№ 19695
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110123158 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от О. А. Ш., в лично качество и като
законен представител на .... срещу .. субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от по 250 евро, представляваща
обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № ...
- иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира
осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от по 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени болки и
страдание), поради неизпълнение на сключените между ответника и ицщите договори за
превоз на пътници, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2022г. (датата на депозиране
на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че са закупили билети за полет № ...г., с превозвач ответното
дружество от Виена до София за 29.08.2021г. По разписание самолетът следвало да
пристигне на 29.08.2021 г. в 20:25 часа местно време, а реално кацането се извършило със
закъснение – в 01:20 часа на 30.08.2021 г. и с друг полет – с № ... г.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2021 г. направили опит за доброволно
уреждане на претенцията, но ответникът не заплатил процесните вземания. Ищците
заявяват, че в резултат от неизпълнението на сключените договори от страна на ответника и
от дългия престой на летището, претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
преживяно притеснение, предвид престоя на летището в пиков период на заболеваемост от
Covid-19. В тази връзка релевират, че ищцата Ш. се разстроила, получила сърцебиене,
пулсът й се ускорил, ръцете й треперили постоянно, кръвното й налягане било повишено
значително над нормите, като състоянието на стрес продължило и след датата на процесния
полет, ищцата не можела да спи, имала непрекъснато главоболие, изпитвала ужас от
възможността да се разболее и от мисълта как дъщеря й ще се пребори с вируса. По време на
1
престоя на летището във Виена ищцата Ш. се заразила с Covid-19, което увеличило
интензитета на притесненията й. Претърпените от ищцата ... неимуществени вреди се
изразявали в непрестанен плач, затруднено заспиване в продължение на около седмица след
престоя на летището, събуждане през нощта и изразяване на желание родителите й да бъдат
при нея, отказ от следващи пътувания със самолет. Ищците твърдят, че и двете са развили
страх от присъствието на много хора на едно място, като от този момент избягвали престой
в обществен транспорт, в магазини или обществени сгради.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответната страна. На
26.01.2023г. по делото е постъпила молба от ответника, с която изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че в 16:28 часа местно време е получен
сигнал за поставено взривно устройство на летището във Виена, с оглед което
компетентните служби за сигурност затворили летището. Посочва, че процесният полет бил
изпълнен, но без пасажери, поради невъзможността на последните да се качат на борда на
самолета. Счита, че не дължи заплащане на обезщетение, доколкото ненавременното
пристигане на ищците до крайната дестинация е резултат от извънредни обстоятелства, а не
от дейността на превозвача. По отношение на иска за неимуществени вреди, релевира, че
съгласно чл. 65 и сл. от Закона за гражданското въздухоплаване и съгласно чл. 17 от
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международен въздушен превиз,
отговорността на превозвача при въздушен превоз е ограничена и се свежда до смърт,
увреждане на пътник и повреден багаж.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета се обуславя от
пълното и главно доказване на сключен между страните договор за въздушен превоз, въз
основа на който ответното дружество се е задължило на 29.08.2021 г. да изпълни полет .... с
направление от летище Виена до летище София, с час на излитане 15:55 ч. местно време,
наличие на потвърдена резервация за същия, явяване на ищците навреме на летището, както
и че полетът е бил отменен.
При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже наличието на
извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по смисъла на чл. 5, §
3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и съображение 14 от преамбюла към Регламента.
С оглед становището на страните в доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
възникнал договор за превоз между страните с предмет процесния полет; наличие на
потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета от страна на
ищците.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на претендираното обезщетение при
наличие на твърдените от ответника обстоятелства, които той определя като извънредни, а
именно получен сигнал за поставено взривно устройство на летището във Виена.
По възражението за наличие на извънредни обстоятелства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава ответникът,
предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на извънредни
обстоятелства, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната, респективно закъснението на полета
е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират извън
ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците
имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се
тълкува стриктно. Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите
въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това
са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са
2
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и
неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни
обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента, като политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според
съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че
съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение
14 от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу
Travel Service a.s., изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават
от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на
отговорността, авиопревозвачът следвало да докаже, че настъпилите извънредни
обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с
конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне
отговорността за заплащане на обезщетение за отменен полет, следва да бъде доказано освен
наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички
необходими/разумни мерки.
Тъй като освобождаването от плащане на обезщетение представлява дерогация от
обичайното правило, насочено към защита на потребителите, то трябва да се тълкува
стриктно (Решение Friederike WallentinHermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA, C-549/07,
ECLI:EU:C:2008:771, т. 17 и цитираната съдебна практика.). Следователно всички
извънредни обстоятелства, съпътстващи събитие като посочените по-горе в съображение 14
от преамбюла към Регламента следва да бъдат подложени на оценка във всеки конкретен
случай (Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA, C-549/07,
ECLI:EU:C:2008:771, т. 22.).
За установяване на възражението си за наличие на извънредни обстоятелства
ответникът е представил становище от летище Виена (л. 185-186 от делото), от което се
установява, че на 29.08.2021 г. на летище Виена е имало инцидент с подозрителен багаж,
който е довел до временно затваряне на летището за час и три минути, през което време
всички излитания са били забранени. С оглед предходното и при съвкупната преценка на
останалия доказателствен материал по делото съдът намира, че в настоящия случай са
налице конкретни обективни обстоятелства, които са пречили на въздушното движение и са
застрашавали сигурността на пътниците, като е било обективно невъзможно процесният
полет да бъде изпълнен. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че
затварянето на летището за малко повече от час е обусловило преустановяване на работата
на същото изцяло, респективно работа са преустановили гишетата за чекиране на багаж,
линиите за достъп и зоната за сигурност, а както е ноторно известно достъп до терминала за
чекиране на пътниците е необходимо да бъде осигурен поне тридесет минути преди полет.
На следващо място следва да се посочи, че ответникът е направил всичко необходимо да
осигури следващ полет на пътниците, от която възможност ищците са се възползвали.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че в настоящото производство ответникът
доказа предпоставките за освобождаване от отговорност по чл. 5, § 3 от Регламент №
261/2004 г., което налага предявеният иск за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен.
За оснавателността на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
ищците следва да докажат наличието на следните кумулативно необходими предпоставки: 1.
виновно неизпълнение от страна на ответника на сключения договор за превоз на пътници;
2. наличие на реално настъпили за ищците неимуществени вреди; 3. наличие на причинна
3
връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди; 4. размер на обезщетението.
По делото не се установи виновно неизпълнение от страна на ответника на
сключения договор за превоз на пътници, напротив същият проведе обратно доказване и
установи наличие на извънредни обстоятелства, изключващи неговата отговорност,
респективно вина за отменения полет. Липсата само на един от елементите на фактическия
състав на чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД води до недоказаност на иска, без да е необходимо
обсъждане наличието или липсата на останалите елементи от състава.
Ето защо съдът намира, че и този иск следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на
разноски, който е претендирал присъждането на такива и е представил списък по чл. 80 ГПК
(л. 180 от делото), но не е представил доказателства за реалното им заплащане (съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК),
поради което и същите не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. А. Ш., ЕГН: **********, в лично качество и като
законен представител на ...., ЕГН: **********, и двете с адрес: ...., срещу .., регистрирано
съгласно законодателството на .., със седалище и адрес на управление: .., ..., чрез търговското
си представителство в ......, представлявано от ..., осъдителни искове с правно основание чл.
7, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82
ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци
сумата от по 250 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № ...г.,
както и иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира
осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от по 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - преживени болки и
страдание, поради неизпълнение на сключените между ответника и ицщите договори за
превоз на пътници, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4