№ 510
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 265555/30.08.2021г. по гр.д. 12905/2020г. по описа на СГС, 1 ГО, 30 състав е
признато за установено по предявен от Й. Д. М. от гр. *** против „Юробанк България“ АД с
ЕИК: ********* иск с правно основание чл.124 вр. чл.439 ГПК, че е погасено по давност
правото на принудително изпълнение по отношение на ищеца на вземане по заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 09.12.2011г., издадени от Горнооряховския
районен съд по ч.гр.д. №3135/2011г., за което е образувано ИД № 20127250400011 по описа
на ЧСИ В. Г., рег. № *** на КЧСИ. Със същото решение, е отхвърлен предявения от М. С.
М. от гр. *** против „Юробанк България“ АД с ЕИК: ********* иск с правно основание
чл.124 вр. чл.439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че
правото на принудително изпълнение на вземане по заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 09.12.2011г., издадени от Горнооряховския районен съд по ч.гр.д.
№3135/2011г., за което е образувано ИД № 20127250400011 по описа на ЧСИ В. Г., рег. №
*** на КЧСИ, е погасено по давност. При този изход в производството, банката е осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 5 829.79 лв. в полза на процесуалния
представител на Й. М., както и да заплати по сметка на СГС сумата от сумата от 8 599,59
лв. – държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Първоинстанционното решение е обжалвано единствено от упълномощен процесуален
представител на ищеца М. С. М. с доводи за неговата неправилност, подробно развити в
1
жалбата. Иска се от САС отмяна на атакуваното решение в тази му част и постановяване на
друго, с което предявения иск по чл. 439 ГПК да бъде уважен и да се признае, че М. С. М. не
дължат изпълнение на „Юробанк България“ АД по посочения изпълнителен лист.
Претендира се присъждане на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в
случай, че жалбата бъде уважена.
Подаден е от въззиваемото търговско дружество писмен отговор по чл. 263 ГПК, в
който същата се оспорва, като се счита, че решението на СГС е правилно и че следвало да се
потвърди.
Съдебният акт на градския съд е влязъл в сила в частта, в която е уважена исковата
претенция на Й. Д. М., като неатакуван от никого в тази му част.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, при
наличие на съответен правен интерес, насочена е против решение от категорията на
обжалваемите и е процесуално допустима. Пред настоящата инстанция са приети като нови
доказателства два документа, представени от въззивника, а именно – удостоверение от ЧСИ
Д. К. № *** на КЧСИ по дело № 452/2013 г., касаещо кога е извършен въвод във владение в
полза на „Турист-Инвест – 2000“ ЕООД и по отношение на кой недвижим имот, както и
уведомително писмо от Агенция по вписванията – В. Търново до М.М. относно вписана
възбрана.
САС намери следното от материалите по делото:
Ищците М.М. и Й. М. поддържат, че на 09.12.2011г. по ч.гр. д. № 31356 по описа
за 2011г. на РС – Горна Оряховица бил издаден изпълнителен лист срещу „Елит Строй“
ЕООД – кредитополучател, „Горски кът 1221“ ЕООД - съдлъжник и срещу ищците – като
поръчители, за суми, подробно описани в исковата молба. На 13.01.2012г. по молба на
„Алфа банк - клон България“, въз основа на издадения изпълнителeн лист било образувано
изпълнително дело № 20127250400011 по описа на ЧСИ В. Г.. Считано от 11.12.2013г. по
това изпълнително дело не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради
което ищците поискали през 2018г. от ЧСИ да прекрати перемираното по закон
изпълнително дело. Поради отказ на ЧСИ да извърши посоченото, ищците предявяват иск
по съдебен ред да бъде установено, че правото на принудително изпълнение по посочения
изпълнителен лист, е погасено поради изтичане на давността. Искът се насочва срещу
„Юробанк България“ АД – правоприемник на „Алфа банк“ - клон България.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва основателността на претенцията с
аргумента, че по процесното изпълнително дело са искани и извършвани многократно
изпълнителни действия, които са прекъснали както перемпцията, така и давностния срок.
Навежда доводи и във връзка с приложимостта на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по
отношение на висящите към момента на обявяването на решението изпълнителни
производства и счита, че от този момент за кредитора е започнала да тече нова давност.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, вкл. преписа от
процесното ИД №20127250400011 по описа на ЧСИ Г., че същото е било образувано, въз
2
основа на молба от „Алфа банка“ АД, чрез „Алфа банка – клон България“ с дата 13.01.2012г.
срещу Елит Строй“ ЕООД, „Горски кът 1221“ ЕООД – съдлъжник, Й. М. и М.М. за
образуване на изпълнително дело срещу посочените лица, за принудително събиране на
сумите, за които молителят се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 09.12.2011г. по ч.гр.д. №3135/2011г. по
описа на РС-Г. Оряховица и изпълнителен лист от същата дата. Съгласно посоченото в
изпълнителния лист /на л.5 от ИД/ изброените лица са осъдени солидарно да заплатят на
кредитора „Алфа банка“ АД, както следва:
- сумата от 89298,47 евро, претендирана част от дължимата главница по Договор за
кредит № 805/2008год. от 30.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 08.12.2011 година до окончателното плащане;
- сумата от 16413,58 евро, представляваща просрочена лихва върху редовна главница за
периода от 20.09.2009 год. до 09.11.2011 год.;
- сумата от 300,00 евро, представляваща такса за обслужване на заемна сметка за
периода от 20.09.2009 год. до 09.11.2011 год.;
- сумата от 221,38 евро, представляваща такса за обслужване на кредита за 2010 година;
- сумата от 217,20 лв., представляваща разноски за връчване на нотариална покана;
- сумата от 299,24 лв., представляваща разноски за застрахователна премия;
- сумата от 6698,73 лв., представляваща направените по делото разноски, от които
4165,82 лв. за държавна такса и сумата от 2532,91 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С молбата е поискано да бъде извършено пълно проучване на имущественото състояние на
длъжниците и да бъдат наложени запори и възбрани на имуществото, срещу което може да
се извърши изпълнение. Направено е изрично искане за налагане на запор по банковите
сметки на длъжниците, както и да бъде наложена възбрана, насрочен и извършен опис на
недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, за обезпечаване на вземанията й по
същия договор за банков кредит. Възложени са и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на
съответния частен съдебен изпълнител.
На 18.01.2012г. ЧСИ е пристъпил към налагане на запори по банковите сметки на
длъжниците, като са изпратени запорни съобщения до различни банки в страната. По
отношение на ищците се установява, че запори са били наложени върху сметките им, респ.
на получавано трудово възнаграждение.
След връчването на покани за доброволно изпълнение /08.04.2012г. на ищеца М. и
03.07.2012г. на ищеца М./, ЧСИ е пристъпил към насочване на изпълнението към
недвижимия имот, върху който е била учредена договорна ипотека за обезпечаване на
процесните вземания, произтичащи от договор за кредит, а именно УПИ в гр. Велико
Търново, заедно с правото на строеж за построяване на жилищна сграда с магазини. След
поредица от нестанали публични продани, имотът е възложен с постановление за възлагане
от 11.12.2013г., което е влязло в сила на 28.01.2014г., съгласно отбелязването върху самото
3
постановление.
С молба от 04.03.2015г. /л.1272 от изпълнителното дело/ взискателят е поискал
изпълнението да бъде насочено към недвижими имоти, собственост на длъжника М..
На 16.04.2015г. е била вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника М.
– ½ ид. част от гараж №1, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***“ № 18А. С молба от
29.05.2015г. взискателят е поискал насрочване на опис, оценка и изнасяне на публична
продан на въпросният гараж №1, както и налагането на възбрана върху собствените на М.
идеални части от поземлен имот в гр. В. Търново, УПИ 1, кв.336, с площ 177 кв.м.
С молба от 05.06.2015г. взискателят е поискал налагането на запор върху възнаграждението
на М.М., получавано от „Турист Инвест– 2000“ ЕООД. След изпращането на запорно
съобщение, ЧСИ е уведомен с писмо на л. 1427 от изпълнителното дело, че лицето е
освободено от длъжност поради съкращаване на щата преди получаване на запорното
съобщение. Последвало е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. в
„Зърнени храни– В. Търново“ ЕООД, което също е неуспешно, тъй като с писмо на л.1542 от
изпълнителното дело ЧСИ е уведомен, че лицето няма вземания от дружеството.
С молба от 26.10.2015г. взискателят отново е поискал налагането на запор върху
възнагражденията, които М. получава като управител на: „Туристическа компания 2000“
ЕООД, „Зърнени храни– В. Търново“ ЕООД, „Турист Инвест 2000“ ЕООД. С разпореждане
от 17.11.2015г. ЧСИ е постановил налагането на запор върху посочените вземания на
длъжника, както и изготвянето на постановление за налагане на глоба на длъжника за
неизпълнение на задължения по чл.512, ал.6 ГПК /запорни съобщения и постановление за
налагане на глоба – л.1813 – 1832 от изпълнителното дело/. По делото няма данни запорите
да са били връчени на третите лица, при което същите са би повторно изпратени на
01.06.2016г. и наложени на 12.07.2016г. /л.1849 – 1853 от делото/. Със съобщение,
„Туристическа компания 2000“ ЕООД уведомява ЧСИ, че няма да превежда суми по
наложения запор, с оглед задълженията си по чл.446 ГПК /защита на несеквестируемия
доход/.
