О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
59
гр.
Пловдив, 10.01.2023г.
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в закрито заседание на десети януари, две хиляди
двадесет и трета година в състав СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2182, по описа на
съда за 2022г., намери за установено следното:
Делото
е образувано по жалба на И.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат В.,
против мълчалив отказ по входирано заявление № 2289062/21.06.2022г. за
отписване на местни данъци и такси пред началник сектор „Местни данъци и такси“
при Община Стамболийски. След указание от съда, жалбоподателят, чрез адвокат В.,
в молба с вх. № 21376/15.11.2022г. изрично посочва, че е подал заявление до началник
на МДТ на Община Стамболийски за отписване на начислени задължения за местен
данък в периода 2015г.-2016г., и задължения за местен данък за 2017г.-2021г.,
като няма произнасяне по заявлението, като счита, че е налице мълчалив отказ.
Същият директно е оспорен пред съда и не е подавана жалба до горестоящ орган на
администрацията. Иска се отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен и
отписване на задълженията за сметоизвозване за период 2017г.-2021г. и
задълженията за местен данък в периода 2015г.-2016г.
От
Община Стамболийски е изпратена административната преписка по подадено
заявление с вх. № 2289062/21.06.2022г. на И.Д.. Посочва се, че на лицето не е
издаван Акт за установяване на задължения за местни данъци и такси, както и
няма влязъл в сила такъв.
Настоящия
състав счита жалбата за недопустима поради следното:
Жалбоподателят
И.Д. оспорва пред Административен съд Пловдив мълчалив отказ, формиран по
негово Заявление с вх. № 2289062/21.06.2022г. за отписване на местни данъци и
такси за период 2015г.-2016г. и период 2017г.-2021г. пред началник отдел МДТ
при Община Стамболийски.
Видно
от доказателствата по делото не е издаван Акт за установяване на задължения за
местни данъци и такси.
Законодателят
не е дал легално определение на понятието "отписване" на данъчно
задължение, поради което семантичното тълкуване на понятието
"отписване" следва да бъде в съответствие с общоприетото значение на
думата "отписвам" – „заличавам някого от списък, изваждам някого от
състава на нещо“. Отписването на публично задължение, каквито с оглед на чл.
162, ал. 2, ДОПК са публичните общински вземания за данък и такса по отношение
на недвижим имот, е изрично регламентирано в чл. 173, ал. 1 ДОПК, съгласно
която вземанията се отписват, когато са погасени по давност.
В
случая със заявлението лицето е поискало от общинската администрация отписване
на задължения за 2015г.-2016г. за местен данък по давност, както и отписване на
задължения за такса битови отпадъци за период 2017г.-2021г. Тоест иска се
„отписване“(заличаване) на такива с изтекла според лицето погасителна давност,
както и на активни задължения (от период 2017г.-2021г.).
Съгласно
чл.129, ал.7 от ДОПК, във вр. с чл. 131 от ДОПК, приложими на основание чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват
по реда за обжалване на ревизионните актове. Респективно, отказът за
възстановяване подлежи на обжалване по същия ред. Съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК
актът не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по
административен ред. Следователно изчерпването на реда за административно
обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на
обжалването му пред съд.
По
силата на чл. 7, ал.1 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ компетентен да се
произнесе по искане с правно основание чл. 173 от ДОПК е орган по приходите при
общината - тя е публичния взискател, докато не е образувано изпълнително
производство. Органа по приходите постановява актове, които на общо основание и
задължително се обжалват по административен ред пред ръководителя на звеното по
местни приходи, доколкото той има функциите на Директор на ТД на НАП по чл. 4
ал.5 от ЗМДТ.
Административният
контрол против актовете на органите по приходите е абсолютно задължителна
предпоставка за оспорването им пред съд по аргумент от чл. 144, ал. 1, вр. с
чл.152, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно
чл. 21, ал. 4 от АПК, приложим на основание §2 от ДОПК, индивидуален административен
акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от
определено действие. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Според чл. 58, ал. 2 от АПК, когато
производството е образува в един орган и той следва да направи предложение до
друг орган за издаване на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали
издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. По чл. 84, ал. 2 от АПК
мълчалив отказ може да се оспорва в едномесечен срок от изтичане на срока, в
който административния орган е бил длъжен да се произнесе. По заявлението от 21.06.2022г.
няма произнасяне от орган на община Стамболийски до датата на депозиране на
жалбата на 16.08.2022г. Няма данни Д. да е обжалвал мълчалив отказ по
заявлението от 21.06.2022г.(налице е изрично посочване, че е оспорен директно
пред Административен съд Пловдив, като е образувано настоящото производство).
В
случая И.Д. е депозирал в отдел МДТ при Община Стамболийски заявление с вх. №
2289062/21.06.2022г. по деловодната система на Община Стамболийски. Компетентен
по заявлението му е служител на общинската администрация с правата и
задълженията на органи по приходите орган, определен със Заповед по чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ. Той е с обвързана компетентност за произнасяне по заявлението
на Д..
Издаденият от него акт/отказ/мълчалив отказ следва на задължително
административно обжалване пред органа, упражняващ правомощия на решаващ орган(в
казуса това е началник отдел МДТ при Община Стамболийски).
Няма
издаден акт по заявление на Д., което сочи, че се е формирал мълчалив отказ на
служител от администрацията – орган по приходите. Няма формиран мълчалив отказ
от страна на началник на МДТ, доколкото същият е решаващ орган и следва той да
разгледа жабата срещу мълчалив отказ на орган по приходите – служител в
общинската администрация по заявление с вх. № 2289062/21.06.2022г..
С
оглед липсата на произнасяне по заявление на И.Д. с вх. № 2289062/21.06.2022г.
по деловодната система на Община Стамболийски, Дирекция МДТ, жалба на И.К.Д.
против мълчалив отказ по заявлението с вх. № 2289062/21.06.2022г. за отписване
на местни данъци и такси от периода 2015г.-2016г., и задължения за местен данък
за 2017г.-2021г. следва да бъде изпратена на администрацията на Община
Стамболийски, дирекция МДТ, на ръководителят на звеното за местни приходи по
компетентност, който следва да разгледа същата в качеството му на решаващ орган
относно актовете на орган по приходите при Община Стамболийски, като прецени
нейната допустимост и основателност.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 156 ал.2 от ДОПК, вр. с чл.159 т.1 от АПК, вр.
с §2 от ДОПК и чл. 130 от АПК Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.К.Д. против мълчалив отказ на орган по приходите
при сектор „Местни данъци и такси“ при Община Стамболийски по заявление вх. №
2289062/21.06.2022г.
ИЗПРАЩА
жалбата на И.К.Д. на ръководителя на звеното за местни приходи, при дирекция
„Местни данъци и такси“ на Община Стамболийски по компетентност.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№ 2182/2022г. по описа на Административен съд Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7-дневен срок от връчването му от страните и от органа, на
който делото е изпратено.
СЪДИЯ: