Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 614 / 4.12.2012г.

 

гр. Пазарджик

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пазарджик, VІ състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 471 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

        

Образувано е по жалба от М.Д.Д. *** против Заповед № 662/19.05.2012 г. на Кмета на Община Велинград, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, е наредено изземването на общински имот.

Недоволен от така цитираната заповед е останал жалбоподателят, който в подадената жалба и в изявлението на процесуалния представител адвокат Д. излага оплаквания за нейната незаконосъобразност и неправилност. Отбелязва се неяснотата на мотивите на административния акт и обстоятелството, че е налице несъответствие и разминаване между правни и фактически основания на заповедта. Моли съдът да отмени оспорената заповед като претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Ответникът взема становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваната заповед, Кметът на Община Велинград е наредил на жалбоподателя да освободи общински имот, който владее и държи без основание – УПИ ІХ в кв. 14 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград. С разрешение за строеж № 24/10.02.1995 г. /л. 101/ на основание на чл. 120 от ППЗТСУ /отм./ на Д. е разрешено да построи временен гараж върху 24 кв.м в гореописания парцел. Впоследствие е построен масивен гараж, като не се спори, че същият е изпълнен от жалбоподателя. Със становище № 033-04-45/18.07.2006 г. на Главния архитект на Община Велинград /л. 70/, издадено на основание § 184, ал. 4 от ЗУТ е установено, че гаражът е неузаконим в този си вид. Становището е обявено на заинтересованите страни и като необжалвано е влязло в законна сила. В същото време се установява и изтичането на преклузивния срок за допускане на процедура за изменение на действащ ПУП по смисъла на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид.

Не се събраха каквито и да било доказателства, подкрепящи твърденията на жалбоподателя, че е налице правно основание за осъществяваното от негова страна владение и държане на процесния имот. Видно от събраните по делото доказателства, процесният имот, съставляващ УПИ ІХ в кв. 14 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград е собственост на Община Велинград. По този начин се установява, че обжалваната заповед е съобразена с изискванията на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, съгласно който общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни възраженията за неизяснения статут на процесния имот. Действително, доказа се, че към момента не е съставен акт за общинска собственост, но по силата на закона актът за общинска собственост има констативно действие и не поражда права, а както е отразено и в мотивите на процесната заповед, по силата на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и § 42 от Закона за общинската собственост, имотът е общинска собственост, видно и от приетото по делото решение № 86/23.02.2006 г. на ОбС Велинград.

Не могат да се споделят и доводите за немотивираност на обжалваната заповед, изложени в жалбата.

Всеки административен акт, като задължителен реквизит, трябва да съдържа правни и фактически основания за издаването си, съставляващи негови мотиви. Липсата на мотиви, на основата на които се проверява законосъобразността на акта, а от друга страна - чрез тях засегнатата страна осъществява правото си на защита, съставлява нарушение, което го опорочава и го прави незаконосъобразен, като издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Следва да се има предвид обаче, че в съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. На свой ред, като правни основания в самата заповед са посочени чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. Неточното изписване на абревиатурата на Закона за общинската собственост като “ЗОС” по никакъв начин не представлява съществено процесуално нарушение, което да има за своя последица незаконосъобразността на оспорената заповед.

Поради отправеното в жалбите искане за цялостна отмяна на оспорения административен акт съдът е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността му на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в изпълнение на правомощието на кмета на Общината, предвидено в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, да се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. С оглед това, административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия в съответната форма.

Не е налице и каквото и да било формално процесуално нарушение при издаване на обжалваната заповед.

Не се установява също така противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният акт е законосъобразен, а подадената жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Д. *** против Заповед № 662/19.05.2012 г. на Кмета на Община Велинград.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: /п/

 

 

РЕШЕНИЕ № 15305 от 20.11.2013 г. на ВАС София, Трето отделение по адм. д. № 349/2013 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614/04.12.2012 г. по адм. д. № 471/2012 г. на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.