№ 5023
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110149403 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на В. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника му адв. С. П. против ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от Ю.Х.Ю., с която е предявен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: сумата от 2161,83 лв., представляваща главница по договор за
банков кредит от 25.06.2006 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
10.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 3383,47 лева - такса за периода от
20.05.2009 г. до 08.10.2012 г., 4379,69 лева - договорна лихва за периода от 08.10.2009 г. до
08.10.2012 г., 488,63 лева - разноски по гр. дело № ..... по описа на СРС, .. и 246,14 лева -
разноски в заповедното производството по ч.гр.дело № 47871/2012 г. по описа на СРС, ...
Твърди се в исковата молба, че изпълнителното дело № 950/2013 г., по описа на
ЧСИ М.Б., рег. № .. и район на действие – Софийски градски съд, образувано за събиране на
описаните суми, присъдени с влязло в сила на 25.08.2016 г. решение № .-56-199/03.05.2016
г., постановено по гр. д. № ..... по описа на СРС, . ГО, .., е прекратено по силата на закона
поради настъпила перемпция, поради което вземанията са погасени с общата за тях давност.
Сочи, че последното извършено изпълнително действие спрямо ищеца е извършено на
02.06.2017 г. и съставлява наложен запор на банкова сметка на длъжника в .... Поддържа, че
след тази дата, в продължение на две години до 02.06.2019 г. друго изпълнително действие,
годно да прекъсне давността не е извършено. Твърди, че последващото изпълнително
действие, извършено на 29.07.2021 г. и съставляващо наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в ..., е по прекратено изпълнително производство и няма
юридическа стойност. Позовава се на изтекла давност по чл. 112 от ЗЗД за сумите за
главница, лихва и такси по чл. 8, ал. 4 от договора за кредит. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуални си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество ..., чрез пълномощника си юр. Г.Г.,
1
депозира писмен отговор, с който изразява становище, че искът е недопустим, евентуално
неоснователен. Твърди, че са извършвани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело не е перемирало. Сочи, че ищецът не тълкува правилно института на
погасителната давност, тъй като не се съобразява с Решение на КС от 02.06.2021 г. по
приложението на чл. 112 от ЗЗД. Възразява по отношение на разноските на ищеца.
Претендира разноски.
В съдебно заседание .. не изпраща законен или договорен представител.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2006 г. между ищеца В. Н. Н. и .. е сключен договор за издаване на
международна банкова кредитна карта.
В полза на .. на 29.11.2012 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в производство по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 47871 по описа за 2012 г. на
Софийски районен съд, .., срещу ищеца В. Н. Н. за сумата от 2161,83 лв., представляваща
главница по договор за банков кредит от 25.07.2006 г., ведно със законната лихва за периода
от 10.10.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 4642,07 лв. за
периода от 20.05.2009 г. до 08.10.2012 г., такса в размер на 3383,47 лева за периода от
20.05.2009 г. до 08.10.2012 г. и 253,75 лв. разноски по делото, а именно: 203,75 лв. държавна
такса и 50 лв. възнаграждение на адвокат. Въз основа на така издадения изпълнителен лист,
по молба от 05.02.2013 г. на .. е образувано изп. д. № 950/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег.
№ .. и район на действие – Софийски градски съд.
В законовия срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът В. Н. Н. е депозирал възражение
срещу дължимостта на вземането по заповедта за изпълнение. .. е предявило иск по чл. 422
от ГПК, въз основа на който е образувано гражданско дело № .. г. на Софийски районен съд,
...
С решение № .-56-199/03.05.2016 г., постановено по гр. д. № ..... по описа на СРС, .
ГО, .., влязло в законна сила на 25.08.2016 г., е признато за установено, че В. Н. Н. дължи на
ищцовото дружество сумата от 2161,83 лв., представляваща главница по договор за издаване
и обслужване на международна кредитна карта № 200607250011/25.07.2006 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.10.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 3383,47 лева
– такси по чл. 8, ал. 4 от договор № 200607250011/25.07.2006 г. за периода от 20.05.2009 г.
до 08.10.2012 г. и сумата от 4379,69 лева - договорна лихва за периода от 08.10.2009 г. до
08.10.2012 г. Със същото решение В. Н. Н. е осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от 488,63 лв., представляваща дължими разноски в исковото производство, както и
сумата от 246,14 лева, представляваща дължими разноски в заповедното производството по
ч.гр.дело № 47871/2012 г. по описа на СРС, ...
С договор за цесия от 01.02.2016 г. .. е прехвърлила на ответника по настоящото
производство ... множество свои парични вземания, включително вземанията по издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист срещу длъжника - ищеца В. Н. Н..
