Р
Е Ш Е Н И Е
№ 202
град Пловдив, 26.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ
ШЕЙТАНОВА
ПЕТКО МИНЕВ
Секретар:
ТАНЯ ЗЛАТЕВА
Прокурор:
ДАНАИЛА СТАНКОВА
като
разгледа ВНОХД №1392 по описа за 2019 година, докладвано от член-съдия Петко
Минев, след съвещание
Р
Е Ш И:
На основание чл.336, ал.1, т.4 вр. чл.334, т.2 от НПК ОТМЕНЯ Решение № 1002/28.05.2019г., постановено по НОХД
№1289/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н.с., като постановява ново,
както следва:
ПРИЗНАВА
подсъдимия М.Н.В. – ***г., роден на ***
***, българин, български гражданин, средно образование, шофьор, женен,
неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН
в това на **** год. в гр.
П., в маловажен случай да е отнел чужда движима вещ - 1 брой мобилен телефон
марка „Huawei“, модел
„P20Litе“ на
стойност 340 лв. от владението на Ц. Е.А. от гр. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието представлява маловажен случай,
като до приключване на съдебното следствие стойността на отнетата вещ е била
възстановена, поради което и на основание чл.304 вр.
чл.305, ал.6 от НПК вр. чл. 218б, ал.1 от НК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
НАЛАГА
на основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК на подсъдимия М.Н.В. за същото деяние, което
съставлява административно нарушение по чл.218б, ал.1 от НК административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста
лева/.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 2 бр. СД – ДА
ОСТАНАТ по делото.
На
основание чл.189 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.Н.В. да заплати по
сметка на ОД на МВР- Пловдив сумата от
116,92 /сто и шестнадесет лева и
деветдесет и две стотинки/ лева направени разноски по делото за експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
МОТИВИ към
Решение № 202/26.09.2019г. по ВНОХД 1392/2019г.
по описа на Пловдивския окръжен съд
С
Решение № 1002/28.05.2019г., постановено по НОХД №1289/2019 г., Районен съд -
Пловдив, VIII н.с. е признал подсъдимия М.Н.В. за виновен в това, че на *** год. в гр.
П., в маловажен случай е отнел чужда
движима вещ - 1 брой мобилен телефон марка „Huawei“, модел „P20Litе“ на
стойност 340 лв. от владението на Ц. Е.А. от гр. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК
го е освободил от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. ПРС е присъдил в тежест на подсъдимия В.
направените разноски по делото в размер на 116,92лв, като е постановил
веществените доказателства – 2 бр. СД да останат по делото.
Решението
е обжалвано от подс. М.Н.В. чрез защитника му – адв. В.Т.. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за недоказаност
на обвинението, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Иска се отмяна на решението на ПРС и постановяване на ново, с което
подс. М.В. да бъде оправдан. Тези доводи се поддържат от подсъдимия и защитника
му и в съдебно заседание. В последната си дума подс. В. иска да му бъде
отменена наложената глоба и да не бъде наказван.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на
жалбата и счита, че решението на ПРС следва да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
посочените от страните основания, в предмета и пределите на въззивната проверка
по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:
Жалбата на подс. В. е процесуално допустима, а разгледана по
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.
От събраните по делото доказателства, се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Н.В. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
През месец **** год. пострадалата Ц. Е. А. си закупила от магазин
на „Виваком“ мобилен телефон марка
„Huawei“, модел „P20Lite“, златист на цвят, за сумата от 340 лв. На *** год. тя
и приятелката й – свид. Д. П. посетили магазин „К.“ на ул. „Б.“ № *** в гр. П..
Преди да влязат пострадалата взела количка, като свид. П. сложила дамската си
чанта в нея, а пострадалата А. поставила телефона и портфейла си на поставката
на количката. Бутайки количката, свид. А. и приятелката й в 10 ч. 30 мин. 50
сек. минали през първата автоматично отваряща се врата на магазина и тъй като
разговаряли помежду си не забелязали, че точно там /до първата врата/ е паднал
на земята мобилният телефон „Huawei“ на пострадалата.
По същото време и на същото място се намирал и подс. М.В., който
се движел само на крачка зад А. и П.. Подсъдимият бил облечен в риза цвят
бордо. Причината за посещението му в магазина било закупуването на почерпка за
лекари от болницата, от която скоро бил изписан.
Движейки се зад пострадалата и нейната приятелка, подс. В. видял,
че от количката пред него паднал мобилен телефон, както и това, че двете жени
разговаряйки помежду си, въобще не забелязали това. Подсъдимият взел моментално
решение да присвои телефона, като за целта се навел, вдигнал го от пода на
магазина и го поставил в джоба на панталона си. В тази насока подсъдимият е
заявил пред ПРС, че е имал намерението да върне телефона, но тъй като опита му
да го включи бил осуетен от налична парола, го бил прибрал в джоба си, а
впоследствие забравил.
Доказателствата по делото сочат обаче, че у В. въобще не се е и
зараждало намерението да предаде телефона на „Информация“, откъдето чрез
радиоуредбата можело да се съобщи и издири собственика на телефона. Камерите на
хипермаркета установяват, че вместо това, в следващите секунди той се е скрил в
левия коридор от щандове за зърнени продукти и активно се заел да изключи
телефона, а не както твърди, да го включи, за да разбере нещо за собственика
му. След като успял да стори това, В. поставил отново в джоба си мобилния апарат
на пострадалата А. и продължил покупките си.
Петнадесет минути по-късно свид. А. установила липсата на
телефона. От мобилния телефон на свид. Д. П. набрали номера на пострадалата, но
операторът отговорил, че абоната е изключен.
След сигнализиране на полицията и преглед на видеозаписите от
охранителните камери била установена личността на подсъдимия, както и
механизмът на извършеното от него престъпление. Тъй като подсъдимият заплатил
покупките си с банкова карта, чрез информация от банката била установена и
самоличността му.
Дискове със записи от охранителните камери, както и копие от
фискалния бон за покупки на подс. В. са приобщени с протокол за доброволно
предаване.
Преди даване ход на делото пред първата инстанция подс. В. е
възстановил причинените имуществени вреди на пострадалата А., поради което
делото е протекло по реда на глава 28 от НПК. Подс. В. е признал вината си по
повдигнатото му обвинение, като същевременно в обясненията си пред ПРС е изложил
защитна версия, че е предал инкриминирания телефон на полицейски служител на
улицата без съставяне на писмен документ за това обстоятелство.
ПРС е приел, че развитата от подсъдимия защитна версия, не се
потвърждава както от гласните, така и от писмените доказателства, а и не
кореспондира с очертаната по-горе фактическа обстановка.
Съгласно изготвената стоковооценъчна експертиза и допълнителна
такава, стойността на мобилен телефон „Huawei P20Lite“, ведно с кожен калъф е
определена на 529 лв. ПРС е приел, че стойността на отнетия телефон е
промоционалната цена на закупуването му, посочена от пострадалата – 340 лв.,
тъй като в противен случай, при евентуално възстановяване на щетата, до
пазарната стойност от 529 лв, би се стигнало до неоснователно обогатяване на
пострадалата Ц. А..
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел от правна страна, че с действията си подсъдимият М.Н.В. е
осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 194 ал. 3
вр. с ал. 1 от НК, а именно, че на *** год. в гр. П., в маловажен случай е
отнел чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон марка „Huawei“, модел
„P20Lite“ на стойност 340 лв. от владението на Ц.Е. А.от гр. П., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Районният съд е приел, че от
субективна страна подс. В. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл.
ПРС е приел, че са налице основанията на чл. 78а от НК, освободил е подс. В. от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер
на 1000 лева. Първоинстанционният съд е мотивирал наложеното в минимален размер
административно наказание с добрите характеристични данни за подсъдимия,
трудовата му ангажираност и липсата на други водени спрямо него наказателни
производства. ПРС се е произнесъл по разноските, присъждайки ги в тежест на
подсъдимия, а веществените доказателства е постановил да останат по делото.
Въззивният съд изцяло възприема приетата от РС – Пловдив
фактическа обстановка и анализ на доказателствата. Неоснователни са
възраженията на подс. В. за недоказаност на обвинението. Самият подсъдим пред
първата инстанция е признал вината си и е възстановил причинените имуществени
вреди на пострадалата. Правилно ПРС е отхвърлил като несъстоятелна версията на
подс. В., че е предал инкриминирания телефон на неустановен по делото
полицейски служител. За твърдяното предаване липсва разписка, както и други
доказателства, които да подкрепят достоверността на тези обяснения. Обясненията
на подсъдимия са били аргументирано отхвърлени от първата инстанция като
житейски нелогични и влизащи в противоречие с всички събрани доказателства.
Правилно не са кредитирани и показанията на свид. И., който е в близки
приятелски отношения с подс. В.. Неговите показания в частта за последващото
предаване на инкриминирания телефон на полицейски служител е целяло обслужване
на изградената защитна версия на подсъдимия и не почива на обективни
възприятия, които да намират подкрепа в останалия доказателствен материал. Ето
защо и въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за
недоказаност на обвинението. За изчерпателност следва да се посочи, че и според
ПОС действията на подсъдимия обективират намерение за отнемане на мобилния телефон на пострадалата,
а не намиране на изгубена вещ. Подс. В. е възприел падането на телефона от
количката в магазина виждайки владелеца на вещта. Вместо да я върне на
пострадалата, същият е взел телефона, изключил го е и е излязъл от магазина,
без изобщо да съобщи нито на пострадалата, нито на охраната в магазина и на
органите на МВР. Именно тези действия красноречиво говорят и за намерението на
подс. В. противозаконно да присвои инкриминирания телефон на свид. А.. Обвинението е доказано по несъмнен начин от
приложените записи на охранителните камери, приобщени по надлежния ред, както и
от показанията на пострадалата свид. А., на свид. П., която я е придружавала,
както и на полицейският служител – свид. У.. Ето защо и мотивите на ПРС за
доказаност на обвинението се възприемат изцяло.
Въззивният съд намира, че ПРС неправилно е приложил материалния
закон в частта за вида и размера на наложеното наказание. В конкретния случай е
налице рядката хипотеза на конкуренция между нормите на чл. 78а, ал. 1 от НК и
чл. 218б, ал. 1 от НК. И двете норми предвиждат налагането на административно
наказание на подс. В.. Според въззивната инстанция в случая по-благоприятният
закон, който следва да бъде приложен спрямо подс. В. е на същият да бъде
наложено по административен ред наказание „глоба“ по реда на чл. 218б, ал. 1 от НК. Нормата на чл. 78а от НК е приложима за всички престъпления от Особената
част на Наказателния кодекс, за които са налице предпоставките по ал. 1 и
липсват пречките по ал. 7 от същия член. Последиците от приложението на тази
норма са чистото съдебно минало на дееца, но и невъзможност да бъде отново
освободен от наказателна отговорност по този ред, съгласно чл. 78а, ал. 1, б.
„б“ от НК.
Нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК се явява специална по отношение
на тази на чл. 78а, ал. 1 от НК. Последиците от прилагането й също са чисто
съдебно минало за наказаното лице, но и възможност за последващо освобождаване
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, както и по-нисък
размер на глобата – от 100 до 300 лева. Тя се прилага за изчерпателно
изброените в тази норма престъпления – чл.194, ал.3, чл. 195, ал. 4, чл. 204,
б. „а“, чл. 206, ал. 1 и ал. 5 и чл. 207 от НК. Тук е налице и допълнителен
критерий – стойността на предмета на престъплението да е до размера на две
минимални работни заплати за страната и същият да е възстановен или заместен. В
случая и тези изисквания са изпълнени, тъй като стойността на инкриминирания
мобилен телефон е 340лв, а МРЗ за страната към датата на деянието – ****г.. е
510лв /с ПМС № 316/20.12.2017 г. е определена МРЗ за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г./. Ето защо въззивната инстанция намира, че в случая следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК като по-благоприятна за подс. В.
и същия бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за същото деяние, на
основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК. Безспорно за деянието по
чл. 218б от НК се прилага ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НК,
тъй като същото съставлява административно нарушение. Когато нарушението е
констатирано от органите на МВР, компетентен да наложи административното
наказание съгласно чл. 424, ал. 5 от НК е министърът на МВР или упълномощено от
него длъжностно лице – в случая началникът на 03 РУ на МВР – Пловдив, където е
било проведено досъдебното производство. Съгласно чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301,
ал. 4 от НПК, с измененията в НК – ДВ, бр. 63 от 2017г., в случаите, в които
деянието се наказва по административен ред, съдът признава подсъдимия за
невинен и му налага административно наказание. Именно такъв е и настоящият
казус, поради което въззивната инстанция с решението си отмени
първоинстанционното осъдително решение, оправда подс. В. и му наложи за същото деяние административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева. Въззивната инстанция постанови веществените
доказателства – 2бр. СД да останат по делото, а разноските по делото да бъдат в
тежест на подсъдимия В..
Мотивиран от изложените съображения,
Пловдивският окръжен съд постанови
въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.