Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. Русе, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на дведесет и втори юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 107 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на В.И.Д. с адрес ***,
чрез адв. Н., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021 г. с изх. № 02-180-6500/1281 от 13.01.2023 г., издадено от
заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която са извършени намаления
на поисканите от жалбоподателя субсидии за кампания 2021 на обща стойност
22 057, 25 лв. и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи
плащания в размер на СЗ-МЗДП – 3 796,48 лв.
В жалбата
се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при
неспазване на изискванията за форма и съдържание и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че от уведомителното писмо не става
ясно какви са мотивите на административния орган да приложи конкретните
намаления по всяка една от мерките, нито пък еднозначно са посочени
основанията, въз основа на които е извършено намалението, както и е определена
санкцията за бъдещ период. Иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени административния акт в сочената част. Претендира се присъждане на
направените разноски, за които е представен списък.
Ответникът - замeстник-изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание пояснява, че
извършените намаления на поисканата от жалбоподателя субсидия са следствие от
констатации от извършена проверка на място като за заявления, които са
попаднали в листата за извършена проверка на място, не се прави съпоставка по
отношение на площите и попадането им в обхвата на слоя, определен с двете
заповеди на ресорния министър. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят е
регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 604943
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 13.05.2021 г. тя
подала заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 18/260521/96154 по
няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно Схема за единно плащане на площ
(СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -
зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за плодове
(основна група) - СП (основна); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати,
краставици, корнишони и патладжан) – СЗ-ДКПП; Схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – СЗ-МЗДП; Схема за преходна
национална помощ (ПНДП); Агроекология и климат (Мярка 10). В заявлението са
посочени общо 15 броя земеделски парцела – 6 в землището на с. Кошарна и 9 в
землището на с. Стамболово, обл. Русе с обща декларирана площ от 17,28 ха и
конкретно заявени култури за всеки един от тях. Към заявлението са приложени
изискуемите от нормативните актове документи.
При подаване на заявлението били извършени
автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по
директни плащания за кампания 2021, при което не са открити несъответствия по
изискванията за диверсификация (л. 50-51 от преписката).
На същия ден е направена и допълнителна
автоматична проверка в която са констатирани две грешки - заявителят е
декларирал площ за която няма регистрирано правно основание. Площи без правно
основание се считат за наддекларирана площ. Посочено е, че е надвишена
максимално допустимата площ с 12,64 ха. Констатирана е и грешка с описание, че
заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание които
също се считат за наддекларирана площ. Наддекларираната площ е посочена като
отделни 9 парцела със съотв. идентификатори (л. 49-50). Д. се е запознала със
съдържанието на резултатите от автоматичните проверки срещу подпис на 13.05.2021
г.
На 31.05.2021 г. Д. е подала заявление за
редакция на схеми/мерки
като са направени
промени, отразени в таблицата на използваните парцели върху които се отглеждат
застрашени от изчезване местни сортове 2021 г. (корекция по 8 парцела), и в таблицата
на заявените площи по схеми и мерки 2021. (л. 54-58).
От резултатите от автоматични проверки на
въведените данни в заявлението, извършена на 31.05.2021 г. отново са констатирани
две грешки - надвишаване на максимално допустимата площ с 9,82 ха (декларирани
са били площи за които няма регистрирано правно основание), както и че
заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание които
също се считат за наддекларирана площ – общо надвишаване – 10,22 ха. (л. 61-62).
Заявителят е запознат с резултатите срещу подпис
на същата дата.
На 09.06.2021 г. е подадено ново заявление за
редакция относно площи за опазване на застрашени от изчезване местни сортове,
важни за селското стопанство, описани в таблица – корекция по 7 схеми (л.
70-74).
В резултати от автоматичната проверка са открити
2 бр. грешки – наддеклариране с на площ поради липса на регистрирано правно
основание за ползване – с 9,82 ха и заявена площ, попадаща извън полигона с
правно основание за 5 бр. парцела с обща площ извън – 10,22 ха. Д. се е
запознала с проверката срещу подпис (л. 77).
Заявените за подпомагане от жалбоподателя площи
били предмет на проверка на място, за извършването на която била издадена заповед
№ 438885/27.08.2021 г. (л. 19).
Според
изготвения Доклад за проверка на площи (л. 20-38 от преписката) проверката е
извършена в периода 01-24.09.2021 г. В доклада са направени констатации за
наддекларирани 1,84 ха (л. 35-36). Жалбоподателят се е подписал лично, че е запознат
със съдържанието му на 24.09.2021 г. доклада с резултатите от проверката на
място като е и уведомен, че разполага с 14-дневен срок да направи своите
забележки и възражения по констатациите от проверката на място. Няма данни да
са депозирани възражения.
За констатациите в доклада й е изпратено отделно
писмо от 19.10.2021 г. на началник отдел „РТИ“ (л. 39-40).
На 13.01.2023 г. е издадено уведомително писмо
от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по силата на което
оторизираната сума по всяка от заявените от жалбоподателя схеми и мерки.
Направени са намаления на исканите суми както
следва: за СЕПП – 2089,36 лв.; за СПП – 1487,59 лв.; за СП (основна) – 8543,01
лв.; за ЗДП – 546,71 лв.; за СЗ-ДККП – 196,26 лв.; за СЗ-МЗДП – 9194,32 лв.
В оспорения акт е посочено, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени
със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Посочените по-горе суми са описани в
Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани детайлно по схеми и
мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната
сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една
от колоните. В колона 3 "Намаления" са посочени пет основания за
наложените намаления. Липсва конкретизация кое основание за намаление за коя
схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. На
първо място е посочено намаление на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ. На второ място е посочено
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания.
Третото основание за намаление е свързано с
наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
Четвъртото и петото основание за намаление са
линейни намаления съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във
връзка с чл. 6, § 2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията и съгласно чл. 65, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във
връзка с чл. 6, § 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията. За последните две основания изрично е посочено, че за кампания
2021 не е прилагано такова. Под Таблица 1 са отбелязани и съответните ставки за
всяка една от шестте схеми.
Уведомителното писмо съдържа и Таблица 2 относно
извършени плащания с размер на изплатената сума – 5 183,80 лв., а под
таблицата следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на формиране
на евентуалните суми по колони, ведно с основанията за наложени санкции и
удръжки.
На последно място в уведомителното писмо е
посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от
Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията за кампания 2021 са наложени
санкции за бъдещ период в размер на 3 796, 48 лв. по СЗ-МЗДП. В забележка
към тази част от уведомителното писмо е вписано, че посочените суми се
прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на
Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с
посочения член в течение на три календарни години след годината на
констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Видно от представеното по преписката известие за
доставяне/връчване на Уведомително писмо (л. 3 от преписката), оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателката чрез СУЕ 07.02.2023 г. г., а
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана
чрез административния орган, издал акта, на 20.02.2023 г. Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресатът на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. изх. № 02-180-6500/1281
от 13.01.2023 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
Оспореното уведомително писмо съставлява
индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия.
Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от
ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за
подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми
и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съответно, според
чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява
функциите на Разплащателна агенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от
правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е
вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и
мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната
агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл.
10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да
ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.
Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В
случая, видно от представената заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 6 от
преписката), на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
Владислава Илиева Казакова са делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с
подадени заявления за подпомагане. Оспореното уведомително писмо е електронно
подписано именно от г-жа Казакова. Съгл. чл. 184, ал. 1 от ГПК електронният
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис,
заверен от страната.
Актът е постановен в нарушение на формата поради
липса на мотиви и на фактически установявания, което нарушение в конкретния
случай съдът счита за особено съществено и поради това съставлява основание по
чл. 146, т. 2 от АПК за неговата отмяна.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният
орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение като волеизявлението
следва да съдържа и фактически и
правни основания за издаването му (ал. 2, т. 4, предл. първо). Мотивите на административния
акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено
значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като
липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за
отмяна на издадения акт.
Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат
в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг
официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен
орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията,
изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.
В настоящия случай в УП само в две изречения се
съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото
заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във
външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от
установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки са обосновали намалението на исканите от заявителя
суми по всяка една от схемите. По делото е представено заявление за подпомагане
с две последващи редакции. Респ. направени са общо 3 автоматични проверки,
всяка от тях констатира различни грешки, свързани с наддеклариране на площи,
изчислени в хектари. Отделно в проверките на място са направени съвсем различни
констатации. В обжалвания административен акт липсва анализ как
наддекларираните площи (и в крайна сметка кои от тях са наддекларирани) и как следва
да се обвържат с финансовата редукция. В административния акт само са изброени финансови
ставки.
Уведомителното писмо не съдържа позоваване на
резултатите от извършените проверки на място. Единствено в поясненията към
колона 3 "Намаления" към таблица 1 от уведомителното писмо са
посочени три хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е
"намаления на субсидията след извършени административни проверки, при
които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление - проверка на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП
и предоставени данни от МЗм и МИОСВ". Дори и тук обаче липсва
конкретизация и изрично позоваване на конкретна проверка на място, извършена
спрямо адресата на уведомителното писмо.
В случая в оспореното УП единствено в Таблица 1:
Оторизирани суми са посочени исканите суми, намаленията и оторизираните суми.
Тази таблица съдържа само суми, без да е посочено фактическото и правно
основание за извършените намаления.
По същия начин стои въпросът и с наложените
санкции за бъдещи периоди, по отношение на които също липсват посочени каквито
и да е самостоятелни фактически установявания. Такива, по изложените по-горе
мотиви, не могат да се черпят и от съображенията на административния орган
относно намаленията на исканите субсидии по отделните схеми и мерки. Санкцията
по СП (основна) е определена по чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 г.
(наричана още "санкция за бъдещи периоди" според терминологията на
по-рано действащи нормативни актове на Съюза).
Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент №
640/2014 (озаглавен "Административни санкции при свръхдеклариране")
ако във връзка с дадена група култури по чл. 17, § 1 площта, декларирана за
целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава
установената по реда на чл. 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз
основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика,
ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от
установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за
съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ (§ 1).
Ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ
или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна
санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата
между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18 (§ 2).
Ако сумата, изчислена съгласно § 1 и 2, не може да бъде изцяло прихваната в
съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията
през следващите три календарни години след календарната година на
констатацията, неиздължената сума се анулира (§ 3).
В настоящия случай административният орган се е
позовал на цитираната норма на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г.
и е определил санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по СЗ-МЗДП в
размер на 3796,48 лв. В оспореното уведомително писмо липсва посочване, освен
както се изясни по-горе на фактическите основания за намаленията, респективно
за налагането на санкция, така и на начина на изчисляване на посочената
санкция, включително и на база каква площ е направено изчислението. По
абсолютно същия начин стои въпросът и с начислените санкции по СЕПП и СПП на
основание чл. 19а от същия делегиран регламент.
В случая само може да се предполага, че
административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в
подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради
какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП. Действително в
доклада от проверката на място се съдържат данни за парцелите, за които може да
се приеме, че са недопустими за подпомагане, но тъй като в УП липсва конкретно
позоваване на резултатите от проверката на място, то по същество в писмото не
са изложени никакви доводи кои точно са тези парцели, каква част от тях е
недопустима и на какво основание.
Подробни съображения за издаването на
административния акт са изложени от органа-издател след сезирането на съда –
със становище с изх. № от 23.02.2023 г.
Съобразно т. 1 и 2 от диспозитива на цитираното по-горе ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт или към резолюцията за
отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия
орган в съобщението на страните по чл. 28, ал. 1 от Закона за административното
производство (ЗАП, 1970 г. – отм.), в проводителното писмо или в друг документ
към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е
издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи
да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.
От анализа не тези текстове се налага извод,
че:
1)
мотивите могат да бъдат изложени и след издаване на административния акт (от
издателя на административния акт), ако с жалба срещу последния е сезиран
горестоящия административен орган (в случай че има такъв);
2)
При сезиране на горестоящия орган с жалба срещу законосъобразността или
целесъобразността на административния акт, последният не страда от порок при
липса на мотиви, ако актът бъде потвърден и горестоящият орган изложи
самостоятелни мотиви. Тази част на тълкувателния акт настоящата инстанция счита
за преодоляна с оглед императивната разпоредба на чл. 98, ал. 2, изр. второ от
сега действащия АПК;
3)
При всички случаи обаче излагането на мотиви следва да предхожда сезирането на
правораздавателния орган с жалба срещу законосъобразността на този акт. Налага
се извод, че административният акт недопустимо е мотивиран едва в съдебната
фаза на производството.
Съдът намира за нужно изрично да наблегне на
обстоятелството, че в случая становище изх. № 02-180-6500/1281 от 23.02.2023 г.
на органа-издател на заповедта, приобщено по делото (л. 11-17), което
единствено дава някаква насока за основанията за извършените от
административния орган намаления, е документ, който не би могъл да се приеме за
част от административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на
оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното
тълкувателно решение. Макар това становище да изхожда от издателя на оспорения
акт и да е представено с административната преписка в изпълнение на
задължението на органа по чл. 152, ал. 2 от АПК, то е изготвено по повод вече
депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото УП. В
случая адресатът на акта не е бил запознат със изложените в това становище
фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до
съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него. Даденото в
тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с възможността
административният орган-издател на акта да допълни мотивите си със
съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на
по-горестоящия административен орган, т.е. при оспорване на акта по
административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал
възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.
Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв.
Така в оспорения акт е налице пълно отсъствие на
фактическото му основание, което съставлява съществено нарушение на изискването
за форма на акта и основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Тази
липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод
материалната законосъобразност на акта.
По изложените съображения административният акт
следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне по заявлението
за подпомагане на жалбоподателката за кампания 2021 година и излагане от
административния орган на конкретни мотиви, фактически и правни установявания.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски, а именно - сумата от 2 310 лв., от които 10 лв. за държавна
такса и 2 300 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение по представен
договор за правно съдействие и защита (л. 11 от делото). Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователно. Настоящото дело е с
материален интерес в размер на 25 853 лв., при което минималният размер на
адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, респ. адвокатското възнаграждение е претендирано
под този размер.
Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от
ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ "Земеделие",
който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-180-6500/1281 от 13.01.2023 г.,
издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", в частта с
която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателя субсидии за
кампания 2021 на обща стойност 22 057, 25 лв. и е наложена санкция,
подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на СЗ-МЗДП – 3 796,48
лв.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявлението за подпомагане на В.И.Д. за кампания 2021 с УИН 18/260521/96154,
съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136,
да заплати на В.И.Д. с адрес ***, сумата от 2 310, 00 (две хиляди триста и
десет) лева - деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: