Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.*****, 15.05.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди  и петнадесета година, в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 15959 по описа на състава за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал.1 от  КЗ.

Ищецът Н.С.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на описаните в исковата молба травматични увреди, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие на 30.10.2013г. в гр. *****. Самото произшествие на стъпило при сблъсъка между лекия автомобил и предпазната мантинела на пътя, а в последствие и с друга мантинела и лек автомобил „Фолсваген”, модел „Поло”.  В качеството на пътник, пътуващ на предната дясна седалка на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Купе” с рег. № *****, ищецът претърпял травматично раЗ.ъсване на слезката; разкъсно- контузни рани на дясната слепоочна област и на дясната ушна мида; деформация на носната пирамида. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил „Фиат”, модел „Купе” с рег. № *****  Р.К., което довело до настъпването на процесното ПТП, бил установен в рамките на досъдебното производство № 11545/2013г. по описа на СРТП-СДВР, съответно на пр. преписка № 40212/2013г. съгласно описа на СРП. Поради множеството контузии, възстановителният процес на ищеца бил твърде продължителен, а естеството на контузиите обективно възпрепятствало бъдещата възможност на ищеца да се занимава активно със спорт. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество, ищецът  твърди, че е легитимиран да търси от ответника плащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати общо сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. С оглед очакванията си за благоприятен изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски, вкл. да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника - ЗК „Л.и.” АД. Чрез процесуалния си представител, ответната страна признава наличието на застрахователно правоотношение по отношение на гражданската отговорност на собственика и водача на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Купе” с рег. № *****, но поддържа становище за неоснователност на предявената искова претенция, която оспорва, както по основание, така и по размер.  Ответникът оспорва преди всичко твърдението за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил с рег. № *****, като поддържа твърдение за това, че настъпилото ПТП е в резултат на случайно деяние/ респ. техническа неизправност на процесния лек автомобил. Независимо от изложеното, ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, поради това, че той пътувал без да използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.  Ответникът оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания в исковата молба вредоносен резултат и действителния характер на вредите. Оспорва претенцията и по отношение на нейния размер, като заявява, че този размер е прекомерно завишен и не съответства адекватно на принципа на справедливостта. Оспорва претенцията за присъждане на лихва, по отношение на началния момент на възникване на това задължение. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените претенции и претендира - да бъде осъден ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и приетите като доказателства документи по ДП 11545/2013г. по описа на СДВР, включително Протокол за ПТП № К-1017 от 30.10.2013г. и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.01.2014г. на прокурор при СРП сочат, че споменатото досъдебно наказателно производство е било образувано по повод настъпилото на 30.10.2013г. пътно- транспортно произшествие между лек автомобил марка „Фиат”, модел „Купе” с рег. № *****, управляван от Любомир И. Пачев и насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № *****.

Заключението на приетата като доказателство съдебна авто- техническа експертиза анализира посочените по- горе документи от преписката по досъдебно производство, по въпросите касаещи механизма на настъпване на пътно- транспортното произшествие и обосновава следните изводи:

·        На 30.10.2013г. в тъмната част на денонощието и в следствие на управление с висока скорост на лекия автомобил „Фиат”, модел „Купе” с рег. № *****, водачът му губи контрол над управлението и автомобилът се удря първоначално в металната еластична преграда (мантитела) в лявата страна, преминава през разделителен остров, удря се отново в металната еластична преграда (мантитела), след което навлиза в платното за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № *****.

·        Минималната възможна скорост на лекия автомобил „Фиат”, модел „Купе” с рег. № ***** - преди загубата на напречна устойчивост е около 118 км.ч.

·        Причината за настъпването на процесното ПТП е управлението на автомобила Фиат”, модел „Купе” с рег. № ***** със скорост значително над допустимата в съответния пътен участък (50 км/ч.), което е довело до загуба на контрола над управлението, от страна на неговия водач.

Като доказателства по делото са приети медицински документи: Епикриза от УМБАЛ „Царица Йоанна- ЕСУЛ” ЕАД; ЕР на ТЕЛК № 0498/026/100214, ЕР на НЕЛК № 0719/128/08.09.14, Амбулаторен лист, Съдебно медицинско удостоверение, които съдържат данни за здравословното състояние и лечението на ищеца. Споменатите данни са обест на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на допуснатата съдебно – медицинска експертиза което е изготвено от д-р Ю.Й. /хирургия/обосновава следните изводи:

·        ********************

 

Приетата като доказателство застрахователна полица с № 22113002323029, издадена от „Застрахователна компания Л.И.” АД установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил е била застрахована от ответното дружество.

В дадените пред съда показания, свидетелят С.Н. К. заявява, че има преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на пострадалия преди и след настъпването на процесното ПТП, понеже бил негов баща. Свидетелят възприел, че след настъпването на процесното ПТП пострадалият изпитвал силни болки и не можел да се обслужва сам. След приключване на болничното и домашното лечение, здравето на пострадалия и физическата му кондиция не били напълно възстановени. Свидетелят заявява, че преди настъпването на произшествието, синът му /ищеца/ се занимавал с приложни бойни спортове, каквито вече не можел да упражнява. Свидетелят възприел, как пострадалия се оплаквал се от болки, поради което не можел да си намери работа. Носът му изглеждал деформиран.

 При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ - ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от застрахования при него водач. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Фиат”, модел „Купе” с рег. № *****.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, мотивира извода, че настъпването на процесното ПТП е пряка последица от противоправното поведение на водача Пачев, тъй като основна причина за настъпването на ПТП е управлението на лекия автомобил със значително превишена скорост над допустимата за пътния участък и загубата на контрол върху управлението на автомобила .

Събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства мотивират настоящият състав на съда да приеме извод, за причиняване на непозволено увреждане на ищеца К., изразяващо се травматични увреди: *********

Споменатите две увреди се намират в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, а този извод е подкрепен както от съдържанието на приетите като доказателства медицински документи, така и от заключенията (първоначално и повторно) на изслушаната съдебно- медицинска експертиза.            

Съдът обаче счита, че третата от релевираните в исковата молба травматични увреди, а именно: деформацията на носната пирамида, не се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на процесното ПТП. За да възприеме това становище, съдът съобрази липсата на обективни медицински данни за диагностициране на такова увреждане след ПТП. Косвени аргументи, опровергаващи тезата на ищеца, произтичат от факта, че наличието на травма на носната пирамида би наложило предприемане на мерки за лечение и до отразяване в медицинската документация. От друга страна, твърдението на ищеца, че се е занимавал активно със силови бойни спортове създава предположение за друг възможен източник на споменатата увреда. Тъй като ангажираните в хода на съдебното дирене доказателства не установиха наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на процесното ПТП и релевираната в исковата молба увреда: деформация на носната пирамида- съдът намира, че за това увреждане не следва да се присъжда обезщетение.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, не бяха подкрепени с необходимите убедителни доказателства, поради което следва да бъдат отхвърлени. Не са налице категорични данни за това, дали пострадалия е използвал обезопасителен колан, а страната, която твърди правонарушение, чрез неизпълнение на това нормативно задължение, беше длъжна да го докаже.

Размерът на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде определен по справедливост,  след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и неудобства в периода на активното лечение - от един до три месеца. При това съдът съобрази, че специализираните органи за оценка на експертизата на неработоспособността – ТЕЛК и НЕЛК са оценили 30% трайно намалена работоспособност на ищеца, но за срок от една година.

При преценката на обема на вредите, съдът кредитира преимуществено изводите на съдебно- медицинската експертиза, изготвена от д-р Ю.Й., която сочи, че не са налице данни за усложнения в здравословното състояние на пострадалия.

Заключението на повторната съдебно- медицинска експертиза, което е изготвено от д-р К.П. също не констатира конкретно установени усложнения, а се основава на вероятни хипотетични изводи - за евентуално възможни последици от премахването на далака/ слезката. Това заключение обаче обективно не отчита конкретното влияние на тази уврежданията върху организма на самия пострадал /ищеца/. Причина за това е  обстоятелството, че ищецът не е оказал съдействие на вещите лица, които са изготвили първоначалната и повторната съдебно- медицинска експертиза, като не се е явил пред тях на личен преглед, въпреки че е могъл да стори това. Споменатото обстоятелство съдът отчита, като му придава правните последици на чл. 161 от ГПК, касателно приетите съдебно- медицински заключения.

Като увеличаващо обема на вредите обстоятелство следва да се отчита възрастта на пострадалия, която предполага потребност от социална и физическа активност, които са били принудително ограничени в рамките на лечебно- възстановителния период.

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева.

За разликата – над посочената по- горе сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 200 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Тази претенция е твърде прекомерна и очевидно несъответна на обема на вредите, независимо от факта, че без съмнение последните са тежки за пострадалия. За да достигне до този извод, съдът съобрази установения от закона принцип на справедливостта, подчинен на социално- икономическия стандарт в страната, към момента на настъпването на деликта. Настоящият състав на съда споделя разбирането, че размерът на обезщетението не може и не бива да бъде подчинен само на нормативно установените максимални лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, без да се държи сметка на споменатия социално- икономически критерий.

Само за сравнение следва да се посочи, че присъдения размер на обезщетението (уважената част от иска) е приблизително равен по размер на повече от 200 месечни минимални месечни работни заплати за страната, към момента на причиняването на деликта.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски, съдът намира следното:

Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. тези за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът обаче е частично освободен от задължението за заплащане на държавни такси и поради това е понесъл незначителна част от направените съдебни разноски. Общата сума на направените от ищеца разноски възлиза на сумата от 200 лева, ето защо - сумата на съдебните разноски, които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца възлизат на 60 лева.

Процесуалният представител на ищеца е легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от  38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска. За да определи размера на възнаграждението, съдът съобрази установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и изчисли, че това възнаграждение възлиза на сумата от 2 330 лева.

Ответното дружество също имат право да получи претендираните съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска.               В случая, размерът на разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска възлиза на сумата от 4832 лева (4730 лева за процесуално представителство и сумата от 102 лева, представляваща разходи за събиране на доказателства).

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд следните суми, съразмерни с уважената част от иска: сумата от 2 300 лева за държавна такса, от чието заплащане ищецът е бил освободен (след като е внесъл 100 лева, като част от дължимата държавна такса) и сумата от 222 лева за съдебни разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен и са понесени от съдебния бюджет.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД с ЕИК ********* и адрес - гр. *****, бул „*********, да заплати на Н.С.К. с ЕГН **********, чрез съдебен адреса*** , на основание чл. 226, ал.1 от КЗ – сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 30.10.2013г., причинено от водача на лек автомобил „Фиат” с рег. № *****, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 200 000 лева.

 

ОСЪЖДА  ЗД „Л.И.” AД с ЕИК ********* да заплати на адвокат В. В. О.,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 2330 (две хиляди триста и тридесет) лева за процесуално представителство на ищеца.

 

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” AД с ЕИК ********* да заплати на Н.С.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 60 лева (шестдесет лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА Н.С.К., да заплати на ЗД „Л.И.” AД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 4832 лева (четири хиляди осемстотин тридесет и два лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” AД с ЕИК *********, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 2522 лева (две хиляди петстотин двадесет и два лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд *****, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: