Р Е Ш Е Н И
Е
№260598
12.07.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7207/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Й.-А.К.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя
М.А.К., ЕГН: **********, чрез адв. С.Б. против
Наказателно постановление № 16-002476 от 28.10.2020 г., издадено от **. А.А.Ч.
– ** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева за
нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
С жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди съдържанието
на постигнатите уговорки със свид. Е.Ч.П. да не квалифицира отношенията ми като
такива по предоставяне на работната сила на свидетеля, а да са насочени към
постигането на определен трудов резултат – поставяне на улуци. Поддържа да не
се установяват характерните за трудовото правоотношение белези като трудова
дисциплина, многократност и продължителност на изпълнението, работно време,
работно място и организация на изпълнението. Оспорва направените в
наказателното постановление изводи по приложението на материалния закон. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството М.А.К. и
от адв. Б., които поддържат жалбата. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от старши юрисконсулт П.Т., която оспорва жалбата и
поддържа наказателното постановление. Пледира да не са допуснати нарушения на
материалния и на процесуалния закон. Взема становище към датата на проверката
между дружеството жалбоподател и свид. Е.Ч.П. да е съществувало трудово
правоотношение, което да се доказва от декларацията по чл. 402 от КТ. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, а в полза на въззиваемата
страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Й.-А.К.“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 06.11.2020 г., установено от приложеното по
преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена на 11.11.2020 г. пред
Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Й.-А.К.“ ООД извършвал
строително-ремонтни дейности на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № **. На обекта трябвало да бъдат монтирани улуци. М.А.К., който бил
управител на „Й.-А.К.“ ООД, знаел, че свид. Е.Ч.П. се занимавал с такава
дейност, както и че се интересувал от работа. К. уведомил свид. П. колко метра улуци
трябва да бъдат монтирани и го попитал дали е съгласен да извърши тази работа.
Свидетелят П. се съгласил и уведомил К., че с оглед количеството, което
трябвало да бъде монтирано, поискал възнаграждение от 40 лева. **М.А.К. и свид.
Е. Ч.П. постигнали съгласие.
На 21.09.2020 г. около 08:00 часа сутринта свид. П. се
явил на обекта, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № **и заедно с
друг работник – Е.М.Р., започнали да монтират улуците. Свидетелят П. използвал
собствени инструменти - винтоверт, чук и ножици, които сам си бил донесъл. На
място присъствали още **М.А.К. и неговият **.
Около обяд на същата дата свид. П. се намирал на
покрива на строящата се къща, където поставял дървени греди заедно с другото,
работещо на обекта лице – Е.М.Р.. Извършването на тези покривни дейности не
било част от първоначалната уговорка между П. и управителя К., но било
възложено на свидетеля на място като задача, която да изпълни, и той приел.
Докато свид. П. изпълнявал работата на покрива, на обекта пристигнала свид. Ц.Г.М.
– **в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, която участвала в извършването на
проверка по спазване на трудовото законодателство в процесния обект. Тя
заварила работещия по това време на покрива свидетел П.. В разговор с него го
попитала от колко време работи на този обект, дали има уговорено възнаграждение
и работно време. Свидетелят обяснил, че е дошъл за пръв ден и че се е договорил
да получава възнаграждение от 40 лева на ден, както и да работи от 08:00 часа
до 13:00 часа. На място била попълнена и декларация по чл. 402 от КТ. Текстът в
декларацията бил изпълнен от управителя М.А.К., но тя била съставена под
диктовката на свид. Е.Ч.П..
Към момента на проверката свид. Е.Ч.П. нямал сключен
трудов договор с дружеството жалбоподател „Й.-А.К.“ ООД.
На 30.09.2020 г. упълномощен представител на
жалбоподателя се явил в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив,
където представил на свид. М. екземпляр от сключен граждански договор със свид.
Е.Ч.П.. На същата дата свид. М. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 16-002476 против дружеството жалбоподател,
в присъствието на негов пълномощник и на свидетел. Препис от акта бил връчен на
пълномощника срещу разписка.
Жалбоподателят подал писмено възражение против така
съставения АУАН, което било преценено за неоснователно от
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Ц.Г.М. се установяват времето
и мястото на извършената проверка, обстоятелството, че към този момент на
обекта се е намирал и свид. Е.Ч.П., както и съдържанието на проведения от
контролните органи разговор с него. Свидетелката М. изяснява, че е задала
въпроси на П. откога работи на обекта, дали е уговорено възнаграждение и
работно време. Установява се още, че свид. П. е отговорил, че работи от същия
ден, че ще получи възнаграждение от 40 лева на ден и че работи от 08:00 до
13:00 часа. Изяснява се и че е попълнена декларация по чл. 402 от КТ, като
текстът в нея е изпълнен от управителя на дружеството М.А.К., който също е
присъствал при проверката. От показанията на свид. М. се изяснява и че към
датата на проверката е имало сключен граждански договор между жалбоподателя и
свид. П.. Установява се и видът на извършваната от свид. П. работа при
започването на проверката, като той се е намирал на покрива на сградата и е нареждал
дървени греди. Съдът дава вяра на показанията на свид. М.. В тях тя
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в
хода на извършената проверка. Показанията ѝ намират подкрепа и в
съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ, попълнена на място по време на
проверката, което доказва, че свидетелката правдиво възпроизвежда съдържанието
на разговора си със свид. П. и управителя К.. Показанията са вътрешно
непротиворечиви, подробни и последователни.
От показанията на свид. Е.Ч.П. се установява, че
действително той е бил едно от работещите на обекта по време на проверката
лица, като свидетелят изяснява, че е работил само един ден по възложение от
дружеството жалбоподател и на този обект, както и че тогава е имало проверка от
органите на „Инспекция по труда“. Установява се на следващо място съдържанието
на конкретните уговорки между свидетеля и представляващия дружеството
жалбоподател преди започването на работата, като Е.Ч.П. е трябвало да монтира
улуци на процесния обект, срещу което е щял да получи възнаграждение в размер
на 40 лева. Свидетелят пояснява, че възнаграждението е било дължимо за тази по
вид работа. Пояснява, че работата е извършил със свои средства, като използвал
винтоверт, чук и ножици. Обясненията на управителя М.А.К. също кореспондират с
твърденията на свид. П., поради което получават доверие от съда в тази им част.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена и от събраните и проверени по делото писмени доказателства –
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ; пълномощно в полза на С.А.К.;
граждански договор № 1/01.08.2020 г.; протокол за приемане на извършената
работа от 21.09.2020 г.; разходен касов ордер № 1 от 23.09.2020 г.; сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния **
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е
действало в рамките на своята материална компетентност. Компетентността на
актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2
от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
представляват основание за отмяна на обжалваното постановление. При съставянето
на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и в НП.
От събраните и проверени по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че от обективна страна на 21.09.2020 г. в гр.
Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № ** и на обект, на който са извършвани
строително-ремонтни дейности от „Й.-А.К.“ ООД, се е намирал свид. Е.Ч.П., който
е извършвал работа на обекта. Несъмнено доказано, а и безспорно между страните,
е и обстоятелството, че към момента на проверката не е имало сключен трудов
договор между жалбоподателя и свид. Е.Ч.П.. Установи се по делото и видът на
извършваната от П. работа, като той е монтирал улуци, но така също е извършвал
и дейност по поставяне и редене на дървени греди на покрива на къщата.
Спорът по делото се концентрира около обстоятелството
дали извършваната от свид. П. дейност е представлявала предоставянето на
работна сила, при което отношенията между страните да е трябвало да бъдат
уредени като трудови, или той е извършвал дейност на изпълнител по сключен
договор за изработка. За разкриването на обективната истина по делото, а оттам
и за правилното приложение на материалния закон е наложително да бъде
установено съдържанието на конкретните уговорки между свид. П. и жалбоподателя
„Й.-А.К.“ ООД, за да се изясни действителната правна природа на тези,
възникнали между тях, отношения. Съдържанието на тези уговорки съдът установява
от показанията на разпитаните по делото свидетели. Така на първо място
установява се, че по време на проверката свид. П. е полагал труд на процесния
обект. Изяснява се и видът на извършваната дейност, като свидетелят е монтирал
улуци на новостроящата се къща, както и е извършвал покривни дейности, като е
участвал в поставянето на дървени греди на покрива. Размерът на уговореното
възнаграждение е бил 40 лева на ден, като П. е работил от 08:00 часа до 13:00
часа. Дейността си, поне що се касае до монтажа на улуците, той извършвал със
собствени инструменти /в показанията си заявява: „С мои инструменти ходих да работя.“ и „Използвах винтоверт, чук, ножици.“/.
На следващо място установените по делото факти следва
да бъдат подведени под съответните приложими правни норми с оглед разрешаване
на централния спорен въпрос за характера на дейността, осъществявана от свид. П.
– дали е представлявала престиране на работна сила или изпълнение по договор за
изработка. Тук следва да се очертаят някои общи постановки, на основата на
които се прави разграничението между двата вида сделки – трудовият договор и
изработката (или т.нар. граждански договор). Както в доктрината, така и в
съдебната практика този въпрос е бил обект на множество изследвания, като в
резултат индивидуализиращите белези на всяка от двете сделки са несъмнено
установени, а отграничаващите ги разлики са ясно очертани. На първо място при
трудовия договор работникът или служителят дължи да предостави на работодателя
своята работна сила, докато при изработката изпълнителят дължи определен трудов
резултат. Този резултат изпълнителят може да изпълни при стопанска и оперативна
самостоятелност, на която се противопоставя трудовата дисциплина, която трябва
да спазва работникът или служителят. По правило изпълнителят следва да извърши
работата със собствени средства за разлика от работника или служителя.
Изработката се сключва за еднократно изпълнение, тъй като целта е да се извърши
конкретна работа, която трябва да е отнапред определена по съдържание и обем, а
в общия случай да е посочен и критерий относно дължимото качество за изпълнението.
Следователно задължителни белези, които трябва да бъдат уговорени между
страните по договора за изработка, са видът, обемът, качеството на работата и
срокът за нейното изпълнение, както и редът за отчитане на изпълнението, докато
при трудовия договор страните следва да постигнат уговорки за мястото на
работа, работното време, почивки и отпуск, изплащането и размера на
възнаграждението и характера на задълженията.
Съобразявайки тези общи постановки като изходна
позиция, настоящият съдебен състав приема, че отношенията между жалбоподателя „Й.-А.К.“
ООД и свид. Е.Ч.П. са били по предоставянето на работната сила на последния,
поради което е трябвало да бъдат уредени като трудови.
На първо място следва да се посочи, че действително от
показанията на свид. П. и обясненията на управителя К. за съдържанието на
техните уговорки се установява постигнато съглашение за изпълнението от страна
на свидетеля на определен трудов резултат – монтиране на улуци в процесната
новострояща се къща. Само по себе си обстоятелството, че конкретните
задължения, вменени на свид. П., са били да монтира улуци, не е достатъчно, за
да се приеме, че е уговорен конкретен трудов резултат, който да отговаря на
изискванията към работата по договора за изработка. Посочи се, че работата
трябва да е определена и по обем,
т.е. отнапред да се знае не само какъв е нейният вид, но и кога тя ще бъде
изпълнена. В случая от показанията на свид. П. се установя, че за конкретния
интересуващ делото ден и съгласно уговорите с управителя М.К. ангажиментът на П.
включва само монтирането на необходимите улуци на процесната сграда - от
показанията на свид. П. се установява: „Той
ми каза за метри на улука.“ и „Тези
пари бяха само за това място да сложа улук. Като се разбрахме да ходим там, не
сме се уговаряли да ходим на друго място или на друг обект“. Следователно
твърди се от свид. П. и от управителя К., че не се касае за хипотеза, когато
работникът следва да монтира улуци, колкото и когато му бъдат възложени от
работодателя в рамките на работното време, както и да изпълнява всяка друга
възложена му работа, включена в трудовите му функции, което би представлявало
използване на работна сила. Напротив, от показанията на тези свидетели е
описана хипотеза, при която още преди започването на работата е имало ясно
определена крайна цел /поставяне на определено количество улуци на отнапред
посочена сграда/, с чието постигане работата е щяла да бъде довършена, а
възнаграждението да е дължимо. Подобна уговорка между страните не представлява
ползване на работната сила на свид. П., а възлагане на изпълнението на
конкретна задача, за което според настоящия състав е допустимо сключването на
договор за изработка.
Съдът не намира основания да отрече достоверността на
показанията на свид. П. относно характера на постигнатите уговорки с
дружеството жалбоподател преди
започването на работата. От решаващо значение за правилната квалификация на
отношенията между свид. П. и „Й.-А.К.“ ЕООД обаче има реално извършваната
дейност от П. към момента на
проверката. В тази връзка доказа се от показанията на свид. М., която е
очевидец на тези обстоятелства, че по време на проверката свид. П. не е
монтирал улуци, а е извършвал друга по вид работа – слагал е дървени греди на
покрива. Тази дейност излиза извън работата, за която се твърди да е възложена
по договора за изработка и свид. П. да е осъществявал при оперативна
самостоятелност. Следователно доказано е по делото, че от обективна страна по
време на работата си на обекта свид. П. е осъществявал и други задачи, различни
от предварително уговорената конкретна задача за монтиране на улуци. Това
обстоятелство ясно сочи, че свид. П. не е действал при стопанска и оперативна
самостоятелност, а между страните е била налице трудова дисциплина, като
работната сила на свид. П. е била на разположение на дружеството жалбоподател,
което от своя страна е ръководило и определяло работния процес, разпределението
на труда и вида на извършваните дейности.
Действително обстоятелството, че свид. П. е работил
със свои собствени инструменти, е индиция, подкрепяща тезата на защитата за
наличие на договор за изработка, а не отношения по престиране на работна сила.
На първо място тук следва да се отбележи, че значението на изведените в
практиката спомагателни критерии за разграничението на трудов договор от
изработка, сред които е осигуряването на материалите и пособията за извършване
на дейността, не следва да се абсолютизира и това не може да бъде единствено и
категорично обстоятелство, което да предопредели правната природа на
отношенията по извършваната трудова дейност. Както се посочи, касае се за
спомагателен критерий, който следва да се оценява в съвкупност с всички
останали релевантни обстоятелства. Водещо, а и решаващо значение обаче има
обстоятелството дали се дължи краен резултат на възложената работа или се
ползва работна сила на трудещия се. В случая обстоятелството, че свид. П. е
работил със свои инструменти може да бъде обяснено и с това, че първоначалната
уговорка е била за монтиране на улуци, за каквато по вид работа и той да се е
подготвил. Надхвърлянето на тези уговорки чрез поставяне от страна на
управителя К. (като представляващ дружеството жалбоподател) на други задачи –
строително-монтажни работи на покрива, може да е настъпило едва на работната
площадка. Тази допълнителна дейност по поставянето на дървени греди на покрива
не може да се оцени и като форма на спомагателна работа, която да обслужва
пряко основната възложена работа по договора за изработка. Касае се за
самостоятелна и друга по вид дейност, възложена на свид. П., докато се е
намирал на обекта, което несъмнено доказва, че работната сила на последния е
била на разположение на жалбоподателя, който от своя страна е организирал
трудовия процес.
Заявените при проверката от самия свидетел Е.Ч.П.
обстоятелства, че възнаграждението, което е щял да получи, е уговорено да се
заплаща на ден, както и че съгласно уговорките си с представляващия дружеството
жалбоподател е трябвало да работи в определен времеви диапазон (от 08:00 часа
до 13:00 часа) затвърждават извода, че се касае за отношения по престиране на
работната сила на свид. П.. Макар последният да сочи в показанията си, че
възнаграждението в размер на 40 лева е уговорено само за дейността по монтиране
на улуци, то не се установява да е договаряно допълнително или друго
възнаграждение и за работата на покрива, която свид. М. е заварила да бъде извършвана
от П.. Същата се явява включена в общия размер на уговореното възнаграждение,
което обосновава извод, че тази сума е била паричният еквивалент не само за
работата по монтиране на улуци, но за всички възложени и изпълнени от свид. П.
задачи, т.е. дължимото възнаграждение за цялото ползване на работната сила на
свидетеля. Фактът, че съществува уговорка за размера на възнаграждението, което
да се плаща на ден, също сочи, че това възнаграждение представлява цената на
труда за съответния период /отработения ден/, а не крайната цена на определена
работа /трудов резултат/. Относимо обстоятелство за правната оценка на
отношенията между жалбоподателя и свид. П. по повод извършаната от последния
работа е съобщеното от П. време, през което е работил на обекта. В показанията
си свидетелят сочи, че за монтирането на улуците е щяло да му бъде необходимо
време от около час и половина – два часа. По време на проверката, която е
започнала след 12:00 часа на 21.09.2020 г., П. е заявил, че работи от 08:00
часа. Не е посочил, че ще продължи да работи до приключване на работата, която
явно му е оставала, а вместо това е съобщил краен интервал - в 13:00 часа. Това
обстоятелство също е индиция, че свид. П. не е осъществявал дейността при
типичната за изработката оперативна самостоятелност, а вместо това през
определен период от време работната му сила е била на разположение на
дружеството жалбоподател.
Поддържаните от жалбоподателя съображения във
възражението против АУАН, че се касае за наемане на лица за извършване на
краткосрочни дейности със сезонен характер, не дава основание на жалбоподателя
да ползва работната сила на тези лица в нарушение на нормативната уредба и без
по този начин трудещите се да могат да ползват предвидената закрила за труда на
работниците и служителите. Регламентирането на отношенията им на плоскостта на
договорите на гражданското право и по-конкретно на изработката е изисквало
стриктно съблюдаване и изпълнение на съдържанието на тази сделка, докато в процесната хипотеза е допуснато сериозно
отклонение, което се е превърнало в ползване на работната сила на свид. П. от
страна на жалбоподателя, но без между страните да е сключен необходимият за
това трудов договор, чрез който в съответствие с чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията
при предоставянето на работната сила да се уредят като трудови правоотношения.
Трудовият договор съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ е
формална сделка, която се сключва в писмена форма – предвидена с оглед своята
действителност. Тъй като по делото не се установи постигането на съглашение
между жалбоподателя и свид. Е.Ч.П., облечено в изискуемата от закона форма и
преди фактическото започване на полагането на труд, то съдът приема за доказан
факт липсата на сключен писмен трудов договор. Липсата на сключен трудов
договор към момента на проверката не е и спорно между страните. По
гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в нарушение на
чл. 1, ал. 2 от КТ отношението по предоставянето на работната сила на свид. П.
не е било уредено като трудово правоотношение. За жалбоподателя е съществувало
задължението за сключване на трудов договор с работника преди да го допусне до
работа. Тъй като по делото се доказа, че това задължение не е било изпълнено,
то по този начин „Й.-А.К.“ ООД е осъществило състава на административното
нарушение, за което е ангажирана отговорността му с обжалваното наказателно
постановление. Правилна и съобразена с установените по делото факти е правната
квалификация на нарушението, определена с наказателното постановление – по чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса,
тъй като с наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговско дружество. Имуществената санкция е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при осъществяване
на дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. дело №
5/2013 г. ОСК на ВАС).