С молба от 15.03.2018г, взискателят е поискал възобновяване на принудителните действия
по изпълнителното дело и насрочване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на
притежаваните от длъжника М.М. недвижими имоти: поземлен имот в гр. Свищов, ведно с
построените в него сгради, както и гараж №1, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***“ № 18-
А. Видно от разпореждане на ЧСИ от 31.05.2018г. на л. 2339 от делото, същият е пристъпил
към принудително изпълнение по отношение на въпросните два имота.
На 24.07.2018г. е извършен опис на недвижим имот, съсобствен между М. и Д. М., а именно
– 64,348% ид.ч. от дворно място в гр. Свищов, кв.9, представляващо ПИ с идентификатор
65766.701.117, заедно с построения в него самостоятелен обект в сграда /протокол за опис на
л.2007 от изпълнителното дело/.
От протокол за опис на л.2009 се установява, че насроченият опис по отношение на
недвижим имот – гараж №1 – не е извършен.
4
След съответното обявление и разгласа, първата публична продан на 32,174% ид.ч. от имота
в гр. Свищов е обявена за нестанала с Протокол от 15.01.2019г. на л. 2243 от
изпълнителното дело. Нестанали са и следващите публични продани на имота, насрочени
за 08.04 - 08.05.2019г., 10.09.2019г. – 10.10.2019г.
От приложеното на л.2266 и следващите от изпълнителното дело Решение от 19.03.2019г. на
ОС-В. Търново по ч.гр.д. №674/2018г. се установява, че подадената от „Турист Инвест
2000“ ЕООД жалба срещу действията на ЧСИ, с които се насочва принудителното
изпълнение срещу описания по-горе гараж №1 в гр. В. Търново с правно основание чл.435,
ал.4 ГПК, е оставена без уважение.
Установява се от Протокол за опис на л.2317, че на 06.06.2019г. ЧСИ е извършил опис на
въпросния гараж. На 11.09.2019г. с протокол е определена началната цена на имота, след
което е пристъпено към разгласа на публична продан, насрочена за 05.11.2019г. –
05.12.2019г. С разпореждане от 05.11.2019г. ЧСИ е прекратил публичната продан, поради
ненадлежно уведомяване на длъжника М.М.. Следващата публична продан е насрочена за
08.01.2020г. до 10.02.2020г., но същата не е проведена, тъй като въз основа на
обезпечителна заповед, издадена от ОС-В. Търново по в.ч.гр.д. № 1064/2019г. изпълнението
по отношение на посочения недвижим имот – ½ ид.ч. от гараж№1, е спряно.
С молба от 05.12.2019г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че на 29.03.2019г. е
сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по
силата на който вземането по процесното изпълнително дело е цедирано от банката на
посоченото дружество. Моли да бъде конституирано като взискател по отношение на всички
длъжници. Моли, заедно със съобщение до длъжника за промяна на взискателя по делото,
ЧСИ да насрочи опис и оценка на движимите вещи, находящи се на адреса на задълженото
лице. Към молбата са приложени бланки на уведомления за цесията до всички длъжници, за
които няма данни да са били връчени. С разпореждане от 06.02.2020г. на ПЧСИ Б.
цесионерът е конституиран като взискател само по отношение на цедента, а за
конституирането му като взискател по отношение на длъжниците е разпоредено да се
пристъпи към връчване на уведомление за цесията на длъжниците.
Въз основа на така възприетите от първоинстанционния съд факти е постановено и
обжалваното пред САС решение.
В рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящата инстанция приема, че в
атакуваната му част решението на градския съд е правилно и законосъобразно по следните
съображения:
Първото оплакване във въззивната жалба е, че за следния имот - гараж
№1, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***“ № 18-А, неправилно било възприето от
първостепения съд, че от страна на ЧСИ В. Г. били извършвани валидни изпълнителни
действия, защото макар и формално осъществени от съдебния изпълнител, те били
процесуално незаконосъобразни и не можели да предизвикат годен правен ефект, тъй като
видно от приложените към въззивната жалба нови писмени доказателства, се установявало,
5
че процесното недвижимо имущество не било част от патримониума на М.М., тъй като по
друго изпълнително дело №452/2013 г. на ЧСИ Д. К., този гараж бил не само продаден на
публична продан на трето лице – „Турист Инвест 2000“ ЕООД, но и купувача бил въведен
във владение на имота.
Действително, от приложените на л. 11 и 12 от въззивното дело нови
доказателства пред въззивния съд - удостоверение от ЧСИ Д. К. № *** на КЧСИ по дело №
452/2013 г., касаещо кога е извършен въвод във владение в полза на „Турист-Инвест – 2000“
ЕООД и по отношение на кой недвижим имот, както и уведомително писмо от Агенция по
вписванията – В. Търново до М.М. относно вписана възбрана – може да се установи, че тези
твърдени факти от въззивника са се осъществили, т.е., че е налице формално
незаконосъобразно принудително изпълнение на съдебния изпълнител, тъй като то е било
насочено към имущество, което вече не е било собственост на М. към момента на налагане
възбраната от ЧСИ Г. и последващите спрямо този гараж изпълнителни действия. Това
обаче не променя крайния извод на съдебния състав, че погасителна давност за вземанията
по процесния изпълнителен лист на банката спрямо въззивника не е изтекла по следните
съображения.
Твърденията на ищеца – въззивник М. са, че последното валидно изпълнително
действие било извършено на 11.12.2013 г. с издаване на Постановление за възлагане на
недвижим имот, но след тази дата нямало извършени изпълнителни действия, поради което
и към 11.12.2018 г. вземането било погасено от законовата петгодишна давност.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, е дадено разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност-за разлика от ППВС № 3/18.11.1980 г. на Върховния
съд, в което е било постановено, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния
процес относно вземането във връзка, с което е образувано изпълнителното дело. Поради
тези причини и ППВС № 3/18.11.1980 г. е обявено за изгубило значение. Но от друга страна
до 26.05.2015 г., т.е. до изричната му отмяна, се е прилагало ППВС № 3/18.11.1980 г., т.е.
давност не е текла, а такава е започнала да тече от 26.06.2015 г. Вярно е, че по въпроса от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е образувано
висящо тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, като понастоящем по делото не е
постановено тълкувателно решение, но този състав на САС напълно споделя вижданията на
първостепенния съд, както и на практиката на ВКС, обективирана в Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 51/21.02.2019 г.
по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №252/ 17.02.2020 г. по гр. дело №
1609/2019 г. на ВКС, Трето ГО, която е в смисъл, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления, те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
6
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент
престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили
правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт,
което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това. За заварените, като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Ето защо, погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист не е
започнала да тече от 11.12.2013 г., както счита въззивникът М., а от 26.06.2015 г. И
доколкото, исковата молба е предявена в СГС на 24.11.2020 г., а се твърди, че след 2015 г.
не били извършвани изпълнителни действия, то следва да се установи дали това е така.
Във въззивната жалба се излагат виждания, че налаганите от ЧСИ запори върху
получавано от въззивника трудово възнаграждение не са оказали въздействие върху
прекъсването на давността и тя била изтекла, като се сочат и мотиви, че между отделно
предприетите изпълнителни действия след 2015 г., били изминали повече от две години,
поради което имало настъпила перемпция и изпълнителното дело следвало да се прекрати.
В решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, ГК,
правилно се прие практика, споделяна и от настоящия състав на САС, че перемпцията е без
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
факти /изтеклото време/ могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са съвсем различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да
се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва
– обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Следователно, разлика между перемпция и
7
давност има и тя е съществена.
Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи.
По отношение на М.М., давност не е текла до 26.06.2015 г. по изложените по-горе
съображения. Но и след тази дата, общата 5-годишна погасителна давност не е изтекла, тъй
като през това време са били извършвани изпълнителни действия – налагане на запори
върху получавани от въззивника трудови възнаграждения в различни търговски дружества
по молба на кредитора. Дори и да се приеме, че изпълнителните действия на ЧСИ Г. спрямо
гаража, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***“ № 18-А, са били недействителни, като
насочени върху имуществени права, които не са собственост на длъжника М. и не са
спирали течението на давността, то в периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г., са
извършвани и други изпълнителни действия, които бяха посочени по-горе. И нещо друго –
дори и при приемане, че между някои от изпълнителните действия е изтекъл двугодишния
срок за перемпция на изпълнителното дело, следва да се сподели казаното в мотивите на
решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, ГК, че „Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“, вкл. и това, че „дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело
няма значение за прекъсването на давността, а перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.“
Следователно, общата петгодишна погасителна давност не е изтекла относно
вземанията на банката спрямо М.М. нито преди 26.06.2015 г., нито след тази дата – до
предявяване исковата претенция в Софийския градски съд. Ето защо, като краен извод,
първоинстанционното решение в атакуваната му част следва да се потвърди като правилно, а
въззивната жалба се явява неоснователна.
При този изход в производството, не се дължи възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата на процесуалния представител на въззивника, а от страна на въззиваемото
лице няма претенции по разноските пред настоящата инстанция.
8
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, САС, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 265555/30.08.2021г. по гр.д. 12905/2020г. по описа на СГС, 1
ГО, 30 състав в обжалваната му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9