелци и имат правата
по чл. 72 ЗС. Твърдят, че не са получили обратно платената по нищожната сделка
продажна цена, както и стойността на извършените от тях в имота подобрения,
като поради тази причина са предявили иск по чл. 72 ЗС, по който е образувано
гр.д. № 2888/2020 г. по описа на ВРС. Сочат, че доколкото са добросъвестни
владелци са имали правно основание да задържат имота до връщане на платената от
тях продажна цена и заплащане на увеличената стойност на имота, поради което и
не са се обогатили по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Оспорват твърдението, че ищцата е
обедняла и че са ползвали имота неоснователно. Сочат, че ищцата притежава друго
жилище и не е смятала да отдава процесния имот под наем, защото го е продала в
кратки срокове след въвода във владение, поради което не е обедняла. Излагат,
че те също притежават друго жилище и не са живели в процесното, а само са го
ремонтирали, поради което и не са се обогатили. В заключение твърдят, че ищцата
се е обогатила, защото е получила по-висока цена за апартамента вследствие на
извършените подобрения и е спестила разходите за данъци, които ответниците са
заплащали. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Представя писмени бележки със становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответниците поддържат отговора.
Представят писмени бележки със становище по съществото на спора.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Не е спорно по делото и от
представените от ищцата писмени доказателства се установява, че между страните
са водени и приключили гр.д. № 1588/2018 г. на ВОС и гр.д. №
2154/2013 г. на ВОС, по които сделката с предмет процесния недвижим имот е
прогласена за нищожна и ответниците са осъдени да предадат владението и да
заплатят обезщетение на ищцата за ползване на имота за период, предхождащ процесния.
Не се спори и че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота в периода
05.06.2018 г. – 17.06.2019 г.
Съобразно разпределената
по делото доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че в процесния
период е била собственик на имота, че е обедняла в резултат на действията на
ответниците, че ответниците са се обогатили от ползването на имота, че е налице
причинна връзка между обедняването и обогатяването, както и размерът на
претендираното обезщетение за лишаване от ползване.
Със сила на пресъдено нещо
е разрешен спора между страните по гр.д. № 1588/2018 г. на ВОС по отношение на
собствеността върху процесния апартамент, като ответниците са осъдени да
предадат владението на ищцата. Ищцата е придобила собствеността по наследство
от починалата на 11.06.2018 г. *, която от своя страна го е придобила
по наследство от починалия на 05.01.2013 г. *. Правата и задълженията на наследодателя се наследяват,
поради което и А.В.П. е придобила облигационното право да претендира
обезщетение за лишаването на наследодателката и́ от ползване на вещта.
Същото е упражнено чрез предявяването на иск за това, като с решението по гр.д.
№ 1588/2018 г. на ВОС ответниците са осъдени да заплатят обезщетение за
лишаване от ползване на имота за периода 21.12.2017 г. – 05.06.2018 г. В
настоящото производство се претендира обезщетение за лишаване от ползване за
периода следващ този, за който е налице сила на пресъдено нещо до датата на
влизане в сила на решението по гр.д. № 1588/2018 г. на ВОС – 17.06.2019 г.
Ищцата е доказала в
настоящия процес, че в този период е била собственик на апартамента (освен за
периода от няколко дни преди да почине наследодателката и́, за който
период правото е наследимо). Ответниците същевременно
не оспорват, че в този период са упражнявали фактическа власт върху вещта,
което обосновава извода за възможността им да ползват същата. Дали действително
са ползвали апартамента, за да живеят в него или са извършвали ремонтни
дейности, е ирелевантно. В процесният период ищцата е лишена от ползването на
имота, като отново е без значение дали същата е възнамерявала да го ползва
лично или да го отдава под наем, както и дали притежава друго жилище.
Обедняване е налице, защото тя е лишена от възможността да упражнява
правомощията си като собственик, което води до намаляване на имуществото
и́, което се изразява в пропуснатия месечен пазарен наем, който е могла да
получава ако отдаде имота под наем или който би спестила, ако го беше ползвала
лично. Причинна връзка безспорно е налице, защото ако ответниците не бяха упражнявали
фактическа власт върху вещта ищцата би могла да ползва същата.
