Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 287
гр. Троян, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на трети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 675
по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ,
с цена на иска 879.82 лв. и чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 121.65 лв., предявени
от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ***** със седалище и адрес на управление“ гр.**** (универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България" ЕООД, ЕИК ***** считано от 15.11.2012 г., съгласно
вписване в Търговския регистър под № едставлявано от И.Г.Д.-М.-
Изпълнителен директор и окурист, чрез пълномощника -
юрисконсулт Й.М., срещу Т.М.П., с постоянен адрес ***6.
Първоначално производството е образувано
по иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК и предявен в условията
на евентуалност иск с правно основание чл.79 от ЗЗД. Съдът с определение №
428/21.08.2019г. е прекратил производството по иска с правно основание чл.422 ГПК, като недопустимо - поради липса на активна процесуална легитимация на
дружеството-ищец, като е обезсилил заповед
за незабавно изпълнение № 233/26.05.2017г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, и двете издадени по ч.гр.д. № 461/2017г. по описа на Районен
съд гр.Троян. Производството е продължило по предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.430, ал.2 ТЗ.
Дружеството–ищец се легитимира като
частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на сключен между страните
договор за цесия от 07.08.2017г. Твърди се, че ответницата е уведомена за
извършената цесия с писмо, изпратено от ищеца, който е писмено упълномощен от
цедента.
В исковата молба
се твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен
договор за кредит за текущо потребление на 04.11.2013г., по силата на който
банката е предоставила на Т.П. кредит в размер на 1 080.00 лева със срок на издължаване 60 месеца.
Твърди се, че на 27.10.2104г. между
страните по договора е сключено допълнително споразумение, с което е уговорено
одобрения остатък, който е преструктуриран, да се издължи на 48 месечни вноски.
На 19.04.2016г. е сключено още едно допълнително споразумение към договора, с
което е уговорено остатъкът от 940.00 лева да се погаси на равни месечни вноски
за срок от 30 месеца.
Твърди се, че е настъпила изискуемост
на цялото задължение поради изтичане срока на договора – краен падеж
04.11.2018г.
Направено е искане съдът да постанови решение,
с което да бъде осъден ответника Т.М.П. ***, да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК*****, сумата от
879.82 лв. – главница, ведно със законната лихва , считано от датата на
предявяване на иска и сумата 121.65 лева-договорна лихва за периода от 07.06.2016г. до 22.05.2017г.
В срока по чл.131
от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адв.В. А. от ЛАК, е представила
писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на предявените искове.
Ответницата твърди, че ищецът не е титуляр на вземане срещу нея. Твърди, че не
е налице валидно извършена цесия. Направено е искане предявение искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество
се представлява от пълномощника си юрисконсулт
Л.Г., която поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени в предявените
размери, като бъдат присъдени на ищеца направените разноски в производството.
Ответницата Т.М.П. не се явява в съдебно заседание, представлява
се от пълномощника си адв.В.А. ***, който оспорва исковете
и прави искане същите да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Основният довод, който изтъква адв.А.,
е извършено погасяване на цялото задължение по кредита посредством внасяне на
дължимите месечни вноски по сметката, върху която е учреден залог.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за
установено следното:
От приетия
като доказателство договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2013г. се установява, че ответницата Т.М.П., в качеството си на
кредитополучател, е сключила договор с „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството на
кредитор, по силата на който е получила кредит в размер на 1080.00 лв. Уговорен
е срок за издължаване на кредита 60 месеца с месечна вноска 25.66 лева и крайна
падежна дата 27.10.2018г. За обезпечаване на вземането банката и ответницата
сключили на същата дата и договор за залог с предмет учредявянане на залог
върху вземането на Банката-главница и лихви, по разплащателна сметка в Банка ДСК ЕАД с IBAN ***.
Представено
е допълнително споразумение към договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2013г., сключено
на 19.04.2016г. между Т.М.П. и „БАНКА ДСК“ ЕАД. От него се
установява, че страните са уговорили остатъка от дълга в размер на 940.00 лева
да бъде погасяван за срок от 30 месеца с крайна падежна дата 04.11.2018г., с
месечна вноска 37.41 лева.
Представена
е нотариална покана от „Банка ДСК“ЕАД до ответника Т.П., с която Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем предвид забавата в погасяване на задължението по
договор за кредит за
текущо потребление от 04.11.2013г. поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК
на 06.02.2017г.
Представен е договор за
покупко-продажба на вземания от 07.08.2017г., сключен между ищеца, в качеството
на цесионер и Банка ДСК „ЕАД, в качеството на цедент. Предмет на договора са
необезпечени вземания на Банката. Към
договора е приложен приемо-предавателен протокол от 13.09.2017г., съгласно
който на законния представител на ищцовото дружество са предадени 625 броя
досиета на потребителски кредити, един от който е вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от ответника Т.П.
по сключен договор за кредит от 04.11.2013г., с главница 879.82 лв., лихва
149.55 лв. законова лихва 27.62 лв.
По искане на ищеца е изискан по реда на чл.192 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит
за текущо потребление от 01.09.2012г., сключен между Банката, в качеството й на
кредитор и ответницата, в качеството й на кредитополучател. По силата на
сключения договор Т.П. е получила кредит в размер на 10 000 лева, като е
уговорено, че по
разплащателна сметка в Банка ДСК
ЕАД с IBAN ***оява и се погасява. От представена молба от „Банка ДСК“
ЕАД , с която е представен договора за кредит за текущо потребление
от 01.09.2012г. е посочено, че е представено и извлечение от заемна сметка № договора за кредит. В нея е отразено по дати
усвояването на кредита и извършваните плащания, с които ответницата е
погасявала задължението си.
По искане на ищцовото дружество съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение кредитира като
обосновано и компетентно изготвено.
В заключението е посочено, че за
периода 10.12.2013г.-24.06.2016г. по договора за кредит от 04.11.2013г. е
внесена сума в общ размер 568.09 лева, с която са погасени, както следва:
324.95 лв. - главница, 237.51 лв. – договорна лихва, 5.02 лв. - санкционни
лихви върху главница и 0.61 лв. – такси за закъснение. Последната погасителна
вноска е направена на 07.06.2016г. , като след тази дата не са правени вноски и
съгласно т.19.2 от Общите условия е допусната забава в плащанията на главница и
лихви с над 90 дни. Не са направени 8 погасителни вноски от 07.07.2016г. до
07.02.2017г., общо 291.20 лв. преди
настъпване на предсрочната изискуемост. Банката е записала дата на предсрочна
изискуемост 01.03.2017г.
От същото се установява, че за периода от 14.12.2017г. до 05.06.2018г. по сметка направени вноски в общ размер на
980.00 лева. В с.з. вещото лице уточни, че по тази сметка са направени вноски
още за 450.00 лв., с което общата сума на направените вноски е 1430.00 лв., но
тези 450.00 лв. са по другия кредит на ответницата, а не по процесния.
Пълномощникът
на ответницата е представил платежни нареждания, с които твърди, че Т.П. е
погасявала задължението си по процесния договор за заем. Видно е, че тези суми
в общ размер 980.00 лв. са отразени в заемна сметка № 20514137 към договора за кредит от 01.09.2012г. и
следователно са били дължими именно по този кредит. С оглед на което се
установява, че цялата сума от 1430.00 лв., за които ответницата е представила
платежни нареждания за внесени суми по сметка
*****за погасяване на задължението по първия сключен договор от П.
с Банка ДСК от 01.09.2012г.
Установява
се, че за периода от 01.03.2018г. до 16.10.2018г. Т.П. е внесла в „Банка ДСК“
ЕАД по сметка с титуляр „ОТП Факторинг България“ ЕАД суми в общ размер 400.00
лева.
От заключението и от направените
уточнения от вещото лице в с.з. се установява, че по разплащателна сметка в Банка ДСК ЕАД с IBAN ***ницата Т.П. са правени погасителни вноски по
двата заема, отпуснати на П. от Банка ДСК, без по сметката да е отразявано по
кой от кредитите същата погасява.
Заключението
по ССчЕ относно дължимите към момента суми от страна на ответницата не се
приема от съда, тъй като в сумата от 1 114.26 лв. е включена сумата от 84
лв. разноски , платени по сметка на ЧСИ, а изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство е обезсилен. Тази сума не се и
претендира от ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл.430,
ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Следва
да се отбележи, че за неуредените в ТЗ положения относно търговски сделки,се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, в случая чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Основателността на иска по
чл.79, ал.1 от ЗЗД предполага установяване на следните елементи от фактическия
състав: наличие на
валидно облигационно отношение между страните, основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, както и неизпълнението от страна на
ответника.
Съдът
намира, че в процеса се установи, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Т.П. е налице валидно двустранно
облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит,
представляващо търговска сделка.
По отношения
спорния въпрос произвела ли е действие по отношение на ответника Т.П. цесията,
сключена между ищцовото дружество и „Банка
ДСК“ ЕАД , съдът намира, че с получаване на уведомление за прехвърляне
на вземането , приложено към исковата молба, длъжникът се счита за надлежно уведомен.
С договора за цесия
кредиторът прехвърля своето вземане по отношение на длъжника на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато
съгласие между кредитора и третото лице. Сключването на договора за цесия води
до промяна на страна в материалното правоотношение съществуващо до този
момент между първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо
длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора
за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да
го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което
вече не е носител на правата по съответния договор.
Във времето практиката на
ВКС по отношение на начина на уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал.4 ЗЗД търпи развитие и промяна. Като константна се налага практиката на върховния
съд, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да се прави от
новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като
това уведомяване може да стане и с връчване на исковата молба за отговор, към
която искова молба е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД.
В случая това е направено
и съдът приема, че извършената цесия е произвела действие по отношение на
ответника Т.П..
Предвид приетото
заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, настоящият състав намира, че
ответницата Т.П. не е изпълнила задължението си да погаси сумата от 879.82 лв.,
която е дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2013г.
Както бе посочено, по представените
от ответницата платежни нареждания с твърдения, че Т.П. е погасявала
задължението си по процесния договор за заем, се установи, че тези суми в общ
размер 980.00 лв. са отразени в заемна сметка № ***** към договора за кредит от 01.09.2012г. и
следователно са били дължими именно по този кредит. С оглед на което се
установява, че цялата сума от 1430.00 лв., за които ответницата е представила
платежни нареждания за внесени суми по сметка
****, са за погасяване на задължението по първия сключен договор
от П. с Банка ДСК от 01.09.2012г., а не по договора от 04.11.2013г.
С оглед на
което искът по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
В настоящето производстов се претендира
договорна лихва в размер на 121.65 лв. за периода от 07.06.2016 до 22.05.2017г.
Съгласно
заключението по ССчЕ, дължимата към момента редовна лихва, след като са взети
направените плащания от ответника след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, е
в размер на 19.43 лв. С оглед на което този иск следва да бъде уважен в този
размер, като за горницата до пълния претендиран размер от 121.65 лв., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на
650.00 лева съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК, за платена ДТ в общ размер 100.00 лева, 250.00 лв. депозит за
вещо лице и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ще следва на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 583.18 лева,
съразмерно с уважената част на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК съразмерно с отхвърлената част на иска в
размер на 66.82 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ Т.М.П., с постоянен адрес ***6, ЕГН **********,
да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, *****, със седалище и адрес на
управление“ гр.***** (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК ****, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М.-
Изпълнителен директор и ****-прокурист, сумата 879.82
/ осемстотин седемдесет и девет лв. и 82 ст./ лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 04.11.2013г.
ОСЪЖДА на
основание чл.430, ал.2 от ТЗ Т.М.П., с постоянен адрес ***6, ЕГН **********, да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, *** със седалище и адрес на
управление“ **** (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК****, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския
регистър под № *** представлявано от И.Г.Д.-М.- Изпълнителен директор и ***-прокурист,
сумата 19.43 /деветнадесет лв. и 43 ст./ лева, представляваща дължима
договорна лихва по договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2013г. за периода от 07.06.2016 до
22.05.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 121.65 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Т.М.П., с постоянен адрес ***6, ЕГН **********,
да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ****, със седалище и адрес на
управление“ гр.******* (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ****, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № **** представлявано от И.Г.Д.-М.- Изпълнителен
директор и ****-прокурист, сумата от 583.18 / петстотин осемдесет и три лв.
и 18 ст./ лева,
представляваща разноски в настоящето производство съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление“ гр.***, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, *** считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № **** представлявано от И.Г.Д.-М.- Изпълнителен
директор и *****-прокурист, да заплати на Т.М.П., с постоянен адрес ***6, ЕГН **********,
сумата от 66.82 /шестдесет и шест лева и 82 ст./
лева, представляваща разноски
в настоящето производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: