Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№  ……                                                             07.12.2020г.                                гр.Ямбол

                                                               В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 03.12.2020 година,

в следния състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.д. №145 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Я.И.Ч. ***, с която против ЗД"Бул Инс"АД гр.София е предявен иск по чл.226 КЗ (отм.) - за заплащане на сумата 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката на ищцата Я. М. Ч., ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта - 06.09.2015г. 

Ищцата твърди, че е баба на Я. М. Ч., починала на 06.09.2015г., чиято смърт е пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 06.09.2015 г. по вина на водача на лек автомобил "Пежо", модел "307" с рег. № У99 72 АМ - В. К. К., който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и при управление на лекия автомобил на път II-53, 130-ти километър преди разклона за с.Камен в посока на движение от гр.Сливен към гр.Ямбол, се е преобърнал, последвал е удар в задната част на купето, установявайки се по таван в дясната крайпътна канавка. В резултат на ПТП пътникът в лекия автомобил Я. Ч. получила тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, довели до смъртта й на място в автомобила. Вината на деликвента била призната с Присъда № 34/22.12.2016 г. по н. о. х. д. № 176/2016 г. по описа на ОС -Сливен. Ищцата твърди, че отговорността на виновния водач В.К. е била предмет на застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество с полица № 02115000555180 със срок на валидност до 05.03.2016г. Ищцата твърди, че с починалата в резултат на ПТП нейна внучка, са имали изградена силна връзка на привързаност и обич, от двегодишна възраст внучката е била отглеждана от нейната баба-ищцата, която я е научила да говори, да ходи и да възприема и да се радва на живота. Дори след развода на родителите на внучката Я., същата продължила ежедневните си отношения с ищцата, нейната баба. В следствие смъртта на внучката й, ищцата претърпяла болки и страдания от преживения шок, тежка загуба и болка, животът й се променил, за които вреди счита, че е справедливо да бъде обезщетена.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и размер. Оспорил е материално-правната легитимация на ищцата с възражение, че липсват доказателства за връзката между бабата и внучката извън обичайните и общоприетите такива в България и че връзката между тях е била изключителна. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, поддържайки, че същата не е била с поставен предпазен колан, при което е налице основанието на чл.51 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Застрахователят е възразил и срещу размера на претендираното обезщетение, като  несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика. Възразил е срещу началния момент на дължимост на законна лихва, като счита, че лихвата не се дължи от датата на увреждането, като е направил и възражение за изтекла погасителна давност относно законната лихва.

В о.с.з. исковете се поддържат изцяло от пълномощника на ищцата -  адв.Е., която пледира за уважаване на претенцията и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 ЗА.

 Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва иска по съображенията, наведени в писмения отговор и настоява за присъждане на разноските.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД №176/2016г. по описа на ОС-Сливен е установено, че с  влязлата в сила Присъда №34/22.12.2016г., постановена по делото от Окръжен съд – гр.Сливен, частично изменена с Решение №59/26.05.2017г. на БАС по ВНОХД №41/2017г., подсъдимият В.К. К. от гр.Ямбол е признат за виновен в това, че на 06.09.2015г., на път II-53 на територията на Община Сливен, км.130, преди разклона за с.Камен, посока от гр.Сливан към гр.Ямбол, при управление на МПС "Пежо 307 " с рег. №У 99 72 АМ, е нарушил правилата за движение, а именно чл.21, ал.2 ЗДвП - като е превишил скоростта на движение на автомобила и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Я. М.ова Ч. и на И. Т.Й., двамата от гр.Я. - престъпление по чл.343,ал.3,б."б", предл.1,вр. с ал.1,б."в", вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода.

