Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3725 20.12.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1383/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., Париж“, рег. № *********,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес гр.Париж,
бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес
парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. против М.Д.С., ЕГН ********** ***
за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател
по договор за потребителски заем от 11.08.2016г. дължи на ищеца сумата от
1556.33 лева главница, сумата от 139.96 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2017г. до 20.08.2018г., сумата от 141.06 лева обезщетение за
забава за периода от 20.11.2017г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с посочения договор за заем е отпуснал в полза на
ответника сумата от 3223.92 лева. Заемът е трябвало да се погаси на 24 месечни
вноски, всяка по 159.39 лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно
с оскъпяването. Длъжникът е преустановил плащанията на 20.10.2017г., като до
тогава е платил общо 13 вноски. На основание чл.5 от договора, вземането става
напълно изискуемо, при просрочването на две или повече месечни вноски. Остават
неплатени 11 вноски, в общ размер от 1693.29 лева, към 20.11.2017г., когато е
станал изискуем целият кредит. Към момента е настъпила и нормалната изискуемост
на кредита, доколкото е падежирала и последната вноска по него. Моли се за
уважаване на исковете.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал чрез особения си представител отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който оспорва иска. Счита, че в договора за кредит не са посочени
условията за усвояване на кредита, а и няма данни кредитът да е отпуснат и
усвоен реално от ответника. Не е посочена методиката за изчисляване на лихвата
и на ГПР. Всички такси следва да се включени в ГПР, а в случая такса ангажимент
не е посочена в общия размер на кредита и чрез нея се цели оскъпяването му.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Д.С. договор за потребителски паричен кредит EMLN-13760370/11.08.2016г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит от 3000
лева, който е трябвало да се заплати на 24 броя месечни вноски. Следвало е да
се заплати и сума по застраховка Защита на плащанията от 223.92 лева, която
също се погасява на вноски заедно с главницата. Месечната погасителна вноска е
159.39 лева и съставлява изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалба на кредитора. Общата стойност на плащанията
възлиза на 3825.36 лева. Уговорено е, че ГПР е 20.68%, а лихвата възлиза на 16.57%.
Според погасителния план, падежът на последната вноска е 20.08.2018г.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като
няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на
лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице
неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК.
Не
може да се сподели възражението на ответника, че договорът е нищожен, понеже
погасителният му план не съдържа разграничение относно размера на главницата и
размера на лихвата, която следва да се плати. Според чл.11, ал.1, т.11 ЗПК
договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. БРС намира, че погасителният план по договора отговаря на тези условия.
Наистина в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК е записано, че договорът трябва да съдържа и информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. БРС тълкува тази разпоредба обаче в смисъл, че кредиторът при поискване
издава на длъжника извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, като този план
следва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата. С други
думи, това е погасителен план, издаван по време на действието на договора, а не
е част от съдържанието на договора изначално. Този план се издава по искане на
длъжника, за да стане ясно какви точно суми е погасил и предстои да погасява.
Няма задължение за кредитора обаче да запише в договора разбивки на всяка една
от вноските, от които да е видно каква част са главница и каква част са лихва.
Ето защо възражението на ответника е неоснователно, като съдът намира процесния
договор за валиден.
Няма спор, че междувременно “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е заличено като търговец, като негов правоприемник е “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция“, действащ на територията на страната чрез
клона си “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.
Видно
от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. В него
се съдържа изрична клауза, че с полагането на подписа си лицето, посочено като
кредитополучател удостоверява, че е получило посочената сума по банкова сметка.
Ето защо самият договор съдържа признание за получаването на сумата. Отделно от
това, изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение,
че е налице платежно нареждане от 11.08.2016г. , с което в полза на длъжника са
преведени 2925 лева.
Според
експертизата, по договора ответникът е заплатил общо 2132.07 лева. Останали са
неплатени суми, както следва: 1556.33 лева главница по вноски с падеж от
20.10.2017г. до 20.08.2018г. и 136.96 лева договорна лихва по вноски с падеж от
20.10.2017г. до 20.08.2018г. Падежът на последната вноска е настъпил на
20.08.2018г., поради което всички вземания са изискуеми. Ето защо се дължи
заплащането на главницата и възнаградителната лихва. БРС обаче съобразява, че
под главница експертизата явно има предвид сбора между чистата сума, предадена
на длъжника и сумата за застраховка. Тези две суми се плащат под формата на
една и съща погасителна вноска, заедно със сумата за възнаградителната лихва.
Съдът намира, че главница е само сумата, представляваща чистия кредит, даден на
кредитополучателя, но не и сумата за застраховка, независимо, че се плащат
заедно на една вноска. Застраховката е част от общия разход по кредита, по
силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Ето защо
следва да се присъди само чистата стойност на дълга. Експертизата не е дала
заключение за размера на чистата главница, поради което на основание чл.162 ГПК
съдът извърши собствени изчисления, при които установи, че сумата за
застраховка, дължима по договора, възлиза на общо 223.92 лева. Доколкото
вноските за погасяване на кредита са общо 24, следва извод, че всяка вноска
съдържа 9.33 лева сума за застраховка. Ясно е от експертизата, че не са платени
общо 11 от вноските. Ето защо се дължи общо 102.63 лева за застраховката по тези
вноски /11 х 9.33/. Тази сума следва да се извади от общата сума за главница,
изчислена от експертизата, поради което се налага извод, че се дължи главница
от 1453.70 лева /1556.33-102.63/. Следва решение, с което се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца главница от 1453.70 лева, като се
отхвърли искът за горницата над тази сума до 1556.33 лева. Сумата за
застраховка безспорно се дължи по силата на договора, но доколкото няма такъв
предявен иск, тя не може да се присъди като застраховка, от друга страна не е и
главница по смисъла на закона.
Според
експертизата, възнаградителната лихва, която е останала неплатена, възлиза на
136.96 лева, колкото се търси и с предявения иск. Ето защо претенцията е
основателна и трябва да се приеме за установено, че се дължи лихва в посочения
размер.
Длъжникът
не е заплащал последните 11 вноски от дълга, поради което е изпаднал в забава и
съответно дължи и лихва за забавата. Както стана ясно, главницата по кредита е
1453.70 лева. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава върху тази
главница за периода от 20.11.2017г. до 11.10.2018г. се равнява на 131.64 лева.
Следва решение, с което се приеме за установено, че се дължи лихва от 131.64
лева, като за горницата до 141.06 лева искът като недоказан трябва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 710.64 лева и разноски в заповедното дело от 81.54 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.С., ЕГН ********** ***, че дължи на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********, регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със
седалище и адрес гр.Париж, бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата от 1453.70 лева /хиляда четиристотин
петдесет и три лева и седемдесет стотинки/ главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит
EMLN-13760370/11.08.2016г., сумата от 136.96 лева /сто тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.08.2018г.,
сумата от 131.64 лева /сто тридесет
и един лева и шестдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода от
20.11.2017г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.10.2018г. до окончателното изплащане, което
вземане е предмет на заповед за
изпълнение № 3954/30.10.2018г.
на БРС по ч. гр. дело № 7734/2018г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1453.70
лева до целия претендиран размер от 1556.33 лева главница и иска за сумата над 131.64
лева до целия претендиран размер от 141.06 лева обезщетение за забава.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН ********** ***, да заплати на ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес гр.Париж,
бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес
парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д., сумата от 710.64 лева /седемстотин и
десет лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски в исковото производство и
сумата от 81.54 лева /осемдесет и
един лева и петдесет и четири стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.