Макар и първоначалните уговорки между жалбоподателя и
свид. П. да са позволявали отношенията по повод монтирането на улуците на
сградата да бъдат регулирани от ЗЗД и договора за изработка, то при
изпълнението е допуснато отклонение от тези уговорки. Извършваната дейност е
прераснала в използване на работната сила на свид. П., без обаче отношенията да
бъдат уредени като трудови, което деяние е съставомерно административно
нарушение. Деянието е общественоопасно, а интензитетът на тази опасност не е
по-нисък от обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като при
извършването на дейността свид. П. не се е ползвал от засилената закрила, която
нормативната уредба предоставя на работниците и служителите, например в случай
на евентуално настъпила трудова злополука при изпълнение на трудовата дейност.
При доказано извършване на нарушението по чл. 62, ал.
1 от КТ правилен е изводът на административнонаказващия орган, че деянието не
представлява маловажен случай. По правило завишената всякога обществена
опасност на този вид административни нарушения намира законов израз в
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изрично изключва приложимостта на
особените правила на КТ за отговорност при маловажно нарушение спрямо
съставомерните деяния по чл. 62, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав също не
установи от доказателствата по делото процесното деяние да разкрива по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършеното нарушение от жалбоподателя – юридическо лице, е предвидена
имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Правилно е определена
приложимата санкционна норма, тъй като именно на това основание се санкционират
нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ. Наложената с наказателното постановление
имуществена санкция е индивидуализирана в размер от 1 600 лева. В
наказателното постановление обаче не е посочено как е определен именно този
размер на наложената санкция, нито кои обстоятелства са приети за смекчаващи,
кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Административнонаказващият орган няма
задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН.
Щом обаче приема, че наложеното наказание трябва да бъде определено над
минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение, за
да може наказаният да се защитава адекватно срещу размера на наказанието му. В
случая наказващият орган не е сторил това. Тази непълнота не представлява
съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на НП, като
констатираният недостатък се преодолява чрез изменение на постановлението в
частта му относно размера на имуществената санкция, който следва да бъде
намален на 100 лева – така Решение № 1261
от 17.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1089/2020 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1564 от 20.08.2020
г. по к.а.н.д. № 1214/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Същевременно съдът намира, че съвкупността от
установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не налага
определяне на санкция над минималния размер. Не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства, като нарушението е първо по ред за жалбоподателя,
доколкото не са ангажирани доказателства за други нарушения, установени с
влязло в сила наказателно постановление, не се доказват настъпили никакви вредни
последици, които допълнително да завишат степента на обществена опасност, като
в случая свид. П. е работил само един ден на обекта. По тези съображения съдът
приема, че налагането на имуществена санкция и в минималния предвиден размер от
1 500 лева би било достатъчно за постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Наложената с наказателното постановление санкция в по-висок размер се явява
несправедлива и представлява неоправдано завишена принуда спрямо жалбоподателя,
доколкото целите на наказанието биха били постигнати и при санкция в по-нисък
размер.
По гореизложените съображения съдът приема, че
наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта си относно размера
на наложената имуществена санкция, който да бъде намален от 1 600 на 1 500 лева
и наказателното постановление да бъде потвърдено в останалата си част.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на вземане за разноски
възниква за административнонаказващия орган, който изрично е поискал
присъждането им. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН възнаграждението в полза на
юридическите лица се присъжда в размер, определен от съда. При определяне на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл.63, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН
е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална горна
граница. В настоящото съдебно производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Съдът намира, че с оглед на извършените следствени действия и
материалния интерес по делото справедливият размер на възнаграждението за
процесуално представителство от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За
заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят „Й.-А.К.“
ООД. По аргумент от § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от
което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, съгласно чл. 2, ал. 1 от устройствения й
правилник.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-002476 от 28.10.2020 г., издадено от **. А.А.Ч. –
** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Й.-А.К.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя
М.А.К., ЕГН: ********** на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин)
лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като
НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
ОСЪЖДА „Й.-А.К.“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от
управителя М.А.К., ЕГН: ********** да
заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.