№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1294/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на н-к група в с-р Пътна полиция към ОДМВР-Варна, чрез юрк.К. Л.
- Атанасова, против Решение № 609/04.05.2022г. на ВРС,
ІVти състав, постановено по НАХД № 1276/2022г., с което е отменено
НП № 21-0819-004249/14.10.2021г. н-к група в с-р Пътна полиция към ОДМВР-Варна,
с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, на Р.Р.Н., ЕГН: ********** са наложени наказания: глоба, в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно
сочи, че са налице обективните и субективни признаци на релевираното деяние -
нарушителят е водач на автомобил, със служебно прекратена регистрация, респ. на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно терминологията в
закона. Твърди, че това обстоятелство е безспорно доказано, а и не се оспорва
от нарушителя. Сочи, че по делото е безспорно установено, че регистрацията на
процесния автомобил е прекратена служебно на 25.06.2020г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП, т.к. Н. не е пререгистрирал автомобила в законоустановения
двумесечен срок от закупуването му. Сочи, че в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не е предвидено задължение за уведомяване на собственика, поради което
липсата на уведомяване за прекратяване на регистрацията не води до отпадане
отговорността по чл.140, ал.1 от ЗДвП, т.к. прекратяването е настъпило по
силата на закона. Твърди и че водачът сам се е поставил в ситуация да наруши
закона и макар нарушението да не е извършено умишлено и да не обосновава състав
на престъпление, деянието е съставомерно по ЗДвП и при непредпазлива форма на
вина. По изложените съображения моли за отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, в случай че съдът не уважи жалбата, прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, редовно
призован за съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Счита, че в случая ВРС не е преценил, че прекратяването на регистрацията на
автомобила е извършена служебно, именно поради виновното бездействие на самия
водач. В този смисъл е налице извършване на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
при форма на вината - небрежност. Счита, че постановеното от ВРС решение е
незаконосъобразно, поради което моли същото да се отмени и по същество се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че във връзка с разпределена преписка служители на
ОДМВР-Варна, сред които св.Конаров, установили, че на 09.02.2021г. в гр.Варна,
по бул.Вл.Варненчик, Р.Р.Н. управлявал л.а. „****“ с рег.№ СТ****ВТ, като
регистрацията на превозното средство била служебно прекратена от 25.06.2020г.
Материалите по административнонаказателната преписка били изпратени на ВРП с
оглед престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 07.10.2021г.
прокурор при ВОП отказал да образува досъдебно производство, като препис от
постановлението бил изпратен на ОДМВР-Варна. На 14.10.2021г. било издадено НП,
от съдържанието на което било видно, че АНО е възприел описаната в
постановлението на ВРП фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП и съобразно разпоредбата на чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП били наложени съответните административни наказания.
От правна страна ВРС е
приел, че по безспорен начин се установява, че управляваното от Н. превозно
средство не било регистрирано по надлежния ред предвид служебно прекратената
по-рано регистрация, което деяние покрива обективните признаци на състава на
нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Автомобилът е бил с поставени
регистрационни табели, поради което и за неговият ползвател не са били налице
обективни данни по отношение на липсата на регистрация по надлежния ред. Прието
е, че знанието на дееца, че управлява нерегистрирано по надлежния ред превозно
средство, е елемент от субективната страна на нарушението, а в случая липсвали
данни деецът да е знаел за прекратената регистрация. В заключение ВРС е приел,
че няма как при това положение и при наличието на регистрационни табели върху
превозното средство, да се сформира безкритичен извод за наличие на знание, че
управлява служебно дерегистриран автомобил.
Така постановеното
решение е неправилно.
ВРС е обсъдил в
съвкупност събраните по делото доказателства, установил е вярно фактическата
обстановка по случая, но прилагайки материалния закон неправилно, е стигнал до
неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съображенията на
настоящия касационен състав, са следните:
Безспорно е
установено, че към датата на проверката 09.02.2021г., регистрацията на
процесния автомобил е била прекратена служебно, считано от 25.06.2020г., поради
това че Р.Н. - като собственик (вж. постановление на прокурор при ВРП от
08.10.2021г.) не е регистрирал същия в двумесечен срок от придобиването му. Тъй
като по време на проверката е установено управлението на автомобила, безспорно
е осъществен състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Безспорно е
установено извършеното нарушение и неговият извършител, като дадената от АНО
правна квалификация е правилна.
Със
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП е осъществена първата хипотеза на чл.140, ал.1 ЗДвП, като
описанието на нарушението в АУАН и НП изцяло кореспондира с нея. Като
правоспособен водач Н. е бил длъжен да знае реда за регистрация на придобитото
от него МПС. Релевантен за съставомерността на деянието е фактът, че МПС е било
с прекратена регистрация – т.е., макар да е с налични регистрационни табели,
вече не е било регистрирано по надлежния ред.
Неправилно
ВРС е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна, т.к. автомобилът
имал регистрационни табели и Н. е нямало как да знае за служебно прекратената
регистрация. От една страна Н. е собственик на автомобила - факт, безспорно
установен по досъдебно производство № 104/2021г. по описа на Сектор ПП в
ОДМВР-Варна. От друга страна, за разлика от хипотезата на прекратяване на
регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП – когато не е сключена застраховка
Гражданска отговорност и за това е получено уведомление от Гаранционни фонд по
чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, в хипотезата на служебно прекратяване
– с отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не предвижда
уведомяване на собственика на превозното средство.
Такова
задължение за уведомяване не е предвидено и в чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45). Това е така защото
прекратяването на регистрацията в процесната хипотеза настъпва по силата на
закона – с изтичане на срока, в който приобретателя е длъжен да регистрира
автомобила, а не от момента на уведомяването.
Ирелевантно е
обстоятелството, че автомобилът не е бил със свалени регистрационни табели. Промяната
в собствеността е основание за промяна в регистрацията на МПС (чл.14, ал.1 от
Наредба № I-45), в който случай се подменя свидетелството за
регистрация, а табелите с регистрационен номер – по желание на собственика
(чл.17 от Наредба № I-45). Задължение на приобретателя е да представи
автомобила и необходимите документи в определения срок за извършване на
промяната в регистрацията (чл.4 от Наредба I-45), като за целта
подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, към което
прилага посочените в наредбата документи, удостоверяващи промяната в
собствеността (чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба I-45).
Електронният
обмен на информация между МВР и Нотариалната камара за превозното средство и
сключения договор, не освобождава приобретателя от така регламентираните
задължения. Нотариусът удостоверява сключената сделка за прехвърляне на
собствеността на превозното средство след получаване на верифицирани данни от
МВР по направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и
в случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл.16, ал.4 от Наредба
I-45. В случай че сделката е извършена, от информационната
система на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща
информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката,
регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е
записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към
информацията за превозното средство – чл.16, ал.5 от Наредбата.
По изложените
съображения настоящият касационен състав преценява, че НП е издадено без
допуснати нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон, поради което като е стигнал до други изводи ВРС е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови
друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
При този изход на спора
на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева за всяка
инстанция.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 609/04.05.2022г. на ВРС, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 1276/2022г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-004249/14.10.2021г. н-к група в с-р Пътна
полиция към ОДМВР-Варна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Р.Р.Н., ЕГН: ********** са наложени
наказания: глоба, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Р.Р.Н., ЕГН: ********** *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00лв.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.