Не е спорно между страните по делото, че на 02.06.2017 г съдебният изпълнител е
предприел действия по принудително изпълнение, а именно налагане на запор на банкова
сметка на длъжника в .... На 11.10.2017 г., на 28.03.2018 г., на 04.12.2018 г., на 16.8.2019 г. и
на 25.01.2021 г ответното дружество (взискател в изпълнителното производство) е
депозирало молби до съдебния изпълнител с искане за извършване на опис и за налагане на
запор на банкови сметки на длъжника В. Н. Н.. След депозирането на тази молби, на
29.07.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в ... .
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
2
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната му сфера се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да
конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., ТК; ).
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Съобразно постоянната практика
на ВКС, перемпцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните действия има
значение за процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните
права на страните, а давността е институт на материалното право. (в този смисъл решение №
37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., .I г. о., ГК; решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК; решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2884/2021 г., .I г. о., ГК; определение № 677 от 15.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 260/2022 г.,
.I г. о., ГК; определение № 60667 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.,
ГК).
Неоснователни в този смисъл са доводите в исковата молба за настъпила перемпция
на изпълнителното дело, която е обезсилила извършените до този момент принудителни
действия, тъй като обезсилването по право на изпълнителните действия касае само тези,
които в хода на изпълнителния процес са останали недовършени и/или безрезултатните
действия (вж. решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., .I г. о., ГК и т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика относно това, от
кой момент поражда действие извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. отмяна на ППВС
№ 3/80 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. Част от съдебните състави застъпват тезата, че отмяната
на ППВС № 3/80 г. има обратно действие (така решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. №
61273/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО; решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г.
на ВКС, IV ГО; решение № 12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, I ТО и др.).
Според друга част от съдебните състави, отмяната на ППВС № 3/80 г. поражда действие от
датата на обявяване на тълкувателното решение като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
3
г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства (решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017
г., IV г. о., ГК и решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., .I г. о., ГК).
В настоящия случай обаче, с оглед на изложените разбирания в съдебната практика, по
отношение на образуваното изпълнително производство против ищеца В. Н. Н. по изп. д. №
950/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. следва безспорно да се приложи разрешението дадено с т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по закон това
изпълнително производство е прекратено на 02.06.2019 г. поради това, че на 02.06.2017 г. е
последното валидно поискано изпълнително действие. Към момента на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изп. д. № 950/2013 г. по описа на
ЧСИ М.Б. е било висящо, поради което следва да бъде приложено тълкуването по т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника (в този смисъл
решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., .I г. о., ГК).
Видно е от приетите по делото писмени доказателства, че оспореното от ищеца
парично вземане, като погасено по давност, е признато за установено с влязло в законна
сила съдебно решение. Ето защо и с оглед приложението на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
задължението на В. Н. Н. се погасява по давност с изтичането на петгодишен давностен
срок. Този срок е започнал да тече на 25.08.2016 г. и е прекъснат на 02.06.2017 г., когато по
изп. д. № 950/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. е наложен запор на банкова сметка на
длъжника/ищеца В. Н. Н. в ..., което представлява валидно изпълнително действие,
прекъсващо давността, както е посочено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Депозирането на молба от взискателя с посочването на изпълнителни
способи, които обаче не са реализирани в хода на изпълнителното производство, не е
действие, което прекъсва погасителната давност и доводите на ответника в обратната насока
са неоснователни.
Съдът, обаче, счита, че от 02.06.2017 г. е започнал да тече нов петгодишен срок на
погасителната давност, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. Към 29.07.2021 г.
тази погасителна давност не е изтекла, а е прекъсната отново, чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. От
29.07.2021 г. започва да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към 26.08.2021 г.
– датата на предявения иск по чл. 439 ГПК, нито към датата на приключване на устните
състезания по делото, поради което отрицателният установителен иск се явява
неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК и с оглед извода на първоинстанционния
съд за неоснователност на исковата претенция, в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноските на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...,
против ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от Ю.Х.Ю., иск за
4
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от
2161,83 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 25.06.2006 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 10.10.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, 3383,47 лева - такса за периода от 20.05.2009 г. до 08.10.2012 г.,
4379,69 лева - договорна лихва за периода от 08.10.2009 г. до 08.10.2012 г., 488,63 лева -
разноски по гр. дело № ..... по описа на СРС, .. и 246,14 лева - разноски в заповедното
производството по ч.гр.дело № 47871/2012 г. по описа на СРС, ...
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от 350 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5