Налице е многобройна
практика на ВКС във връзка със заплащането на обезщетение за лишаване на
собственик от ползването на недвижим имот по реда на чл. 59 ЗЗД. В този смисъл
например в Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905/2018 г., IV г.о.
на ВКС, е обобщено, че за да възникне правото на обезщетение за ползването на
чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не
съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия
имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от
деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от
кредитора. За уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД има значение не дали ответникът е
извлякъл реално ползи /доходи/ от имота, а дали го е владял, лишавайки
неоснователно ищеца /собственик/ от ползването му.
В този смисъл ищцата е
доказала фактите по делото, за които носи доказателствена тежест.
Съдът е указал на
ответниците, че в случай, че ищцата
докаже фактите, за които носи доказателствена тежест, то те трябва да докажат,
че са упражнявали фактическата власт на основание изключващо дължимостта на
обезщетение за лишаване от ползване или че са заплатили на ищцата дължимото
обезщетение.
В
хода на производството не се представиха доказателства за заплащане на
претендираното обезщетение за лишаване от ползване. Ответниците релевираха възражения, че в процесния период са били
добросъвестни владелци и че са направили подобрения в имота, в резултат на
които не е налице обедняване на ищцата, а обогатяване. Твърдят още, че ищцата
веднага е продала жилището след приключване на делото, поради което реално не е
имала жилищна нужда и не е обедняла.
Възраженията
са неоснователни. Правото на добросъвестен владелец да претендира заплащане на
увеличената стойност на имота или разноските за извършени от него подобрения
възниква от друг юридически факт, който е различен от юридическия факт, от
който възниква правото на неупражняващия фактическа власт върху вещта
собственик да претендира обезщетение за лишаването му от ползване. Налице е
неоснователно обогатяване, както от страна на собственика, така и от страна на
владелеца. В случая предмет на настоящото производство не е претенцията на
владелеца, поради което възраженията в тази връзка са неотносими. Още повече,
че между страните е налице друго производство, в което тези факти ще подлежат
на установяване. В настоящото производство не са представени и никакви
доказателства за претенцията за подобрения. Без значение е за настоящото
производство дали собственикът е заплатил на владелеца стойността на
подобренията или дали евинцираните купувачи са
получили обратно платената продажна цена. Както вече се посочи по-горе, дали
ищцата е имала жилищна нужда или не, е ирелевантно по отношение на това дали
и́ се дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД, каквато е и константната практика
на ВКС.
По
отношение на размера на обезщетението по делото е допусната съдебно-оценителна
експертиза, която е определила средния месечен пазарен наем на имота за
процесния период, който възлиза на сумата от 5 580 лв., който размер
настоящият състав възприема.
Предвид
изложеното предявените искове се явяват основателни, като обезщетението следва
да се заплати от ответниците при условията на солидарност, съобразно практиката
на ВКС в този смисъл. /Определение № 248 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 1032/2012
г., IV г.о. на ВКС /
С
оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответниците.
Ищцата претендира 248,67 лв. за внесена държавна такса, 400 лв. депозит за вещо
лице и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Ответниците са релевирали
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, което се явява основателно. Делото не се отличава с
висока фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, не
са разпитани свидетели и изслушаното заключение на вещото лице не е изисквало
допълнителни процесуални усилия, с оглед задачата на експертизата. В този
смисъл възнаграждението следва да се определи съобразно минималния размер по
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същото се равнява на сумата от 610 лв.
Претендираното възнаграждение от 1 000 лв. надхвърля значително минимума,
поради което и се явява прекомерно и следва да се редуцира. Разноските за
държавна такса следва да се уважат до сумата от 223,20 лв., доколкото в съдебно
заседание е направено изменение на иска, с което същият е намален по размер, а
разноските за вещо лице в размер на 400 лв. се дължат изцяло.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А.В.П., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 5 580 лв. /пет
хиляди петстотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо от ответниците
обезщетение за ползването на собствен на ищцата недвижим имот, находящ се в гр.
*, за периода 05.06.2018
г. – 17.06.2019 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /30.07.2020 г./ до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.В.П.,
ЕГН **********,***, сумата в размер
на 1 233,20 лв. /хиляда двеста
тридесет и три лева и двадесет стотинки/ разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението
суми могат да бъдат заплатени
по посочената от ищцата банкова сметка
*** „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: