Р
Е Ш Е Н И Е № 108
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 09.05.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Азадухи Карагьозян
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 41 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
С
Решение № 940/29.10.2018 г., постановено по гр. д. 3104/2016 г. по описа на РС
Ш. е уважен предявеният от
А.П.Й., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от Л. Х.- кмет, отрицателен
установителен иск за собственост като е признато за
установено, че Община Шумен не е собственик на следния недвижим имот- имот с
бивш идентификатор №83510.664.504 по КК на гр. Ш. съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008
г. на Началника на СГКК гр. Шумен.
Решението на РС Шумен е обжалвано от ответната
страна. В депозираната жалба се излага становище за недопустимост на обжалвания
акт като се сочи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск- в исковата молба
ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик
на имот с идентификатор 83510.664.504 по кадастралната карта на гр. Шумен, а
съдът е постановил, че ответникът не е собственик на имот с бивш идентификатор
83510.664.504. Твърди, че имот с такъв идентификатор не съществува като в тази
връзка изтъква, че с решение по адм. дело № 305/2017 г. по описа на
Административен съд Ш. заповедта, с която имотът е нанесен в кадастралната
карта, е прогласена за нищожна. Поради това липсва предмет на делото. Не
споделя извода на районния съд относно наличието на правен интерес за ищцата от
водене на настоящото производство. Липсата на правен интерес аргументира с
обстоятелствата, че ищцата е доказала придобиването на право на собственост
само върху ½ ид. ч. от имота, както и че не е доказана идентичност между
имота, върху който ищцата претендира право на собственост и който твърди да е
завладян от ответната страна през 2007 г. чрез реконструкция на ул.“...“. Сочи,
че имотът не е индивидуализиран съгласно действащата кадастрална карта на гр. Ш.,
както и че в решението по адм. дело №71/2014 г. по описа на Административен съд
Ш. са направени констатации, че част от имота е продадена на трето лице. Счита,
че изготвената по делото експертиза не установява обстоятелствата, които
районният съд приема за доказани. Изразява несъгласие с мотивите на съда,
обусловили извод за неоснователност на възражението за придобиване имота по
давност от ответната страна като излага подробни съображения в тази насока.
Моли първоинстанционното решение да се обезсили и производството по делото да
се прекрати. Евентуално моли решението да бъде отменено и да се постанови
друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна-
ищец по първоинстанционното производство А.П.Й. чрез адв. В.К. ***. Излага
съображения, поради които счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно като моли да бъде потвърдено. Не
претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
За
да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:
В
исковата молба се твърди, че ищцата е собственик по наследство от баща си П.Б.Б. и дарение от брат си З.П.Б. на недвижим имот парцел №504
в кв. 230 по плана на град Ш. от 1965 година, който баща й придобил през 1931г.
чрез покупко- продажба. По действащата кадастрална карта имотът се
индивидуализира с идентификатор 83510.664.504, с площ от 276 кв. метра като местността,
в която се намира имотът била известна с бившето си наименование „С..". През
2007г. ответникът извършил строителство върху имота й като прокарал продължение
на ул. „..."- част от общинската градска пътна система. Имотът бил нанесен
в кадастралната карта на гр. Шумен с идентификатор 83510.664.504 със Заповед №
КД 14-27-1418 на Началника на СГКК Шумен от 14.05.2008г. Твърди, че имотът не е
бил отчуждаван по реда на чл. 21 от ЗОС, към настоящия момент ответникът не е
издавал заповед по реда на чл.25, ал.2 от ЗОС, не е провеждана процедурата по
чл.25 ал.1 от ЗОС. Сочи, че до 2007г. имотът е бил в нейно владение като към
настоящия момент продължава да заплаща данъци за него, както и че липсва влязъл
в сила ПУП - ПРЗ за промяна на предназначението на имота. Твърди, че ответникът
извършил строителство върху чужд имот като това обстоятелство му било известно.
С писмо изх.№ 94 - В - 275 от 15.08.2012 г. ищцата била уведомена от Община Ш.,
че имотът й ще бъде отчужден и ще й бъде изплатено обезщетение, но такива
действия не са предприети. По изложените съображения счита, че ответникът
владее и ползва недвижимия й имот като обект на публична общинска собственост
без в негова полза да е възниквало право на собственост по предвидения в ЗОС
ред. Позовавайки се на изложеното, е поискала съдът да се произнесе с решение,
с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той не е
собственик на недвижим имот с предходен идентификатор 83510.664.61 по
кадастралната карта на града от 2005г. и настоящ идентификатор 83510.664.504 по
действащата кадастрална карта от 2008г, с площ от 276 кв. м., при граници:
имоти с идентификатор 83510.664.26, 83510.664.37, 83510.664.471, 83510.664.60,
83510.664.61, находящ се в кв. 230 по действащия план на града.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който заявява,
че искът е недопустим, тъй като за ищцата липсва правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост. Изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че спорният имот, който попада под ул. „...”,
се счита отреден за улица още с влязлата в сила Заповед № РД-25- 916/15.10.1998
г., както и че имот с посочения от ищцата идентификатор не съществува в правния
мир, тъй като заповедта, с която за първи път е отразен в кадастралната карта,
е нищожна. Независимо, че имотът е отреден за улица с посочената заповед през
1998г., то той се е ползвал за улица много преди това, а през 2007г. била
извършена единствено реконструкция на съществуващата улица, за което
било издадено Разрешение за строеж №298/02.08.2007 г. В този смисъл се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - да се признае за установено по отношение на ответника, че последният не е
собственик на имот с идентификатор 83510.664.504 с площ 276 кв.м. по
кадастралната карта на гр. Шумен съгласно Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г.
на Началника на СГКК. Доколкото Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г. на Началника
на СГКК е прогласена за нищожна, то съгласно заключението на вещото лице по
изготвената пред въззивната инстанция експертиза и приетата актуалната скица с
№15-183961-01.03.2019г., процесният имот представлява част от имот с
идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална карта, целият с площ 1540
кв.м. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните
искове е наличието на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава
се на фактическо състояние или има възможност да добие права, ако отрече
правата на ответника. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост
може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както
и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. Съгласно
разясненията на Тълкувателно решение 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на
ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка
обаче е в сила в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които
не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи
обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане
със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки
отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право
принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Производството по делото ще подлежи на прекратяване
поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му
интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е
титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на
фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане
правата на ответника. В конкретния случай, ищецът обосновава
правния интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите
права на ответника, като твърди, че е собственик на процесния имот на основание
наследство и дарение. Ответната
страна оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния имот като се
позовава на изтекла придобивна давност. Тези твърдения са достатъчни, за да се
приеме, че искът е процесуално допустим, а действителната принадлежност на
спорното материално право подлежи на проверка при разглеждане на спора по
същество. Ето защо, изложените възражения от въззивника
относно липсата на правен интерес за ищцата от водене на настоящото
производство, което налага прекратяването му, са неоснователни.. /В този смисъл
Решение № 15 от 19.02.2016
г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о.; Решение
№ 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о; Определение
№ 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС,
II г. о/
По
делото е представено удостоверение за наследници №002450 от 31.08.2000г., видно
от което П.Б.Б., починал на 23.06.1963г., след
смъртта си е оставил за наследници съпругата си Х.П.Б., починала на
03.03.1981г. и двете си деца- З.П.Б. и ищцата А. П.Й.. От приложения по делото
Нотариален акт № ...г. се установява, че наследодателят на ищцата П.Б.Б. е придобил чрез покупко- продажба право на собственост
върху нива- бивше лозе от 0,900 ара, находяща се в землището на гр. Ш.,
местността „С..” при описаните граници. С Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №.... на нотариус Св. С. при РС Ш., З.П.Б.- брат на ищцата, и е дарил
½ ид.ч. от бивша нива и лозе, а сега дворно място от 0,900 кв.м. в
местността „С..” край гр. Шумен, съставляващо парцел №504 в кв.230 по плана на
гр. Ш. при граници: от една страна парцел 503, от втора 515, от трета парцели
512 и 511, а от четвърта парцели 505 и 502 от същия квартал 230, а по
Нотариален акт № ...г. границите са: И. Б., Г.Б., Ж.А., А.Б.. Видно
от представената по делото скица № 15-1840-04.01.2017г. на СГКК гр. Ш., за
собственик на имот с идентификатор 83510.664.504 е посочена ищцата. От
заключението на назначената във въззивната инстанция съдебно- техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвено, както и от изявленията на вещото лица при изслушването
му в съдебно заседание, се установява следното: Имотът, описан в Нотариален акт
№...е отразен в неодобрен кадастрален план от 1971г. под същия номер в същия
квартал с площ 828 кв.м. /Приложение 2 към СТЕ/. През 1986г. е изработен
неодобрен кадастрален план за същата местност като имотът е обозначен с №9628,
кв.230 като границите в сравнение с тези на имот №504 са видоизменени, на западната
и южната граница са изградени огради, а площта на имота е вече 368 кв.м., т.е.
по- голямата част от имота остава извън имот пл. №9628. През 1998г. е одобрено
изменение на регулационния план за кв.230, но проектираната улична регулация не
засяга имот пл.№9628. Останалата част от описания в НА №..., е засегната от
уличната регулация. През 2005г. със заповед РД-18-52 от 25.11.2005г. на
изпълнителния директор на Агенция по кадастъра е одобрена кадастрална карта на
гр. Ш., в която имот пл.№9628 е отразен като имот с идентификатор 83510.664.61
с площ 387кв.м., а останалата част от бившия имот пл. №504 попада под улица с
идентификатор 83510.664.37. През 2006г. въз основа на скица- проект, заверена
на 13.08.2007г., са изменени границите на имот с идентификатор 83510.664.61
като имотът придобива правоъгълна форма и западната му граница съвпада с
уличната регулация, а площта му вече е 409кв.м. /Приложение 6 към СТЕ/. През
2007г. имот с идентификатор 83510.664.61 с площ 409 кв.м., част от бившия имот
пл. №504 в кв.230, е продаден на Р.К.Б.. През 2007г. е издадено разрешение за
строеж №298/02.08.2007г. за първи етап на обслужваща улица от VI клас от второстепенната улична
мрежа на гр. Ш. като към този момент в кадастралната карта не е отразен имот
различен от имот с идентификатор 83510.664.37. Със заповед
№КД-14-27-1418/14.05.2008г. на Началника на СГКК е направена поправка на
границите на имот с идентификатор 83510.664.37, който е част от улица, и е
нанесен имот с идентификатор 83510.664.504 с площ 276кв.м. Със заповед
№РД-25-1817/29.09.2008 г. на Кмета на Община Ш. е одобрен проект за изменение
на ПУП-ПР за кв.230, с който в посока север се удължава улица „...” като имот с
идентификатор 83510.664.504 не е отразен на тази скица. След обявяване на
Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г. на Началника на СГКК за нищожна с Решение
№116 от 01.12.2017г. по адм. д. №305/2017г. по описа на Административен съд Ш.,
потвърдено с Решение №8897 от 29.06.2018г. по адм. д. №2255/2018г. по описа на
ВАС, имот с идентификатор 83510.664.504 с площ 276 кв.м. е заличен, не
представлява самостоятелен обект и към настоящия момент по действащата
кадастрална карта е част от имот с идентификатор №83510.664.37. Това е частта
от бившия имот пл.№504, описан в НА № 74 от 1931г., която попада под улица „...“
и е предмет на делото.
От
заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза по искане на ответната страна, която съдът кредитира като
компетентна, безпристрастна и отговаряща в пълна степен на поставените задачи, се
установява, че процесният имот е отразен за първи път с елементи на улица в
плана, одобрен със Заповед № РД-25-916/1998г.. Обстоятелството, че имот с идентификатор
83510.664.504 с площ 276 кв.м съгласно Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г. на
Началника на СГКК, който към настоящия момент представлява част от имот с
идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална карта, попада в
продължението на ул.“...“, се потвърждава и от изявленията на вещото лице
Желева при изслушването му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Следва
да се посочи, че доколкото в отговора на исковата молба се съдържа изявление,
че спорният недвижим имот попада под ул.”...”, както е посочено в исковата
молба, то това обстоятелство не е било спорно в хода на първоинстанционното
производство и направеното с въззивната жалба оплакване, че не е доказана
идентичност на претендирания имот с имота, който е завзет чрез реконструкция на
ул.”...”, се явява преклудирано.
По
изложените съображения
настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства
ищцата се легитимира като собственик по наследство и дарение на имот с бивш идентификатор
83510.664.504 с площ 276 кв.м съгласно Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г. на
Началника на СГКК /част от бившия парцел №504 в кв.230, описан в НА № ...г./,
който след прогласяване нищожността на Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г.,
представлява част от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата
кадастрална карта на гр. Шумен, целият с площ 1540 кв.м., върху който през
2007г. ответникът по иска е прокарал продължение на ул.”...”. От изготвената
във въззивната инстанция съдебно- техническа
експертиза, се установи, че имот с идентификатор 83510.664.61 с площ 409 кв.м.,
представляващ част от бившия имот пл. №504 в кв.230, е бил предмет на покупко- продажба и собствеността върху него е придобита от
Р.К.Б.. В хода на производството не се установява правото на собственост върху
останалата част от описания в НА №..., в която попада и процесният
имот, да е придобито от друг правен субект като твърдения в тази насока са
направени от ответната страна с въвеждането му като предмет на спора в
настоящото производство с довода, че е придобила право на собственост върху
него въз основа на изтекла придобивна давност. С
оглед на това, следва да се приеме, че в настоящото производство е доказано
наличието на собствено защитимо право на ищцата върху процесния
имот като предпоставка да иска установяване със сила на пресъдено
нещо, че ответната страна не е титуляр на правото на собственост върху него.
Установените
по делото фактически обстоятелства налагат извода, че първият ЗРП, в който
имотът е отреден за улица и е влязъл в сила е този одобрен със Заповед
РД-25-916/1998г. Настоящият състав намира за правилен и законосъобразен извода
на първоинстанционния съд, че ответната страна не е придобила правото на
собственост върху имота, тъй като продължението на ул.“...“, което засяга процесния имот, не е било реализирано по предвидения в
закона ред, макар същото да е реално извършено и процесният имот понастоящем да
се използва именно като улица. Мероприятието, за което имотът е отреден според
предвижданията на ПУП е следвало да бъде реализирано едва след провеждане на
отчуждително производство и заплащане на обезщетение на собственика на имота, а
от ответната страна не оспорва, че процедура по отчуждаване не е била
провеждана и на ищцата обезщетение не е било определяно, респ. изплащано. Въззивната инстанция споделя изложените мотиви, въз основа
на които районният съд е стигнал до този извод, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
Настоящата
инстанция намира за неоснователно наведеното възражение за придобиване на право
на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение. За доказване основанието,
на което претендира отричаното от ищеца право, по искане на
ответната страна са разпитани свидетелите С.И.и Й.И.като от показанията им се
установява, че през 2007г. продължението на ул.”...” в посока север се е
асфалтирало и са направени тротоари като преди това още от 80- те години този
участък се е използвал за път, имало е бордюри и улично осветление. Настоящият
състав намира показанията на свидетелите за достоверни и добросъвестно изложени
и предвид, че същите са непротиворечиви, ги кредитира. Така установените
фактически обстоятелства налагат извод, че през 2007 г. е положена асфалтовата
настилка върху процесния имот, респ. върху него е изградено продължението на
ул.”...” като по този начин ответната страна е установила фактическа власт
върху него. От заключенията на СТЕ се констатира, че участъкът, в който се
намира процесният имот, е предвиден за улица още през 1998 г., но същата е реализирана
на място едва през 2007г. като в този смисъл са показанията и на разпитаните
свидетели. Ответната страна твърди, че през 2007г. е извършена само
реконструкция на съществуваща улица, но независимо, че процесният имот се е
ползвал за преминаване и преди това, то от доказателствата по делото не се
установява преди този момент фактически върху процесния имот да е изградена
улица, респ. ответната община да е извършила действия, чрез обективирането на
които именно тя да се приеме за владелец на имота. В тази връзка и предвид
датата на подаване на исковата молба в съда, то настоящата инстанция намира, че
не се установи при условията на пълно и главно доказване, общината да е
установила непрекъснато, необезпокоявано и явно владение, продължило 10 години,
съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1
ЗС. Доколкото придобивната давност изисква
владение, а владението се състои в установяване на фактическата власт,
последната в конкретния случай се установява с реализиране на мероприятието, а
не със самото отреждане и с промяната на плана. От друга страна чрез изявления,
обективирани в издадени от съответните органи на общината документи-
приложеното по делото писмо с № 94-В-275 от 15.08.2012г., изходящо от Община Ш.
и адресирано до ищцата, в което е посочено, че във връзка с продължението в
северна посока на ул.”...” следва да се извърши отчуждаване по предвидения в
ЗОС ред, се опровергава твърдението, че към този момент ответната страна е
владяла имота с намерението да го свои и го счита за свой собствен.
По отношение въведените с
въззивната жалба оплаквания за недопустимост на производството поради липса на
предмет и твърденията, че процесният имот не съществува в правния мир,
настоящият състав счита същите за неоснователни. Описаният в исковата молба имот
съдържа необходимата индивидуализация по местонахождение, граници, номер на
имота, съобразно действащата кадастрална карта към момента на подаване на
исковата молба и представената скица №15-1840-04.01.2017г. Впоследствие Заповед
№КД-14-27-1418/14.05.2008г. на Началника на СГКК, с която е направена поправка
на границите на имот с идентификатор 83510.664.37 и е нанесен имот с
идентификатор 83510.664.504 с площ 276 кв.м., е прогласена за нищожна, в
резултат на което в КК имот с идентификатор 83510.664.504 с площ 276 кв.м. е
заличен и към настоящия момент по действащата кадастрална карта е част от имот
с идентификатор №83510.664.37. Това обстоятелство не води до извода, че липсва
предмет на делото, нито че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен
иск, тъй като отразяването на даден имот в кадастралния план или в
кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни
права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Доколкото
кадастралната карта има информативно значение, то обстоятелството дали и как
даден имот е отразен в нея няма пряко действие върху действително притежаваните
вещни права. Обстоятелството, че заповедта, с която процесният имот е
нанесен в КК е обявена за нищожна, не прави имота негоден обект на правото на
собственост, респ. негоден предмет на иск за защита на вещни права.
Тъй
като ответникът не установи правото си на собственост върху имота, предмет на
настоящия спор, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Предвид
достигане на първоинстанционния съд до същите фактически и правни изводи, то
настоящият съдебен състав намира, че решението се явява законосъобразно и
правилно, като следва да се потвърди.
Жалбоподателят претендира разноски,
но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Така
мотивиран, Окръжен съд Шумен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 940/29.10.2018 г., постановено по гр. д. 3104/2016 г. по описа на РС Шумен, с
което е признато за установено по отношение на А.П.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от Л. Х.- кмет, не е собственик на следния недвижим имот- имот с
бивш идентификатор № 83510.664.504 по КК на гр. Ш. съгласно Заповед
№КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Ш., с площ 276 кв.м. при
граници: имоти с идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37; 83510.664.61; 83510.664.60;
83510.664.26, който представлява част от имот с идентификатор
№83510.664.37 по действащата кадастрална карта и регистри на гр.
Ш..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.