О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 04.06.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1251 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на З.Ж.С. срещу Решение № 5441 от 22.12.2017г. по гр.д. № 4383/2017г. по
описа на ВРС, VIII-ми състав, В ЧАСТТА,
с която на основание чл. 128, т. 2 и чл.
224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивника срещу ”Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 28 искове за заплащане солидарно с
”ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Девня“ № 10, ет. 2, офис 4, сумите, както следва: сумата от 6 002 щ.д. /шест хиляди и два щатски
долара/, представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както следва: за м. август 2015г.
в размер на 1 059.37 щ.д., за м. септември 2015г. в размер на 2 859.49 щ.д., за
м. октомври 2015г. в размер на 1 930.68 щ.д.; сумата от 152.46 щ.д. /сто петдесет и два щатски долара и четиридесет и шест
цента/, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск; сумата от 360.84 щ.д. /триста и шестдесет щатски долара и осемдесет и четири
цента/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., формирана както следва:
63.69 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 1 059.37 щ.д. за периода от
01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 171.91 щ.д., представляваща мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на 2 859.49
щ.д., за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 116.07 щ.д., представляващи
мораторна лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение за месец октомври
2015г. в размер на 1 930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г. до 03.06.2016г.;
9.17 щ.д., представляваща мораторна лихва върху дължимото се обезщетение за
неизползван годишен отпуск за 2015г. в размер на 152.46 щ.д., за периода от
01.11.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до окончателното
плащане на задължението
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в
противоречие с материалния закон и с ратифицираната от Р. България Морска
трудова конвенция от 2006г. на Международната организация на труда. Съдът е
възприел неправилно фактическата обстановка по спора, като е формирал
неправилни изводи по въпроса кое е лицето, имащо качеството „корабопритежател“
на МК „Батя“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК. По делото са налице достатъчно
доказателства, че реалният корабопритежател на кораба в процесния период е
„Булминерал“ АД, действащо чрез член на своя СД Александър Виталиевич Усачев –
първа страница от корабен дневник и временно свидетелство за регистрация,
издадено от ИА „Морска администрация“. Съдът неправилно е тълкувал и приложил
нормата на чл. 199з от КТК. Систематичното тълкуване на разпоредбата, обуславя
извод, че задължението за плащане на трудови възнаграждения на екипажа е част
от задължението на корабопритежателя към трети лица. Необоснован е на следващо
място извода, че търговската експлоатация на кораба е осъществена от „Шипинг
Лоджистик“ С.А., доколкото КТК не допуска вписване в регистровите книги за
беърбоут чартър на наематели, които не са български физически или юридически
лица /арг. от чл. 39а от КТК/. Следователно вписването на „Шипинг Лоджистик“
С.А. в регистровите книги на беърбоут чартьорите е нищожно и не е породило
правно действие. Това лице не може да има качеството корабопритежател по
смисъла на КТК, за да е пасивно легитимиран по претенция, произтичаща от трудов
договор. „Булминерал“ АД е вписан в регистъра по чл. 39 от КТК като наемател по
договор за беърбоут чартър и по арг. от чл. 199г от КТК първоначалният наемател
продължава да отговаря за изпълнение на договора за беърбоут чартър спрямо
наемодателя и след сключване на договора. Задълженията на наемателя по договор
за беърбоут чартър по изплащане на трудовите възнаграждения на екипажа, са част
от задълженията му по този договор към наемодателя по арг. от чл. 199ж, ал. 1
от КТК, респ. към членовете на екипажа. Следователно „Булминерал“ АД е
отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа. Договорът за подбеърбоут
чартър между „Шипинг Лоджистик“ С.А и „Булминерал“ АД противоречи на чл. 22 от
договора за беърбоут чартър, забраняващ последващо преотдаване на кораба под
наем без предварително писмено съгласие на собственика. Въпросът за това, кое е
лицето работодател на наетия екипаж на кораб, плаващ под българско знаме е
разрешен по императивен начин с нормата на чл. 88б от КТК. Аналогично е
разрешението в чл. 9, б. „б“ от договора, както и § 1, т. 7 от Наредбата за
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на
екипажа на кораба и корабопритежателя. Опитът на чартьора „Булминерал“ АД да се
освободи от отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите с
членовете на екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация на
посредник при наемане на работна сила, е заобикаляне на закона. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с
което предявените искове бъдат уважени.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е депозиран отговор на жалбата от „Булминерал“ АД.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания
по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
В жалбата са обективирани
доказателствени искания, както следва:
- за допускане на гласни
доказателства, посредством разпит на трима свидетели, недопуснати от
първоиностанционния съд за установяване на обстоятелствата, че указанията,
свързани с експлоатацията на кораба са давани от „Булминерал“ АД; че екипажите
били задължавани да носят облекло с надписи „Булминерал“; че на борда на кораба
е имало представител на дружеството, както и на екипажа било обяснено, че
дружеството е във финансови затруднения, което е причина за забавяне плащането
на възнаграждения;
- за допускане на ССчЕ за
установяване на твърдението, че именно „Булминерал“ АД е имал качеството
корабопритежател през процесния период и реално е осъществявал търговската
експлоатация на кораба, посредством отговор на формулираните задачи;
- както и за задължаване на
въззиваемия на основание чл. 190 от ГПК да представи две тристранни
споразумения от 06.01.2012г. и от 07.05.2013г. и издаваните въз основа на тях
заповеди за периода от 31.05.2013г. до 30.11.2015г.;
- за приемане като писмени
доказателства на описаните документи за установяване на твърдението за
свързаност на ответниците и „Шипинг лоджистик“ С.А. – суббеърбоут чартьор на
кораба, с довод, че за съществуването им узнал след приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция.
За да се произнесе по направените
доказателствени искания, ВОС съобрази следното: фактите подлежащи на доказване
с гласни доказателства са неотносими към релевантните такива, включени в
предмета на доказване по делото. Задачите, предмет на изследване от ССчЕ също
са неотносими към предмените рамки на спора. Искането за задължаване на страна
да представи тристранни споразумения с трети за спора лица няма отношение към
предмета на спора, а представените с жалбата писмени документи не са нови по
смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. По отношение на всички искания освен
преценка за неотносимост, не е налице и изключението по чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Ето защо исканията следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
18.06.2018г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ чл. 266, ал. 1 от ГПК доказателствените
искания на въззивника за допускане на гласни доказателства, на събиране на
специални знания посредством назначаване на ССчЕ, за задължаване на страна да
представи находящ се в нея документ, както и за приемане на писмени
доказателства.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.