Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 30.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : И. СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 495 по
описа за 2020 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от длъжника
„М.К.“ ООД, гр. Е. срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело №
20209250400033 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова с район на действие
РС-Сливница с протокол от 30.06.2020 год., както и срещу постановления от 26.06.2020
год. и 30.06.2020 год. за начислени такси и разноски. Твърди, че описаните в
постановлението дължими такси и разноски по изпълнението са неправилно
определени, което води до неоснователно обогатяване на взискателя и на съдебния
изпълнител за сметка на длъжника по изпълнението. Относно разноските по т. 31 в
размер на 2700 лв. – за изготвяне на оценка на имот сочи, че липсва депозит за
работа на вещото лице, както и че размерът е необосновано висок; за таксите по
т. 3 – по делото липсват данни за посочения брой справки – 20 бр.; по т. 4 – за
сумата 216 лева сочи, че липсват доказателства за връчване на 18 бр. книжа; по
т. 5 – за сумата 120 лева липсват данни за надлежно връчване на длъжника на
посочените книжа; по т. 20 – такса в размер на 795,54 лева за опис на недвижим
имот – не е ясно върху какъв материален интерес е начислена; по т. 26 – такса в
размер на 2 972,78 лв. – неправилно е изчислена, доколкото същата се изчислява
върху сумата за събиране, но се събира само върху реално получените суми и др.
В оспореното постановление от 30.06.2020 год. и предхождащото постановление от
26.06.2020 год. определянето на таксите е в разрез с разпоредбата на чл. 79,
ал. 2 от ЗЧСИ – липсва посочено фактическо и правно основание за начисляването
им, като само формално е посочена точка от тарифата, без да има доказателства
за действителното извършване на посочените действия, като не е ясно дали тези
суми са внесени от взискателя и дали са дължими в изпълнителното производство.
Липсват доказателства за действително извършени разходи. Оспорва и извършеното
разпределение с протокола от 30.06.2020 год. в частта за погасените такси по т.
3, т. 4, т. 5 и т. 20 от ТТР, както и за погасени такси по т. 26 от ТТР и по т.
31 от ТТР. Моли разпределението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде
изготвено ново разпределение.
Взискателят о.Е. оспорва жалбата.
Със
съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на
СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с
изложените в жалбата доводи, намери следното :
Производството
по изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Горанова на 31.01.2020 год. по
възлагане от о.Е. и въз основа на влязъл в сила изпълнителен титул, установяващ
по реда на ЗМДТ публични общински задължения на длъжника „М.К.“ ООД,
обективирани в АУПЗ № 0015-F-1/13.11.2019 год. Във възлагателното писмо
взискателят изрично е посочил, че предоставя на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ,
като му възлага да проучи имуществото на длъжника и въз основа на събраните
доказателства да направи преценка за способа за принудително изпълнение, който
следва да бъде приложен като най-подходящ. След изпратена покана за доброволно
изпълнение длъжникът не е предприел действия в предоставения срок за
обезпечаване или погасяване на своите задължения. Това е наложило извършването
на редица справки за установяване на неговото имущество, спрямо което
евентуално да се насочи и самото принудително изпълнение. Преди извършването на
опис на недвижимия имот на длъжника на 13.04.2020 год. са предприети действия
по налагане на запор върху вземанията на длъжника спрямо трети лица – негови
търговски съконтрахенти и банки, в които дружеството има банкови сметки. Тъй
като предприетите действия не са дали резултат, с цел удовлетворяване на
кредитора принудителното изпълнение е насочено към недвижимите имоти на
длъжника, за които е установено, че са обременени с права на трети лица по
договори за наем и учредени ипотеки. Поради това принудителното изпълнение е
насочено върху недвижим имот, находящ се
в гр. Е., който е описан от ЧСИ на 13.04.2020 год. След предявяване на оценката
на вещото лице на страните на 29.05.2020 год. и последващото й изпращане на
страните по делото, в срока по чл. 485 от ГПК не е постъпило възражение от нито
една от страните, като оценката е влязла в сила и с разпореждане от 17.06.2020
год. е обявена публична продан на част от описаните недвижими имоти в сградата
на ул. „Г. Д.“ № 13 А с цел спазване на принципа на съразмерност на
принудителното изпълнение. От 29.06.2020 год. длъжникът предприел действия по
частично погасяване на дълга, като внесъл сумата 30 500 лв. по специалната
сметка на ЧСИ, а на 10.07.2020 год. постъпила сума от трето задължено лице, като до момента е
налице непогасен остатък от дълга в размер на 5 475,61 лв. /видно от мотивите
на ЧСИ по подадената жалба/.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Ш. от 29.09.2021 год. по
изпълнителното дело съдебният изпълнител е определил размера на
възнаграждението на вещото лице с разпореждане от 14.04.2020 год., обосновавайки
решението си с броя на самостоятелните обекти в описания имот и степента на
тяхната завършеност. Определеното възнаграждение в размер на 2700 лв. е
съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/2015
год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. При
определяне на възнаграждението ЧСИ е посочила суми в диапазона от 100 до 300
лв. за различните обекти, което не е в противоречие със съществуващата практика
за заплащане на този вид дейност. Вещото лице е проучило, анализирало и оценило
общо 15 обекта с различна сложност, като при определено възнаграждение от 2700
лв. се получава средна цена от 180 лв. за един оценен имот. Според експертизата
на в.л. Ш. определеното възнаграждение за в.л. по оценителната експертиза
съответства на сложността на поставените задачи. Всички такси и разноски по
изпълнителното дело от образуването му на 12.02.2020 год. са отразени в
постановления на ЧСИ на 26.06.2020 год. и 30.06.2020 год. – л. 282 и л. 313,
като броят на действително приложените по делото документи и съответния размер
на таксите/разноските на основание ТТР към ЗЧСИ са отразени в таблица 1 към заключението, както следва по т. 1 – за
образуване на изпълнителното дело /л. 26/ - 24 лв. с ДДС; т. 3 – за извършване
на всяка справка за длъжника и неговото имущество: направени са 18 бр. справки,
подробно описани в таблицата по пера на обща стойност 108 лева; по т. 4 – за
изпращане по пощата на документи приложени са 22 бр. известия за доставяне,
подробно описани в заключението, като общата стойност на таксите е 264 лева; по
т. 5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана, призовка и др. – изготвени и връчени
са 5 броя документи: покани за доброволно изпълнение от 12.02.2020 год. и
17.02.2020 год., призовки за принудително изпълнение от 09.03.2020 год. и
27.03.2020 год., както и предявяване на оценка от 04.06.2020 год., на обща
стойност 120 лева; по т. 9 за налагане на запор без извършване на опис –
изготвени и връчени са 15 броя уведомления и запорни съобщения, като таксите са
на обща стойност 270 лева; по т. 10 – за искане до съдията по вписвания за
вписване на възбрана – общо 5 броя, като таксата възлиза на 90 лева; по т. 20 –
за извършване на опис на движими и недвижими имущества – таксата е начислена на
база материалния интерес, който е по-нисък като стойност от оценката на
имуществото /л. 313/ - 1,5 на сто върху по-малката ума от цената на описаната
вещ и паричното вземане, което е в размер общо на 33 373,74 лева, като таксата възлиза
общо на 600,73 лв. с ДДС; по т. 26 – за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума в посочените в тарифата граници, като при
частично събиране на паричното вземане таксата
се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума /“Забележки,“ т. 1/, като при посочения общ размер на дълга от 33 373,74
лв. таксата по този пункт е в размер общо на 2666,90 лева върху цялото задължение, а не
2 972,78 лв., както е посочено в постановленията за разноските; и по т. 31
– допълнителни разноски – възнаграждение за вещо лице в размер на 2700 лева /по този пункт липсват документи
за др. допълнителни разноски, вкл. по б. „б“ – банкови такси и комисионни, т.е.
не е изпълнено
условието на забележката към т. 31, според която допълнителните разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за
счетоводството – такива документи по делото липсват/. Според заключението
общият размер на дължимите такси и разноски към 26.06.2020 год. възлиза на 7
470,81 лева, а към 30.06.2020 год. – на 6843,63 лв. Размерът на дължимата от
длъжника сума към О.Е. към 30.06.2020 год. – момента на извършване на
разпределението по изпълнителното дело е общо 33 373,74 лева. Размерът на
дължимата пропорционална такса по цялото задължение, съгласно буква „г“ на т.
26 от ТТР към 30.06.2020 год. възлиза на 2666,90 лева. При използване на
пропорция на събраната сума към 30.06.2020 год. размерът на дължимата се такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е 1497,46 лева с ДДС.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Жалбата е
допустима – същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжник
в изпълнителното производство и против актове, чието обжалване изрично е
регламентирано в закона /чл. 435 и 463 от ГПК/.
Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК
длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.В т.2 от ТР № 3/10.07.2017
г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, е посочено, че на обжалване по реда на
чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата срещу постановленията за
разноските е частично основателна по следните съображения:
По силата на чл. 79 ал. 1 ГПК, всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело, с изключение на изрично изброените случаи, са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая начислените по делото такси и разноски не са внесени авансово от взискателя, тъй като последният - О.Е. е субект на публичноправни отношения по установяване и принудително събиране на публични общински вземания. В това си качество взискателят е освободен от задължението да авансира таксите и разноските по делото по силата на сключено между КЧСИ и Сдружението на Общините споразумение, както и по силата на разпоредбата на чл. 84 от ГПК, която намира субсидиарно приложение и в изпълнителното производство, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК. Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник по трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. Предвид заключението на вещото лице дължимите такси и разноски в изпълнителното дело към м. юни 2020 год. са в размер, както следва: по т. 1 от ТТР – 24 лв.; по т. 3 от ТТР – 108 лв. за 18 броя вместо 120 лв. за 20 бр.; по т. 4 от ТТР –264 лв. за 22 бр. известия; по т. 5 от ТТР – 120 лв.; по т. 9 от ТТР – 270 лв.; по т. 10 – 90 лева; по т. 20 от ТТР – 600,73 лв. вместо начислените 795,54 лв.; разноските по т. 31 от ТТР за възнаграждение за вещо лице са в размер на 2700 лв. и по т. 26 от ТТР за задължението към о.Е. - общо 2666,90 лв. върху целия дълг, вместо начислените 2972,78 лв. Таксата в размер на 533,41 лв. върху задължението към НАП, начислена с предходното постановление от 26.06.2020 год., не фигурира в постановлението от 30.06.2020 год. Присъединеното публично вземане в размер на 5306,40 лв. към ТД на НАП е съществуващо към 26.06.2020 год. съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 14.02.2020 год. /л. 44/. Представена е справка за задълженията от страна на жалбоподателя от 08.06.2020 год., но тази справка е само частична извадка /избирателна разпечатка/ от системата. Едва на 29.06.2020 год. съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 230372002169826/29.06.2020 год. ЧСИ е уведомен, че длъжникът няма задължения по този пункт. В случая ЧСИ е съобразил обстоятелството, че присъединеното първоначално вземане от 5 306,40 лв. е с отпаднало основание и в постановлението от 30.06.2020 год. тази сума вече е сторнирана и не служи като база при определяне на разноските.
С оглед това постановленията от 26.06.2020
год. и 30.06.2020 год. следва да бъдат отменени в частта, с която по т. 3 от
ТТР е начислена такса за разликата над 108 лева до 120 лева; в частта, с
която по т. 20 от ТТР е начислена такса
за разликата над 600,73 лв. до 795,54 лв.; в частта, с която по т. 26 от ТТР за
задължението към о.Е. е начислена такса върху целия дълг за разликата над 2666,90 лв., както и в частта, с която по т.
31 от ТТР са начислени разноски за разликата над 2700 лв. В останалата част
жалбата срещу приетите разноски се явява неоснователна. Според експертизата на
в.л. Ш. определеното от ЧСИ възнаграждение за вещото лице по оценителната експертиза съответства на
сложността на поставените задачи и броя оценени обекти. Отделен е въпросът дали
по изпълнителното делото е било необходимо да се възлага оценка на всички
обекти – УПИ и цялата триетажна масивна сграда и УПИ, върху който е построена,
на обща стойност 425 700 лева /което е оскъпило и експертизата/, с оглед
размера на дълга дружеството към взискателя – 31 785 лева и въведеното с чл.
442а от ГПК задължение на съдебния изпълнител да следи служебно за наличието на
прекомерност на наложените обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника
спрямо размера на задължението по изпълнителното дело. Длъжникът има право да
подаде възражение срещу предприетите от изпълнителния орган действия, считайки
че е налице хипотезата на несъразмерност. Това обаче, наред с имуществената
отговорност по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, е единственият възможен ред за защитата
му при наличие на тази хипотеза, тъй като в чл. 435 от ГПК не е предвидена възможност
за обжалване на действия на съдебния изпълнител, ако са в нарушение на чл. 442а
от ГПК /вж. в този смисъл
Определение № 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС;
Определение № 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС; Определение
№ 477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС и др./.
По
жалбата срещу протокола за извършено разпределение от 30.06.2020 год. съдът
намира следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на
удовлетворението им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на
всяко едно от тях. Съгласно
чл. 460 ГПК, ако
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
Предпоставките за
извършване на разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК са две и трябва да са
кумулативно проявени: 1) в изпълнителното производство да има повече
от един взискател и 2) постъпилата от изпълнението сума да е
недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели. Липсва ли един от двата кумулативни елемента,
предвидени в чл. 460 ГПК, разпределение не се извършва.
Съдът намира, че в случая не е налице първата от посочените предпоставки за
извършване на разпределение, тъй като по делото е налице само един взискател.
Това е така, тъй като с разпореждане от 30.06.2020 год. на ЧСИ от дълга е
изключено вземането на държавата, присъединено по реда на чл. 458 от ГПК
/поради погасяването му/, включително и начислената за събиране на същото
пропорционална такса по т. 26 от ТТР, която преди това е била включена в
постановлението за такси и разноски от 26.06.2020 год.
Предвид посочената по – горе правна същност на
акта по чл. 460 ГПК допустимите доводи, които подлежат на разглеждане в
производство по чл. 463 ГПК са за погрешна преценка на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях
вземания и съответните им привилегии. Следователно, при
липса на други взискатели освен о.Е. ЧСИ не е следвало да извършва
разпределение, а да уведоми длъжника за погасените вземания по предмета на
изпълнението, погасените такси и дължимия остатък след разпределението.
По изпълнителното
дело към момента на изготвяне на обжалвания протокол взискателят е само един – О.Е. поради което и предпоставките
за изготвяне на разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК не са налице. Актът на
съдебния изпълнител от 30.06.2020 год., макар и да е именуван „протокол за разпределение“, няма
характер на разпределение, а представлява по същността си справка за постъпилите в
резултат на изпълнението суми и задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по което
взискателят е само един, и която има за цел да изясни кое вземане и в какъв
размер на единствения взискател по изпълнителното дело е погасено чрез плащане
(в установената в закона поредност – разноски, лихви, главница), а не
разпределя постъпили от изпълнението частични суми между множество взискатели,
каквато е целта на разпределението.
По изложените
съображения настоящият
състав намира, че разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК няма, тъй като
има само един взискател в производството, поради което и не е налице
акт на съдебния изпълнител по чл. 460 ГПК,
който да подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК.
По
тези съображения жалбата в тази част е процесуално недопустима, а производството, образувано по
недопустима жалба, подлежи на прекратяване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на длъжника „М.К.“ ООД, гр. Е. вх. № 02745/06.07.2020 год. по изпълнително дело
№ 20209250400033 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова с район на действие
РС-Сливница постановления от 26.06.2020 год. и 30.06.2020 год. за начислени
такси и разноски по делото в частта, с която по т. 3 от ТТР е начислена такса
за разликата над 108 лева до 120 лева; в частта, с която по т. 20 от ТТР е начислена такса за
разликата над 600,73 лв. до 795,54 лв.; в частта, с която по т. 26 от ТТР за
задължението към о.Е. е начислена такса върху целия дълг за разликата над 2666,90 лв., както
и в частта, с която по т. 31 от ТТР са начислени разноски за разликата над 2700
лв., като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата срещу постановленията за разноските в останалата част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на длъжника „М.К.“ ООД, гр. Е. вх. №
02745/06.07.2020 год. по изпълнително дело № 20209250400033 по описа на ЧСИ
Радост Горанова-Чолакова с район на действие РС-Сливница в ЧАСТТА срещу
протокол за извършено разпределение от 30.06.2020 год., като НЕДОПУСТИМА и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението
в частта, с която производството по делото е прекратено, може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.