Установява се от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж.М., извършило назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, че ПТП от 06.09.2015г. е настъпило в нощни условия, около и след ляв попътен завой и при критична скорост, избрана от водача на лекия автомобил за преодоляването на завоя - от около 173км/час, като след загубата на контрол над управлението на автомобила от страна на водача Колев, автомобилът е осъществил аварийно безконтролно движение по равнината и пространството (плъзгане, сблъсъци и преобръщане). В процеса на движение автомобилът е навлязъл в ляв завой преди разклона за с.Камен със скорост близка до критичната за завоя, като частично е напуснал лентата за движение и е навлязъл в десния банкет. За да се „върне" отново на платното за движение, водачът е осъществил завиване наляво с радиус, несъвместим с постъпателната скорост, което действие е довело до загуба на странична устойчивост. Автомобилът е продължил движението си при странично плъзгане към левия банкет, където е настъпил удар в левия скат с челната част на автомобила. Поради наличната ударна сила, автомобилът е продължил ротацията при значително по-голяма ъглова скорост от тази преди удара. Настъпил е втори удар между задните състави на автомобила и същия скат, след който удар автомобилът е продължил движението си при косо пресичане на пътното платно, където е настъпило преобръщане и при това движение е достигнал десния скат. Там е настъпил нов удар, а след това автомобилът  се е установил в дясната канавка по таван. Даденото от вещото лице  заключение е, че л.а. "Пежо 307" е бил оборудван с 5бр. триточкови предпазни колани, а пострадалата Я. Ч., която е седяла на задната дясна седалка, е била без поставен обезопасителен колан. Според експерта, тялото на пострадалата (на задна дясна седалка) е било подложено на разнопосочно натоварване, което е придвижвало тялото й в различни посоки на купето и контакти с елементи от оборудването, довело до травматичните й увреждания и последващия летален изход. В случай, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, според вещото лице тялото (торса) е могло да бъде задържано към седалката и да не осъществи движения, съответно и сблъсъци по вътрешните елементи на купето за пасажери, като вероятността тялото да се откопчае от колата и да изпадне извън автомобила, е минимална. 

Видно е от представеното Удостоверение за родствени връзки №94-03-1914/001/13.12.2019г. на Община Елхово, че починалата Я. М. Ч. е внучка на ищцата Я.И.Ч., дъщеря на сина на ищцата - М.Ч..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ел.М. - сестра на майката на починалата Я. Ч.. Според показанията на свидетелката, бабата Я.Ч. отгледала внучката си Я. от бебе в с.М., тъй като родителите на детето работели и живеели в различни населени места. Бабата и внучката имали изключително силна емоционална връзка, която продължила и след като детето се преместило да живее с родителите си в гр.Ямбол - двете непрекъснато общували по телефона, през ваканциите детето било при баба си и всичко й споделяло, дори неща - интимни изживявания, които криело от майка си. След развода на родителите на Я., тя останала при майка си, но продължила връзката с бабата - ищцата, която е майката на бащата на Я.. Според свидетелката, загиналата Я. била много емоционална и непрекъснато разказвала за баба си, за ищцата и за близостта си с нея, връзката между двете била изключителна, като след смъртта на Я., в дневника й свидетелката прочела описаните от нея чувства и разговори с баба си. Показанията на св.М. са, че след смъртта на внучката й Я., ищцата приела живота си за свършен, непрекъснато мислела за починалата внучка и не почувствала радост дори след като й се родила друга внучка. С другите й баба и дядовци, които били живи понастоящем, според свидетелката починалата Я. не е имала толкова силна връзка, както с ищцата и тези нейни баба и дядовци нямали претенции за вреди като настоящата. 

 Не се спори по делото и е установено от представената справка от "Гаранционен фонд", че между "Бул Инс"АД и собственика на лекия автомобил с рег. № У 99 72 АМ, чийто водач е причинил смъртта на внучката на ищцата, е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица, която е имала действие в периода от 06.03.2015г. до 05.03.2016г., т.е и към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.), увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл.267, ал.1 КЗ-отм.). За основателността на предявения иск, по делото следва да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях), както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства е установено, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от водача В.К., в резултат на което е починала Я. М. Ч.. Механизмът на ПТП, смъртта на Я. Ч. и причинната връзка между тях се установяват от приетата по делото авто-техническа експертиза и влязлата в сила присъда на Окръжен съд - Сливен, постановена по НОХД №176/2016г. На основание чл.300 ГПК тази влязла в сила присъда на наказателния съд обвързва гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца, като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се и предполага до доказване на противното. Ответникът не твърди и не представя доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП и съдът приема, че такива не са налице. Доколкото причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното производство, то те подлежат на установяване в настоящия процес чрез допустимите от ГПК доказателствени средства.

С оглед въведените с исковата молба твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, както и с оглед установената с Постановление №4/1961г., Постановление №5/1969г. и Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС задължителна съдебна практика, следва да се приеме, че ищцата Я.Ч. не е от кръга на лицата, по отношение на които е прието, че могат да претендират вреди от смъртта на внучката си Я. Ч., без да е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се разшири кръга на материално легитимираните лица, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и това по изключение са всички други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които във всеки конкретен случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на ТР №1/2016г. е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; че връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и №5/69г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Предвид посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС,   обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на близък на лице, извън кръга на лицата, очертан в постановленията на ВС, какъвто е настоящият случай, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение са две: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и  действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно, Постановления №4/61г. и №5/69г. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезще тение, в т.ч. за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчита обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците изключително от бабата/дядото поради различни причини - напр. заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др. (в този смисъл са Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., ТК, Определение №589/ 20.11.2020г. на ВКС по т. д. № 429/2020г., I т. о. и др.).

В случая тези подлежащи на изследване предпоставки не са налице. Съдът приема за установено, кредитирайки показанията на св.М., че ищцата се е грижила за отглеждането на внучката си при раждането й и в ранните й детски години, че внучката е прекарвала летните си ваканции на село при баба си, че след като внучката се е отделила с родителите си и е заживяла в друго населено място, включително след развода на родителите й, тя е продължила да поддържа контакт с баба си – обаждала й се е по телефона, двете да разговаряли, внучката й е споделяла съкровените си мисли и преживявания и че ищцата е изживяла много тежко загубата на внучката й. Тези установени по делото обстоятелства не позволяват да се направи извод за изключителност в близостта между ищцата и починалата по смисъла, разяснен в ТР №1/2016г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между бабите/дядовците и внуците. Помощта на бабите и дядовците при отглеждането на внуците, оказването на друга материална и на морална подкрепа от бабите при отглеждането на внуците, създаването на близки отношения, на силна обич, привързаност, нужда от общуване и споделяне, са обичайни за българското общество, традиционно отдаващо съществено значение на семейните ценности като взаимната помощ, доверие, грижа, разбирателство, обич между възходящи и низходящи. Не е налице изследваната изключителност във връзката на починалата Я. с нейната баба, ищцата, тъй като е установено, че детето е живяло и отглеждано от родителите му, а след техния развод - от майката. Без значение за формирания от съда извод за липсата на изключителност в близостта между ищцата и починалата, е поддържаното от свидетелката, че починалата е била по-близка с ищцата, от колкото с останалите си баба и дядовци, които не са предявили същите претенции за обезщетения, тъй като тези факти не покриват изискването за установяване на особено силна връзка.  Свидетелските показания не установяват и понасянето на морални болки и страдания от ищцата, надхвърлящи по интензитет и времетраене болките и страданията, които биха изпитали всяка баба и дядо - силна и непреодолима скръб от загубата на внуче, т.е. по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Или в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва необходимостта от обсъждане приложимостта на чл.51, ал.2 ЗЗД относно приноса на пострадалата. Като неоснователен и недоказан, предявеният иск следва да се отхвърли.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените от него разноски по делото - в размер на сумата общо 4570лв., от която-250лв. възнаграждение за вещо лице и 4320лв. - изплатено адвокатско възнаграждение на адв.Г., с включен ДДС. Неоснователно е възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, тъй като с оглед цената на предявения иск от 100 000лв., същото е на минимума, предвиден в чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС.    

Водим от изложеното, ЯОС

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.И.Ч. ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Б.Е. ***, офис **, срещу Застрахователно дружество "Бул Инс"АД гр.Софиябул."Джеймс Баучер"№87, ЕИК *********, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение на ищцата за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Я. М. Ч., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 06.09.2015г. в размер на  сумата 100 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Я.И.Ч. от гр.Е., с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на  Застрахователно дружество "Бул Инс"АД гр.София, бул."Джеймс Баучер"№87, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 4 570лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: